Мнозина днес са вманиачени от привидния недостиг на
съответни ресурси за човечеството. Общото мнение е, че не разполагаме с
достатъчно енергия, която да поддържа цивилизацията и че най-вероятно
наличната ще се изчерпи съвсем скоро. Глобалното потребление на изкопаеми горива
не е спирало да се покачва дори и покрай трудното намиране на нови залежи.
Качеството и достъпността на наличната енергия също преживяват спад.
Анализаторите ни казват, че предстоящият сблъсък между нарастващите енергийни
нужди на човечеството и енергийното изчерпване на планетата ще доведе до
глобален икономически срив в близките 50 до 100 години, освен ако не наложим
драстични промени в подхода си.
Този енергиен анализ ни информира също, че има недостиг не
само на изкопаеми горива, които да подхранват обществото ни, но и на
необходимия капитал, който да ни позволи да направим каквото трябва, за да
процъфтяваме. Вслушвайки се в безкрайните обсъждания на политиците и
икономистите, обществото ни е стигнало до етап, в който нещата, които не можем
да си позволим да направим, значително надвишават нещата, които все още са в
наши ръце. Това допускане не чертае хубаво бъдеще.
Но ако насочим погледа си отвъд този рационален анализ и
вместо това погледнем на себе си през една по-духовна призма – т.е. каквото
отвътре, такова и отвън – ще започне да ни се разкрива възможността, че голяма
част от това, което ни измъчва, може да е просто вътрешна, колективна проекция,
основаваща се на страха, вместо самата истина. Наясно съм, че това е доста
радикално твърдение в един свят, в който повечето от нас са убедени, че сме на
прага на тотална природна и социална катастрофа. Но първо ме изслушайте, тъй
като тази по-духовна перспектива намеква, че вече имаме на разположение огромно
количество енергия, с която бихме могли успешно да преминем през всяко
предизвикателство, което животът ни поднася. Още по-хубавото е, че тя е на
разположение тук и сега. А и освен това тя е напълно безплатна. Единственото,
което е необходимо, за да се доберем до този невъобразимо огромен запас от енергия,
е да издигнем любовта към истината над привързаността към нашите истории за
реалността. Едва тогава става ясно какво трябва да направим, за да разрешим
проблемите си.
Ако съм научила нещо от годините, които съм прекарала във
взаимодействие с различни шамански общности, то това е, че в живота всичко е
енергия. Шаманизмът ни учи, че единственото място и време, в което енергията
може да въздейства на живота, е точно тук и сега. Колкото и да обмисляме миналото
или да се измъчваме от случили се вече неща, ние не можем да променим миналото.
То е само един спомен. И колкото и да се притесняваме за бъдещето или да
подчертаваме ужасяващите неизвестни, които то може да крие, ние не можем да го
избегнем. То винаги е непроявен потенциал.
Преди да се запозная отблизо със шаманските общности, и
особено преди да започна интензивна работа с растения на силата, като
псилоцибин и Аяуаска, аз (като повечето хора) насочвах по-голяма част от
жизнената си енергия или към самонаказване за предполагаеми минали грешки, или
към притеснение за това какво може да се случи с мен и семейството ми в бъдеще.
Работата беше там, че покрай огромното количество енергия, което изразходвах в
самообвиняване и безпокойство, оставаше съвсем малко, с което да се
концентрирам върху нещата, които исках да постигна тук и сега. Миналото и
бъдещето, както впоследствие открих, са равносилни енергийни вампири. Те могат
буквално да ни превърнат в зомбита, като ни отнемат волята, и накрая не
разполагаме с почти никаква сила да въздействаме на реалността в единственото
място и време, където това въздействие е от значение: тук и сега. Като
позволяваме на миналото и бъдещето да изявяват претенциите си върху нашето
внимание, ние несъзнателно им даваме разрешение да източват жизнените ни сили –
ценното ни време и енергия – оставяйки ни накрая единствено със смесица от
депресия и безпокойство.
Само се замислете по
колко часа на ден прекарвате в тревожене дали или кога ще срещнете подходящия
партньор в живота. Колко често се притеснявате как ще успеете да поддържате
дома си, да задържите работата си, да изхраните семейството си, да спестите за
пенсиониране, да изплатите сметките си или семестриалната такса на децата
си? Каква част от енергията ви се влива,
докато се чудите защо сте избрали точно тази специалност, колко не си харесвате
работата или сегашния си партньор, дали родителите ви са ви обичали и възпитали
достатъчно, защо сте проявявали самоунищожителните си наклонности или защо не
сте направили съвсем различни избори в живота? Сега умножете всичкото това
мисловно време и енергия по седем милиарда и ще започнете да проумявате какво
се крие зад истинския ни енергиен недостиг. Като добавим към тази сума
цялостния сбор физическа енергия, която всички ние изразходваме в опита си да
поправяме минали грешки или да отклоняваме страха си от бъдещето, вършейки
неща, които не харесваме или които не целят нищо друго освен да усмирят
безкрайните ни тревоги, ще получим нещо наистина потресаващо.
Единствената полезна страна на осъзнатостта ни за миналото
е, че ни дава уроци, които можем да вземем със себе си. Багажът, в който всички
сме трупали тези жизнени уроци– тежките ни резервоари, пълни със срам, упрек,
вина, негодувание и емоционално самонаказване – става излишен в момента, в
който стигнем целта си, която винаги е точно тук. Защо тогава не пуснем багажа
и не задържим единствено уроците?
Единствената полезна страна на обмислянето на бъдещето е, че
отваря прозорец към тук и сега, през който ние можем да насочим енергията си
като лазерен лъч, за да проявим промените, които искаме да осъществим. Когато
се взираме далече отвъд прага на непосредствеността и се опитваме да планираме
за всяко едно бъдещо развитие, ние просто разсейваме вниманието си и
разводняваме силата си да въздействаме върху настоящето, също като лазерен лъч,
изстрелян в космоса. След сто километра от него са останали само разсеян куп
протони, изгубили способността си да наелектризират каквато и да е субстанция.
Поради безкрайните брътвежи, изливащи се от новините и
обществото днес, на човек му е простено да предполага, че силата, с която можем
да въздействаме на сегашния момент, е станала неуместна. Все пак всяка война,
водена днес, отразява реакция към някакво недоволство, като нейните застъпници
са решили, че децата им трябва да се бият и умират заради него, тъй като искат
да облекчат дадена травма, нанесена върху тях или предците им. Междувременно
ежедневните натоварвания и мъки възникват от споделяното убеждение, че не можем
да добиваме достатъчно ресурси, за да бъдат посрещнати нуждите на всички в
бъдеще. Това предположение означава, че милиарди хора страдат от лишения или
умират в този момент, така че малцина от нас да могат да натрупат богатство, за
да се чувстват по-сигурни за утрешния ден.
Колкото и да е странно, ние сме били накарани да вярваме, че
парите са най-ценният ресурс, който едно човешко същество може да трупа, докато
всъщност те са просто хартийки, с които изявяваме претенции за бъдещи ресурси.
Претенцията за бъдещи ресурси изобщо не е същото като действителния ресурс; тя
е вписване в балансовия отчет на обществото. Но ето че ние безумно унищожаваме
с тревожно темпо онези действителни ресурси, от които зависим да ни поддържат
живи, за да съберем достатъчно количество хартиени претенции за потенциални
бъдещи ресурси, което ще ни накара да си мислим, че имаме някакъв шанс да
оцелеем, докато единствения възможен избор е да загинем. (Сякаш е възможно нещо
друго освен това!)
Като опрем до същината, огромни количества човешка енергия –
а оттам и по-голяма част от истинските ресурси на планетата – са насочвани или
към борбата за това кой е бил прав (или е извършил неправда) в даден момент в
миналото, или към безумното потребление на истински ресурси с цел натрупване на
повече хартийки, които да харчим за в бъдеще. Очевидно е, че двете сфери, в
които не разполагаме с никаква сила да довеждаме до промяна, са сферите, в
които ние изливаме голяма част от общата си енергия. Не е чудо тогава, че започваме
да се паникьосваме как няма да можем да намерим достатъчно енергия, която да ни
изстреля към едно цъфтящо и щастливо бъдеще.
Покрай ръста на глобалното население и процентите на
безработица такива, каквито са днес, се оказва, че милиарди хора по света
разполагат с много свободно време. Мнозина от нас имат великолепни идеи как
бихме могли да използваме това допълнително време, за да допринесем с нещо
много по-полезно за своя побратим, отколкото това, с което бихме допринесли,
като се бием помежду си или трупаме пари. На нас ни липсва необходимото
пространство, в което латентната, излишна енергия на човечеството да може да
пусне корени, да се натори и евентуално да разцъфне по своему, което би било в
интерес на всички ни.
Ние толкова силно се стремим да разменяме незабавно личната
си енергия за пари (за да се изплащаме за миналото или да отклоняваме
бъдещето), че сме се убедили, че не можем да си позволим да си губим времето в
създаването на безопасен съд, в който излишната енергия на човечеството да може
да тече свободно, да се разширява и събира. Но да се трансформираме по този
начин е най-добрият шанс, с който разполагаме, да създадем един поток от
динамична и творческа енергия, който би бил достатъчно силен, за да пренесе всички
ни в бъдещето. Колко луди трябва да сме, за да настояваме, че не можем да си
позволим да спрем да се бием или да трупаме пари достатъчно дълго, че да
извършим възможно най-важното нещо, което можем, за да се спасим от пълното
измиране?
Решението за нашия енергиен недостиг, както споменах
по-рано, става очевидно, като го погледнем от тази страна. Оказва се, че
единственият ни реален избор, както лично, така и колективно, е незабавно да
спрем да се бием в отговор на вчерашните обиди и да прекратим трупането на
хартийки, които залагат утрешния потенциал. Не след една година, когато ще сме
спечелили всички битки. Не след пет години, когато ще сме спестили достатъчно
пари, за да се предпазим в случай, че светът се разпадне. Точно сега. Време е
всеки един от нас да насочи погледа си навътре към собственото си сърце, да
разбере къде се намира истинската ни енергия и тогава да я приложи по един
любящ и животоутвърждаващ начин.
На практическо ниво ще трябва да се споразумеем да опростим
всеки дълг и да анулираме всеки съществуващ запас от пари. Тогава ще можем да
насочим вниманието си към определяне на най-състрадателния и разумен начин за
използване на наличните глобални ресурси. Освобождаването ни от импулса – както
личния, така и националния– да експлоатираме или контролираме огромни
количества ресурси за сметка на хората, които отчаяно се нуждаят от тях, ще
подхрани човешкото развитие в полза на всичко живо. На колкото повече хора
предоставим възможността да дадат най-доброто от себе си, толкова по-здрави,
щастливи и самореализирани хора ще можем да призовем, за да измислим по-добър
начин как да боравим със сложната екосистема на Земята, от която всички ние
зависим, за да оцеляваме. Просъществуването на нашия вид е цел, за която всички
можем да сме единодушни, че заслужава внимание; това е цел, за която повечето
от нас биха подпомогнали с удоволствие.
Също така ще трябва да простим на враговете си за нещата,
които може да са ни причинили в миналото. Прошката изисква лично да ги
освободим от всякаква бъдеща нужда да изкупят греховете си. Вместо да им кажем:
„Вие го счупихте, сега вие ще го поправяте”, ние казваме: „Ето това е счупено.
Кой сред нас може да ни помогне да го поправим по възможно най-добрия начин?” Ако
успеем да постигнем тази промяна, тогава ще можем да съберем всичката енергия,
която в момента изразходваме в борбата да поправяме минали неправди, и да я
насочим към разрешаването на належащите проблеми, които пораждат нещастие по
целия свят. Вместо вечно да се бием и умираме, тъй като не можем да повярваме,
че е възможно да живеем в мир с враговете си, защо не се опитаме да заживеем
заедно в мир и да видим какво ще донесе този избор? Спрем ли да се бием и боим
един от друг, ставаме свободни да бъдем любящи, добри и състрадателни към
някогашните си врагове, и те стават свободни да се отнасят по същия начин към
нас.
Истината е, че човечеството не е изправено пред енергиен
недостиг. Истинският недостиг в настоящето е на необходимата сила на волята да
изместим почти безкрайния си запас от човешка енергия от изплащането на
миналото или отклоняването от бъдещето, за да си дадем свободата да постигнем
необходимото тук и сега. Ако по някакъв начин успеем да осъзнаем силата, криеща
се в това решение, то тази планета и цялото човечество ще процъфтят. Така раят
на Земята може да се превърна в наша съдба. Дотогава си оставаме едно спящо
семе в градината на живота, несъзнаващо величието на нашия потенциал.
- Айлийн Уъркман
No comments:
Post a Comment