Будизмът и психиделичното общество: Интервю с Терънс Маккена

Алън Бадинер: Ти си сред водещите застъпници за употребата на психиделици. Каква е историята на срещата ти с будизма?

Терънс Маккена: Като мнозина други през 60-те, попаднах на трудовете на Д.Т. Сузуки върху Дзен, които бяха много популярни по онова време. И още оттогава, тласкан от влечението ми към историята и изкуството, проявих интерес към тибетския будизъм. Но интересът ми не беше насочен конкретно към самия будизъм. Той по-скоро бе насочен към шаманисткият предбудистки феномен на религията Бон, която е възникнала от шаманската култура на предбудистки Тибет. При много тибетски будисти забелязах предразсъдъци спрямо Бон. Последователите на религията несъмнено са били сред по-ниските класи на теократичен Тибет, и си остават такива до ден днешен.

Нима будистката практика не те привлече?

Будистката психология ми бе много интересна. Достигнах до нея чрез трудовете на Херберт Гюнтер, който първоначално е бил хайдегерианец, но след това открил, че идеите на Махаяна отразявали неговото хайдегерианство. Бях вдъхновен от една книга на име „Тибетски будизъм без мистификация”, издадена по-късно с името „Съкровищата на тибетския среден път”, която съпоставя противоположни школи на будистката мисъл. Трудовете на Нагарджуна върху празнотата също ми оказаха силно влияние.

Какво е мнението ти за Абидама – психологическият компонент на будисткото учение?

Начинът, по който будизмът разглежда структурите на ума, се е превърнал в универсален. Въпросът как успява будизмът да постигне всичко това, без психиделици; не само как, но и защо, тъй като тези измерения на опита изглеждат много лесно достъпни чрез халюциногенни субстанции и растения, но изключително редки и необичайни във всички останали случаи.

Как се вписа будизмът в представата ти за психиделичното общество, за което често говориш?

Състраданието заема централна част в моралното учение на будизма и, да се надяваме, централна част в моралното прозрение на психиделичния опит. На етично ниво смятам, че двете се допълват взаимно и си подхождат много добре. На нас ни липсва състрадание. Будизмът проповядва състрадание. Психиделиците дават на хората силата да превъзмогнат обичайното си поведение.

Състраданието е функция на осъзнатостта. Човек не може да достигне до по-голяма осъзнатост, без да е постигнал по-голямо състрадание, независимо дали осъзнатостта е достигната чрез будистка практика или психиделично преживяване.

Тогава състраданието и осъзнатостта са двата стълба на будизма и психиделичното общество.

Състраданието и осъзнатостта. Според мен истинският контраст между будизма и психиделичния шаманизъм е между една теория, от която могат да бъдат извадени преживявания, и преживявания, от които може да бъде извадена теория.

Това е един от основните принципи на будизма – да изоставиш вярванията си, за да постигнеш директен опит.

Така е, но будизма, също като лука, има много слоеве. Например светският будизъм акцентира много върху прераждането. Философският будизъм гласи, че няма такова нещо като отделен Аз. Как могат да се съгласуват тези два възгледа? По пътя на логиката не могат, но религиите не се осланят на логиката. Религиите са структури в психиката на обществото, изпълняващи нужди, които не са диктувани единствено от разума. Във всяка една сложна философска система възниква самопротиворечие.

Един от най-значителните приноси на будизма към тази култура е, че той създава контекст за преживяване на смъртта. Ти си казвал, че осъзнатостта за смъртта е сред най-важните прозрения на психиделичния опит. Сходни ли са тези две перспективи?

Сходни са спрямо това, че целта им е една и съща. Целта, схващането на двата възгледа, е, че животът е подготовка за смъртта и тази подготовка е много специфична. Иначе казано, определени неща трябва да бъдат познати, определени техники трябва да бъдат овладени, така че преходът от физическото съществуване към онова, което е отвъд, да е по-лесен. В това отношение двете са много сходни и изглежда говорят за едно и също нещо.

Твърдиш, че двата ужаса, или двата проблема, на западното общество са егото и материализма, съчетаващи в един наивен монотеизъм. Защо будизмът да е по-малко решение от психиделиците?

Той е по-малко решение само от гледна точка на това, че е аргумент, а не нещо преживяно.

Но той е серия от практики, които водят до преживяване.

Да, но ти трябва да го извършиш. Разликата при психиделиците е в неизбежността веднъж щом решиш да глътнеш хапчето. Но будизмът и психиделиците са вероятно единствената противоотрова за егоизма и материализма, които унищожават планетата. Това не е нещо абстрактно. Най-важното, с което будизмът може да ни помогне, е да разкрие вътрешното ни богатство и да отклони вниманието ни от материалния фетишизъм, който е един много примитивен религиозен импулс. Това е първобитния религиозен импулс да фетишизираме различни обекти, и будизмът ни показва изход от него.

Начинът, по който говориш за екстаза, има и будистки оттенък – границата, или дълбочината, на човешките чувства, която включва и страданието. Това е много сходно на будистката представа, че нирвана обхваща и самсара.

Истинският екстаз е в единството на противоположностите. Ти преживяваш един парадокс, така че той е както въздигащ и просветляващ, така и ужасяващ и заплашителен. При него се разпадат всички граници.

Очакваш ли възникването на една будистко-психиделична култура?

Не, това е една будистка, психиделична, екологична, феминистка култура! Винаги съм смятал, че будизмът, екологичната мисъл, психиделичната мисъл и феминизмът са четирите страни на решението. На пръв поглед тези неща изглеждат много отдалечени едно от друго, но са липсващите части от пъзела – почитане на женското начало, почитане на планетата, акцентиране върху дематериализма и състраданието, и инструментите за съживяването и съгласуването на първите три.

Като въпросните инструменти са психиделични субстанции?

Да. Ще е много интересно да се намерят будисти, които да са достатъчно непредубедени, че да започнат изследванията си наново с помощта на психиделици, и да не казват обичайното „Нашият начин е по-добър,” а да казват, „Може би е по-добър, може би не е. Нека съчетаем всичката практика, всичкото разбиране и всичките техники с ботаниката, химията и всичката етнография, и да видим какъв ще е резултата.” Какво ли би последвало от това? Ако, както казва Бейкър Роши, хората се развиват бързо благодарение на психиделиците, тогава нека се развиват бързо с помощта на психиделиците. И когато достигнат етап, в който практиката и методите станат основни, то практиката и методите трябва да застанат на първо място. Може би на няколко пъти те ще си сменят местата.

Не виждаш ли някакво противоречие, ако будист да изследва психиделици?

Не, дори бих попитал: Как може да си сериозен будист, без да си изследвал психиделиците? Тогава ти си формален будист, будист на теория, будист от практика, но това е практика с помощни колелета. Защо не изкараш старата лодка да видиш как плава?

Или може би трябва да изпробваш старата възглавница за медитация!

Или да пробваш и двете!

- Алън Бадинер

Източник: http://realitysandwich.com/319111/buddhism-and-the-psychedelic-society-an-interview-with-terence-mckenna/

Думи на Кармапа

Единността започва като вътрешно преживяване, казва тибетско-будисткия лидер Негово Светейшество 17-ия Гяланг Кармапа, който живее в северна Индия. В този филм, Кармапа разисква будисткия път, и обяснява, че една важна страна на единността включва нуждата световните религии да бъдат гъвкави и да се адаптират към променливите нужди на хората.

Субтитрите се активират от падащото меню.

Тибетци

Приблизително 5,5-те милиона тибетци са една етническа група с изпъкващи и непотиснати отличителни черти. Археологически и геоложки находки сочат, че тибетците са потомци на туземните и номадски племена Кианг. Историята на Тибет е започнала преди около 4000 години. Молитвени знаменца, небесни погребения, фестивални дяволски танци, капани за духове, свещени камъни за триене, всички от които са свързани с тибетските вярвания, развили се от древната шаманистка религия Бон. Облеклото и украшенията съобщават не само за обичаите, но също и за историята, вярванията, климатът и характера на народа.

Тибет е познат като „покрива на света”. Пет планини са с височина над 8000 м., включително връх Еверест, най-високият връх в света. Лхаса е политическият, икономически, културен и религиозен център с изобилие от културни реликви. В Тибет има 1700 манастира, някои от които датират от 8-ми век сл.н.е.

Приблизително 5,5-те милиона тибетци са една етническа група с изпъващи и непотиснати отличителни черти. Според легендата, предците на тибетския народ са маймуна и женски великан.

Въпреки че не са лишени от практични съображения, повечето тибетски традиции, като многото фестивали, са свързани с будизма. Говори се, че традиционната тибетска опера (Лхамо) води началото си от 14-ти век, когато един лама, Тангтонг Гялпо, провел първото представление заедно със седем красиви момичета, с цел набиране на средства за мостове от железни вериги, чрез което да се подобри транспорта на стоки, както и да спомогне за поклоненията. След това, тибетската опера станала популярна в целия регион. Представления се провеждат по време на фестивали, ознаменуващи различни поводи. Будистиките учения и тибетската история са източниците на вдъхновение за оперите. Различни маски разкриват ролята на изпълнителите, независимо дали те са крал, кралица, лама или божество.

Животновъдството е основното занимание на повечето тибетци, и те продължават да водят полуномадски живот, живеейки в плътни черни палатки от козина на як, наредени с чували ценен ечемик, и обградени от пасящи стада. Повсеместният як е най-полезното животно, въпреки че овцете също се използват за месо и вълна, и повечето семейства разполагат също и с определен брой кози. Здрави дребни планински понита са средства за транспорт, и млякото от кобила е един високо ценен деликатес и универсално лекарство.

Кухнята на Тибет отразява богатото наследство на страната и нагаждането на хората към голямата надморска височина, и религиозните кулинарни ограничения. Най-важната култура е ечемикът. Тестото, приготвяно от ечемично брашно (цампа), представлява основната храна в Тибет. Месните ястия може да са от як, козе или овнешко месо, като често са сушени или сготвени в пикантна яхния с картофи. Синапеното семе е отглеждано в Тибет, и следователно участва редовно в неговата кухня. Често се ядат кисело мляко, масло и сирене от як, и добре приготвеното кисело мляко е считано за нещо престижно.

Тибетският будизъм е основната религия в Тибет. Религията е всекидневно, ако не и ежечасово занимание. Тибетците прекарват голяма част от времето си в молитва или въртейки молитвени колела, за което се вярва, че е почти толкова духовно-похвална дейност, колкото молитвата. Като всички будисти, тибетците се придържат към ненасилието, вършат добри постъпки, дават дарове на монасите и се стремят да имат хрисими мисли. Тибетският будизъм е приел елементи от Бон, когато се развил през 8-ми век сл.н.е. Религията Бон е древна шаманистка религия с езотерични ритуали, екзорсизми, талисмани, заклинания, магически формули, биене на барабани, жертвоприношения, пантеон от богове и зли духове, както и култ към мъртвите. Тя е повлияла силно на тибетския будизъм.

Тибетското облекло и украшенията съобщават не само за обичаите, но също и за историята, вярванията, климатът и характера на местния народ, и са претърпели няколко промени през историята. Най-поразителната особеност на тибетското облекло и украшения е голямото разнообразие, не само от материали (включително брокат, козина, кожа, коприна, вълна, памук и много други), но също и, в зависимост от местоположението и заниманието на носещия, от оформление.

Небесното погребение е погребална практика в Тибет, при която починалият се поставя на някой планински връх и се оставя на елементите (махабхута) и дивата природа – конкретно на хищни птици. В Тибет, тази практика е позната като джхатор, значещо „даване на милостиня на птиците”. В по-голямата част от Тибет земята е прекалено твърда и камениста за да се изкопае гроб, и поради недостига на гориво и дървесина, небесните погребения често са по-практични от кремацията.

Полиандрията се практикува в части от Тибет. В едно типично уреждане, жените се омъжват за един или повече братя на първия й съпруг. Това обикновено се прави за да се избегне разделяне на собствеността, и да се осигури финансова сигурност. Въпреки това, моногамията е по-често срещана в Тибет.

Повечето тибетски одежди са направени от животинска козина, като овчата кожа е най-често срещана. Традиционната вълнена материя е Пулу. Памучните дрехи са добре приемани през лятото. Тибетските одежди са великолепно оцветени. Жените в пастирските области, особено обичат ярките цветове. Тибетците обичат украшенията повече от която и да е друга етническа група. Украшенията са символът за придобивки и обществено положение. Те носят всякакви бижута, като гердани, фиби, обеци и гривни, направени от черупки, животински кости, злато, сребро, перли, нефрит и други скъпоценни камъни.

Пастирите се нуждаят от дрехи, с които лесно да могат да се придвижват. Робата им е достатъчно широка за да служи и като завивка нощем и да позволява свободно движение на ръцете през деня. Щом слънчевата светлина повдигне температурата, те лесно могат да изкарат едната си ръка от ръкава, с което да се спомогне за регулирането на телесната температура. Носенето на роба, като едната ръка е гола, се е превърнало в символ на непотиснатия характер на тибетците. Направени от овча кожа, лисича кожа или златен сатен, тибетките шапки са с голяма естетична стойност. Ботушите са толкова дълги, че понякога достигат до горната част на крака. Предниците често са бродирани.

Тибетската традиционна медицина е една от най-старите в света. Тя използва близо 2000 вида растения, 40 животински вида и 50 минерала.

Мустанг

Някогашното кралство Ло е свързано чрез религията, културата и историята с Тибет, но политически е част от Непал. Сега като тибетската култура е застрашена от изчезване, то се явява като една от последните наистина тибетски култури, съществуващи днес. Преди 1991 г. не се е разрешавало на никакви чужди хора да влизат в Мустанг. Традициите на хората от Ло са тясно свързани с ранният будизъм. Повечето все още вярват, че света е плосък. Те са силно религиозни, като молитвите и фестивалите са неделима част от живота им. Величието на манастирите илюстрира видното положение на религията.

„Земята Ло”, както е позната на своите 7000 жители, обхваща само 2000 кв.км. в горната долина на река Кали Гандаки, която тече право от север на юг. Маршрути, успоредни на реката, са служили преди като голям търговски път. Сол от големите езера навътре в Тибет, и вълна от планински якове, били разменяни за зърно и подправки от Индия. Мустанг, по-специално, представлявал проход за тази изключително важна търговия, осигурявайки излишъкът, който позволявал изграждането на големи манастири и сътворяването на зашеметяващи произведения на изкуството, особено в периода от късния 14-ти до 17-ти век. В края на 18-ти век, кралството било присъединено към Непал.

Традициите на Лоба са тясно свързани с ранният будизъм. Повечето хора в Мустанг все още вярват, че света е плосък, болестта е пораждана от зли духове и монасите лекуват заболявания с екзорсизми. Почитайки древен тибетски обичай, една жена може да се омъжи за няколко братя едновременно. Един от най-необичайните тибетски обичаи в Мустанг е полиандрията между братя. В Мустанг, плодородната земя е оскъдна, и ако всеки брат се женеше за различна съпруга, тогава земята щеше бъде разделена, водейки рода до бедност.

Доктори лами, или амчиси, практикуват тибетска медицина, чиито корени се простират назад над 2000 години. Те вярват, че тялото представлява един микрокосмос на вселената, съставен от петте основни елемента: земя, огън, вода, въздух и пространство. Напрежението между елементите е главната причина за болести.

Народът от Ло практикува тибетски будизъм. В тибетския будизъм, манастирите и монашеските общности заемат важна роля. Хората в Мустанг са силно религиозни, и молитвите и фестивалите като Тижи, са неделима част от живота им. В Мустанг, почти всяко село разполага с манастир. Зашеметяващото величие на манастирите, по-специално в Ло Мантанг, илюстрира видното положение на религията. Това също е очевидно и в традиционната семейна структура, при която най-възрастния син наследява собствеността на рода, и от семействата се очаква да предадат на манастирите второродните си синове, когато навършат 6 или 7-годишна възраст.

Монасите, носещи маски и цветни костюми, разиграват историята на едно божество на име Дорже Жоно, който се бори срещу демоничния си баща за да спаси кралство Мустанг от унищожение. Демоничният баща сее хаос в Мустанг, причинявайки недостиг на вода, която в тази изключително безводна земя, е най-ценният животоподдържащ ресурс. Дорже Жоно в крайна сметка побеждава демона и го прогонва от земята. Тижи е смятан за най-важния будистки фестивал, провеждан ежегодно в началото на пролетта.

Мустанг (от тибетското Мун Тан, значещо „плодородна равнина”) е някогашното кралство Ло, разположен върху едно високо и открито плато между северозападен Непал и Тибет, в един от най-отдалечените региони на света. Въпреки че Мустанг е свързан чрез религията, културата и историята с Тибет, политически той е част от Непал. Във времена, когато тибетската култура в Тибет е застрашена от изчезване, Мустанг сега се явява като една от последните наистина тибетски култури, съществуващи днес. Хората от Ло са наричани „Лопа” и езикът им представлява тибетски диалект.

Ежедневието в безводния Мустанг, се върти около животновъдство (кози, коне, мулета, магарета, крави и якове), земеделие, търговия и, от 1992 г. насам, туризъм. По-голяма част от населението на Мустанг живее в близост до река Кали Гандаки, на 2800-3900 м. надморска височина. Наличието на вода прави възможно земеделието за препитание. Основните посеви са ечемик и елда, но също така се отглеждат и царевица, ябълки, кайсии и различни зеленчуци. Земята е внимателно терасирана и напоявана. През зимата се извършва голямо мигриране към по-ниските региони на Непал, за да се избяга от суровите условия.

Те вярват, че тялото представлява един микрокосмос на вселената, съставен от петте основни елемента: земя, огън, вода, въздух и пространство. Напрежението между елементите е главната причина за болести. Здравите имат добра кръв, а болните лоша кръв, и има 72 вида лоша кръв, която трябва да бъде премахната от различни части на тялото. Ако въпросната болест не е причинена от лоша кръв, тогава амчисите вярват, че тя е причинена от един от 1080-те демона, или дуси, които нахлуват в тялото за да причинят 404-те познати заболявания у хората. Тогава амчиса написва молитвена рецепта, която да бъде изпълнена от негов колега лама, умоляващ един от осемте лекуващи богове да победи демона. Ламите са също религиозни учени, които оспорват доказателствата, че земята е кръгла. Тибетският път учи, че света е плосък, като Лхаса е разположен в неговия център.

Пролетният сезон символизира възраждането на живота, и фестивалът, провеждан тогава, е посветен на надеждата, съживяването и утвърждаването на живота. Облечени в своята премяна, хора от цял Мустанг се събират в Ло Мантанг да празнуват. През лятото, столицата е домакин на фестивала с коне Ярлунг, с надпревари, танци, пиене и всякакви тържества.

Въпреки че все още е признавана от много жители на Мустанг, монархията официално спря да съществува през 2008 г., когато Непал стана република. Последният официален крал (ража или гйелпо) е Жигме Дорже Палбар Биста (роден през 1933 г.), който до ден днешен си остава крал, макар и като неофициална длъжност, и проследява потеклото си обратно до Аме Пал – воинът, който основал будисткото кралство Ло през 1380 г. Аме Пал надзиравал основаването и изграждането на голяма част от столицата на Мустанг, Ло Мантанг – заграден със стени град, който от онзи период до сега, се е променил изненадващо малко на външен вид.

Мазен тибетски чай, наливан със сол и масло от як, е основен елемент от храненето в Мустанг. Месните ястия е възможно да са от як, козе или овнешко месо. Кисело мляко, масло и сирене от як се консумират често, и брашното, смляно от печен ечемик, е винаги съставна част от кухнята на Лопа.

До преди 1991 г., кралят не е позволявал на външни хора да влизат в Мустанг. Тогава отдавна забраненото кралство било внимателно разкрито, въпреки че дори и тогава, само 1000 посетителя годишно били пускани от ражата, който смята, че това е единствения начин кралството да бъде запазено.