Рьокан

Колибата ми разположена е в гъста гора.

С всяка година бръшлянът зелен все по-дълъг израства.

Без вести от света човешки.

Единствено от време на време чуват се дърварски песни.

Слънцето блести и закърпвам аз своите одежди.

Щом луната изгрее, зачитам стихове свещени.

Нямам нищо за съобщаване, приятели.

Ако търсите вие смисъла,

спрете да гоните всички тези неща.

За да се насладите на необятността на живота,

нямате нужда от много неща.

~~~

Унесен в игра, забравил съм времето аз.

Подминаващите сочат, смеят се и питат:

"Какъв е смисъла от подобна детинщина?"

Отговор аз не давам, единствено дълбоко се покланям.

Дори и да им отговоря, те не биха ме разбрали.

Огледайте се! Няма нищо друго освен това.

~~~

С не-ум, цветовете приканват пеперудите.

С не-ум, пеперудите навестяват цветовете.

Когато цветето разцъфва, пеперудата долита.

Когато пеперудата долита, цветето разцъфва.

Не "познавам" другите,

другите не "познават" мен.

Без взаимно да се познаваме,

ние естествено пътя следваме.

~~~

Когато изпарят се всички мисли,

навлизам аз в гората и събирам малко билки.

Също като потока устремен,

провиращ се през мъхести процепи,

ставам ясен и прозрачен.

~~~

Живота ни на този свят -

с какво бих могъл да го сравня.

Като ехо, отекващо в планина,

издигащо се в празни небеса.

~~~

От глупав инат живея сам,

приятел на дървета и билки.

Твърде ленив, за да разграничавам

правилното от неправилното,

смея се на себе си, като пренебрегвам обществото.

Вдигам кокалестите си крака, пресичам потока,

благословен от пролетното време, с торба в ръка.

Живея така, нищо не искам,

в мир с целия свят.

~~~

Пръста ти сочи към луната,

но пръста е сляп до нейната поява.

Какво свързва двете неща?

Самостоятелни обекти ли са или има тайна връзка?

Това е въпрос за начинаещи,

погълнати от морето на невежеството.

Обаче онзи, който гледа отвъд метафората,

знае че тук няма нито пръст, нито луна.

~~~

Дори ако хората знаят, че наименованията реални не са,

те не виждат, че самата реалност корен няма.

Име…реалност…и двете са далеч от целта.

Намери радостта в постоянната промяна на потока.

Самадхи - Втора част - Не е каквото си мислите

Най-великите духовни учители по света,от древността до нашe време, са споделяли възгледа, че най-дълбоката истина на нашето съществуване не е притежание на една единствена религия или духовна традиция,а е налична в сърцето на всеки един човек. Със субтитри на български.

Ханшан

За загадъчния отшелник и поет Ханшан, чието име означава "Студена Планина", не се знае почти нищо, нито кога точно е живял, нито дали наистина е съществувал такъв човек. Почти всичко, което е известно за него, е извлечено от стиховете му и от един предговор към тези стихове, който е бил съставен от друга мистериозна фигура и не може да се проследи до нито един индивид в китайската история.

Преди тридесет години на този свят съм се родил.

Хиляда, десет хиляди места съм прекосил.

Покрай реки, където тревите зелени плътно растат,

отвъд предела, където пясъците червени прелитат.

Отвари варил съм в отчаяно търсене на живота вечен,

книги чел съм, историята изучавал съм със песен.

Днес най-накрая стигнах у дома в студената планина,

ушите си да измия и глава да положа във вечната река.

Откакто заживях в студената планина,

оцелявам, като плодовете ѝ са моята храна.

Какво може да ме разтревожи от ден на ден?

Животът ми следва пътя си предопределен.

Дни и месеци текат като поток безспирен.

Времето ни равнява се на мимолетна искра.

Дори и ако небеса и земя разменят своите места,

щастлив ще съм отново аз, живеещ на тази скала.

Що се отнася до мен, с радост вървя по Пътя ежедневен.

Сред лози, обвити в мъгли, и пещери по високи канари,

тук във пустошта намирам истинската свобода.

С моите приятели, облаците бели, за никъде не бързат.

Пътища се точат, но до света те не достигат.

Освободен от ума, кой би могъл да разбуди мисълта?

На легло от камък седя, сам във нощта,

докато луната кръгла изкачва студената планина.

Заглеждам се към билото далече,

само и издигащо се над заобикалящи го върхове.

Борове и бамбуци пеят с вятъра, който ги поклаща,

морски вълни бушуват под луната искряща.

 Взирам се надолу към зелените предели на планината.

С белите облаци обсъждаме философски същината.

В пустошта планини и морета подбуждат върховни вдъхновения,

но в търсенето си на Пътя ми се ще да имах компания.

Колкото по-висока пътеката, толкова по-стръмна.

Десетки хиляди редици опасни скали.

Мостът каменен хлъзгав е от мъха зелен.

Облак след облак се нижат.

Водопади като нишки коприна висят.

Вир огрява искрящата луна.

Отново изкачвам най-високата планина,

за да чакам там, където самотния жерав отлетя.

Сред бели облаци

Американският режисьор Едуард A. Бургер тръгва от САЩ за едно незабравимо пътуване, в скритият живот на Китай, със забравената Дзен будистка традиция. "Сред бели облаци" е филм, проследяващ живота на Дзен последователите, недохранени аскети и мъдри майстори, които живеят изолирани по върховете и долините на Китай, още от времето на жълтият император - преди около пет хиляди години. В Китай се намират много от най-напредналите будистки майстори постигнати просветление. Смята се, че тази традиция не може да бъде изтрита от превратите на историята. "Сред бели облаци" ни показва това. Няколко чужденци, които са живели и учили в тези скрити места ни разкриват тяхната традиция, мъдрост, несгодата и радостта на всекидневния им живот.

Огън в планината - Среща на шамани

"Огън в Планината: Среща на шамани" е документален филм за връзката между съзнанието и природата,  въплътена в духовните традиции на местните народи, чиито екологични метафори за свещеното могат да са от голяма полза за съвременния свят.

Проектът е заснет през 1997 г. на една историческа 10-дневна среща на шамани от всички континенти, които пътуват до Карма Линг, тибетско-будистки център в Савоя, Френските Алпи, за да обсъдят общите си интереси с Негово Светейшество Далай Лама и с представители на големите религии.

Самадхи - Мая, илюзията на Аз-а

5 Дзен коана, които ще отворят съзнанието ви

„От нищото умът излиза наяве.” – Диамантената сутра

В Дзен будизма коаните са сами по себе си парадоксални гатанки, използвани за 

дисциплиниране в медитацията. Целта на коана е да изтощи аналитичния и егоистичен ум, за да се разкрие по-интуитивния не-ум. С тях не се цели достигането до някакъв отговор, а сами ние да видим, че умствената ни дейност е неспособна да ни предостави напълно задоволителен отговор. Някои хора дори може да твърдят, че коаните са анти-интелектуални. Но те не са нито анти-интелектуални, нито интелектуални. Те просто изтъкват, че самата реалност не може да бъде „уловена”. Например вероятно двата най-известни коана са следните, прости и сбити, кратки и изтънчени…

 „Когато две ръце пляскат, има звук; вслушай се в звука на една пляскаща ръка.”

„Въпрос: Какво е Буда? Отговор: „1,5 кг лен.”

Дзен коанът служи като скалпел, който прорязва ума на медитиращия. Той е чук, с който се разбива фиксираното мислене, куб на Рубик, съставен от думи, който умът трябва да разнищи. Коаните не са просто черно-бели гатанки, които умовете ни спонтанно разгадават и заявяват: „Аха! Намерих отговора!” Те са двусмислени и парадоксални, изчаквайки умовете ни да се разтворят достатъчно, за да навлезе пространството на дълбоката интуиция – отвъд познанието и в не-мислието - чрез използването на творческа осъзнатост. Ето 5 Дзен коана, които са способни да разширят вашия ум:

1) Чаша чай

Нан-ин, японски учител в периода Мейджи (1868-1912), приел университетски професор, който отишъл при него, за да го разпитва относно Дзен.

Нан-ин сервирал чай. Той налял в чашата на госта си догоре, но след това продължил да налива.

Професорът наблюдавал преливането, докато накрая вече не издържал: „Стига толкова. Няма място за повече!”

„Също като тази чаша,” казал Нан-ин, „вие сте изпълнени от собствените си мнения и размишления. Как бих могъл да ви покажа Дзен, ако първо не изпразните чашата си?”

Това е класически Дзен коан за значението на ученето, отучването и повторното научаване, така че човек да остане бдителен и освободен от фиксираното мислене. Образът на преливащата чаша е мощен символ, напомнящ ни да се освобождаваме от нещата, за да можем да „наливаме” повече опит в живота си. Парадоксът е в това, че ние никога не можем напълно да се освободим от онова, което сме научили. То винаги се запазва на дадено ниво. Например при мускулната памет. Това, което „изливаме” от „чашата” на нашия ум е привързаността на егото към ученето и паметта, и освобождаване на фиксираните мнения и закоравели очаквания.

Действително, разтоварването на ума всеки ден предотвратява промиването на мозъка. Подобно на Дзен пословицата „Преди просветлението сечи дърва, носи вода. След просветлението сечи дърва и носи вода.” Преди ученето изпразни чашата, измий чашата. След ученето изпразни чашата, измий чашата.

2) Кален път

Веднъж Танзан и Екидо вървели заедно по кален път. Над тях се изсипвал силен дъжд.

При един завой те попаднали на красиво момиче в копринено кимоно и пояс, която не можела да прекоси кръстовището.

„Хайде, момиче” казал веднага Танзан. Вдигайки я на ръце, той я пренесъл над калта.

Екидо не продумал нищо, докато по-късно не се спрели да пренощуват в един храм. Тогава той вече не издържал: „Ние, монасите, не трябва да се доближаваме до жени,” казал той на Танзан, „особено ако са млади и красиви. Опасно е. Защо го направи?”

„Аз оставих момичето там,” казал Танзан. „Ти още ли я носиш?”

Този коан ми напомня за следния цитат от Руми: „Там, отвъд представите за грешно и правилно има ливада. Ще те чакам там.” Екидо дотолкова е погълнат от грешното и правилното в постъпките на Танзан, че той става жертва на статичното минало за сметка на динамичното настояще. Танзан вече се е освободил от това. 

Животът е нелогично ситуационен. Човешкото състояние никога не е ясно очертано. Има си правила и закони, някои от които са в равновесие с висшия космически закон, а други не са. Понякога е „правилно” да се извърши „грешната” постъпка според установения ред. Понякога моралът е не по-малко кален и мътен от пътя, по който са вървели Танзан и Екидо.

3) Притча

Веднъж един човек преминавал през поле и се натъкнал на тигър. Той побягнал и тигърът се втурнал след него. Стигайки до една пропаст, той се хванал за корена на дива лоза и се пуснал над ръба. Тигърът подсмърчал над него. Разтреперан, човекът погледнал надолу, където друг тигър чакал да го изяде. Единствено лозата го държала.

Две мишки, едната бяла, а другата черна, започнали малко по малко да прегризват лозата. Човекът видял една сочна ягода до себе си. Държейки се за лозата с една ръка, той отскубнал ягодата с другата. Колко сладък бил вкусът й!

Това е много важен коан за силата на пребиваването в сегашния момент. Като смъртни същества, ние постоянно сме заобиколни от смъртта. Вечно сме притиснати между две непреодолими безкрайности. Каквото и да правим, има едно смазващо усещане за нищо зад нас, бледнеещо единствено пред смазващата безкрайност, намираща се пред нас. Както е казал Себастиан Фолкс: „Да се възприемем като откъслечна материя, съединила се за милисекунда между две вечности е много трудна задача.”

Парадоксът тук е: как да намерим радост, или дори щастие, при положение че сме затиснати между чука и наковалнята на живота? Цаката е присъствието. Тайната е осъзнатостта. Ключът е любопитството. Трите са въплъщение на преодоляването на ентропията (двете мишки, гризящи лоза) в живота (вкусната червена ягода), независимо от неизбежността на смъртта (двата гладни тигъра).

4) Безсилието и абсурдността

В ранните години на Япония във фенерите от бамбук и хартия са се слагали свещи. Веднъж на слепец, посещаващ свой приятел през нощта, му бил даден фенер, за да се прибере вкъщи.

„Нямам нужда от фенер,” казал той. „Мрак или светлина са без значение за мен.”

„Зная, че не ти трябва фенер, за да се прибереш,” отвърнал приятелят му, „но ако не си с фенер, някой друг може да се блъсне в теб.” Затова по-добре го вземи.”

Слепецът си тръгнал с фенера в ръка и не след дълго някой се блъснал право в него.

„Внимавай къде ходиш!” извикал той на непознатия. „Не виждаш ли фенера?” „Свещта ти е изгоряла, братко,” отвърнал непознатия.

Понякога животът е напразен. Понякога сме прецакани каквото и да правим. Понякога добрият късмет е замаскиран от лош късмет, и обратното. Понякога ритникът в задника ни придвижва напред, а друг път той е просто обикновен ритник в задника. Абсурдността на човешкото състояние е едновременно много болезнена и много комична. То е иронично, противоречиво и мъчително несъвършено. Но това също така е половината забава.

Животът бързо ни завлича, и понякога най-доброто, което можем да направим, е да се изсмеем, независимо от неговата бързина. Между болката от уроците на живота и лечебния смях от развиването на добро чувство за хумор се намира непреодолимата абсурдност от ритниците на живота. Понякога единственото, което можем да направим, е да отвърнем на ритника с безмилостно чувство за хумор, не напук на иронията и нелепостта, а заради тях. Гмурнете се! Водата е топла (и студена и безопасна и опасна, като понякога има и масло в нея). Но не позволявайте на това да ви спира да живеете, да танцувате през явната безсмисленост и отровна абсурдност на всичко с хумор от най-висше ниво.

5) Дзен на Буда

Буда казал: „Смятам положението на крале и владетели като това на прашинки. Гледам на съкровищата от злато и скъпоценности като на много тухли и камъчета. В най-изящните копринени одежди виждам дрипави парцали. Виждам безкрайните светове на вселената като дребни семена на плодове, а най-голямото езеро в Индия като капка масло на крака ми. Възприемам световните учения като илюзии на магьосници. Съзирам най-върховната представа за освобождение като златен брокат в сън, и гледам на свещения път на осветените като на цветя, избуяващи в очите на човек. Медитацията виждам като стълб на планина, Нирвана – като кошмар на деня. Поглеждам към отсъждането на правилно и грешно като към извиващия се танц на един дракон, и възникването и изчезването на вярвания, като на обикновени следи, оставени от четирите сезона.”

Едно от най-значимите неща, които можем да направим като смъртни същества, наблюдаващи един преходен космос от несигурния си клон, е да осъзнаем, че всичко е преходно. Всичко е в процес на разпад. Всичко е съставено от същата несъвършена материя, като всичко останало. Неизменността е също толкова голяма илюзия, колкото и властта е илюзия на културата. Мъдро е да осъзнаем и двете. Понякога това изисква интелектуална безпощадност и творческо безгрижие.

Буда използва и двете в горния цитат, като разнищва понятията за власт сякаш са крехък пергамент, и пробива дупки във възприеманите идеологии с нагорещения ръжен на своите думи, и събаря цялата представа за фиксирано мислене в уталожения прах на свободното мислене, където корените най-накрая биват подхранени. Златото се разтапя в бляскаво нищо. Плодовете изгниват. Ученията се превръщат в застой. Четирите сезона на живота се поглъщат един друг.Всичко, което израства и процъфтява, не след дълго загнива и умира. Така да бъде. Но както мъдро се е изразил Руми: „Може би търсиш сред клоните нещо, което го има само в корените.”

Източник

Будизмът и психиделичното общество: Интервю с Терънс Маккена

Алън Бадинер: Ти си сред водещите застъпници за употребата на психиделици. Каква е историята на срещата ти с будизма?

Терънс Маккена: Като мнозина други през 60-те, попаднах на трудовете на Д.Т. Сузуки върху Дзен, които бяха много популярни по онова време. И още оттогава, тласкан от влечението ми към историята и изкуството, проявих интерес към тибетския будизъм. Но интересът ми не беше насочен конкретно към самия будизъм. Той по-скоро бе насочен към шаманисткият предбудистки феномен на религията Бон, която е възникнала от шаманската култура на предбудистки Тибет. При много тибетски будисти забелязах предразсъдъци спрямо Бон. Последователите на религията несъмнено са били сред по-ниските класи на теократичен Тибет, и си остават такива до ден днешен.

Нима будистката практика не те привлече?

Будистката психология ми бе много интересна. Достигнах до нея чрез трудовете на Херберт Гюнтер, който първоначално е бил хайдегерианец, но след това открил, че идеите на Махаяна отразявали неговото хайдегерианство. Бях вдъхновен от една книга на име „Тибетски будизъм без мистификация”, издадена по-късно с името „Съкровищата на тибетския среден път”, която съпоставя противоположни школи на будистката мисъл. Трудовете на Нагарджуна върху празнотата също ми оказаха силно влияние.

Какво е мнението ти за Абидама – психологическият компонент на будисткото учение?

Начинът, по който будизмът разглежда структурите на ума, се е превърнал в универсален. Въпросът как успява будизмът да постигне всичко това, без психиделици; не само как, но и защо, тъй като тези измерения на опита изглеждат много лесно достъпни чрез халюциногенни субстанции и растения, но изключително редки и необичайни във всички останали случаи.

Как се вписа будизмът в представата ти за психиделичното общество, за което често говориш?

Състраданието заема централна част в моралното учение на будизма и, да се надяваме, централна част в моралното прозрение на психиделичния опит. На етично ниво смятам, че двете се допълват взаимно и си подхождат много добре. На нас ни липсва състрадание. Будизмът проповядва състрадание. Психиделиците дават на хората силата да превъзмогнат обичайното си поведение.

Състраданието е функция на осъзнатостта. Човек не може да достигне до по-голяма осъзнатост, без да е постигнал по-голямо състрадание, независимо дали осъзнатостта е достигната чрез будистка практика или психиделично преживяване.

Тогава състраданието и осъзнатостта са двата стълба на будизма и психиделичното общество.

Състраданието и осъзнатостта. Според мен истинският контраст между будизма и психиделичния шаманизъм е между една теория, от която могат да бъдат извадени преживявания, и преживявания, от които може да бъде извадена теория.

Това е един от основните принципи на будизма – да изоставиш вярванията си, за да постигнеш директен опит.

Така е, но будизма, също като лука, има много слоеве. Например светският будизъм акцентира много върху прераждането. Философският будизъм гласи, че няма такова нещо като отделен Аз. Как могат да се съгласуват тези два възгледа? По пътя на логиката не могат, но религиите не се осланят на логиката. Религиите са структури в психиката на обществото, изпълняващи нужди, които не са диктувани единствено от разума. Във всяка една сложна философска система възниква самопротиворечие.

Един от най-значителните приноси на будизма към тази култура е, че той създава контекст за преживяване на смъртта. Ти си казвал, че осъзнатостта за смъртта е сред най-важните прозрения на психиделичния опит. Сходни ли са тези две перспективи?

Сходни са спрямо това, че целта им е една и съща. Целта, схващането на двата възгледа, е, че животът е подготовка за смъртта и тази подготовка е много специфична. Иначе казано, определени неща трябва да бъдат познати, определени техники трябва да бъдат овладени, така че преходът от физическото съществуване към онова, което е отвъд, да е по-лесен. В това отношение двете са много сходни и изглежда говорят за едно и също нещо.

Твърдиш, че двата ужаса, или двата проблема, на западното общество са егото и материализма, съчетаващи в един наивен монотеизъм. Защо будизмът да е по-малко решение от психиделиците?

Той е по-малко решение само от гледна точка на това, че е аргумент, а не нещо преживяно.

Но той е серия от практики, които водят до преживяване.

Да, но ти трябва да го извършиш. Разликата при психиделиците е в неизбежността веднъж щом решиш да глътнеш хапчето. Но будизмът и психиделиците са вероятно единствената противоотрова за егоизма и материализма, които унищожават планетата. Това не е нещо абстрактно. Най-важното, с което будизмът може да ни помогне, е да разкрие вътрешното ни богатство и да отклони вниманието ни от материалния фетишизъм, който е един много примитивен религиозен импулс. Това е първобитния религиозен импулс да фетишизираме различни обекти, и будизмът ни показва изход от него.

Начинът, по който говориш за екстаза, има и будистки оттенък – границата, или дълбочината, на човешките чувства, която включва и страданието. Това е много сходно на будистката представа, че нирвана обхваща и самсара.

Истинският екстаз е в единството на противоположностите. Ти преживяваш един парадокс, така че той е както въздигащ и просветляващ, така и ужасяващ и заплашителен. При него се разпадат всички граници.

Очакваш ли възникването на една будистко-психиделична култура?

Не, това е една будистка, психиделична, екологична, феминистка култура! Винаги съм смятал, че будизмът, екологичната мисъл, психиделичната мисъл и феминизмът са четирите страни на решението. На пръв поглед тези неща изглеждат много отдалечени едно от друго, но са липсващите части от пъзела – почитане на женското начало, почитане на планетата, акцентиране върху дематериализма и състраданието, и инструментите за съживяването и съгласуването на първите три.

Като въпросните инструменти са психиделични субстанции?

Да. Ще е много интересно да се намерят будисти, които да са достатъчно непредубедени, че да започнат изследванията си наново с помощта на психиделици, и да не казват обичайното „Нашият начин е по-добър,” а да казват, „Може би е по-добър, може би не е. Нека съчетаем всичката практика, всичкото разбиране и всичките техники с ботаниката, химията и всичката етнография, и да видим какъв ще е резултата.” Какво ли би последвало от това? Ако, както казва Бейкър Роши, хората се развиват бързо благодарение на психиделиците, тогава нека се развиват бързо с помощта на психиделиците. И когато достигнат етап, в който практиката и методите станат основни, то практиката и методите трябва да застанат на първо място. Може би на няколко пъти те ще си сменят местата.

Не виждаш ли някакво противоречие, ако будист да изследва психиделици?

Не, дори бих попитал: Как може да си сериозен будист, без да си изследвал психиделиците? Тогава ти си формален будист, будист на теория, будист от практика, но това е практика с помощни колелета. Защо не изкараш старата лодка да видиш как плава?

Или може би трябва да изпробваш старата възглавница за медитация!

Или да пробваш и двете!

- Алън Бадинер

Източник: http://realitysandwich.com/319111/buddhism-and-the-psychedelic-society-an-interview-with-terence-mckenna/

Сонаданда сутта

IV. Сонаданда сутта

(Характеристики на истинския брахман)

Така съм чувал, че Благословения веднъж казал, когато отивал на обиколка през провинция Анга с много от братята, с около 500 братя, пристигнали в Кампа. И там в Кампа той се настанил на брега на езерото Гагара.

По това време брахманът Сонаданда живял в Кампа, едно място гъмжащо от живот, с много пасища , гори, вода и царевица, в едно кралско имение, дадено му от Сения Бимбисара, кралят на Магадха, като кралско владение, над което имал власт сякаш самият той е крал.

Брахманите и стопаните в Кампа чули новините "Казват, че Самана Готама от клана Сакя, който напуснал семейство Сакя за да води един религиозен живот, е пристигнал сега с многобройна компания от братята в Кампа, и ще престои там на брега на езерото Гагара. Относно този почитан Готама, славата му е толкова голяма, че за него се говори и в чужбина. Този Благословен е Арахат - изцяло събуден човек, изпълнен с мъдрост и доброта, щастлив, с познание за световете, ненадминат като водач за смъртни с готовност да бъдат водени, учител за богове и хора, Благословен, Буда. Той, сам по себе си, напълно знае и вижда, така да се каже, лице в лице тази Вселена, включително и световете, които са над боговете, Брахмите и Марите, и света отдолу с неговите откъснати хора и Брахмани, с неговите принцове и човеци - и познавайки това, той споделя знанието си с другите. Истината, прекрасна в своя произход, прекрасна в своето развитие, прекрасна в своята консумация, обяви ли той, едновременно в духа и в писмото, тъканта на по-висшия живот, която той разкрива в цялата й пълнота и чистота.

И полезно е да се посещават такива Арахати.

И Брахманите и стопаните на Кампа започнали да напускат Кампа в в групи от всяка област, за да могат да бъдат преброени да отидат до езерото Гагара. 3. По това време Сонаданда, Брахманът бил отишъл в горната тераса на къщата си за следобедната си почивка, и виждайки как хората минават, той казал на своя портиер "Защо хората на Кампа са тръгнали към езерото Гагара?" Портиерът му съобщил новините. И той казал "Тогава, добри портиере, отиди при Брахманите и стопаните на Кампа и им кажи "Сонаданда, Брахманът иска те да почакат. Той самия ще дойде да види Самана Готама." "Добре, господарю" казал портиерът и заминал. 4. По това време имало около 500 Брахмани от различни кралства, които били настанени в Кампа за някаква задача или друго. И когато те чули, че Сонаданда възнамерявал да посети Самана Готама, те отишли при Сонаданда и попитали дали това наистина е вярно.

"Това възнамерявам, господа. Предлагам да призова Самана Готама."

"Не позволявайте почитания Сонаданда да прави това. Това не е подобаващо за него. Ако беше почетния Сонаданда, който да отиде да го призове, тогава славата на почитания Сонаданда ще намалее и тази на Самана Готама ще се увеличи. Това е първата причина защо вие, господине, не трябва вие да го призовавате, а той вас."

5.И те изказали пред Сонаданда Брахманът по сходен начин други съображения с остроумие:

Че той е бил знатно роден и от двете страни, от чист произход от страна на майката и от страна на бащата, стигащ обратно до седем поколения, без клевети по него, и без порицание по отношение на раждането.

Че той е преуспяващ, заможен и богат.

Че той е повтаряч (на свещените думи), знаейки мистичните редове наизуст; човек, който е усвоил трите Веди, заедно със списъците, ритуалът, фонетиката, и тълкуванията (като четвърто) и легендите (като пето), научени в думите и граматиката, изразени в Локаята (Природните знания), и в теорията за знаците на тялото на един велик човек.

Че е красив, приятен за гледане, вдъхващ доверие, надарен с изключителна красота на лицето, светъл на цвят, изтънчен в присъствието си, величествен, достойна гледка.

Че е добродетелен, с изострена добродетел, надарен с добродетел, която е украсявала велики...

Че има приятен глас и дикция, и е надарен с възпитано обръщение, изискан, не е дрезгав, подходящ да изяснява належащите въпроси.

Че той е учителят на учителите на много хора, напътстващ 300 Брахмана в повтарянето на мистичните редове, и че много млади Брахмани, от различни посоки и страни, всички жадуващи за редовете, дошли да ги научат наизуст под неговото ръководство.

Че той е отлежал, стар, добре запазен от годините, дълголетен и изпълнен с дни. Че е почитан, от голяма важност, достоен, уважаван и почитан от Сения Бимбисара, кралят на Магадха. Че е почитан, от голяма важност, достоен, уважаван и почитан от Покарасади Брахмана Че той пребивава в Кампа, , едно място гъмжащо от живот, с много пасища , гори, вода и царевица, в едно кралско имение, дадено му от Сения Бимбисара, кралят на Магадха, като кралско владение, над което имал власт сякаш самият той е крал. За всяка от тази причини не е било подобаващо той, Сонаданда Брахмана, да призовава Самана Готама, а вместо това Самана Готама би трябвало да призове него. 6. И когато те казах това, Сонаданда им отвърна: „Тогава, господа, слушайте и чуйте защо е подобаващо аз да призова почитания Готама, а не той да призовава мен. Наистина, господа, почитания Готама е знатно роден и от двете страни, от чист произход от страна на майката и от страна на бащата, стигащ обратно до седем поколения, без клевети по него, и без порицание по отношение на раждането. Наистина, господа, Самана Готама се е отдал (на религиозен живот), отричайки великия клан от неговите връзки. Наистина, господа, Самана Готама се е отдал (на религиозен живот), отричайки се от много пари и злато, съкровища и заровени и над земята. Наистина, господа, Самана Готама докато е бил млад мъж без бяла коса по главата си, в красотата на ранната си зрялост, е преминал от домашния живот към бездомното състояние. Наистина, господа, Самана Готама , въпреки че неговите баща и майка са били несклонни и са плакали, бузите им мокри от сълзи, въпреки всичко си е отрязал косата и брадата, и надянал жълтите одежди, и преминал от домашния живот към бездомното състояние. Наистина, господа, Самана Готама е красив, приятен за гледане, вдъхващ доверие, надарен с изключителна красота на лицето, светъл на цвят, изтънчен в присъствието си, величествен, достойна гледка. Наистина, господа, Самана Готама е добродетелен с добродетелта на Арахатите, добър и добродетелен, надарен с доброта и добродетел. Наистина, господа, Самана Готама има приятен глас и дикция, и е надарен с възпитано обръщение, изискан, не е дрезгав, подходящ да изяснява належащите въпроси. Наистина, господа, Самана Готама е учителят на учителите на много хора. Наистина, господа, Самана Готама няма никаква страст от похот, останала в него, и е отстранил всякаква капризност на ума. Наистина, господа, Самана Готама вярва в Карма и в действието, той е човек, който поставя справедливостта на първо място (от неговите проповеди) при расата на Брахманите. Наистина, господа, Самана Готама е тръгнал от един изтънчен род, древен сред клановете Кшатрия. Наистина, господа, Самана Готама е тръгнал от едно преуспяло семейство, заможно и богато. Наистина, господа, хората идват от цялата страна, от далечни земи, да задават въпроси на Самана Готама. Наистина, господа, голям брой божествени същества полагат доверието си на Самана Готама. Наистина, господа, такава е високата слава, разгласявана в чужбина относно Самана Готама, че се говори, че той е Арахат, благороден, изцяло събуден, изпълнен с мъдрост и доброта, щастлив, с познание за световете, Благословен, Буда. Наистина, господа, Самана Готама притежава всички 32 телесни белега на едно Велико Същество. Наистина, господа, Самана Готама приветства всички хора, сроден е, помирителен, не е високомерен, достъпен за всички, не е назадничав при разговорите. Наистина, господа, Самана Готама е почитан, от голяма важност, достоен, уважаван и почитан от четирите класи (на неговите последователи – братята и сестрите на Ордена, миряни и мирянки). Наистина, господа, много богове и хора вярват в Самана Готама. Наистина, господа, в което и село или град да се застои Самана Готама, там нехората не вредят на хората. Наистина, господа, Самана Готама като глава на Орден, на школа, като учителя на една школа, е признат за глава на всички основатели на секти. Докато някои Самани и Брахмани са спечелили слава чрез всякакви видове незначителни начини, случаят не е такъв при Самана Готама. Неговата слава идва от съвършенство в поведението и праведност. Наистина, господа, кралят на Магадха, Сения Бимбисара, с неговите деца и съпруги, с неговите хора и придворни, е положил доверието си на Самана Готама. Наистина, господа, крал Пасенади от Косала, с неговите деца и съпруги, с неговите хора и придворни, е положил доверието си на Самана Готама. Наистина, господа, Покхарасади Брахмана, с неговите деца и съпруги, с неговите хора и приятели, е положил доверието си на Самана Готама. Наистина, господа, Самана Готама е почитан, от голяма важност, достоен, уважаван и почитан еднакво от Сения Бимбисара кралят на Магадха; от Пасенади кралят на Косала, и от Покхарасади Брахмана. Наистина, господа, Самана Готама е пристигнл сега в Кампа и се е настанил на бреговете на езерото Гагара. Но всички Саманаси и Брахмани, които навлязат в границите на селото ни са наши гости. И гостите е нужно да уважаваме и почитаме, да тачим и да почитаме. И тъй като той е дошъл сега, с него трябва да се отнасяме като такъв, като гостенин. За всяко и всички от тези съображения не е подобаващо Самана Готама да подобава нас, a вместо това подобава ли на нас да призовем него? И засега зная само достойнствата на Самана Готама, но те не са всички, защото неговото достойнство е отвъд всякаква мярка. 7. И когато изрече това, другите Брахмани му отвърнаха: „Почетния Сонаданда обявява хвалбите към Самана Готама за толкова мъдър, че ако живееше дори и на 100 левги оттук, щеше да е достатъчно да накара един вярващ човек да тръгне натам и да го призове, дори и ако трябва да носи със себе си торба (за провизиите нужни за пътуването) на гърба си. нека тогава всички отидем да призовем Самана Готама заедно! И така Сонаданда Брахмана отишъл при езерото Гагара с голяма група Брахмани. 8. Сега следното колебание се появило в ума на Сонаданда докато минавал през гората: „Ако попитам Самана Готама някакъв въпрос, ако той каже: „Въпросът не трябва да бъде зададен така, а трябва да бъде оформен по следния начин...”, групата вследствие на това може да започне да говори за мен с неуважение, казвайки: „Глуповат е този Сонаданда Брахмана и неумел. Той не може дори един въпрос да зададе правилно.” Но ако те го направят славата ми ще спадне, и заедно с нея печалбите ми ще намалеят, понеже това, на което се наслаждаваме зависи от славата ни. Но ако Самана Готама ми постави някакъв въпрос, тогава може да не успея да спечеля одобрението му с моето обяснение на проблема. И ако тогава те ми кажат: „На въпроса не трябва да се отговори така, а по следния начин трябва да се обясни проблема...” групата вследствие на това може да започне да говори за мен с неуважение, казвайки: „Глуповат е този Сонаданда Брахмана и неумел. Той не може дори да удовлетвори Самана Готама със своето обяснение на поставения проблем”. Но ако те го направят славата ми ще спадне, и заедно с нея печалбите ми ще намалеят, понеже това, на което се наслаждаваме зависи от славата ни. Но от друга страна, след като съм дошъл толкова далеч, ако се върна без да съм призовал Самана Готама, тогава групата може да започне да говори за мен с неуважение, казвайки: „Глуповат е този Сонаданда Брахмана и неумел, и въпреки че е твърдоглав от гордост, той толкова се страхува, че не смее да призове Самана Готама. Как може да се върне след като е дошъл толкова далече?” Но ако те го направят славата ми ще спадне, и заедно с нея печалбите ми ще намалеят, понеже това, на което се наслаждаваме зависи от славата ни. 9. Така че Сонаданда Брахмана отишъл на мястото, където бил Благословения. И когато пристигнал там той си разменил с Благословения приветствията и комплиментите на учтивост и благовъзпитаност, и седнал от едната страна. А що се отнася до Брахманите и стопаните на Кампа, някои от тях се поклонили на Благословения и седнали от едната страна, някои от тях си разменили с него приветствията и комплиментите на учтивост и благовъзпитаност, и тогава седнали от едната страна, някои от тях изрекли своите име и род, и тогава седнали от едната страна, и някои от тях седнали от едната страна в мълчание. 10. Докато Сонаданда седял там, той все още бил изпълнен с нерешителност, мислейки като преди, и добавил наум: „О, ако само Самана Готама ми зададе някакъв въпрос по моята специалност, за тройното Ведическо знание. Тогава наистина аз бих успял да спечеля неговото одобрение с моето обяснение на поставения проблем! 11. Благословения осъзнал в собствения си ум, че някакво колебание изпълва умът на Сонаданда, и си помислил:” Този Сонаданда е измъчван в сърцето си. По-добре да го запитам нещо за собствената му доктрина”. И той му казал: „Кои са нещата, Брахман, които Брахманите казват, че човек трябва да притежава за да бъде Брахман, така че ако той каже „Аз съм Брахман” той говори правилно и не е виновен в лъжа?” 12. Тогава Сонаданда си помислил „Това, което желаех и се молех, и си бях наумил и се надявах – Самана Готама да ми зададе някакъв въпрос по моята тема, тройното Ведическо познание – той сега го направи. О, сега може би ще успея да задоволя сърцето му с моето обяснение. 13. И изправяйки се и оглеждайки събирането, той казал на Благословения: „Брахманите, Готама, обявяват онзи за Брахман, който може правилно да каже: „Аз съм Брахман” без да е виновен в лъжа, който притежава пет неща. И кои са тези пет? На първо място, господине, един Брахман е с добро потекло и от двете страни, от тази на майката и от тази на бащата, от чист произход, връщащ се обратно седем поколения, без никакви опетнявания и клевети по отношение на раждането. Тогава той е повтаряч (на свещените слова), знаейки мистичните стихове наизуст, такъв който е усвоил Трите Веди, заедно с индексите, ритуалът, фонетиката, тълкуването (като четвърто), и легендите като пето; който е научил фразите и граматиката, написани в софистика от Локаята, и теорията за знаците по тялото на велик човек. Тогава той е привлекателен, приятен за гледане, вдъхващ доверие, надарен с невероятна красота на тялото, светъл на цвят, със силно присъствие, една достойна гледка. Тогава той е добродетелен, извисен с добродетел, надарен с добродетел, която е станала велика. Тогава той е учен и мъдър, първият, или може би втория, сред онези, които държат черпака. 14. Но от тези пет неща, Брахмане, възможно ли е едно да липсва, и мъжът, който притежава останалите четири да бъде обявен за Брахман, да бъде такъв, който правилно и без изпадане в лъжа, да твърди, че е Брахман? „Да, Готама, това може да бъде направено. Можем да отстраним цвета. Защото от какво значение е цвета? Ако той притежава останалите четири – добро раждане, обучение в техниките, добродетел и мъдрост, както бяха изложени – Брахманите пак биха го обявили за Брахман, и той с правота, без опасност от лъжа, може да твърди, че е такъв.” 15. Но от тези четири неща, Брахмане, възможно ли е едно да липсва, и човекът, който притежава останалите три да бъде обявен за Брахман, да бъде такъв, който правилно и без изпадане в лъжа, да твърди, че е Брахман? „Да, Готама, това може да бъде направено. Можем да отстраним стиховете. Защото от какво значение са те? Ако той притежава останалите три – добро раждане, добродетел и мъдрост - Брахманите пак биха го обявили за Брахман, и той с правота, без опасност от лъжа, може да твърди, че е такъв.” 16. „Но от тези три неща, Брахмане, възможно ли е едно да липсва, и човекът, който притежава останалите две да бъде обявен за Брахман, да бъде такъв, който правилно и без изпадане в лъжа, да твърди, че е Брахман? „Да, Готама, това може да бъде направено. Можем да отстраним раждането. Защото от какво значение е то? Ако той притежава останалите две – добродетел и мъдрост - Брахманите пак биха го обявили за Брахман, и той с правота, без опасност от лъжа, може да твърди, че е такъв.” 17. И когато той изговорил това, останалите Брахмани казали на Сонаданда: „Не говорете така, почетни Сонаданда, не говорете така! Той омаловажава не само цвета ни, но той омаловажава нашите стихове и нашето раждане. Наистина почетния Сонаданда преминава към доктрината на Самана Готама.” 18. Тогава Благословения продумал на тези Брахмани: „Ако вие, Брахмани, мислите, че Сонаданда е необразован, че той говори неподходящо, че той е неразумен, че той не може да говори с мен по този въпрос, нека той да замълчи, и вие да обсъждате заедно с мен. Но ако смятате, че той е образован, способен да говори, мъдър, способен да отстоява позицията си, тогава вие замълчете и го оставете да обсъжда заедно с мен.” 19. И когато той изрекъл това, Сонаданда Брахмана казал на тези Брахмани: „Нека почетните не говорят така. Не говорете така, господа. Аз не омаловажавам нито цвета ни, нито стиховете ни, нито нашето раждане.” 20. По това време един млад Брахман на име Ангака, син на сестрата на Сонаданда Брахмана, бил сред тази група. И Сонаданда казал на тези Брахмани: „Виждат ли почетните този Ангака, нашият племенник?” „Да, господине, виждаме го.” „Ангака, господа, е привлекателен, приятен за гледане, вдъхващ доверие, надарен с невероятна красота на тялото, светъл на цвят, със силно присъствие, една достойна гледка – никой в тази група е сходен с него по цвят, с изключение само на Самана Готама. И Ангака, господа, е повтаряч (на свещените слова), знаейки мистичните стихове наизуст, такъв който е усвоил Трите Веди, заедно с индексите, ритуалът, фонетиката, тълкуването (като четвърто), и легендите като пето; който е научил фразите и граматиката, написани в софистика от Локаята, и теорията за знаците по тялото на велик човек – аз самия съм го научил на стиховете. И Ангака, господа, е с добро потекло и от двете страни, от тази на майката и от тази на бащата, от чист произход, връщащ се обратно седем поколения, без никакви опетнявания и клевети по отношение на раждането – аз самия познавам неговите предци от майчина и от бащина линия. Ако Ангака, господа, убива живи същества, и взима нещо, което не му е било дадено, и се подвизава като прелюбодеец, и изрича лъжи, и пие силни питиета, какво тогава? Господа, от полза ли ще е цветът му тогава? Ами стиховете? Ами раждането му? Доколкото, господа, един Брахман е добродетелен, извисен с добродетел, надарен с добродетел, която е станала велика; доколкото той е учен и мъдър, първият, или може би втория, сред онези, които държат черпака, че Брахманите да го обявят, понеже притежава тези две качества, за Брахман, да бъде такъв, който с правда може да каже: „Аз съм Брахман” без да изпада в лъжа.” 21. „Но от тези две неща, Брахмане, възможно ли е едното да липсва, и човекът, който притежава другото да бъде обявен за Брахман, да бъде такъв, който правилно и без изпадане в лъжа, да твърди, че е Брахман? „Не и това, Готама! Защото мъдростта, о Готама, е пречиствана от почтеността, и почтеността е пречиствана от мъдростта. Там където има почтеност, има и мъдрост, и там където има мъдрост, има и почтеност. За почтения има мъдрост, за мъдрия има почтеност, и мъдростта и добротата са обявени за най-доброто нещо в света. Също, о Готама, както човек мие едната ръка с другата, или единия крак с другия, така и, о Готама, мъдростта бива пречистена от почтеността, и почтеността бива пречистена от мъдростта. . Там където има почтеност, има и мъдрост, и там където има мъдрост, има и почтеност. За почтения има мъдрост, за мъдрия има почтеност, и мъдростта и добротата са обявени за най-доброто нещо в света. 22. Това е точно така, о Брахмане. И аз също го казвам. Но какво тогава представлява тази почтеност, и какво тази мъдрост? „Ние знаем само, о Готама, общото твърдение по този въпрос. Нека почтения Готама намери за добре да обясни значението на фразата.” „Тогава, о Брахмане, подай едно ухо и внимавай задълбочено, и аз ще отговоря.” 23. „Добре, господине”, казал Сонаданда в съгласие с Благословения. И Благословения заговорил. 24. Когато той изрекъл словата, Сонаданда Брахмана казал на Благословения: „Превъзходни, о Готама (са думите от твоята уста) превъзходни! Също като ако човек построи отново онова, което било съборено, или ако разкрие онова, което е било скрито, или да посочи правилния път на онзи, който се е изгубил, или ако внесе светлина в мрака, така че онези, които имат очи да видят странични форми – по същия начин ми бе показана истината, чрез различни образи, от почетния Готама. Аз, самия Аз, се посвещавам на почетния Готама като на мой водач към истината и към Ордена. И нека почетния Готама ме приеме като последовател, като такъв, който от този ден насетне, докато трае живота, го е приел като свой водач. И нека почетния Готама се съгласи утре да обядва с мен, както и членовете на Ордена с него. Тогава Благословения изразил с мълчание свето съгласие. И Сонаданда, виждайки, че го е направил, се изправил и коленичил пред Благословения, и заобикаляйки го с протегната дясна ръка към него, си тръгнал оттам. И призори той подготвил в своята къща сочна храна, както твърда, така и мека, и обявил времето на Благословения: „Време е, о Готама, и яденето е готово.” 25. Тогава Благословения, който се бил облякъл в ранното утро, си навлякъл външната носия, и вземайки своята паница, отишъл заедно с братята си до дома на Сонаданда и седнал на предназначеното за него място. И Сонаданда Брахмана удовлетворил Благословения и братятя, със собствената си ръка, със сочна храна, както твърда, така и мека, докато те отказали. И когато Благословения приключил със своето ядене, и почистил паницата и ръцете си, Сонаданда взел нисък стол и седнал до него, и казал: 26. „Ако, о Готама, след като съм бил приет в групата, аз стана от стола си и коленича пред почетния Готама, тогава групата ще направи обвинение срещу мен. Този, който бъде обвинен от групата, неговата слава ще намалее; а този, който изгуби своята слава, неговите приходи ще намалеят. Понеже това, на което се наслаждаваме зависи от славата ни. Ако тогава, когато седна при групата, аз протегна събраните си длани в поздрав, нека почетния Готама приеме това като ставане от моя стол. И когато съм седнал при групата, ако си сваля тюрбана, нека почетния Готама приеме това от мен като поздрав с моята глава. Тогава ако съм в моята каляска, и сляза за да поздравя почетния Готама, заобградилите ще ме обвинят в нещо. Ако тогава, когато съм в моята каляска, аз наклоня ниско тоягата на моя остен, нека почетния Готама приеме това от мен сякаш съм слязъл. И когато съм в моята каляска, аз помахам с ръка, нека почетния Готама приеме това от мен сякаш съм коленичил ниско в поздрав. 27. Тогава Благословения дал инструкции, пробудил, подбудил и развеселил Сонаданда Брахмана с религиозен разговор, и тогава станал от стола си и си тръгнал.

Думи на Кармапа

Единността започва като вътрешно преживяване, казва тибетско-будисткия лидер Негово Светейшество 17-ия Гяланг Кармапа, който живее в северна Индия. В този филм, Кармапа разисква будисткия път, и обяснява, че една важна страна на единността включва нуждата световните религии да бъдат гъвкави и да се адаптират към променливите нужди на хората.

Субтитрите се активират от падащото меню.

Събуждайки се

"Как бихме могли колективно да се събудим?" пита родената в Англия тибетско-будистка монахиня Тензин Палмо от подножието на Хималаите в северна Индия. С искрено състрадание към човешкия потенциал, Тензин Палмо описва как всички отчаяно искаме щастие, но подкопаваме тази възможност чрез неспирното си участие в едно общество, което възнаграждава алчността, агресията и егоизма.

Субтитрите на български се активират от падащото меню.

Отец Томас Кийтинг

В тази лекция, отец Томас Кийтинг обсъжда динамичната природа на Бог и парадокса, който се съдържа в преживяването на божествена единност. С хумор и мъдрост, той изследва практикуването на съзерцателна молитва и как бихме могли да започнем да се доближаваме до Бог, бидейки съзнателни за сетивата си тук и сега.

Със субтитри на български.

 

Вътрешни светове, външни светове (2012)

Има едно вибрационно поле, което свързва всички неща. То е било наричано Акаша, Логос, първичният Ом, музиката на сферите, полето на Хигс, тъмна енергия, и с хиляди други имена през историята. Древните учители са учили на Нада Брахма - вселената е вибрация. Вибрационното поле е в основата на всички истински духовни преживявания и научни изследвания. Това е същото поле от енергия, което светци, Буди, йоги, мистици, жреци, шамани и гадатели са наблюдавали, вглеждайки се вътре в себе си. В съвременното общество, по-голямата част от човечеството е забравило тази древна мъдрост. Ние сме се отдалечили прекалено много в сферата на мисленето; онова, което възприемаме като външния свят на формите. Ние сме изгубили нашата връзка с вътрешните си светове. Това равновесие; онова, което Буда наричал "средния път" онова, което Аристотел наричал "златната среда", е родното право на всяко човешко същество. То е общата връзка между всички религии, и връзката между нашите вътрешни и външни светове.

Има налични субтитри на български.

Тибетци

Приблизително 5,5-те милиона тибетци са една етническа група с изпъкващи и непотиснати отличителни черти. Археологически и геоложки находки сочат, че тибетците са потомци на туземните и номадски племена Кианг. Историята на Тибет е започнала преди около 4000 години. Молитвени знаменца, небесни погребения, фестивални дяволски танци, капани за духове, свещени камъни за триене, всички от които са свързани с тибетските вярвания, развили се от древната шаманистка религия Бон. Облеклото и украшенията съобщават не само за обичаите, но също и за историята, вярванията, климатът и характера на народа.

Тибет е познат като „покрива на света”. Пет планини са с височина над 8000 м., включително връх Еверест, най-високият връх в света. Лхаса е политическият, икономически, културен и религиозен център с изобилие от културни реликви. В Тибет има 1700 манастира, някои от които датират от 8-ми век сл.н.е.

Приблизително 5,5-те милиона тибетци са една етническа група с изпъващи и непотиснати отличителни черти. Според легендата, предците на тибетския народ са маймуна и женски великан.

Въпреки че не са лишени от практични съображения, повечето тибетски традиции, като многото фестивали, са свързани с будизма. Говори се, че традиционната тибетска опера (Лхамо) води началото си от 14-ти век, когато един лама, Тангтонг Гялпо, провел първото представление заедно със седем красиви момичета, с цел набиране на средства за мостове от железни вериги, чрез което да се подобри транспорта на стоки, както и да спомогне за поклоненията. След това, тибетската опера станала популярна в целия регион. Представления се провеждат по време на фестивали, ознаменуващи различни поводи. Будистиките учения и тибетската история са източниците на вдъхновение за оперите. Различни маски разкриват ролята на изпълнителите, независимо дали те са крал, кралица, лама или божество.

Животновъдството е основното занимание на повечето тибетци, и те продължават да водят полуномадски живот, живеейки в плътни черни палатки от козина на як, наредени с чували ценен ечемик, и обградени от пасящи стада. Повсеместният як е най-полезното животно, въпреки че овцете също се използват за месо и вълна, и повечето семейства разполагат също и с определен брой кози. Здрави дребни планински понита са средства за транспорт, и млякото от кобила е един високо ценен деликатес и универсално лекарство.

Кухнята на Тибет отразява богатото наследство на страната и нагаждането на хората към голямата надморска височина, и религиозните кулинарни ограничения. Най-важната култура е ечемикът. Тестото, приготвяно от ечемично брашно (цампа), представлява основната храна в Тибет. Месните ястия може да са от як, козе или овнешко месо, като често са сушени или сготвени в пикантна яхния с картофи. Синапеното семе е отглеждано в Тибет, и следователно участва редовно в неговата кухня. Често се ядат кисело мляко, масло и сирене от як, и добре приготвеното кисело мляко е считано за нещо престижно.

Тибетският будизъм е основната религия в Тибет. Религията е всекидневно, ако не и ежечасово занимание. Тибетците прекарват голяма част от времето си в молитва или въртейки молитвени колела, за което се вярва, че е почти толкова духовно-похвална дейност, колкото молитвата. Като всички будисти, тибетците се придържат към ненасилието, вършат добри постъпки, дават дарове на монасите и се стремят да имат хрисими мисли. Тибетският будизъм е приел елементи от Бон, когато се развил през 8-ми век сл.н.е. Религията Бон е древна шаманистка религия с езотерични ритуали, екзорсизми, талисмани, заклинания, магически формули, биене на барабани, жертвоприношения, пантеон от богове и зли духове, както и култ към мъртвите. Тя е повлияла силно на тибетския будизъм.

Тибетското облекло и украшенията съобщават не само за обичаите, но също и за историята, вярванията, климатът и характера на местния народ, и са претърпели няколко промени през историята. Най-поразителната особеност на тибетското облекло и украшения е голямото разнообразие, не само от материали (включително брокат, козина, кожа, коприна, вълна, памук и много други), но също и, в зависимост от местоположението и заниманието на носещия, от оформление.

Небесното погребение е погребална практика в Тибет, при която починалият се поставя на някой планински връх и се оставя на елементите (махабхута) и дивата природа – конкретно на хищни птици. В Тибет, тази практика е позната като джхатор, значещо „даване на милостиня на птиците”. В по-голямата част от Тибет земята е прекалено твърда и камениста за да се изкопае гроб, и поради недостига на гориво и дървесина, небесните погребения често са по-практични от кремацията.

Полиандрията се практикува в части от Тибет. В едно типично уреждане, жените се омъжват за един или повече братя на първия й съпруг. Това обикновено се прави за да се избегне разделяне на собствеността, и да се осигури финансова сигурност. Въпреки това, моногамията е по-често срещана в Тибет.

Повечето тибетски одежди са направени от животинска козина, като овчата кожа е най-често срещана. Традиционната вълнена материя е Пулу. Памучните дрехи са добре приемани през лятото. Тибетските одежди са великолепно оцветени. Жените в пастирските области, особено обичат ярките цветове. Тибетците обичат украшенията повече от която и да е друга етническа група. Украшенията са символът за придобивки и обществено положение. Те носят всякакви бижута, като гердани, фиби, обеци и гривни, направени от черупки, животински кости, злато, сребро, перли, нефрит и други скъпоценни камъни.

Пастирите се нуждаят от дрехи, с които лесно да могат да се придвижват. Робата им е достатъчно широка за да служи и като завивка нощем и да позволява свободно движение на ръцете през деня. Щом слънчевата светлина повдигне температурата, те лесно могат да изкарат едната си ръка от ръкава, с което да се спомогне за регулирането на телесната температура. Носенето на роба, като едната ръка е гола, се е превърнало в символ на непотиснатия характер на тибетците. Направени от овча кожа, лисича кожа или златен сатен, тибетките шапки са с голяма естетична стойност. Ботушите са толкова дълги, че понякога достигат до горната част на крака. Предниците често са бродирани.

Тибетската традиционна медицина е една от най-старите в света. Тя използва близо 2000 вида растения, 40 животински вида и 50 минерала.