След завършека на разказа седнахме
с Черния Лос на северния край на Кюни Тейбъл, гледащ към Лошите Земи
(„красотата и чудатостта на земята”, както се бе изразил стареца). Сочейки към
Харни Пийк, който се извисяваше черен над далечния хоризонт, Черния Лос каза:
„Там, когато бях млад, по време на визията ми, духовете ме отведоха до центъра
на земята и ми показаха всички хубави неща в свещения обръч на света. Ще ми се
да застана още веднъж там горе преди да умра, тъй като има нещо, което искам да
кажа на Шестте Дядовци.”
Така бе уредено пътуването до
Харни Пийк, и няколко дни по-късно бяхме там. На път към върха, Черния Лос каза
на сина си, Бен: „Нещо ще се случи днес. Ако ми е останала някаква сила, западните
съществата на гърма би трябвало да ме чуят, щом изпратя глас, и би трябвало да
има поне малко гръм и дъжд.” Последвалото, разбира се, що се отнася до
читателите Уасичу (бели хора), е повече или по-малко забележително съвпадение.
Денят беше светъл и без облаци, и след като достигнахме върха, небето беше
напълно ясно. Тогава бе настъпила голяма суша, една от най-тежките според спомените
на старците. Небето си остана ясно до завършека на церемонията.
„Точно там”, каза Черния Лос,
сочейки определена точка на една скала, „бях застанал във визията си, но обръча
на света около мен беше по-различен, тъй като онова, което виждах, беше в Духа.”
След като се облече и боядиса
така, както е бил във великата си визия, той се изправи на запад, държейки
свещената лула пред себе си в дясната си ръка. Тогава той изпрати глас; и онзи глас звучеше слаб и трогателен
сред обширния простор около нас:
„Хей-а-а-хей! Хей-а-а-хей!
Хей-а-а-хей! Хей-а-а-хей! Дядо, Велики Дух, виж ме още веднъж на земята и се
наклони да чуеш моя немощен глас.
Пръв ти си живял и си по-стар от всякаква нужда, по-стар от всякаква молитва.
Всичко ти принадлежи – двукраките, четирикраките, крилете във въздуха и всичко
зелено, що е живо. Ти си положил силите на четирите краища да се пресичат.
Добрият път и пътя на трудностите си създал да се пресичат; и мястото, където
те се пресичат, е свято. Ден след ден, завинаги, ти си живота във всички неща.
Заради това изпращам глас, Велики
Дух, Дядо мой, без да забравям нещата, които ти си сътворил, звездите във
вселената и тревите по земята. Ти ми каза, когато все още бях млад и можех да
се надявам, че при трудности трябва да изпратя глас четири пъти, по един за
всеки край на земята, и ти ще ме чуеш. Днес аз изпращам глас за един отчаян
народ. Ти ми даде свещената лула, и чрез нея аз ще изпълня това поднасяне.
Виждаш го сега.
От запад, ти ми даваш купата с
жива вода и свещения лък - силата да се дава живот и да се унищожава. Даваш ми
свещения вятър и билката от мястото, където живее белия великан – пречистващата
сила и лечението. Даваш ми от изтока звездата на зората и лулата; а от юга -
свещения обръч на нацията и дървото, което трябваше да цъфне. Ти ме отведе до
центъра на света и ми показа добротата и красотата и чудатостта на зеленеещата
земя, единствената майка, и там ти ми показа духовните форми на нещата така,
както трябва да бъдат, и аз ги видях. В центъра на този свещен обръч ти ми
каза, че трябва да накарам дървото да цъфне.
Със сълзи на очите, о, Велики
Дух, Велики Дух, Дядо мой, със стичащи се сълзи трябва да ти кажа, че дървото
изобщо не е цъфнало. Виждаш ме пред себе си, един жалък старец, изпаднал в
немилост и не сторил нищо. Тук в центъра на света, където ти ме отведе, когато
бях млад, и ме научи; тук стар аз стоя, а дървото е увехнало. Дядо, Дядо мой!
Отново, и може би за последен път
на тази земя, си припомням великата визия, която ти ми изпрати. Възможно е
някое малко коренче от свещеното дърво все още да е живо. Тогава го подхранвай така, че то да се разлисти и да разцъфне и да се изпълни с пеещи птички. Чуй
ме, не заради мен, а заради моя народ. Стар съм. Чуй ме, за да могат те отново
да се върнат обратно в свещения обръч и да намерят добрия червен път, закрилящото
дърво!”
Ние, които го слушахме,
забелязахме, че над нас се бяха струпали фини облаци. Заваля лек, хладен дъждец
и се чуваше слаб, тътнещ гръм, без светкавица. Със стичащи се по бузите си
сълзи, старецът надигна гласа си до тънко стенание и възпя: „О, Шест Сили на
Света, с тъга изпращам слаб глас. Чуйте ме в моята тъга, тъй като може никога
отново да не извикам. Накарайте народа ми да живее!”
В продължение на няколко минути старецът стоя притихнал с лице нагоре,
плачейки в ситния дъжд. Не след дълго небето отново стана ясно.Източник: http://stuff.samassaveneessa.info/docs/BlackElkSpeaks.pdf
No comments:
Post a Comment