Антропоцен (Част 2)

 Фокс (САЩ)

Изпълнявали се определени установени действия, за да се привлече вниманието и подкрепата на духовете. Тези действия включвали почерняне на лицето, постене, стенене и пушене или предлагане на тютюн, за който се смятало, че бил силно желан от духовете, но бил достъпен за тях единствено чрез човешките същества. В рамките на четири години от смъртта на даден индивид се провеждала осиновителна церемония, чиято цел била да освободи опечалените от техните задължения и да внесе в потеклото на покойника приятел или друг човек, който бил избиран от живите роднини. Обикновено осиновеният бил човек от същите пол и възраст като покойника, и церемонията по осиновяването включвала пиршества, игри, танци, и размяна на подаръци.

~~~

Хопи (САЩ)

Вселената е балансирана между женски принцип (земята) и мъжки, който се проявява в оплождащите, но и опасни сили на слънцето, дъжда и светкавицата. Съществуват общи духове на природни обекти и форми на живот, които могат да бъдат засегнати, ако с някой от земните им представители се отнасят неподходящо. Така че, когато някое животно бъде убито, неговият дух и общите духове на този вид животно трябва да бъдат омиротворени. Церемониалният календар на Хопи се определя от слънчевите и звездни позиции. Съществуват много дребни ритуали. Разкази от края на 19 век сочат, че почти не минавал ден, без протичането на ритуална дейност някъде из всяко от селата. Въпреки че церемониите си имат специфични цели, за всички се смята, че носят дъжд, който е оценяван както сам по себе си, така и като символ на изобилие и процъфтяване.

~~~

Кламат (САЩ)

За разлика от много други групи, Кламат не страдали от епидемии, внесени от европейците, нито от враждебности с бели заселници. При настъпването на пубертета момчетата били изпращани на пет-дневно търсене на визия. Кламат предавали ценности на децата си чрез разказването на истории и митове, в които често имало скрита морална поука. Всеки член на Кламат търсил духовна сила чрез търсения на визия, които се осъществявали при критични житейски моменти като пубертет или траур.

Когато Кламат се срещнали с европейци за първи път, те им разказали истории за изригването на голям вулкан, който геолозите по-късно нарекли Маунт Мазама. Историите описвали звуците и природата на това грандиозно изригване. До сравнително скоро общността е предавала такива познания единствено чрез устни предания. За Маунт Мазама се знае, че е изчезнал от местния пейзаж преди около 7600 години.

 

~~~

Мескалеро (Мексико, САЩ)

Названието „Мескалеро“ произлиза от испанските думи еро, „хора на“, и мескале, „агаве“ (столетник). Те били наречени по този начин заради редовната употреба на големите печени и консервирани корени на растението, което за тях било основен източник на въглехидрати. Жената е собственик на семейния дом и всичко в него. Тя и нейните братя и сестри поемат основна отговорност в отглеждането на децата, включително и тяхното дисциплиниране. Бащата е приятел, довереник и защитник. Децата разполагат с голяма свобода относно това с кого да живеят, като те често избират да живеят с някоя леля от майчина страна. Приемното родителство е широко разпространено и често се случва по-големи деца да бъдат изпратени да живеят при баби и дядовци, ако по-възрастните хора живеят сами. Смята се за особено уместно, ако човек е бил отгледан от своите баба и дядо. От децата се очаква да се учат чрез наблюдение и практикуване, вместо чрез задаване на въпроси или преки словесни инструкции. Индивидуалните права са зачитани, дори тези на малките деца; към възрастните хора се отнасят с голяма почит дори и те да нямат особени познания. Според традиционните вярвания светът бил сътворен за четири дни от Създател (нито мъж, нито жена), който е отвъд човешкото разбиране, но се проявява в природните феномени. Части от Създателя могат да се видят в натуралната вселена (гръмотевицата, вятъра и т.н.), като за негово физическо изобразяване се смята, че е слънцето.

~~~

Навахо (САЩ)

В наши дни Навахо е най-голямото племе в Северна Америка. Децата са били и са отглеждани толерантно, като има подчертано зачитане на личната неприкосновеност дори на много малки деца. Децата получават значително официално обучение в различни технически и занаятчийски дейности от своите родители. Основен механизъм за поддържането на реда винаги е била представата за колективна отговорност, която прави всички членове на едно семейство, или дори на един клан, отговорни за доброто поведение на всеки отделен член. Митологията на Навахо е изключително богата и поетически изразителна. Според основното космологично вярване цялото съществуване е разделено между Свещения Народ (свръхестествените) и Народа на Земната Повърхност. Свещеният Народ преминал през редица подземни светове, всеки от които бил унищожен от потоп, докато не стигнал до настоящия свят. Тук те създали Първия Мъж и Първата Жена, прародители на всички Народи на Земната Повърхност. Свещеният Народ дал на Народите на Земната Повърхност всички практически и ритуални познания, които били необходими за тяхното оцеляване в този свят, след което се преместил да пребивава в други сфери над земята. Състоянието хозоджи, или хармония със свръхестествените сили, е най-важният идеал, към който Навахо се стремят. Най-почитаните хора сред практикуващите ритуалите на Навахо са наричани „певци“. Това са мъже (или от време на време жени), които могат да изпълняват една или повече от основните церемонии на Навахо в тяхната цялост. Те не са шамани, а жреци, които са придобили своите познания и умения след дълго чиракуване при някой установен певец. Те са най-силно почитаните индивиди в традиционното общество на Навахо и често изпълняват длъжността на неформални общностни водачи. Артистичните заложби на Навахо намират израз в множество форми като поезия, песни, танци и костюми. Най-прославяните артистични произведения на Навахо са ярко оцветените килими, изтъкавани от жените, и сложните пясъчни картини, които певците сътворяват като част от всяка важна церемония. Пясъчните картини по традиция били унищожавани в края на всяка церемония. Освен церемониалните практики, в миналото Навахо разполагали с доста обширен набор от билки, отвари, мехлеми и дезинфекционни средства, като имало специалисти, които ги събирали и прилагали.

~~~

Северни Паюте (САЩ)

Родителите се опитвали да уреждат подходящи бракове, като организирали общностни ловувания и фестивали, на които децата могли да се срещат. Във времената преди контакта с европейците децата често прекарвали голяма част от времето си със своите баби и дядовци, тъй като родителите били заети със задълженията си по прехраната. Смятало се, че още от ранна възраст децата били отговорни за действията си, така че родителите, бабите и дядовците повече съветвали, отколкото наказвали. По-младите мъже и жени участвали по равно във вземането на решения, тъй като всеки имал важни роли в прехраната. Не е имало разграничения, основаващи се на богатство. Единствено шаманът бил частично поддържан от групата. Като основни ценности, щедростта и споделянето функционират и до ден днешен като изравняващи механизми. Преди контакта с европейците политическия авторитет бил в ръцете на местни главатари. Тези индивиди служили като съветници, които напомняли на хората за подобаващото поведение към другите и често предлагали какви да са дейностите по прехраната за деня. Понякога тези хора били и водачи в общностни ловувания, макар че главатарството и водачеството в задачите можело да не са допирни позиции. При възникването на спорове главатарите се опитвали да накарат отделните страни да разрешат сами нещата помежду си, но ако това не било възможно, те давали решения. До повечето решения се стигало чрез консенсус, който бил постиган чрез беседи между всички възрастни. Северните Паюте вярвали, че силата (пуха) можело да пребивава във всеки природен обект и че  обичайно пребивавала в природни феномени като слънцето, луната, гръмотевицата, облаците, звездите и вятъра. Всяка сутрин се изпълнявали молитви към слънцето за успешен ден. Взаимоотношенията с източниците на сила били личен въпрос. Богат набор от митове и легенди, някои от които включвали дейностите на животински прадеди, установявали ценности и учели на морален и етичен кодекс. Както мъжете, така и жените можело да са шамани. Те придобивали първата си сила неочаквано, обикновено в сън. Груповите подходи към свръхестественото били ограничени. Във всички райони първо се изпълнявали танци и молитви преди общностните опити за набавяне на храна. Повечето от тези дейности били ръководени от специалисти. Всички поводи за групови молитви и танци били също и поводи за веселие. Вечерните танци били последвани от хазарт, надбягвания и други форми на светско забавление. Словесната традиция била важна сфера за развиването на лични умения и изразявания. Умелите разказвачи били признати сред всички групи, и хората прекарвали много зимни нощи, слушайки техните изпълнения. Певците също получавали голяма почит. Основната функция на шаманите била да лекуват тежки заболявания, което се постигало при церемонии, провеждани през нощта в дома на пациента и в присъствието на роднини и приятели. Шаманът изпадал в транс и се опитвал да открие причината за заболяването и как то да бъде излекувано. По-леките заболявания били лекувани с домашни лекове, приготвяни от над 100 вида растения.

~~~

Оджибуе (Канада, САЩ)

Децата научавали своите полови и пълнолетни роли предимно чрез личен опит, наблюдение, пример и слушайки истории и легенди, вместо чрез официално обучение или дисциплина. При навлизането в пубертета момчетата търсили дарове и благословии от посетители в сънищата, като постели в изолация в продължение на няколко дни. При първата менструация момичетата се уединявали, но визиите, макар че също можело да се появят и да удостоят със специални сили, не били търсени или необходими на жените в същата степен. Общностите на Оджибуе били съставени от местни автономни групи от взаимосвързани семейства, които често били известни с име, отразяващо дадена географска черта от тяхната територия (като бързеи или устие на река). Мъжете (и по-рядко жените), които придобивали водачество, били уважавани заради техните способности, познания и наличие на духовни сили в лова, лечението или други области. По-младите водачи можело да са успешни воини, докато по-възрастните мъже можело да демонстрират шамански сили. Индивидуалните и груповите церемонии изпълвали всекидневния живот – лова, събирането на корени, даването на име на дете или преминаването на гръмотевична буря били поводи за молитви и дарове. Нововъведенията настъпвали чрез послания в сънищата, които отделните хора получавали и обявявали. Било възможно също така човек да получи песни от посетители в сънищата, които давали сили за лечение, успех в лова или провеждане на определени церемонии. За прераждането се смятало, че е възможно, макар и рядко. Доказателства за това били няколко бели косъма по главата на бебе или спомени за преживявания от утробата или преди това.

~~~

Поуний (САЩ)

Поуний разполагали със силно интегрирана система от религиозни вярвания, която дълго време успяла да устои на европейското мисионерство. В тази система от вярвания се смятало, че всичкият живот е произлязъл от срещата на мъжката (изтока) и женската (запада) сили в небето. Свръхестествената сила в зенита на небето, където тези сили се срещнали, била известна като Тирауа. Тирауа породила света чрез поредици от силни бури и сътворила звездните богове, които на свой ред сътворили човечеството. Двете най-видни звездни сили били Вечерната звезда, богинята на мрака и плодородието, която живяла в западното небе, и Сутрешната звезда, богът на огъня и светлината, който бил разположен в източното небе. Годишният церемониален цикъл започвал с първата гръмотевица през пролетта и приключвал с прибирането на царевицата през есента.

~~~

Хавасупай (САЩ)

С изграждането на къща, земеделските задачи и щавенето на кожи се заемали всички членове на семейството, но произвеждането на дрехи било изцяло мъжко занимание. Не съществували социални разделения като кланове или церемониални общества. Освен това в общността на Хавасупай липсвала всякаква система на социални класи или издигнати индивиди. Влияние се постигало единствено чрез заслуги, основаващи се на уменията, трудолюбието или други почитани черти на даден човек.

~~~

Помо (САЩ)

Някои групи на Помо населявали горите със секвои в северната част на Калифорния. Децата често са отглеждани от техните баби и дядовци. Домакинства, които не могат да се грижат за всичките си деца, може да позволят на някои от тях да бъдат отгледани от сродни двойки, които са без деца. Говори се, че преди 1870 повечето шамани били мъже, но днес жените преобладават. Изкуството на пеенето е силно развито за почти всякакъв повод: церемониални танци, благославяне, лечение, отблъскване на злото, успех в жътвата, лов, привличане на партньор, хазарт и т.н. Двугласното пеене е често срещано: единият пее мелодията, докато другия, наричан „скала“, поддържа ритъма.

~~~

Куинаут (САЩ)

Куинаут произвеждали богата материална култура от горски продукти. Те използвали кедрова кора, борови корени, коноп, тръстика и трева, за да изготвят дрехи, мрежи и кошници. Те използвали дървен материал, за да изготвят къщи, канута и сандъци за складиране. Те били умели дърворезбари и украсявали своите творения с различни шарки, като използвали червени и жълти бои, приготвени от орегонско грозде, кора на ела, яйца от сьомга и пепел от червен кедър. Всички Куинаулт се смятали за роднини, без значение колко далечна била родословната им връзка. Те се обръщат един към друг с роднински термини, вместо с лични имена.

 

Източник: https://ehrafworldcultures.yale.edu/ehrafe/

Оценяване на традиционното екологично познание и туземната мъдрост

„Нека обединим умовете си и да видим какъв живот можем да сътворим за нашите деца.“ – Татанка Йотаке „Седящият Бик“ (1831-1890)

За да преодолеем – веднъж завинаги – фалшивото разделение между природа и култура, от нас се иска да признаем, че ученето от човешките находчивост и дългосрочни адаптации към определени среди е също така и учене от природата. Сред туземните народи се забелязва една дълга традиция на решаване на човешки проблеми чрез учене от други видове и от по-мащабните естествени процеси, в които ние участваме.

 

Като погледнем от една дългосрочна перспектива, човечеството е успяло да оцелее, като е правило точно това. В по-голямата част от нашата история ние внимателно сме се приспособявали към източниците на материали и енергия, които сме могли да усвояваме по възобновяем и неизчерпаем начин от местните и регионални екосистеми, които сме обитавали. Една от причините, поради които сме прекарали голяма част от нашата история, водейки номадски начин на живот, е, че нашите прадеди са посрещали основните си нужди, като са следвали миграционните пътища на други животни и сезонната храна, която е можело да бъде събирана по пътя.

В продължение на десетки хиляди години ние сме живели в пределите на местните ни биорегиони, като внимателно сме се учили – чрез проба и грешка – как най-добре да посрещаме нуждите на нашето номадско или уседнало население, и сме използвали местните и регионални притоци на енергия и материали.

Културата е епифеномен на природата, и традиционните местно-ориентирани култури са (или са били) резултат от внимателната коеволюция на човешките селища с екосистемите, в които те са се заформили. Коеволюция означава, че средата е оформила човешката култура, а хората са оформили своята среда.

Не искам да подкрепям един идиличен образ, че местни култури никога не са прекрачвали екологичните си граници, което после е оказало отрицателен ефект върху местните им екосистеми. Те със сигурност са го правили (например Великденските Острови, Вавилон). Но много повече са случаите на туземни практики, които помагат да се увеличи продуктивността и жизнеността на екосистемите, с които те са коеволюирали. Хората са способни да бъдат полезен и ключов вид в една екосистема, вместо да бъдат фактор за бедствия.

Ученията за медицинските колела са лични и колективни карти за живот (участие) в правилни взаимоотношения. (Горе ляво: Взаимосвързаност – Запад: емоционален, личен, поколенчески, разум, „измисли го“, сърце и ум; Горе дясно: Баланс/Уважение – Север: умствен, културен, епистемологичен, движение, „направи го“, език; Долу ляво: Взаимовръзка – Юг: физически, екологически, време, „свържи се с него“, земя; Долу дясно: Изток: духовен, културен, местно познание, мироглед, визия, „виж го“, церемония, истории, учения).

 

Туземните култури са започнали да оформят средата си най-малко преди 50 000 години. Като обръщаме внимание на миналото на нашия вид, ние можем да научим ценни уроци за възстановяването на екосистеми. В един от най-старите писмени документи на човечеството, Епосът за Гилгамеш, се разказва историята как Месопотамия е пресъхнала и се е осолила, след като кралят убил бога на гората, Хумбаба, и изсякъл кедровите гори на Ливан. Съвременните еколози биха нарекли това „опустиняване“.

В днешно време повечето екосистеми са били изменени и понижени от човешкото влияние. В публикацията „Използвана планета: Глобална история“ се посочва, че много от екосистемите по света са претърпявали големи екологични промени поради намесата на относително нисък брой човешки обитатели още преди 3000 години. Тези промени не винаги са били отрицателни, а по-често те са увеличавали биопродуктивността.

В последните години изследванията върху тера прета – създадената с човешка намеса черна почва, която културите са обогатявали, като са добавяли въглища, органични отпадъци и полезен мицел – започват да сочат, че дори и предполагаемите девствени гори на Амазонка, Западна Африка и Борнео са екосистеми, които са били повлияни от практиките за горско градинарство на техните човешки обитатели. По подобен начин Великите равнини на Северна Америка, „дивата“ пустош на Англия или планинските части на Шотландия са примери за екосистеми, които са били преоформени от човешко присъствие чрез многократни изгаряния, обезлесявания и пасища.

„Всички сме посетители в това време, в това място. Ние просто преминаваме оттук. Целта ни тук е да наблюдаваме, да се учим, да растем, да обичаме... и след това се връщаме у дома.“ – Аборигенска поговорка

Един от начините да преоткрием практиките, които са помогнали на Хомо сапиенс да оцелее повече от 200 000 години, е да обърнем повече внимание на туземната мъдрост и традиционните местно-ориентирани познания (там, където те все още не са напълно изгубени). Туземните човешки култури са един израз на множество поколения коеволюция на хората в екосистемите, които те са обитавали.

Културите, които са успели да оцеляват в продължение на хилядолетия в техните биорегиони, имат много какво да ни научат. През последните няколкостотин години ние сме изградили злочестния навик да смятаме подобни познания за остарели и да ги отхвърляме с лека ръка, както и да наричаме подобни култури „примитивни“. Хипнотизирани от видимите ползи от научния и технологичен прогрес, ние сме направили грешката да отхвърляме традиционните екологични познания, които са крепили човешкото оцеляване за по-голямата част от праисторията.

Да преосмислим мъдростта на традиционните и туземни култури не означава да се върнем към някаква предполагаема „златна ера“, в която човечеството е живяло в съвършена хармония с останалата част от природата. То просто означава да признаем, че тези култури са успели да се издържат и да еволюират в интимното си приспособяване към уникалността на своя регион в продължение на много повече хилядолетия.

„Първият мир, който е най-важния, е онова, което изплува в душите на хората, когато те осъзнаят своята връзка, своята единност с Вселената и всички нейни сили, и когато те осъзнаят, че в центъра на Вселената пребивава Уакан-Танка, и че този център всъщност е навсякъде, включително и във всеки един от нас.“ – Черният Елен

За сравнение, няколкото века на съвременната индустриална цивилизация са ни дали множество постижения, но също така са създали някои от най-належащите глобални проблеми, пред които сме изправени в момента. Ние трябва да се поучим както от успехите, така и от провалите на съвременните технологии, и трябва да обърнем повече внимание на туземната мъдрост на местната култура, приспособена към конкретно място.

Туземните мирогледи по целия свят споделят една обща перспектива: Светът е жив и изпълнен със смисъл, и нашата връзка с останалата част от живота е връзка на съучастие, взаимност и сътворяване. Създаването на регенеративни култури включва намирането на креативни отговори на следните въпроси:

Как можем да съчетаем най-доброто от съвременните технология, наука и културно изразяване с напътстващата мъдрост на традиционните туземни култури?

Как можем да изменим и трансформираме нашата култура, като едното ни око е насочено към миналото (учейки се от традиционната мъдрост и практика), а другото към бъдещето (социална, екологична, икономическа и технологична иновация)?

 

В индивидуален и колективен план, ние сме се изгубили. Стихът „Изгубен“ на Дейвид Уагонър крие такъв съвет, който един местен старейшина би дал на млад член на племето, за да успее да премине през тъмните и високи гори на Тихоокеанския северозапад. Когато се изгубиш, спри се и се заслушай по-дълбоко. Този съвет е уместен и за човечеството като цяло. Изправени пред сетивното и информационно претоварване на съвременния живот, ние сме изгубили способността си наистина да се вслушваме в собствената си интуиция, да обмисляме мъдростта на другите и да оценяваме прозренията, които можем да добием, като обръщаме внимание на 3,8-те милиарда години опит на живота не само да оцелява, но също така да процъфтява, трансформира и еволюира. Човечеството е изгубило своя път.

 

Изгубен

 

Стой мирно ти.

Дърветата напред и храстите до теб не са изгубени.

Където и да си, то е Тук,

и за теб то трябва да е могъщ странник,

трябва да го помолиш за разрешение да го познаеш и да бъдеш познат.

Гората диша. Заслушай се. Отговаря ти тя:

„Създадох това място около теб.

Ако си тръгнеш, пак можеш да се върнеш някой ден.

Тук няма две дървета еднакви за Гарвана..

Няма два клона еднакви за Орехчето.

Ако езика на дървото и на храста е недоловим за теб,

ти несъмнено си изгубен.

Стой неподвижно.“

Гората знае къде си.

Трябва да я оставиш да те намери.

 

Вярвам, че ако ние наистина искаме да създадем регенеративни култури на честност и приобщаване, основани на грижовни отношения с общността на живота, едно от първите неща, които трябва да научим е да се вслушваме по-дълбоко. Ние трябва да се научим да слушаме със сърцето и ума си, и да се доверяваме на собствената си вътрешна мъдрост, на мъдростта на нашата общност, на мъдростта на туземните култури и на мъдростта на останалата част от природата. Ние трябва да се запитаме:

Как можем да се научим да се вслушваме по-дълбоко в собствените ни вътрешни мъдрост и напътствия, които ни се разкриват, ако стихнем ума си и потърсим уединение в природата?

Как можем да се вслушваме по-дълбоко в мъдростта на племето, в даровете на нашата общност, и да действаме разумно въз основа на колективния разсъдък?

Как можем да се вслушваме по-дълбоко и да се учим от находчивостта на нашите животински и растителни роднини?

Друга обща характеристика на туземните култури навсякъде е, че те са склонни да имат методи на комуникация, включващи почтително изслушване и споделяне от сърцето в съвещателен кръг. В собствения ми опит с работа и комуникиране по този начин, когато седим заедно в съвещание и предлагаме дара на вниманието и сърдечното изслушване, на нас ни се дава възможността пряко да изживеем реалността на взаимосъществуването.

Ние заедно разиграваме огромния потенциал, който се разгръща при допира с колективните разсъдък и мъдрост; ние можем да преживеем силно целебните ефекти от това да отворим сърцата си към състраданието, което ме способни да изпитваме един към друг и към света, защото поначало ние никога не сме били отделени – това е само в умовете ни.

Трети умствен модел или вярване, което туземните култури по целия свят споделят, е, че останалата част от естествения свят е в непрекъсната комуникация с нас, ако просто се научим как да слушаме. Ние сме способни да се учим от растенията, бактериите, гъбите и животните, с които споделяме преживяването, наречено живот на Земята.

Дълбокото вслушване е заложено в сърцевината при създаването на една регенеративна култура. Ние сме изгубили пътя, който подхранва целия живот. Необходимо е да се вслушваме дълбоко, за да го намерим отново: да се слушаме един друг и с останалата част от общността на живота. Това е мъдрост, която можем да възстановим, като се поучим от туземните култури.

През 2010 имах щастието да се запозная с Денис Мартинез, индиански старейшина, който е помогнал за създаването на Мрежата за възстановяване на туземните народи (IPRN). Денис е всеобщо признат за създаването на мост между „традиционното екологично познание“ (ТЕП) и западната наука. Неговата страст е „еко-културното възстановяване“. Опазването на екосистемите и биоразнообразието е тясно свързано с опазването на туземните култури, които са коеволюирали с тези хабитати. ТЕП може да ни помогне да се доберем до дългата история от внимателно наблюдаване на дългосрочните цикли в определен регион, съдържаща се в колективната памет на оцелелите туземни култури.

„Макар че западната наука е силна и успешна методология в съответната ѝ сфера – количествения анализ – други валидни епистемологии, като ТЕП, предоставят допълващи подходи към разбирането на естествения свят и на връзката ни с този свят, с който ние сме коеволюирали от незапомнени времена. ТЕП е местно-ориентирана цялост от познания, вярвания, и практики с древен произход. От Международния съюз за защита на природата считат, че племенните народи населяват над 80% от биологичните „възлови точки“ на света. Местно-приспособеното културно разнообразие върви ръка за ръка с биологичното разнообразие. Заедно те съставляват екокултурното разнообразие. Онова, което ние наистина възстановяваме, е връзката ни с местата, които обитаваме и от които зависим, докато отново се учим как да бъдем местни за тези места: да се грижим за земята, да участваме заедно с нашите по-големи братя и сестри, растенията и животните, в духовното и физическо подновяване на земята и на нас самите.“ – Денис Мартинез

Създаването на регенеративни култури е един процес на съживяване на туземното, на повторно вкореняване в уникалните условия на дадени места, на възстановяване и грижа за определено място в дългосрочен план. След като човечеството вече е взаимосвързано в глобален мащаб и е с обща съдба, предизвикателството пред нас сега е да си сътрудничим глобално в процеса на внимателно приспособяване към нашите местности отново.

Грегори Кайете, научен педагог от племето Пуебло, подчертава, че традиционното познание е система от знания, която, също като западната наука, не се нуждае от външно утвърждаване. Фактът, че ТЕП е напътствало устойчивото и издръжливо съжителство на туземните народи с по-голямата общност на живота в местната им екосистема в продължение на много повече векове, отколкото западната наука е съществувала, е доказателство за валидността и значението на тази система от знания. „Традиционното познание е една крехка жива библиотека от устно познание, предавано от поколение на поколение. То винаги е било приспособимо и издръжливо. Точно заради приспособимата му природа то не може да бъде опазено в библиотеки. Неговото оцеляване зависи от оцеляването на туземната култура.“ – Мартинез

„Не смятам, че критерия за една цивилизация е това колко високи са сградите ѝ от бетон, а по-скоро колко добре се е научило населението ѝ да се отнася към своята среда и един към друг.“ – Чипеуа

Ако изгубим устните традиции на туземните култури по света, с това ние ще изтрием от колективната дълготрайна памет на човечеството какво означава да живеем по един регенеративен начин като природа. Опазването на туземните езици е тясно свързано с опазването на традиционното познание. Съществуват 6000 езика, които все още се говорят на Земята (като повечето от тях са туземни езици, използвани от сравнително малки населения). Всяка туземна нация, племе, група, общност и клан разполагат с различни процеси на „опознаване“ на нас самите, един друг, и на света. Тези метафизични и епистемологични процеси на учене, познаване, и съществуване не са просто абстрактни идеи, а са въплъщавани и съживявани в ежедневните практики на оцеляване и живеене.

Опазването и ученето от традиционните познания, култури, и езици е общо наследство на човечеството и важен принос към една възстановителна култура. Ние можем да се учим от традиционното местно-ориентирано познание навсякъде, дори и в западната култура. Трансформиращата иновация към една регенеративна култура също така изисква от нас да се запитаме:

Как можем да съживим туземното и внимателно да се приспособим към дадено място (дома), докато същевременно поддържаме планетарна осъзнатост и глобално сътрудничество между цялото човечество?

Дори в т.нар. „развит свят“ голяма част от традиционното познание как да се посрещат различни нужди в рамките на биологично-регенеративните ресурси на региона е било все още преобладаващо допреди 150 години. Това са само няколко поколения! Ако преоценим какво могат да ни дадат тези познания и туземната мъдрост, ние можем да възвърнем голяма част от тях и да съчетаем по креативни начини туземната мъдрост с най-доброто от съвременните технология и наука.

В книгата „Времето на черния ягуар“ Аркан Лушуала предоставя една проникновена туземна перспектива относно голямата трансформация, която се разгръща в момента: изцеряването на културните ни патологии. „Медицината на черния ягуар“ (трансформацията) е обред, който носи смъртта на онова, което вече не ни служи, и възраждането на една нова и древна взаимност със живота.

„Виждам как Пачамама отново се превръща в плодородната земя за растеж на здрави човешки общности. Всички хора имат правото да се върнат у дома и да станат туземни за тази Земя, да станат истински човешки същества, които прилагат пълния си потенциал като грижовници за живота, да станат хора с големи сърца, живеещи в сътрудничество помежду си и с останалите форми на живот. В тези времена на възстановяване на живота на Земята, нови дизайни, нов живот и нови племена се оформят. Това е същността на живота, който търси начин да продължи да живее и да се размножава чрез нас, човешката раса.“ – Аркан Лушуала

Автор: Даниел Уол

Източник: https://medium.com/age-of-awareness/valuing-traditional-ecological-knowledge-and-indigenous-wisdom-d26ebdd9e141

Допълнителни материали:

https://www.survivalinternational.org/articles/indigenous-expertise-climate-crisis

https://www.survivalinternational.org/articles/3593-the-best-conservationists-made-our-environment-and-can-save-it