Транс танц

Част 1: Готови ли сте за малко еуфория?

„Танцуващият принадлежи на Вселената. Онзи, който не танцува, не знае какво се случва.“ – от „Деяния на Йоан“, гностичен текст от 2 век

За бушмените от Калахари в древна Африка е настъпило време за празнуване и лечение. Тази нощ луната е притъмняла, но небесата не са. Небесният купол блести от хилядите звезди по него. Бумтящи тъпани отекват в архаичната нощ. Церемонията е започнала. Племето ще танцува около извисяващия се огън, докато слънцето не се завърне от съня си. Двама воини се тресат спазматично, като израженията на лицата им са едновременно сериозни и блажени. Младо момиче извършва сложни и бързи жестове с ръцете си и напява хипнотична плетеница от три неземни ноти. Измежду събралата се тълпа си проправя път почитан старейшина, който поставя пламтящите си ръце върху нуждаещите се от лечение. Танцуващите не следват определени формални стъпки, а с готовност се разтварят за непредсказуемите духове на живота. Въртящите им се тела са портали за свещения свят на екстаза.

 

Както съвременните, така и древните танцуващи се поклащат понякога в нежни, а друг път в безумни движения. Като прогарят път през воала на обикновените живот и съзнание, те се издигат по въжето към небесата, за да се свържат със своите прадеди и напътстващи духове. Участващите в този най-първичен ритуал усещат как мощни вълни от енергия пулсират през техните умове и тела. Като се тресат от пристъпи на наслада, те се докосват един друг, за да споделят ценни лечебни вибрации и да възстановят баланса в света. Тяхната осъзнатост се извисява и разширява. Те получават видения за страшни и красиви духовни същества. В изпълващите спазми на екстатичния транс – част от човешкото рождено право – те виждат отвъд външния вид и към искрящата същност на живота. Техните мистични преживявания протичат в една сфера, която езикът и мисълта не могат да достигнат. И онова, което някой външен наблюдател би нарекъл демонично обсебване, за тях е приток на възхитителна жизнена енергия и свещени духове.

Различните практики на транс танци от най-старите оцелели култури по света могат да са подходящ лек за нашето изгубено съвременно племе. Транс танцът, при който тялото има възможност да се тресе и друса почти неудържимо, предоставя на съвременния търсач едно естествено преживяване на блаженство, свързване, и изцеление с такава сила, която малко други дейности могат да достигнат. За някои хора думата транс извиква в съзнанието им плашещо състояние на ума, при което човек изгубва всякакъв контрол. Изпадането в транс наистина включва излизане от обикновеното състояние на ума, но това е преход, който танцуващите приемат като необходим предвестник към разкриването на едно изобилстващо състояние на осъзнатост и познание. Самият транс е медитативно състояние, при което умът се настройва към прилив от образи, чувства, и усещания, които обикновено не са достъпни за съзнанието. Много хора преживяват лек транс под формата на блянове или като се съсредоточават изцяло върху една дейност като градинарство или физически упражнения, но малцина осъзнават, че в силния транс се крие един свят на преживявания, който е от съществено значение за човешкото благополучие, но същевременно по мистериозни причини отсъства от преобладаващите религия, психология, и култура.

 

Макар Уилям Шекспир да ни е казал, че „Целият свят е сцена“, той можеше също толкова лесно да беше казал, че целият свят е един танц. Действително, светът се върти, трепти, пълзи, тече, и подскача по своя път. Кошери, електрони, гъски, кръв, трева, квазари, пасажи от риби зебра, нервни тикове, и оранжево-жълти планински кокошки – всичко се движи в космическа хореография. Светът отвътре и отвън не е толкова плътен, колкото си мислим. Ние хората, както и всичко познато ни във Вселената, сме временни енергийни форми в непрекъснато движение. Ние се срещаме, обичаме, мразим, сливаме се и се разделяме. Взаимоотношенията, ежедневните навици, и моделите на мислене и действие биват разтърсвани отново и отново, за да се съединят наново под различна форма. Тези цикли на сътворяване, движение, и разпадане със сигурност не са започнали в 21 век.

 

В древни времена почти всички са танцували и пели. В древногръцкия епос „Илиада“ Омир споменава за хорея, или кръгообразен хоров танц, откъдето идва идеята за хореография. Древните гърци са почитали многото си богове чрез разнородни хорови и безумни танцови ритуали, включително и Дионис, богът на екстаза. В средновековна Европа англичаните са танцували около кол, украсен с цветя, за да отпразнуват идването на пролетта и плодородието на земята. През средните векове също е имало и няколко изблици на екстатичен танц, обхващащи цели села, при които танцуващите са се клатили и подскачали в продължение на часове, докато накрая не се сгромолясвали на земята. На един континент разстояние въртящите се дервиши от суфисткото разклонение на исляма чрез танца си са изпадали в еуфория, а пигмейски народи се свързвали с горския си дом чрез емоционално наситени животински танци.

 

Транс музиката не е възникнала на едно единствено място, а е по-скоро крос-културен феномен. Всеки континент на тази планета разполага със свои уникални форми на транс музика. Понастоящем транс музиката се среща под много форми, от древните туземни (органични) звуци, произлизащи от използването на „естествени“ инструменти от дърво и животински кожи, до съвременните (електронни) звуци, създавани с компютърни технологии. Транс музиката е форма на динамична медитация, която може да доведе до дълбоки преживявания на покой и дори изменени състояния на съзнанието. Макар че седящата медитация има голяма психологическа и духовна стойност, модалността на транс танца може да е по-достъпна отначало до неспокойния ум на съвременния човек. Парадоксалното е, че като позволим на тялото да се клати и движи както то си поиска, това може да доведе до проникновени състояния на вътрешно спокойствие и релакс. Състоянията на дълбок транс могат да предоставят на човек невероятен поглед към емоционалните му блокажи, както и силно усещане за физическо и психологическо подмладяване.

Когато човек е в ритмичния поток на танца, той вече не е толкова загрижен с имена и етикети, а по-скоро придобива осъзнатост за едно всеобхващащо и проникващо усещане, или вълна, преминаваща през всичко. Транс танцът изпразва кофите на ума, помага за култивирането на интуитивни и инстинктивни форми на познание, и освобождава място за обредни възприятия и визии. Този кеносис, или вътрешно изпразване, е предвестник на дълбоко духовно разбиране, но по разбираеми причини е заплашително за много съвременни хора, които са свикнали да изпълват дните си със шум, дейности, и графици от задачи за изпълняване. Транс танцът е един здравословен, прост, и ефективен начин да изпиташ и да се докоснеш до света на духовете, или онова, което австралийските племена наричат Времето на сънищата. Аборигените и безброй други племенни народи казват, че светът на сънищата и на духа е ценен източник на изцерение, вдъхновение, и подхранване за човешките същества.

 

Без думи, ние можем да изразим толкова много неща, само ако се движим в съгласие с нашите тела. Тогава онова, което е скрито, излиза наяве: красотата, тъгата, уязвимостта, и свободата на нашите души. Но защо е толкова трудно да оставим тялото да се тресе и да изразява себе си? Откъде идва тази съпротива? Безспорно има дълбоко вкоренени религиозни и културни страхове, и табута относно отприщването на тялото. С колонизирането на Африка и Америка, западните европейци забранили тъпаните и церемониите с екстатични танци, и са осъдили подобни практики като неприлични и демонични. Дълбоко в културните ни структури и обусловености се крият строги забрани срещу необузданото преживяване на телесен ритъм и свободното изразяване на себе си чрез движение.

 

Ние също така се страхуваме да навлезем дълбоко в света на танца, защото той ни откъсва от обществения стандарт за нормалност и ни заставя да изследваме и да вникнем сериозно в собствените си преживявания, чувства, и възприятия. Танцуващият в транс е принуден да следва своя вътрешен такт, който може да не е такта на преобладаващата култура. Освен това човешките същества обичат да се чувстват сякаш са в контрол над нещата. Културите, разполагащи с напреднали технологии и удобства, са особено обзети от представата, че те могат да контролират живота с умовете си. Потапянето във владението на транс танца неизбежно включва загуба на съзнание, его контрол, и предаване пред нещо, което не е лесно разбираемо или количествено измеримо. Ние, съвременните хора, се опитваме да контролираме повечето аспекти на нашия живот и се чувстваме заплашени, когато сме изправени пред преживяване, което може буквално да разтърси предубежденията ни относно природата на Аз-а и живота.

Феноменът и потискането на обредите с екстатични танци в историята и съвременната култура щяха да са просто един любопитен факт, ако не засягаха някои от най-значимите проблеми на нашето време. Накратко, потисканото и ограничавано движение е опасно, тъй като то може да е симптом и причина за отричани болки, чувства, и намалена способност да си представяме и да обичаме. Между ума и тялото има удивителна връзка. Ние задържаме напрежения, спомени, и емоционални рани в тялото. Всеки човек, практикуващ йога, би свидетелствал, че извършването на различни физически пози и разтягането на мускулите и сухожилията води до по-гъвкав и отворен ум. Едно тяло, което се опитва да контролира движенията си, за да изглежда нормално и контролирано отвън, не е щастливо тяло. Повечето хора потискат телесните си движения и вътрешните телесни усещания. 

 

Част 2: Защо всички любители на музиката трябва да знаят какво е екстатичен танц?

 

Знаете ли, че съществува такова събитие, което хората посещават с реалната цел да танцуват, и на което може да бъде чут почти всеки стил музика? Знаете ли, че съществува такова събитие, което се провежда в по-приемливи часове, и в което можете да се наслаждавате на хубава музика, без да оставате будни до 2:00 през нощта и да тествате границите на черния си дроб? Знаете ли, че съществува такова събитие, при което група от хора могат да танцуват в продължение на няколко часа в неделя сутринта, без помощта на наркотици или алкохол? Вероятно ще си помислите, че е замесен някой световноизвестен артист, тъй като да накараш хората да танцуват, дори и с помощта на социални стимуланти, може да е голямо предизвикателство.

Великите музикални събития не се различават много от завладяващ филм или театрална постановка, тъй като те също разказват история, която прекарва хората през някакъв процес. Всички сме чували оплакването: „Сякаш слушах една и съща песен цяла вечер!“ Този проблем е пряк резултат от това, че някои музиканти и диджеи не сe заиграват с емоционалния заряд измежду песните.

За щастие, има много видове емоционални заряди и архетипове, които могат да се използват, за да придърпат хората към историята. Сред тях е Системата на 5-те ритъма, която следва естествен мотив, който хората интуитивно разбират на подсъзнателно ниво. Когато ни грабне някоя история, филм или музика на такова фундаментално ниво, тя наистина се превръща в магия. Петте ритъма е танцувална система, създадена от Габриел Рот, която прекарва хората през кръговрат от музика и движение. В тази практика е заложена идеята, че всичко е енергия и се движи на вълни, модели, и ритми. Музикалната арка на 5-те ритъма е пътуване, което грубо съответства на протичането на един ден от вашия живот. Тя съдържа музикални наситености, които постепенно се надграждат и стихват по начин, който тялото разпознава и може лесно да изрази.

Форматът на екстатичния танц е друга архетипна история, която можете да следвате и интегрирате. Екстатичният танц е танцувална практика в свободна форма, която се случва по целия свят в малки и големи мащаби. Обикновено продължава от 1 до 3 часа и включва човек, който миксира музиката като в клуб. Съществените разлики от повечето клубове са:

- Не се говори на дансинга;

- Не се препоръчва приемането на наркотици и алкохол, и хората са насърчавани да останат трезви;

- Събитието обикновено се провежда сутрин или в ранната вечер;

- Вместо форма на социално бягство, това са места, където хората отиват, за да се свържат по-дълбоко със себе си;

- Често началото е съпроводено от раздвижване или йога, а в края има звуково лечение или джем;

- Разнообразието от музикални стилове е насърчавано и очаквано;

- Повечето хора идват за пълното „преживяване“ и заедно преминават през различните етапи;

- Фотографирането е сведено до минимум.

Попадайки повече в света на йога и медитацията, отколкото на нощния живот, екстатичният танц е начин хората да раздвижат телата си, да се наслаждават на хубава музика, и да заздравят общностните си връзки в едно пространство, което е отворено за всякакви типове хора. С времето той е еволюирал в събитие, при което хората искат едно съзнателно преживяване.

Как протича екстатичният танц?

Грубо казано, добрият екстатичен танц често предоставя няколко пика или вълни от емоция, които могат да бъдат преживяни като цикъл на „раждане и смърт“. Музиката почти винаги започва с понижени звук, енергия, и темпо, докато хората събуждат телата си. С повишаването на темпото и енергията, обикновено настъпва екстатичен момент на катарзис, като групата заедно достига до кулминация от енергия и движение. След тази повратна точка енергията стихва обратно към състояние на покой, което е насочено повече навътре. През двата часа на събитието може да има една единствена вълна или няколко такива. Вълната може да бъде описана в 6 фази:

Пристигане: нежно, събуждащо, грациозно, течащо, невинно, вълнуващо

Песните за пристигане приветстват общността към пространството. Те помагат на танцуващите да се почувстват присъстващи, в безопасност, и заземени. Песните започват като ембиънт и преминават в даунтемпо сферата.

Разрастване: движещо, настойчиво, пулсиращо, тласкащо, игриво, засилващо се, надигащо се

Разрастващите песни задвижват енергията. Тактовете са движещи и ударни. Те помагат на танцуващите да развият динамично напрежение. Обикновено са със средно темпо.

Връх: диво, бушуващо, хаотично, оргазмично, извисяващо се

Върховите песни са за катарзис и кулминация. Тактовете са изтъкнати и мощни. Обикновено са с високо темпо.

Кръстосване: равномерно, дълбоко, непоколебимо

Песните за кръстосване се пускат между върховете, като дават възможност на танцуващите да презаредят. Те са противоотрова срещу умората от танцуване. Не преместват енергията нито нагоре, нито надолу. Обикновено са с високо темпо, но с умерени тактове.

Приземяване: въздушно, лирическо, ангелско, носталгично, бързоотминаващо

Тези песни пренасят танцуващите от последния връх към сърцевината.

Интеграция: спокойно, мирно, носещо се, завършено

Песните за интеграция са пускани в края на пътуването, за да задържат присъствието след всичкото движение. Те се различават от песните за Пристигане по това, че са по-емоционални, водещи към размисъл, и разтварящи. Те са чил и ембиънт.

Каква музика звучи при един екстатичен танц?

В музикално отношение екстатичният танц може да бъде много разнообразен. Той изисква диджеят да може да вплете голям набор от стилове и темпота. Целта не е да се обхванат конкретни музикални стилове, а по-скоро да се подберат музикални произведения, които пораждат пълна гама от емоции. Повечето хора отиват на тези събития, за да се отприщят, да освободят ума си, и да се движат така, както телата им искат да се движат. Обикновено това включва както по-тежка и раздвижена музика от различни стилове, така и много ефирни произведения и инструментали, които наистина подсилват връзката на хората с телата им. Точно този широк и динамичен спектър поражда преживяването на екстаз и катарзис. 

 

------

Транс танцът е важен сега, защото културата ни е достигнала до смъртоносен кръстопът от възможности, момент, който гърците биха нарекли кайрос. Независимо от напредналите технологии и повишената способност да манипулираме околната среда на макро и микро ниво, ние, хората, все още изпитваме трудности да живеем в мир и равновесие. Увеличаването на удобствата не е довело до високи нива на мъдрост и състрадателно действие. В едно забързано и свръхструктурирано общество хората са изгубили връзка с биологичните си корени и не винаги са способни да действат по начин, който най-добре спомага за изграждането на подпомагаща и устойчива общност. Това не означава, че транс танцът ще разреши всички световни проблеми, но той може да спомогне за изграждането на дълбока връзка със живота, земята, и източниците на покой вътре в нас. Танцът може да помогне да възпламеним нещо просто, но много ценно: едно свежо и обширно възприятие, и силно, отворено сърце. Понякога ние търсим сложни, скъпи, и екзотични решения за усещането ни за безпокойство, но може би нашите скромни, стресирани, и често пренебрегвани тела, точно тук и сега, ни осигуряват голяма възможност за духовно и психологическо възраждане.

 

Източници:  

https://realitysandwich.com/334/trance_dance_are_you_ready_some_ecstasy/
https://djtechtools.com/2019/01/17/why-all-djs-should-know-what-ecstatic-dance-is/ 

Любимата ви музика пренастройва вашия мозък: Ето как музиката ви променя

 

Слушането на музика повдига духа ни. Тя наистина е както универсален, така и духовен език. Ние можем да го усетим интуитивно, дори без да сме запознати с научното обяснение за това. Пускаме си любимата песен и веднага биваме пренесени някъде. Въпреки очевидното ѝ влияние върху нас, ние може да не осъзнаваме, че музиката преустройва мозъците ни също като някоя лечебна билка или медитативна практика. Адаптогените са билки, които могат да преустройват клетките в нашето тяло – те се нагаждат според най-големите ни нужди в момента, били те намаляване на стреса или подсилване на имунната ни система. Изглежда, че музиката също може да го прави.

Музиката най-вероятно е била създадена в древни времена за наше развлечение, но музиката на Вселената, или онова, което питагорейците наричали „музиката на сферите“, вероятно е старо, колкото самата Вселена. От НАСА дори са успели да запишат „песента“ на Земята, като твърдят, че всяка планета си има собствена музикална вибрация. По подобен начин посветените в древна Гърция разбирали терапевтичните ползи на музиката, което най-вероятно са научили от египтяните. Древните китайци, тибетци, индийци, перси и други култури по света са използвали скали, които били предназначени да предизвикват определени полусънни състояния, но ние нямаме никаква представа колко назад се простира използването на музиката в човешката история. Предполага се, че дори неандерталците може да са имали своя музика. Без никакво съмнение, музиката е била важен инструмент в нашата еволюция, но по какъв начин тя успява да пренастрои мозъка ни?

В едно скорошно проучване учени използвали ядрено-магнитен резонанс, за да наблюдават притока на кръв към мозъка, докато различни хора слушали любимата си песен. Те забелязали, че когато субектите в проучването слушали песни от предпочитан за тях стил, те проявявали завишени нива на мозъчна свързаност. Това състояние на мозъка, наричано цялостна мозъчна обработка, води до по-задълбочена креативност, щастие и когнитивна функция. В проучването се съобщава, че най-голямата промяна, породена от музиката, била забелязана в мрежата при състояние на покой, свързана с вътрешния покой, или „интроспективните и адаптивни умствени дейности, които хората спонтанно и умишлено извършват всеки ден“. Тази мозъчна област ни позволява да бленуваме, да използваме креативността на десния мозък, за да разрешаваме проблеми, създадени от левия мозък, както и да прилагаме по-голямо съпричастие и самоосъзнатост.

Друго проучване твърди, че тази мозъчна област, наричана мрежа за пасивен режим на работа на мозъка (DMN), е като „превключвател между умствените състояния, насочени навън, и вътрешното, или субективно, усещане за себе си. Тази мрежа изглежда включва такива преживявания на блуждаене на ума като представите за бъдещето, откриването на нови възможности (надежди), и емоционалното значение на стремежите или мечтите,“ независимо от музикалните ни предпочитания. Ако е музика, която обичаме, то тя преустройва мозъците ни. Освен това слушането на музика ни позволява да преработваме психосоциалните си взаимодействия и да използваме дивергентно мислене. Още по-забележителното е, че музикалната терапия – простото слушане на благотворни звукови вълни – може да възстановява мозъка, като подобрява паметта и ободрява мозъка, дори при бебета. Някои учени предполагат, че музиката изменя отделянето на стероидни хормони, което подбужда поправката и регенерацията на церебралните нерви.

Слушането на музика също така води до по-голяма невропластика. Пластичността на мозъчната кора позволява на мозъчните връзки по-лесно да приспособяват и оптимизират обработката на мисли по начин, който отразява нуждите на заобикалящата ни среда и поведението ни. Колкото по-гъвкави и подвижни са мозъците ни, толкова по-бързо можем да се нагаждаме към стресовите фактори, пред които се изправяме ежедневно. Учудващо ли е тогава, че обичаме музиката, откакто се помним, и че дори клетъчната ни памет ни подтиква да си пуснем любимата песен?

 

Полезни връзки:

https://www.greenmedinfo.com/blog/how-music-can-support-brain-regeneration-healing

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2996135/ 

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3553600/

Описание за въздействието на музиката от 3 век пр.н.е.

"Ченг от Северната порта попитал Жълтия император: „Господарю, когато повелихте да изпълнят музиката Хсиен Чи в областта около езерото Тунг Тинг, слушах и отначало изпитах страх, слушах отново и бях изтощен, изслушах края и бях озадачен. Разстроих се, бях неспособен на съгласувана реч и накрая изгубих всякаква самоувереност.

Жълтият император отвърнал: „Не бих очаквал нищо друго! Помолих хората да я изпълнят, настроих я към небесата, придържах се към принципите на ритуала и я вкорених във велика чистота. Преди всичко съвършената музика намира отклик в света на хората. Тя трябва да се придържа към принципите на небесата и да е в синхрон с петте добродетеля. Тя би трябвало да се слее със спонтанността, в резултат на което е способна да предопределя последователността на четирите сезона, да внася голяма хармония в целия живот. Това ще бъде видяно в процесията на четирите сезона, раждащи целия живот. В един момент нараства, в друг утихва, в един момент е ясна, в друг смътна, Ин и Ян са в хармония, звуците се изливат наяве. Сякаш съм насекомо, събуждащо се от хибернация, или трясък от гръмотевица, без край, без начало, от една страна смърт, от друга – живот, от една страна приключила, от друга – прииждаща. Тя е непрекъсната, но не следва надежден мотив. Точно това те обезпокои.

След това я изсвирих с хармонията на Ин и Ян, и я осветих със светлината на слънцето и луната. Нотите се промениха от къси на дълги, от нежни на груби. Всички те следваха едно единствено съзвучие, но нищо не ги определяше. Нотите изпълниха долините и клисурите, и беше безполезно да се опитваш да ги запреш или да предпазиш духа си, тъй като подобни ноти се носят както те пожелаят. Нотите са отмерени, ясни и остри. Така че призраците и духовете се крият в тъмното, а слънцето, луната и звездите следват своя курс. Аз спрях, когато и музиката спря, но звуците продължиха да текат. Това те разтревожи, не можеше да го разбереш, оглеждаше се за тях, но не можеше да ги видиш, тръгна след тях, но не успя да ги намериш. Ти беше зашеметен и затова застана пред универсалния свидетел на Дао или се опря на старото дърво и започна да стенеш. Очите ти бяха неспособни да разберат и затова не можеше да разчиташ на тях, силата ти рухна под теб. Не успях да я хвана. Тялото ти се разтвори в празнотата, ти изгуби контрол и постигна освобождение. Точно това те изтощи.

В последната част използвах ноти, които не изтощават. Спонтанно ги обединих. Това изглеждаше като хаос, като гъсталак, изникнал от един корен, като естествена музика, изпълнена от никой не знае какво, движеща се, но не отиваща никъде, скрита в дълбока тъмнина. Някои го наричат смърт, други живот. Някои го наричат плод, други цвете. Нотите се движеха, течаха, отделяха се и се променяха, като не следваха ясен мотив. Разбираемо, светът е несигурен спрямо тях. Светът потърси съвет от мъдреците, като вярваше, че те познават истинската форма и истинската съдба. Когато небесата не са разпалили извора на живота, но петте жизнени органа са в готовност, това е известно като музиката на небесата, която възхищава сърцето, без думи. Затова владетелят на Йен я възхвали, като каза: „Като се ослушваш за нея, ти не я чуваш; като се оглеждаш за нея, ти не виждаш нейната форма. Тя изпълва небесата и земята, и обхваща шестте посоки.” Ти копнееш да я чуеш, но тя е отвъд теб. Точно това те обърка.

Първо изпълних музиката, която предизвиква благоговение, и заради това благоговение у теб възникна страх като някакво привидение. След това създадох изтощение, и това изтощение събуди у теб съгласие. Накрая завърших с объркване и то те накара да се чувстваш глупав. Но тази глупост ти разкрива Дао, и ти можеш да носиш това Дао, където и да си.”

Извадка от книгата "Джуандзъ"

Превод на албума "Age of Aquarius" на Villagers of Ioanina City

 “Добре дошли”

Добре дошли в новата ера.

Задава се слънчевия лъч.

Добре дошли в новата епоха.

Пълнотата на времето е тук.

Добре дошли.

Погледнете звездите.

Погледнете знаците.

Началото на нещо ново е това.

Ерата на водолея.

Задава се слънцето.

Великолепното.

Това е началото на нов живот.

Заливането е започнало.

~~~

“Ерата на водолея”

Стой близо до реката и плачи,

и реката ще почувства, че бога на дъжда си ти,

ще те почита като бог и творец вовеки.

Тогава всички самодиви ще дойдат от гората,

за да ти покажат танца на нощта.

Това е ерата на водолея.

От реката аз излизам.

Издишвам.

Най-накрая прероден съм.

Дъжда пада по брега.

Зората идва.

Почти отишла си е нощта.

Дойдох оттам, където изгрява Лъва.

Тъй отдавна кръстосвам из космоса.

Една горска самодива ме зове:

“Ела и ще ти покажа накъде да поемеш.”

Ерата на водолея.

До планината бягахме.

Открихме древен храм, носещ моето име.

Тогава поклони се тя и следните слова изрече:

“От хиляда години те очакваме.“

„Трябва нещо да направиш ти сега,

за да доведеш светлината.

Трябва нещо да направиш ти сега,

за да промениш света.“

Ерата на водолея.

Завръщам се отново към майката земя,

да събудя огъня и дъжда.

Завъртам отново кръговете на времето,

за да върна обратно слънцето.

~~~

“Част V”

Сам в нощта,

седнал в светлината на свещта,

замислен отново над живота и всички неизказани слова.

Знаеш, че дълбоко се разкайвам аз.

Разхождам се по улиците на родното място.

Отново спомням си за цялото ми детство и мечтите, които сме споделяли.

Детството ми стигна своя край.

Времето в кръгове лети и наново то започва.

Тъй бързо, но илюзия е то и се огъва.

Сега разбирам смисъла.

Всички дневни сънища,

в които търся светлината.

Светците зовяха ме в нощта

и казаха ми, че всичко е в реда на нещата.

Гласовете продължават да ме зоват,

не спират виковете им в главата,

да намеря отговорите и да странствам,

те винаги били са там.

Мисля как пътя свой да открия,

и осъзнавам, че застанал съм на прага.

Правя първа крачка и се сбогувам.

Ще се видим от страната друга.

За ободряване дойдох,

пропътувах време и пространство,

през всички епохи.

Планетите са подредени.

Дойдох за избавление

на душа, дух и ум.

Навсякъде отекват промените.

Тялото ми съживено е.

~~~

“Танца на нощта”

Тази нощ витае благоговение.

Раждането на новото дете.

Към живота то върнало се е.

Към небето погледнете.

Подредени са планетите.

Сблъскват се звездите.

Почувствайте гърма.

Гърма от космоса.

Ето го воденосеца.

Kладата подгответе.

Духа си по-високо издигнете.

През огъня танцувайте.

Танцувайте в нощта.

Тук е вече пролетта.

Съживена е природата.

Възвисена е Земята.

Копнее за нощта негова.

Процъфтял е света.

Заедно танцувайте.

Предела умствен надскочете.

Още една крачка направете.

Всички заедно.

Танцувайте за неговото изгряване.

По свещената спирала се усучете.

Навсякъде танцуване.

Движение в кръгове.

До момента, в който стигнем предела.

Ерата на водолея.

Заедно пеем песента,

заедно с ангелите,

с духовете и животните.

Сливаме се със вселената.

Най-накрая слънцето е дошло.

Това е новото начало.

Отворете очи.

Обгърнете новото начало.

Отворете очи.

~~~

“Татко Слънце”

Хоризонта погледнете.

Слънцето протяга се.

Промяната във въздуха усетете.

Най-накрая светлината дойде.

Затворете очи и се синхронизирайте

с отминалите гласове.

Майката Земя зове.

Призовава ви да действате.

Винаги зове ви тя.

Завинаги зове.

Никога не достига до вас.

На слънцето се моля аз.

Чуй ме, дете.

Чуй ми молитвите.

Винаги гледай към това слънце

и не спирай да протягаш ръце.

На слънцето се моля аз.

Дойдох от планината,

за да измия страха.

Отпих от извора.

Кристално чиста вода.

Аз съм свещената река,

която от миналото извира.

Дойдох да предам

и разпространя златния прах.

Аз съм огъня, аз съм дъжда.

Въздуха, семето, праха.

Златното зърно.

Аз съм слънцето и дъжда.

Чуй ме, дете.

Чуй ми молитвите.

Винаги гледай към това слънце

и не спирай да протягаш ръце.

~~~

“Хилядолетен блуз”

Задават се странни дни.

Сине, гордо ти се изправи.

В пламъци са всички улици.

Сине, гордо ти се изправи.

Не трябва да забравяш ти,

че живота просто е едно пътуване.

Гласа, който вътре в теб говори.

Той трябва да те ръководи.

Не се страхувай ти.

Сине, гордо се изправи.

Спомняш ли си,

че преди имаше една мечта?

Светеха всички деца,

 с безгрижие танцуваха.

Нито жажда, нито глад

стига до върховното.

Мечтите стават истински

стига да повярваш ти.

Не се страхувай ти.

Сине, гордо се изправи.

Няма ние да изчезнем.

Ще отстояваме онова, що е правилно.

Винаги заедно.

Борим се за свободата да променяме нашия живот.

Ние сме мечтателите.

Ние ще променим света.

Ние сме жарта.

Ние сме светлината на света.

Нов ден се задава.

~~~

“Космическа душа”

Отивам към северната звезда.

Почти съм там.

 Ще се превърна в огъня и дъжда.

От въздуха.

Гмуркам се в морето на космоса.

Жадувам за вечно изящество.

Извивам се през време и пространство.

Летя със скоростта на светлината.

Отплавам в откритото море.

Най-накрая съм свободен.

Към небето се издигам

като искра в нощта.

Знаеш, че един ден ще се завърна,

там ще бъда.

Утрото на новия ден.

Там ние ще се срещнем.

Мечтатели сме на един свят различен,

обгърнат от любов безгранична,

мир и хармония безусловна.

Зората на златната епоха.

Отплавам в откритото море.

Най-накрая съм свободен.

Към небето се издигам

като искра в нощта.

Отвъд морето,

през време и пространство,

чувствам се жив сега.

Дойдох от друг свят.

Светлината през тъмнината видях.

Искрата от черната дупка.

Радостта от тъгата.

Аз съм космическата душа,

огъня в духа.

Довери се в следните слова:

Може по-различно да тече живота.

Всичко се върти в кръга.

Своята душа трябва да спасиш.

Ума освободи и отърви се ти.

Дома си намери.

Издишай и пътя свой открий.

Духовната любов усети.

Космическата душа вътре в теб.

От черната дупка излез,

и по сиралата се усучи.

Отлети!

Всичко в кръгове се върти.

~~~

“Песен за невинните”

Песен за невинните.

Носители на светлината.

За ексцентриците.

Обитателите на нощта.

За всички имигранти на живота,

за потисканите.

Живи да са изследователите на ума.

Мечтатели на новия свят.

Ще ви последвам до края на света.

Най-накрая ще влезем в златната епоха.

Ще се изправим срещу всяка неправда

с всичката сила, която имаме.

И ако застанем заедно като един,

ще превъзмогнем.

Ще ви последвам до края на света.

Най-накрая ще влезем в златната епоха.

Вътрешен полет

Този филм се нарича "Вътрешен полет" - това е полетът, в който се впускаме, за да разберем себе си, за да открием отговор на въпроса "Кой съм аз?"

Магията на музиката

"Най-широкоразпространения и популярен език в света е музиката."

Джейсън Силва говори за това как музиката си играе с времето и пространството и за способността ѝ да ни разкрива безкрайността.