Теуа (САЩ)
Теуа ценят високо равенството и смирението. Равенството между половете бива изразено чрез допълването между ролите и отговорностите на жените и мъжете: жените са отговорни за домовете и вътрешните части на пуеблото (селището), а мъжете са отговорни за полетата и външните части. Теуа са прочути със своето ненасилие и мирното разрешаване на спорове. Повечето Теуа не обичат конфликтите и ги избягват на всяка цена. Някои аспекти от религиозните им вярвания включват придаване на свещен характер, уважение и почит към земята (от която идват всички хора и към която всички хора се връщат), планините (където пребивават духовете на Тоуа‘е, или братята основатели на Теуа), хълмовете, водата, определени животни, птици и растения. Билкови отвари, лапи, масажи и хранителни табута (спазвани по време на различни фази от развитието на човек) заемат важна част от ежедневното здраве.
~~~
Тубатулабал (САЩ)
През зимата членовете на селцето работили и играли заедно; от късна пролет до ранна есен домакинствата обикновено се разделяли, като всяко домакинство започвало да странства из обширните територии, и от време на време се събирали с други домакинства за кооперативни задачи. Във всяка група имало две официални политически длъжности: главатар (тимиуал) на групата и ръководител на танците (хили‘дак). Не съществували други политически длъжности. След приключването на пубертета всички момчета и момичета били поощрявани (но не принуждавани) да изпият отвара от стрит корен от татул, за да придобият дълъг и здрав живот. Отварата се раздавала през зимата в парната баня на селцето. В продължение на три дни и нощи преди това младежите постили, като всяка сутрин пиели билков еметик, за да си пречистят стомаха. По залез-слънце на третия ден всеки участник поглъщал отварата от татул, като в рамките на един час те изпадали в изменено състояние, което продължавало от шест до десет часа. По изгрев-слънце на следващия ден участниците приключвали своя пост с вода. След още пет дни те започвали отново да се хранят, макар и леко, като в продължение на два месеца избягвали да ядат месо или мас. Понякога се случвало някой индивид да пие отварата от татул сам, в дома си или на открито извън селцето, за да постигне съгласие с един или повече духовни помощници. Докато траело измененото състояние на съзнанието, различни животни можело да се появят и да говорят на човека. Животното (или животните), което проговаряло, се превръщало в дух помощник (пунггул) на човека и го учело как да си направи или да се сдобие с талисман, притежаващ вълшебни свойства. Тубатулабал използвали множество лечебни практики: билкови лекове, къпане в минерални извори, спазване на редица табута, парни бани и консултиране с установени лечители. Растителните лекове се приготвяли и приемали по много начини: като мехлеми, прахове, пасти, лапи (горещи или студени), накисвания, отвари, чайове, чрез дъвчене, вдишване на дим или пара, и като пургативи, приемани устно или чрез клизма. Когато човек умре, неговата душа (която пребивава в главата) и дъха (който пребивава в сърцето) напускат тялото. Веднага след настъпването на смъртта, някой роднина говори на трупа и казва на душата му да поеме по своя път и да не се връща.
~~~
Уте (САЩ)
Основните церемонии в обществения и религиозен живот на Уте били две: Танца на мечката и Танца на слънцето. Танцът на мечката бил присъщ на Уте и се изпълнявал през пролетта, за да съвпадне с излизането на мечката от хибернация. Танцът се провеждал в голямо заградено място сред гъсталак или на площад за танци, и продължавал около десет дни. Танцуването, което се изпълнявало от двойки, умилостивявало мечките с цел увеличаване на уменията в лова и сексуалната сила. Темата за прераждането и плодородието е пропита в цялото събитие.
~~~
Уинебаго/Хо-чунк (САЩ)
Първоначално смесената икономика на Уинебаго/Хо-чунк била силно зависима от градините с царевица, фасул и тиква, поддържани от жените. На всеки няколко години се изчиствали нови полета с помощта на мъжете, а старите били оставяни да се превърнат отново в гори и шубраци. Жените били специалисти в следенето на звездите за астрономическа информация, която да им помага в градинарството и други сезонни дейности.
~~~
Юки (САЩ)
Земята била обществено притежание. Не се обозначавали граници. Външните хора трябвало да поискат разрешение, придобивано обикновено чрез дарове, за да получат достъп до територията и ресурсите на друго селище. При настъпването на тригодишна възраст се провеждала церемония по даване на име. Момичетата и момчетата били татуирани – момичетата по лицето, а момчетата по ръцете и гърдите. Дъхът (Оюм) бил смятан за същност на живота.
 |
| Юки броили не с пръстите си, а с пространството между тях. |
Зиа (САЩ)
В центъра на обществения, политически и религиозен живот на Зиа стояли тайни общества. Всяко общество разполага със свой свръхестествен покровител и устав, основаващ се на митовете им. Всяко общество е надарено с определени сили, които биват изразени с отделни ритуали, песни, танци, олтари, амулети, символи, маски, костюми и пясъчни картини. Всяко общество си има различна функция, като лечение, влияние над климата, плодородие, лов, война, церемониално поглъщане на огън или боравене със змии. Силите за лечение идват от различни хищници, като планински лъвове, мечки, язовци, вълци, орли, земеровки или змии, или от слънцето и луната. Всяко общество разполага със своя къща, или стая в къща, обикновено с таен вход. Обществата са отворени за мъжете и жените, като човек може да принадлежи към повече от едно общество. Налице е всеобщо задължение за участие в обществените дела, в резултат на което Зиа наблягат особено върху поддържането на топли взаимоотношения. Традиционната космология разделя света на взаимосвързани части. Шестте посоки са свързани с конкретни воини, жени, животни, птици, змии, дървета, климатични духове, цветове и планини. Космосът е разделен на четири слоя, като синьо-зеления и червения свят са разположени между жълтия свят отдолу и белия свят отгоре. Най-главното божество е Пророкуващата жена (Цитьостинако), която сътворила света чрез песен.
~~~
Зуни (САЩ)
В свръхестествения строй на Зуни най-върховни са „Онези, които крепят пътищата ни“. Това са Баща Слънце и неговата съпруга, Майка Луна. Съществуват 16 дъждовни духовенства (6 дневни и 10 нощни жреци). За лечение се използват голям брой лечебни растения, които се берат или се обменят с други племена. Смъртта на човек е предначертана от неговия „невидим път“. Ако човек се самоубие или умре от скръб или друга преждевременна причина, не му се позволява да навлезе в задгробния свят, докато „пътят“ му не бъде напълно извървян. Духът („вятъра“) на покойника се задържа в дома четири дни след настъпването на смъртта. Жреците на лъка се превръщат в създатели на светкавици, дъждовните жреци се присъединяват към своя вид „във водите на света“, лечителите отиват в Шипапулима, Мястото на изникване. Останалото мнозинство отиват в райското село на Зуни, където участват в различни дейности, или се връщат като облаци или „невидимо“ при Зуни, докато се провеждат танци.
~~~
Йоруба (Нигерия, Бенин, Того)
С изключение на майка/баща, баба/дядо и съпруга/съпруг не съществуват други термини, свързани с пола; по-възрастните братя и сестри се разграничават от по-младите; няма разграничения за братовчеди; към всички деца се обръщат с една и съща дума, независимо от пола или възрастта. Използват се описателни фрази, за да се посочат по-точни взаимоотношения. Хората, които са щедри, гостоприемни и помагат на другите биват удостоени с голямо уважение. Ритуалите са насочени към обяснението, предсказването и контрола на мистична сила. Мистичната сила от положителен характер е свързвана с прадедите, земята, божествата на дадено място (особено хълмове, дървета и реки), лекове и талисмани.
~~~
Андаманци (Индия)
В Северните и Средни Андамански острови преминаването през нечия територия било често явление. Нарушителите били задължени да се държат като гости, а собствениците на територията били задължени да се държат като приветливи домакини. По този начин усещането за взаимозависимост и ползата от ловуването и събирането в нечия друга част на острова създали един споделен процес на производство и консумация. Ако човек ловува в нечия мегеябарота (земя), той е задължен да предложи и сподели първо със собствениците ресурса, който е взел. Децата и от двата пола научават за гората, докато придружават старейшините по време на различни ловни и събирателни дейности. Децата се научават на основните необходими умения чрез игри и изработването на играчки канута, лъкове, стрели, заслони и малки мрежи. При възникването на проблеми между отделните групи жените, използвайки неформални канали за преговори, били ключови при смекчаването на напрежението. Помиряването се отбелязвало с пиршество, на което участвали враждуващите групи. Директните сблъсъци се избягват и „изчезването“ – т.е. отдръпването от източника и мястото на конфликта за кратко време – е насърчавано. Обикновено възмущението се изразява чрез чупенето на някаква собственост в лагера, последвано от усамотяване в гората за няколко дни. Докато обиденият го няма, останалите хора в лагера поправят счупената собственост и очакват човека, при чието завръщане не последват никакви обвинения. За всички живи същества се смята, че са надарени със сила, която въздейства върху човешките същества. Вселената е многослойна структура, сбор от различни места, през които се придвижват духовете, както и миризмата и дъха на хората, животните и растенията. Ограничаването на движението е възприемано като голяма заплаха за реда в природата, тъй като всяко място в пространството е свързвано с определен вид дух, който позволява или ограничава движенията на всички живи същества. Природни феномени като земетресения, гръмотевици, дъги, смерчове в морето и бури означават пристигането и напускането на духовете, свързани с ветровете, от островите. Важни церемонии се провеждат при посвещаването на млади мъже и жени, както и при настъпването на смърт. Между тези церемонии има приемственост: посвещаването завършва детето, което в идентичността си преди посвещаването е било по-близо до духовете, и го прави завършено човешко същество, докато погребалните церемонии трансформират човешкото същество в завършен дух. Смяната на местожителството, от гората към брега или от брега към гората, и смяната на сезоните често са съпровождани от церемониални песни и танци. Боядисването на тялото е част от почти всички церемонии; боядисването на лицето е част от ежедневието. Обикновено жената боядисва всеки член на семейството. Мъжете и жените изготвят и носят талисмани от раковини и различни растителни материали, които носят на организирани сесии с пеене. Тези сесии са във формата на повикване и отговор, и всеки човек може да води песните. Смята се, че когато човек умре, неговото „вътрешно тяло“ избягва в гората или в морето. Хората от групата Онги вярват, че духовете на умрели прадеди биват привлечени към островите и, чрез поредица от събития, се трансформират в зародишите, които предстои да бъдат родени. По този начин духовете на прадедите се превръщат в децата на Онги.
~~~
Чукчи (Русия)
Чукчите са прословути с умелото имитиране на всичко, което ги обгражда в природата и ежедневието, в техните танци. Сред пантомимните им танци са тези на „Бой между самци (елени)“, „Жерав“, „Танц на чайката“, „Танц на патицата“ и „Гарвани“. Целият живот на чукчите бил съпровождан от песни и мелодии. Всяко семейство разполагало със свои прости мелодии, които се предавали от поколение на поколение. Семействата, които споделяли един огън, споделяли също еднакви или много подобни мелодии. Всяко семейство разполагало със собствени песни, които пеели помежду си и често били импровизирани.
~~~
Танала (Мадагаскар)
Името Танала означава „хора на гората“. Танала живеят в изолирани села, които често са разположени в гъсти гори във високите части на планини. Млякото е възприемано като лукс, който може да бъде използван единствено когато кравата разполага с повече от достатъчно, за да изхрани телето си. Повечето семейства произвеждали всичко, от което имали нужда. Мъжете и жените често си помагали в земеделските и домакински задачи. Танала вярват, че когато човек умре, неговата душа бива привлечена към мястото, където е била заровена пъпната му връв. Поради тази причина членовете на всеки род поддържат изолирана обща гробница, обградена от дървета, известна като кибори, където се срещат душите им.
No comments:
Post a Comment