Намбикуара (Бразилия)
Групите, които не се познавали, използвали ритуална реч, когато се срещали. „Силата“ е основна религиозна представа и Намбикуара вярват, че тя е налична у всички хора, животни и неодушевени обекти. За Намбикуара светкавицата е Върховно същество. В селищата, обитавани по време на дъждовния сезон, мъжете се събират в колибата на флейтите, за да свирят музика и да молят прадедите за плодородие. Инструменталната музика и пеенето са важни дейности, както за ритуални, така и за развлекателни цели.
~~~
Канела (Бразилия)
Канела били ориентирани предимно към този свят. Те живеели за сегашния момент и разполагали с много малко или никакви церемонии, молещи свръхестествени същества да подобрят положението им. Канела вярват в световете на големите птици над небето, на мъртвите на запад върху земята, и на рибите и алигаторите под земята. Културни герои били Слънцето и Луната, които положили повечето параметри на живота, и Звездната Жена, която показала на Канела царевицата, други важни култури и определени плодове. Канела ценят развлечението и му отдават голяма част от времето си, като по този начин дават израз на повечето натрупани враждебности. Почти ежедневните спортни занимания включват бягане около селския булевард и отборна щафета от 2 до 12 километра извън селото, като участниците си предават 100-килограмови пънове.
~~~
Гуарани (Парагвай, Аржентина, Бразилия, Боливия)
Градинарството е основната производствена дейност на Гуарани. Семействата обособяват малки парцели, в които засаждат маниока, царевица, фасул, сладки картофи и множество други растения. В гористите региони градинарите следват променливи цикли и сменят парцелите през три години, което включва преместване на домакинства и цели общности. Водачите въздействат чрез съвещание, пример и религиозни ритуали. Вместо да упражнява власт над отделните хора или да взема решения от името на цялата група, водачът предлага съвети на индивидите, фракциите и общността. Космологията на Гуарани е организирана около ос, движеща се от изток на запад, следваща хода на слънцето в небето. Индивидите получават религиозна сила чрез напеви, докато спят. Религиозният водач трябва да може да преобразява личното вдъхновение в съвети и насоки за своите съседи и роднини. Всички възрастни знаят как да използват лечебни растения. При настъпването на смърт душата на покойника преминава по „Пътя на тапира“, очертан от Млечния път, през небето, водещ до свещено царство.
~~~
Чуук (Микронезия)
При навършване на три-годишна възраст от децата се очаквало да започнат да се грижат за себе си. Те разполагали с голяма свобода да играят, което изостряло физическите им умения. Бойните изкуства включвали сложна система от хвърляния и ключове, чрез която невъоръжен човек бил способен да убие, осакати или обезоръжи въоръжен противник. Ритуален характер притежавали множество дейности като предсказването, лечението, войната, политическите срещи, строежа на къщи и ухажването. Сред сценичните изкуства спадали танцуването, разказването на истории, свиренето на носна флейта и бръмбазък от бамбук (при серенади), пеене, поезия и реторика. Други изкуства били свързани с татуирането, дърворезбата, тъкането и войната.
~~~
Тукано (Колумбия, Бразилия)
Тукано признават по-скоро пълномощия над, отколкото действително притежание на земята. Тукано разполагат с пълни права за плодоползване на ресурсите в тези места, но идеи като „племенни земи“, „неотменими права“ или „право на собственост“ са чужди за тях. Обикновено съпругите идват от група, говореща различен език от тази на техните съпрузи, като по този начин те се превръщат в основни посредници между групите, говорещи различни езици. Тукано считат, че физическият свят е много по-голям от това, което сетивата могат да уловят. При най-връхната точка от ритуалите на Тукано всички аспекти на пространството – вертикални, хоризонтални и съществуващи във времето – биват трансформирани. Самата колиба се превръща във вселената, участниците в церемонията се превръщат в предците, и всички реалности зад външната проява на пространството, времето и материята се разкриват. Всички тези характеристики – нематериалност, променливост и множествена реалност – са важни фактори в представата на Тукано за вселената. Специалните черти, които са специфични за един шаман са: интерес в естествената история на региона, устни традиции, митове, болести, изменени състояния на съзнанието и тълкуване на сънища. Една от най-важните функции на шамана е чрез употребата на халюциногени растения да отлита до далечни части на вселената с цел придобиване на езотерични познания. Ритуалното лечение на дадено заболяване чрез шаманско изпълнение е възприемано като сваляне на плацента и процес на прераждане. При настъпването на смърт покойникът бива погребан под пода на тяхната малока (колиба), като е увит в неговия или нейния хамак заедно с личните си принадлежности. Повечето хора разполагат с практични познания как да лекуват определени заболявания чрез използването на различни лечебни растения от заобикалящата ги среда.
~~~
Мапуче (Чили, Аржентина)
Още от ранна възраст децата започват да помагат на родителите си в различни дейности. Като за начало, те се грижат за животните. Минга, което е общностна форма на разменен труд, в който участват членове на рода и съседи, се използва до ден днешен при строежа на къщи и земеделските задачи. В миналото момчетата е трябвало да спят навън, да се къпят ежедневно и да се въздържат от определени храни, за да заякнат. Мапуче използват татул и Latua pubiflora (наричано още дървото на магьосниците) като личностен тест за своите деца; приготвя се лек чай от тези растения, като родителите наблюдават реакциите на детето и си правят заключения относно чертите на характера, които ще се развият у нея или него. В мирни времена никой не е изпълнявал ролята на вожд. Сънищата – начинът за контакт със свръхестественото – заемат важна част от духовния живот на Мапуче. Те тълкуват сънищата си ежедневно, за да разберат по-добре сегашното си положение и да научат нещо за бъдещето. Макар че във времената преди резерватите мъжете са практикували широко шаманизма, в днешно време повечето шамани са жени. Вярва се, че избирането за шаман и придобиването на шаманска сила се случва в сънища или визии. Кандидати са хора, които са преминали през продължителна и опасна болест, които проявяват по-голяма склонност да сънуват от останалите и които получават визии. На шаманите им помага тунгунмачифе, или шамански преводач, който превежда езика на шамана, докато тя е в транс. Най-практикуваното традиционно изкуство сред съвременните Мапуче е риториката, която е характерна предимно за вождовете, но обикновените хора също я използват. Устните разкази на Мапуче могат да бъдат разделени в пет категории: епеус (митологични истории, притчи със животни и легенди), пеумас (разкази от сънища), нут‘амканс (разкази за героичните подвизи на воини от миналото), уеупинс (официални речи, изнасяни от мъже при обществени и религиозни събития) и кулкатунс (импровизирани разкази във формата на песен, които изразяват силни емоции). Често се случва на обществени събирания мъжете и жените да запяват спонтанно.
~~~
Хурон/Уендат (Канада)
Уендат практикували земеделие с изсичане и изгаряне, като осигурявали на почвата пепел, богата на магнезий, калций, калий и фосфор, които били добри за царевицата. Около април или май жените орали земята и посявали „Трите сестри“ – царевица, фасул и тиква – което било отдавна установена земеделска практика. Те също така събирали и обработвали коноп и дървесна кора за въжета, ремъци и сандъци. За Уендат всяка неизползвана земя била обществена собственост. Семействата разполагали с толкова земя, колкото могли да обработват, и когато част от нея била изоставена, тя отново ставала обществена собственост. Земята не можело да бъде притежавана или продавана. Вместо това богатството се изразявало чрез споделянето и/или преразпределянето на продуктите, извлечени от земята. По този начин богатството се измервало според щедростта на даден индивид. Младите хора били свободни да имат сексуални взаимоотношения скоро след навлизането в пубертета. Дружбата можело да доведе до брак или да остане неформална, като и двете страни били свободни да се впускат в сексуални взаимоотношения с други хора. Една двойка можело да се среща в продължение на няколко нощи, след което да се разделят, без никакви въпроси. Ако те решили да останат заедно, при съгласието на жената можело да се проведе проста брачна церемония, при която приятели и съседи били канени на пиршество. Вождовете били избирани (и можело да бъдат премахнати) от Майките на клана според техните ораторски умения (силата да убеждават), смелост, водачество, мъдрост, щедрост и военни постижения. Обществото на Уендат наблягало много върху отговорностите на общностите за благополучието на техните членове. Уендат вярвали, че всичко около тях имало дух. Те отдавали почит към цялото сътворение, като поднасяли тютюн. Сънищата често били възприемани като духовни напътствия за индивидите. Уендат разграничавали четири вида пиршества или церемонии: ендитеухла (изразяване на благодарност и признателност), ауатаерохи (лечение на някакво заболяване), атхатаион (сбогуване на умиращ с приятели), и атоуронта очиен (пиршество с песни, изпълнявано преди война, получаване на ново име или придобиване на слава). За да предотвратят появата на болести, Уендат се потели в малка кръгла колиба. След това те отивали да плуват и по-късно се провеждало пиршество. Било широко разпространено вярването, че болестите се появявали поради неосъществени желания в подсъзнанието. Сънищата можело да крият решения за даден проблем, затова лечителите и шаманите им обръщали специално внимание. Най-важната и внимателно съблюдавана церемония била Пиршеството на мъртвите, което се провеждало на всеки 8 до 12 години. Хора от всички селища се събирали в столицата на Уендат (Ососане), където се издигала платформа (за окачване на костите) и се изкопавала обща гробна яма. Те вярвали, че душите напускали костите и тръгвали по Млечния път (пътя на душите).
~~~
Инки (Перу, Еквадор, Чили, Аржентина)
Много от градовете разполагали с големи обществени площади. Тези площади често съответствали на дадени съзвездия. Планирането на селищата често отразявало реда и връзките между обществото и космоса. Например града Кузко бил изграден във формата на пума. Сред почитаните божества били Илапа (светкавицата), Кила (луната), Чокуе Чинчей (съзвездието Орион) и Часка Койлур (Венера). Вярвало се, че земята (Пачамама), водата (Мамакоча) и планините (Апус) също разполагали със свръхестествени качества. Слънцето и луната, определени звезди, морето, земята, реките и потоците, хълмовете, заснежените върхове, пещерите и скалите имали специално значение за инките. Скалите особено били изпълнени със символичен смисъл. Определени важни скални блокове и оголени скали често били включвани към архитектурата. Хората често носели малки неоформени камъни като лични амулети, докато други каменни обекти, издълбани във формата на лами (Конопа), били важна част от домашните ритуали.
~~~
Матако (Аржентина, Боливия)
Според кодекса на Матако сексуалните взаимоотношения трябва да бъдат предшествани от разговори, които да са последвани от серия изпитания. Друга, в днешно време по-често срещана, алтернатива е двойката да избягат заедно за определен период от време след първата страстна проява. Периодът на отсъствието от дома е равностоен на изпитанието, и ако връзката се окаже трайна, двойката са смятани за „венчани“ при тяхното завръщане в общността. Всички Матако, мъже и жени, млади и възрастни, са равни; всички споделят свобода на словото и участват във всички дейности. Въпреки това, красноречието (придобивано единствено с възрастта) е решаващо, така че старейшините разполагат със специален статут. Матако вярват във взаимовръзката между хората и животните, небето и земята, естественото и свръхестественото.
 |
| Най-популярната игра сред Матако е отборен спорт на име "яж ха'ля", подобен на лакрос. Игрите обикновено продължават от зори до здрач, без прекъсване. |
No comments:
Post a Comment