Мустанг

Някогашното кралство Ло е свързано чрез религията, културата и историята с Тибет, но политически е част от Непал. Сега като тибетската култура е застрашена от изчезване, то се явява като една от последните наистина тибетски култури, съществуващи днес. Преди 1991 г. не се е разрешавало на никакви чужди хора да влизат в Мустанг. Традициите на хората от Ло са тясно свързани с ранният будизъм. Повечето все още вярват, че света е плосък. Те са силно религиозни, като молитвите и фестивалите са неделима част от живота им. Величието на манастирите илюстрира видното положение на религията.

„Земята Ло”, както е позната на своите 7000 жители, обхваща само 2000 кв.км. в горната долина на река Кали Гандаки, която тече право от север на юг. Маршрути, успоредни на реката, са служили преди като голям търговски път. Сол от големите езера навътре в Тибет, и вълна от планински якове, били разменяни за зърно и подправки от Индия. Мустанг, по-специално, представлявал проход за тази изключително важна търговия, осигурявайки излишъкът, който позволявал изграждането на големи манастири и сътворяването на зашеметяващи произведения на изкуството, особено в периода от късния 14-ти до 17-ти век. В края на 18-ти век, кралството било присъединено към Непал.

Традициите на Лоба са тясно свързани с ранният будизъм. Повечето хора в Мустанг все още вярват, че света е плосък, болестта е пораждана от зли духове и монасите лекуват заболявания с екзорсизми. Почитайки древен тибетски обичай, една жена може да се омъжи за няколко братя едновременно. Един от най-необичайните тибетски обичаи в Мустанг е полиандрията между братя. В Мустанг, плодородната земя е оскъдна, и ако всеки брат се женеше за различна съпруга, тогава земята щеше бъде разделена, водейки рода до бедност.

Доктори лами, или амчиси, практикуват тибетска медицина, чиито корени се простират назад над 2000 години. Те вярват, че тялото представлява един микрокосмос на вселената, съставен от петте основни елемента: земя, огън, вода, въздух и пространство. Напрежението между елементите е главната причина за болести.

Народът от Ло практикува тибетски будизъм. В тибетския будизъм, манастирите и монашеските общности заемат важна роля. Хората в Мустанг са силно религиозни, и молитвите и фестивалите като Тижи, са неделима част от живота им. В Мустанг, почти всяко село разполага с манастир. Зашеметяващото величие на манастирите, по-специално в Ло Мантанг, илюстрира видното положение на религията. Това също е очевидно и в традиционната семейна структура, при която най-възрастния син наследява собствеността на рода, и от семействата се очаква да предадат на манастирите второродните си синове, когато навършат 6 или 7-годишна възраст.

Монасите, носещи маски и цветни костюми, разиграват историята на едно божество на име Дорже Жоно, който се бори срещу демоничния си баща за да спаси кралство Мустанг от унищожение. Демоничният баща сее хаос в Мустанг, причинявайки недостиг на вода, която в тази изключително безводна земя, е най-ценният животоподдържащ ресурс. Дорже Жоно в крайна сметка побеждава демона и го прогонва от земята. Тижи е смятан за най-важния будистки фестивал, провеждан ежегодно в началото на пролетта.

Мустанг (от тибетското Мун Тан, значещо „плодородна равнина”) е някогашното кралство Ло, разположен върху едно високо и открито плато между северозападен Непал и Тибет, в един от най-отдалечените региони на света. Въпреки че Мустанг е свързан чрез религията, културата и историята с Тибет, политически той е част от Непал. Във времена, когато тибетската култура в Тибет е застрашена от изчезване, Мустанг сега се явява като една от последните наистина тибетски култури, съществуващи днес. Хората от Ло са наричани „Лопа” и езикът им представлява тибетски диалект.

Ежедневието в безводния Мустанг, се върти около животновъдство (кози, коне, мулета, магарета, крави и якове), земеделие, търговия и, от 1992 г. насам, туризъм. По-голяма част от населението на Мустанг живее в близост до река Кали Гандаки, на 2800-3900 м. надморска височина. Наличието на вода прави възможно земеделието за препитание. Основните посеви са ечемик и елда, но също така се отглеждат и царевица, ябълки, кайсии и различни зеленчуци. Земята е внимателно терасирана и напоявана. През зимата се извършва голямо мигриране към по-ниските региони на Непал, за да се избяга от суровите условия.

Те вярват, че тялото представлява един микрокосмос на вселената, съставен от петте основни елемента: земя, огън, вода, въздух и пространство. Напрежението между елементите е главната причина за болести. Здравите имат добра кръв, а болните лоша кръв, и има 72 вида лоша кръв, която трябва да бъде премахната от различни части на тялото. Ако въпросната болест не е причинена от лоша кръв, тогава амчисите вярват, че тя е причинена от един от 1080-те демона, или дуси, които нахлуват в тялото за да причинят 404-те познати заболявания у хората. Тогава амчиса написва молитвена рецепта, която да бъде изпълнена от негов колега лама, умоляващ един от осемте лекуващи богове да победи демона. Ламите са също религиозни учени, които оспорват доказателствата, че земята е кръгла. Тибетският път учи, че света е плосък, като Лхаса е разположен в неговия център.

Пролетният сезон символизира възраждането на живота, и фестивалът, провеждан тогава, е посветен на надеждата, съживяването и утвърждаването на живота. Облечени в своята премяна, хора от цял Мустанг се събират в Ло Мантанг да празнуват. През лятото, столицата е домакин на фестивала с коне Ярлунг, с надпревари, танци, пиене и всякакви тържества.

Въпреки че все още е признавана от много жители на Мустанг, монархията официално спря да съществува през 2008 г., когато Непал стана република. Последният официален крал (ража или гйелпо) е Жигме Дорже Палбар Биста (роден през 1933 г.), който до ден днешен си остава крал, макар и като неофициална длъжност, и проследява потеклото си обратно до Аме Пал – воинът, който основал будисткото кралство Ло през 1380 г. Аме Пал надзиравал основаването и изграждането на голяма част от столицата на Мустанг, Ло Мантанг – заграден със стени град, който от онзи период до сега, се е променил изненадващо малко на външен вид.

Мазен тибетски чай, наливан със сол и масло от як, е основен елемент от храненето в Мустанг. Месните ястия е възможно да са от як, козе или овнешко месо. Кисело мляко, масло и сирене от як се консумират често, и брашното, смляно от печен ечемик, е винаги съставна част от кухнята на Лопа.

До преди 1991 г., кралят не е позволявал на външни хора да влизат в Мустанг. Тогава отдавна забраненото кралство било внимателно разкрито, въпреки че дори и тогава, само 1000 посетителя годишно били пускани от ражата, който смята, че това е единствения начин кралството да бъде запазено.