Морските номади Мокен

Често наричани морски номади или морски цигани, Мокен са мореплавателен народ, който от векове живee край Андаманско море в Тайланд. Поради строгия граничен контрол, търговския свръхулов, бързото застрояване и туризма, Мокен постепенно са били принудени да усвоят един уседнал начин на живот. Днес Мокен, които живеят в националния парк Ко Сурин – една от най-отдалечените групи острови в Тайланд – са много по-добре от повечето техни роднини. Те все още водят начин на живот, който до голяма степен е основан на традицията и морето. На тези острови е възможно да видите мъже Мокен, които се гмуркат свободно и практикуват подводен риболов, и групи от жени, които търсят храна по бреговете, приливните басейни и тинестите плитчини. Според Рунар Джарл Уиик, основател на проект „Мокен”, ситуацията в Бирма е още по-тежка; Мокен са били принудени да търсят убежище в бирмански селища поради пиратството и нападенията над жени.

Родени на отдалечени острови, мнозинството от Мокен са без гражданство и с малък или никакъв достъп до правителствени услуги и защити, нито пък разполагат със законни средства да пътуват и да посещават семействата си и традиционните родни земи в Мианмар. Алкохолизмът и равнодушието нарастват в селището. В допълнение към това, повечето професии, които са на разположение за Мокен, са слугински, нископлатени или изключително опасни. Много млади мъже Мокен, които са били наети от стопански риболовни кораби, са умирали, докато са се гмуркали, за да поставят експлозиви на океанското дъно. Понастоящем Мокен от Сурин се придържат към културните си корени, но Яо, старейшина на Мокен, предсказва, че след десет години традиционният начин на живот на Мокен няма да съществува никъде на планетата.

Галерия:

https://www.globalonenessproject.org/library/photo-essays/moken-sea-nomads

За душите и водата - Номадът

Цаатан

Цаатан (еленският народ) са последните пастири на елени, които са оцелявали в продължение на хиляди години, обитавайки най-отдалечената субарктична тайга, премествайки се между 5 и 10 пъти в годината. Днес са останали само 44 семейства, като съществуването им е застрашено от намаляващия брой на опитомените им елени. Цаатан разчитат на животното за повечето свои, ако не и за всички, основни нужди: мляко, което се използва също и за направата на сирене; рога, които използват за направата на сечива, и на първо място, транспорт. Те не използват елените за месо. Това ги прави уникални сред общностите, отглеждащи елени.

Цаатан (еленският народ) от северна Монголия са номадско племе, което разчита на елена за почти всички аспекти на своето оцеляване. Обитавайки най-отдалечената субарктична тайга, където зимните температури могат да паднат до минус 50°C, Цаатан са последните оцелели пастири на елени в Монголия. По произход от Сибир, говорещите тувински Цаатан са тюркски народ. В продължение на хиляди години, Цаатан са оцелявали през суровите условия на гористите планини, местейки своите семейства, орци (типита), животни и малкото си земни притежания между 5 и 10 пъти в годината. Това племе е развило една уникална култура и традиция, в които еленът заема централна роля.

Шаманизмът, традиционната система от вярвания, основана на преклонението пред природата, е все още практикуван сред Цаатан. За да повлияят и извлекат някакво значение от своята среда, те изпълняват много мистични свещени ритуали и използват много различни вълшебни заклинания в ежедневието си, за лов, призоваване или отменяне на дъжд и т.н.

Обичаите и традициите на народа Цаатан са определяни от миграцията, водена от нуждите на елените им. Цаатан разчитат на животното за повечето свои, ако не и за всички, основни нужди: мляко, което се използва също и за направата на сирене; рога, които използват за направата на сечива и на първо място, транспорт. Цаатан яздят своите елени и ги използват като товарни животни.

Ежедневието на Цаатан вероятно най-добре може да се опише като граничещо с прехраната, т.е. те оцеляват единствено по силата на основните нужди на човек: въздух, вода, храна, облекло и подслон. Традиционното жилище на Цаатан е орца – конична палатка, направена от животинска кожа и дървени прътове, която лесно се разпъва и опакова. Със сигурност не може да се каже, че те водят уседнал живот. Елените заемат съществена роля в ежедневието на Цаатан. Те използват млякото им като основен продукт в храненето си, и креативно използват окапалите рога с безброй различни цели.

Ковсгол нуур е разположен в северозападна Монголия, близо до границата с Русия, в подножието на източните Саянски планини. Град Хатгал се намира на южния край на езерото. Езерото е обградено от няколко планински вериги. Повърхността му замръзва изцяло през зимата. Ледената покривка става достатъчно дебела за да издържа тежки камиони, затова по повърхността са били прекарани трасета да служат като преки пътища спрямо нормалните трасета.

Уртин дуу (дълга песен) е средство за запазване на местната и родова история, и дори се приема като начин за комуникация с животните. В един сложен ритуал с пеене, Цаатан композират приятни мелодии за да наградят отделни животни или да „кажат” на стадото за нуждите на младите елени. Ежегодният фестивал на елените на Цаатан изтъква традициите на племето и номадския му начин на живот. Той включва народно пеене, шамански ритуали, маршируващи стада от елени, яздене на елени и поло с елени.

Мъжете тръгват рано сутринта за да поведат елените си и да търсят мъх за фураж в обграждащите високи планини. Жените се занимават с ежедневните си задължения и доят елените, когато се завърнат, а мъжете цепят дърва за готвене и топлина в брутално студеното време. Елените са силно опитомени. Те бродят свободно и дори влизат вътре в орца без да бъдат гонени (освен когато рогата са твърде големи).

Цаатан не използват елените за месо, предпочитайки вместо това да се прехранват с лосове или глигани, уловени в пустошта. Това ги прави уникални сред общностите, отглеждащи елени. Еленското мляко е любима напитка и също така е използвано за направата на кисело мляко, сметана, сушена извара и сирене. Млякото се съхранява в контейнери, потопени в поток или река: перфектно естествено охлаждане.

Не е изненадващо, че Цаатан се отнасят към елените си почти благоговейно. Самите им идентичност и оцеляване са пряко свързани с тяхното стадо от елени. Връзката между човек и животно е взаимна. Племето е положило големи усилия за да намери оптимални пасища за животните, както и да ги защитава от естествени хищници, като вълците.

Казаци

Казаците са потомци на тюркските, монголски и индо-ирански племена, както и на хуните, населявали територията между Сибир и Черно море. Те са полуномадски народ, и от 19-ти век са бродели по планините и долините на западна Монголия със стадата си. Древното изкуство на лова с орли е една от многото традиции и умения, които казаците, през последните десетилетия, са успели да задържат. Те разчитат на своя клан и стадата си, вярвайки в предислямските култове към небето, прадедите, огънят и свръхестествените сили на добри и зли духове.

Древното изкуство на лова с орли е една от многото казахски традиции. Повече от два века, мъже казаци са ловували на кон с дресирани златни орли. През планини и степи, голямо разнообразие от животни, включително зайци, мармоти, лисици и дори вълци, са ловувани заради козината им, която е съществена част от традиционните казахски одежди. Умението за дресиране на златни орли се предава през поколенията. Ловците с орли носят ботуши, черни палта и шапки от лисича кожа, наричани лоовууз.

Казаците имат традиция на устни предания. Те силно се уповават на своя клан и трябва да помнят поне седем поколения назад имената на предците си, така че „да не забравяме откъде сме дошли”. През последните десетилетия, монголските казаци са успели да задържат своите традиции и умения много повече от братята си в съседен Казахстан.

Ислямът бил въведен при предците на казаците през 8-ми век. Повечето казаци са мюсюлмани сунити, които много често продължават да вярват в предислямските култове към небето, прадедите, огънят и свръхестествените сили на добри и зли духове, на великани и горски таласъми.

Те носят мъниста и талисмани, които да ги защитават от злото. Шаманските вярвания са били широко запазени сред казаците, както и вярата в силата на носителите на този култ – шаманите, които казаците наричат бакси.

До 1930 г. номадите можели свободно да се придвижват между Казахстан, Монголия и китайската провинция Синдзян. Но след основаването на народна република Монголия през 1924 г., много от тях се отказали от своя полуномадски начин на живот и започнали да се установяват по западните монголски планински части.

Фестивалът на златните орли, провеждан в средата на октомври, сигнализира за започването на ловния сезон. Това е едно цветно и живописно събитие, привличащо най-добрите ловци и птици, и важно празненство за общността.

Казаците си позволяват да носят богато бродирани дрехи: жените носят светли забрадки (ах джаули), а мъжете носят кепета (тухиа) или шапки от лисича кожа. Казахската култура силно се различава от монголската култура: дори казахските седла са с различна форма.

Казаците са полуномадски, пастирски народ. Много семейства се местят по няколко пъти в годината със своите стада между установени сезонни селища. Други, с по-малки стада, остават по-близо до зимния си дом през лятото, но въпреки това устройват юрта (кииз йи, значещо „филцова къща”). Лятната юрта (и в по-малка степен зимната къща) е богато обзаведена с бродирани, уплътнени с филц и тъкани платове.

Повечето казаци в този отдалечен планински регион, зависят от домашни животни за прехраната си. От 19-ти век, те са бродили по планините и долините на западна Монголия със стадата си. В областта има много върхове, вариращи от 3000 до 4000 м. Днес, казаците в провинция Баян Йолгий наброяват около 87 000, или около 88,7% от местното население, докато в цялата страна те представляват около 4% от цялото монголско население (около 110 000 души).

Много казаци умеят да изпълняват традиционна музика. Домбрата – лютня с две струни, и кобиза – лъков инструмент, който се свири върху коленете, са споменавани в ранни свидетелства.

Казаците в Монголия са (като братята си в Казахстан, Узбекистан, Китай и Русия) тюркски народ, произхождащ от северните части на централна Азия. Те са потомци на тюркските, монголски и индо-ирански племена, както и на хуните, които населявали територията между Сибир и Черно море. Казаците проследяват корените си обратно до 15-ти век. В Монголия, казаците представляват най-голямото малцинство, и живеят предимно в най-западната провинция Баян Йолгий, значещо „Богата люлка” на монголски.

В продължение на стотици години, казаците са били пастири, отглеждащи дебелоопашати овце, камили и коне, разчитайки на тези животни за храна, дрехи и транспорт. Овчето и конско месо са предпочитани. Широкоразпространена е практиката да се посолява и изсушава месото за да бъде запазено, и се предпочита пресеченото мляко, понеже по-лесно се съхранява, и следователно по-добре подхожда на номадския им начин на живот.