Цаатан (еленският народ) от северна Монголия са номадско племе, което разчита на елена за почти всички аспекти на своето оцеляване. Обитавайки най-отдалечената субарктична тайга, където зимните температури могат да паднат до минус 50°C, Цаатан са последните оцелели пастири на елени в Монголия. По произход от Сибир, говорещите тувински Цаатан са тюркски народ. В продължение на хиляди години, Цаатан са оцелявали през суровите условия на гористите планини, местейки своите семейства, орци (типита), животни и малкото си земни притежания между 5 и 10 пъти в годината. Това племе е развило една уникална култура и традиция, в които еленът заема централна роля.
Шаманизмът, традиционната система от вярвания, основана на преклонението пред природата, е все още практикуван сред Цаатан. За да повлияят и извлекат някакво значение от своята среда, те изпълняват много мистични свещени ритуали и използват много различни вълшебни заклинания в ежедневието си, за лов, призоваване или отменяне на дъжд и т.н.
Обичаите и традициите на народа Цаатан са определяни от миграцията, водена от нуждите на елените им. Цаатан разчитат на животното за повечето свои, ако не и за всички, основни нужди: мляко, което се използва също и за направата на сирене; рога, които използват за направата на сечива и на първо място, транспорт. Цаатан яздят своите елени и ги използват като товарни животни.
Ежедневието на Цаатан вероятно най-добре може да се опише като граничещо с прехраната, т.е. те оцеляват единствено по силата на основните нужди на човек: въздух, вода, храна, облекло и подслон. Традиционното жилище на Цаатан е орца – конична палатка, направена от животинска кожа и дървени прътове, която лесно се разпъва и опакова. Със сигурност не може да се каже, че те водят уседнал живот. Елените заемат съществена роля в ежедневието на Цаатан. Те използват млякото им като основен продукт в храненето си, и креативно използват окапалите рога с безброй различни цели.
Ковсгол нуур е разположен в северозападна Монголия, близо до границата с Русия, в подножието на източните Саянски планини. Град Хатгал се намира на южния край на езерото. Езерото е обградено от няколко планински вериги. Повърхността му замръзва изцяло през зимата. Ледената покривка става достатъчно дебела за да издържа тежки камиони, затова по повърхността са били прекарани трасета да служат като преки пътища спрямо нормалните трасета.
Уртин дуу (дълга песен) е средство за запазване на местната и родова история, и дори се приема като начин за комуникация с животните. В един сложен ритуал с пеене, Цаатан композират приятни мелодии за да наградят отделни животни или да „кажат” на стадото за нуждите на младите елени. Ежегодният фестивал на елените на Цаатан изтъква традициите на племето и номадския му начин на живот. Той включва народно пеене, шамански ритуали, маршируващи стада от елени, яздене на елени и поло с елени.
Мъжете тръгват рано сутринта за да поведат елените си и да търсят мъх за фураж в обграждащите високи планини. Жените се занимават с ежедневните си задължения и доят елените, когато се завърнат, а мъжете цепят дърва за готвене и топлина в брутално студеното време. Елените са силно опитомени. Те бродят свободно и дори влизат вътре в орца без да бъдат гонени (освен когато рогата са твърде големи).
Цаатан не използват елените за месо, предпочитайки вместо това да се прехранват с лосове или глигани, уловени в пустошта. Това ги прави уникални сред общностите, отглеждащи елени. Еленското мляко е любима напитка и също така е използвано за направата на кисело мляко, сметана, сушена извара и сирене. Млякото се съхранява в контейнери, потопени в поток или река: перфектно естествено охлаждане.
Не е изненадващо, че Цаатан се отнасят към елените си почти благоговейно. Самите им идентичност и оцеляване са пряко свързани с тяхното стадо от елени. Връзката между човек и животно е взаимна. Племето е положило големи усилия за да намери оптимални пасища за животните, както и да ги защитава от естествени хищници, като вълците.
No comments:
Post a Comment