Вечно повторение

Побратими човеко,

целия ти живот, като часовник пясъчен,

винаги ще бъде преобръщан.

И непрекъснато отново той ще се изчерпва.

Минута дълга ще изтече.

Винаги ще бъде преобръщана.

Докато всички условия, от които развил си се ти,

винаги ще бъдат преобръщани,

не завъртят колелото на процесите космически,

винаги ще бъдат преобръщани.

И тогаз ще откриеш ти всяка болка и наслада,

всеки приятел и всеки враг,

всяка надежда и всяка грешка,

всяко стръкче трева и всеки лъч светлина.

Още веднъж, и цялата тъкан от неща,

която твоя живот изгражда,

винаги ще бъде преобръщана.

Този пръстен, в който само зрънце си,

ще заблестява наново вовеки,

ще бъде преобръщан винаги.

И във всеки от тези цикли

един заветен час ще настъпи,

в който за първи път един човек,

а след него и мнозина други,

мисълта могъща ще прозре

за вечното повторение на всички неща.

И за човечеството това винаги ще бъде зенита.

Поредното от безброй начала.

 И тогаз ще откриеш ти всяка болка и наслада,

отново започваш отначало,

всеки приятел и всяка любов изгубена,

от самото начало,

всяка надежда и всяка грешка,

отново започваш отначало,

всяко стръкче трева и всеки лъч светлина.

Преди да засънуваме за две

Вижте!

Великолепието е в нашите ръце.

Великолепие, взиращо се в кожата,

обширно като самото небе.

Плътта и кръвта.

Звезди в космоса, протягащи се навън.

Аз, протягащ се навън

към вътрешността.

Свалена е бронята.

Отново и отново.

Все по-дълбоко.

Аз, протягащ се навън

към вътрешността.

Отвъд очите -

скрито битие.

Отвъд ушите -

съзвучие.

Безкористно, туптящо сърце.

Ритъм на дихание.

Животът вроден.

Преди да засънуваме за две.

Животът вроден.

Преди да засънуваме за две.

Поредна нощ насочва окото към истината,

изгаряща нагоре към планината.

Подхранва всички, дошли да видят звяра,

с кръвта, излъчваща свободата.

Поразителна зора

довежда останалите да видят.

Всички наши избавители

виждали са тук преди.

Пореден ден, вкоренен

в дървета изпопадали.

Умът измивам аз в това море.

Сребърни, далечни брегове.

Тялото ми те донасят.

Рьокан

Колибата ми разположена е в гъста гора.

С всяка година бръшлянът зелен все по-дълъг израства.

Без вести от света човешки.

Единствено от време на време чуват се дърварски песни.

Слънцето блести и закърпвам аз своите одежди.

Щом луната изгрее, зачитам стихове свещени.

Нямам нищо за съобщаване, приятели.

Ако търсите вие смисъла,

спрете да гоните всички тези неща.

За да се насладите на необятността на живота,

нямате нужда от много неща.

~~~

Унесен в игра, забравил съм времето аз.

Подминаващите сочат, смеят се и питат:

"Какъв е смисъла от подобна детинщина?"

Отговор аз не давам, единствено дълбоко се покланям.

Дори и да им отговоря, те не биха ме разбрали.

Огледайте се! Няма нищо друго освен това.

~~~

С не-ум, цветовете приканват пеперудите.

С не-ум, пеперудите навестяват цветовете.

Когато цветето разцъфва, пеперудата долита.

Когато пеперудата долита, цветето разцъфва.

Не "познавам" другите,

другите не "познават" мен.

Без взаимно да се познаваме,

ние естествено пътя следваме.

~~~

Когато изпарят се всички мисли,

навлизам аз в гората и събирам малко билки.

Също като потока устремен,

провиращ се през мъхести процепи,

ставам ясен и прозрачен.

~~~

Живота ни на този свят -

с какво бих могъл да го сравня.

Като ехо, отекващо в планина,

издигащо се в празни небеса.

~~~

От глупав инат живея сам,

приятел на дървета и билки.

Твърде ленив, за да разграничавам

правилното от неправилното,

смея се на себе си, като пренебрегвам обществото.

Вдигам кокалестите си крака, пресичам потока,

благословен от пролетното време, с торба в ръка.

Живея така, нищо не искам,

в мир с целия свят.

~~~

Пръста ти сочи към луната,

но пръста е сляп до нейната поява.

Какво свързва двете неща?

Самостоятелни обекти ли са или има тайна връзка?

Това е въпрос за начинаещи,

погълнати от морето на невежеството.

Обаче онзи, който гледа отвъд метафората,

знае че тук няма нито пръст, нито луна.

~~~

Дори ако хората знаят, че наименованията реални не са,

те не виждат, че самата реалност корен няма.

Име…реалност…и двете са далеч от целта.

Намери радостта в постоянната промяна на потока.

Масафуми Нагасаки

Масафуми Нагасаки е 82-годишен японец, който е прекарал последните 29 години сам на остров Сотобанари (Ириомоте Окинава, Япония). Той предпочел да следва изискванията на природата, отколкото тези на друг човек, което е довело до бягството му от цивилизацията. Единственото му желание е да умре на този необитаем остров. Със субтитри на български.

Мелниците на ума

 Извито

като кръг в спирала,

като колело в друго колело,

без край или начало,

във вечно завъртаща се макара,

като снежна топка, спускаща се в планината,

или балон от карнавал,

като виеща се въртележка,

в безспирна обиколка около луната,

като часовник, чиито стрелки профучават

покрай минутите на неговата ос,

и света е като ябълка,

завихрена през притихналия космос,

като кръговете, изграждащи реалността

 в мелниците на ума.

Като тунел, в който навлизаш,

в чиито край друг тунел извира,

надолу през кухина, водеща към пещера, ти слизаш,

където слънцето никога не се провира,

като врата, неспираща да се върти

в полузабравено съновидение,

или разрастващите се вълни

от камък, хвърлен в речното течение,

като часовник, чиито стрелки профучават

покрай минутите на неговата ос,

и света е като ябълка,

завихрена през притихналия космос,

като кръговете, изграждащи реалността

 в мелниците на ума.

Ключове дрънчат във джоба,

думи отекват в нечия глава,

защо лятото тъй бързо отминава?

нима е заради нещо, което каза тя?

Влюбени разхождат се край морския бряг

и стъпките им отпечатват се във пясъка,

нима звука от ритъма растящ

са просто пръстите на твоята ръка?

Образи, застинали в мига,

откъслеци от песен една,

полузабравени лица и имена,

на кого ли те принадлежат?

Когато разбра, че края е настъпил,

внезапно ти осъзна,

че листата есенни откликват

на полюшването на нейната коса.

Като кръг в спирала,

като колело в друго колело,

без край или начало,

във вечно завъртаща се макара,

докато образите се развъртат

като кръговете, на които се натъкваш

в мелниците на ума.

Самадхи - Втора част - Не е каквото си мислите

Най-великите духовни учители по света,от древността до нашe време, са споделяли възгледа, че най-дълбоката истина на нашето съществуване не е притежание на една единствена религия или духовна традиция,а е налична в сърцето на всеки един човек. Със субтитри на български.

Дайо и Дайто

Има една реалност, предшестваща и небе и земя.

Действително, тя няма нито име, нито форма.

Очите са неспособни да я съзрат.

Тя няма глас, затова ничии уши не могат да я уловят.

Да я наричаме „ум” или „Буда” нейната природа осквернява,

тъй като във въображаемо цвете у въздуха се превръща тя тогава.

Не е нито ум, нито Буда.

Абсолютно тиха, но озаряваща с мистерията си,

тя може да бъде възприета единствено от прозорливите души.

Ако очите ти виждат и ушите ти чуват,

ни едно съмнение няма ти да таиш.

Как естествено дъжда се стича от корнизите!

Преминах през преградата от облаци.

Пътят на живота е север, юг, изток и запад.

През вечерите почивам, сутрините - играя.

Няма ни друг, ни аз.

С всяка стъпка чист полъх се надига.

Буди и отци насечени са на парчета.

Постоянно наострен е меча.

Там, където колелото се завърта,

със зъби бездната скърца.