Gojira - Adoration for none

„Преклонение за никой”

Всички да го унищожат стараят се.

Простотата забравена е.

 И всички земята пробиваме.

Свободен аз стоя,

отказвам обграден да бъда.

Камъни и прах враждебно хапят,

поглъщат плът и кост.

Най-слабите, в омраза погълнати.

Последствието чука на вратата.

За собствения си живот отговорен,

отново и отново аз съм прероден.

Подтикван силата си да увеличавам,

от сътворението, избор най-непокварен.

Предопределен живота си да управлявам

и по пътя на плътта да вървя.

Природата, единствен господар ми е.

Пред никой няма аз да се прекланям.

Земята като камък суха,

без надежда никаква.

Но сега решавам живота си в ръце да взема.

За свобода жадуващ, живот собствен да изградя.

Преклонение за никой.

Реакцията слабост е,

 която силните не могат да си позволят.

Пътят мой не е определян от чуждите дела.

С омраза изпълват се те,

покривайки лицата си черни.

Отново тук са вълците и за смърт са гладни.

По камъни подхлъзват се и краката свои чупят.

Опитват се от края да се скрият.

Но времето дошло е.

Ще трябва дълговете си природни да платите.

И ти си този сега,

който лицето на света трябва да промени.

Мечът владееш ти,

болката оставена е настрани.

И сълзите оставих аз зад себе си,

и преоткривам начина, по който да познавам.

Тъй ярък.

И прекланям се пред факта единствен, че

създатели сме ние на собствения си живот.

Жаждата за власт е великата болест на тези наши времена.

Сама тази сила слабите поглъща

и над силните властва.

Тъй потънал в таз спирала.

От гърлото ти тя изстисква живота.

Оковите на усжложнението разбивам.

Въздуха на свободата вдишвам.

За съденето твое няма място.

Животът си е мой и само мой.

От презрение очиствам се.

Въздуха на свободата вдишвам.

Дишам.

Gojira - All the tears

„Всички сълзи”

Сами оставени ли сме?

Майка няма време, но за мен грижи се.

И всички сълзи плаче тя.

Съединявам се сега с течението речно.

На три дни съм аз.

Сега времето настъпи,

трябва смел да бъдеш ти.

Не искам да пропусна

единствената възможност

тук долу да оцелея.

Вятърът духа, тъй уплашен съм аз,

и вълните тъй големи, не съм готов.

Ще трябва силен да бъда,

но засега всички сълзи плача.

В бурята сега навлизам,

мечът електрически усещам.

Целият ми живот предстои да гори.

Боря се аз, илюзия е живота.

Но държa съня за времена по-добри.

Това знание тайно,

което тук приемам.

Тъй ценни, образите пазени.

До този миг разгънати.

Тези, които нараняват забрави.

Всички те искат и мъчат се,

бият и опитват се сълзите да изсушат.

Сами оставени сме.

Но свързани сме ние за животите един на друг.

Сега този свят напускам аз.

Никога няма да забравя течението речно.

Болките и капаните житейски.

Раните си загърбвам и заобичвам.

Трябва пред истината на живота аз да се изправя.

Лодката си изоставих.

Няма с мен да я взимам.

Там, където отивам, няма да плача.

Умирам аз.

Gojira - A sight to behold

„Величествена гледка”

Отразени в кръвта на всички същества, които убиваме.

Неразбирателство помежду ни, без контрол си оставаме.

Мистерия една има, пред гледка величествена сме изправени.

Светът така разбираме, всичко ние захвърляме.

Държанието ни неразбираемо е.

Тъжно е да гледаме как богатството на планетата наша изпарява се.

Като деца всички станали сме,

късащи главата на играчката си плюшена,

за да видим какво има вътре.

Взимаме, не връщаме нищо.

Океани пресушаваме и кръвта на земята източваме,

през останалото време бием и убиваме се помежду си.

Жажда за удобство, забавлението в мания превръща се.

И все пак толкова време има за убиване.

Как гледам на нещата аз, толкова просто е.

Факта, че на тази земя ходя и стоя.

Изтощено е царството природно, приятелите ни измират.

Живите същества на тази сфера.

Как виждам себе си аз,

толкова объркан, толкова усложнен.

Трябва от себе си настрани да стоя.

Но все още смисъла не схващам,

какво печелим унищожавайки всички светове.

Опитвам се вече да не го схващам.

Себе си изгаряте, подклаждате огън постоянен.

С очи затворени умираме, сами гроба си копаем.

В жегата хвърлени, върху пламъците голи.

Изгубени, без гордост, в мръсотията давещи се.

Змията великанска идва главите ни да изяде.

И потопът ще ни погуби, Мантус надига се отдолу.

Как гледам на нещата аз, толкова просто е.

Факта, че на тази земя живея и умирам.

Изтощено е царството природно, приятели ни измират.

Живите същества на тази сфера.

Как виждам себе си аз,

толкова объркан, толкова усложнен.

Настрани от себе си не трябва да стоя.

Но все още смисъла не схващам,

какво печелим унищожавайки всички светове.

Опитвам се вече да не го схващам.

Опитвам се вече да не го схващам.

Gojira - Oroborus

Уроборос

Змия от светлина.

Придвижване на душата.

Величествено по гръбнака пълзяща.

Могъщ феникс

от пепелта се издига.

Кръговрат на огнената птица.

Живот.

Клетката възроди.

Гори безмилостно живота.

До пепел сведен.

Съживяване от пламъка.

Процес вечен.

В търсене на освобождение.

Вникване безгранично.

Утроба себеобхващаща.

Настояща винаги, край няма тя.

Сякаш винаги знаел съм това,

от дете усещам го аз.

Светлината в мен неугасваща,

в кръг въртяща се.

Над долини и равнини

с криле изпънати прелитам.

Кривата на пространството напускам.

Илюзия е просто мъртта.

Уроборос, символ на живота вечен.

Проход за светлината прокарай през стените невежи.

Дните броя, но умирам.

Растящ с нетърпение, долу падам.

По върховете на сияйни планини,

тази истина извисява се пред мен.

Вниманието си към тишината аз насочвам.

Дишайки, живота преоткривам.

Създавайки формата материална.

Застинал образ, напомняне далечно.

Човечеството забравило е то вратите.

Из устата змийска прероди се.

Gojira - Global warming

„Глобално затопляне”

Четиристотин хиляди години назад,

от космоса дошли те,

и дарили ни тук с живот.

Но приемаме всичко за дадено ние.

Не мисля, че трябва така да се отнасяме.

 И щом видя димът навред,

чувствам, че сякаш

от човечеството долу там не съм.

Чувствам, че очите мои ледници са,

главата – възвишение,

сърцето ми океан е.

И съвсем сам чувствам се,

защото в грешка са всички.

От живите боя се аз.

Що е това, което омраза ние зовем,

и което в мен лежи, но убива теб?

Свят един погубен е,

и никой да го възстанови не може.

Опустошените земи разгръщат се.

Очите ми затворени са, видението избледнбява.

Главата пламва ми

и в немилост аз изпадам.

Детето в себе си прегръщам

и да не плаче казвам му,

„От живите не бой се ти”.

„Един ден като крал гордо ще стоиш,

и страх никакъв

не ще засенчи тази светлина под нас.”

Всеки един въвлечен е сега

в тайна от всички ни споделяна.

Таз истина расте.

И като воин трябва да се боря аз.

Отсега още мога да усетя

любовта, която ще открия.

Сън един сънувах,

планетата ни как оцелява.

Напътстващите звезди - постоянно растящи.

И всички светове,

съдбите на всички страни,

едновременно възстановяват се те.

Не паднах никога и винаги вярвах,

че да еволюираме и остареем можем ние.

Очите свои отвори и остави всичко да се влее,

и виж как надежда нова отвътре расте.

Ще видим как децата ни порастват.

Ще видим как децата в нас израстват.

Gojira - To Sirius

„До Сириус”

Сега от слънчева система до друга аз летя.

С живот във вените пристигам.

През космос затъмнен преминах.

Терзанията изоставих

и пред страха жив се изправих.

Свят изгубих и преминах

през цели небеса,

за да се озова пред портите на сърцето аз.

До Сириус C идвам

от вас да се поуча, приятели стари,

и желая съживен аз да бъда.

И ето сред вас съм

и готов съм разстоянието да премина,

та чак отвъд.

Силите си всички възвръщам,

мощта на целия свят.

И светлината в себе си усещам.

От силата божия

към силата на богинята преминаваме.

Това място престол е за светлината.

Приключи епохата на войната.

За бога,

те за вас не са чували.

Няма никога да достигнете тази раса върховна.

Силата ни грозна, времето убиваща.

Законите човешки,

погубили вече безброй животи.

Имаше частица лудост,

но зная аз сега.

Виждам, че истината единствена е това.

Раните в мен отворени са.

Няма ли, моля ви, отвъд да ме повикате?

За привързаност, любов и смелост жадувам.

Храбър аз да бъда.

И да летя, вместо долу да падам.

Следвам дадените указания,

буден в този сън.

Цел няма вече за достигане.

Исполини.

Недоволство няма никакво.

Делфини небесни, застанали пред мен.

В настоящето пребивават те.

Моят път е този.

Домът си аз открих.

Състоянието ми реално.

Цел няма за достигане.

Моят път е този.

Gojira - From Mars

„От Марс”

В очите свои право погледнах и видях,

че към места по-високи трябва да се отправя.

Затова смелостта си в ръце грабнах

и от земята с все сила се отблъснах.

Откъснах се от света червен в небето.

Летя.

Разсъдъкът изгубих

и смисълът свой намерих.

Високо тук ще узная откъде съм аз

и накъде силата на любовта

ще каже сега да се отправя.

Но защо твърдиш, че изгубен си,

щом да откриеш себе си не опитваш ти?

Словата мои стълба са, по която стъпвам,

изкачвайки се в нощта беззвездна

 до моето кътче.