Gojira - All the tears

„Всички сълзи”

Сами оставени ли сме?

Майка няма време, но за мен грижи се.

И всички сълзи плаче тя.

Съединявам се сега с течението речно.

На три дни съм аз.

Сега времето настъпи,

трябва смел да бъдеш ти.

Не искам да пропусна

единствената възможност

тук долу да оцелея.

Вятърът духа, тъй уплашен съм аз,

и вълните тъй големи, не съм готов.

Ще трябва силен да бъда,

но засега всички сълзи плача.

В бурята сега навлизам,

мечът електрически усещам.

Целият ми живот предстои да гори.

Боря се аз, илюзия е живота.

Но държa съня за времена по-добри.

Това знание тайно,

което тук приемам.

Тъй ценни, образите пазени.

До този миг разгънати.

Тези, които нараняват забрави.

Всички те искат и мъчат се,

бият и опитват се сълзите да изсушат.

Сами оставени сме.

Но свързани сме ние за животите един на друг.

Сега този свят напускам аз.

Никога няма да забравя течението речно.

Болките и капаните житейски.

Раните си загърбвам и заобичвам.

Трябва пред истината на живота аз да се изправя.

Лодката си изоставих.

Няма с мен да я взимам.

Там, където отивам, няма да плача.

Умирам аз.