Вдъхновения и Прозрения: Gojira

„Величествена гледка”

Отразени в кръвта на всички същества, които убиваме.

Неразбирателство помежду ни, без контрол си оставаме.

Мистерия една има, пред гледка величествена сме изправени.

Светът така разбираме, всичко ние захвърляме.

Държанието ни неразбираемо е.

Тъжно е да гледаме как богатството на планетата наша изпарява се.

Като деца всички станали сме,

късащи главата на играчката си плюшена,

за да видим какво има вътре.

Взимаме, не връщаме нищо.

Океани пресушаваме и кръвта на земята източваме,

през останалото време бием и убиваме се помежду си.

Жажда за удобство, забавлението в мания превръща се.

И все пак толкова време има за убиване.

Как гледам на нещата аз, толкова просто е.

Факта, че на тази земя ходя и стоя.

Изтощено е царството природно, приятелите ни измират.

Живите същества на тази сфера.

Как виждам себе си аз,

толкова объркан, толкова усложнен.

Трябва от себе си настрани да стоя.

Но все още смисъла не схващам,

какво печелим унищожавайки всички светове.

Опитвам се вече да не го схващам.

Себе си изгаряте, подклаждате огън постоянен.

С очи затворени умираме, сами гроба си копаем.

В жегата хвърлени, върху пламъците голи.

Изгубени, без гордост, в мръсотията давещи се.

Змията великанска идва главите ни да изяде.

И потопът ще ни погуби, Мантус надига се отдолу.

Как гледам на нещата аз, толкова просто е.

Факта, че на тази земя живея и умирам.

Изтощено е царството природно, приятели ни измират.