Gojira - Adoration for none

„Преклонение за никой”

Всички да го унищожат стараят се.

Простотата забравена е.

 И всички земята пробиваме.

Свободен аз стоя,

отказвам обграден да бъда.

Камъни и прах враждебно хапят,

поглъщат плът и кост.

Най-слабите, в омраза погълнати.

Последствието чука на вратата.

За собствения си живот отговорен,

отново и отново аз съм прероден.

Подтикван силата си да увеличавам,

от сътворението, избор най-непокварен.

Предопределен живота си да управлявам

и по пътя на плътта да вървя.

Природата, единствен господар ми е.

Пред никой няма аз да се прекланям.

Земята като камък суха,

без надежда никаква.

Но сега решавам живота си в ръце да взема.

За свобода жадуващ, живот собствен да изградя.

Преклонение за никой.

Реакцията слабост е,

 която силните не могат да си позволят.

Пътят мой не е определян от чуждите дела.

С омраза изпълват се те,

покривайки лицата си черни.

Отново тук са вълците и за смърт са гладни.

По камъни подхлъзват се и краката свои чупят.

Опитват се от края да се скрият.

Но времето дошло е.

Ще трябва дълговете си природни да платите.

И ти си този сега,

който лицето на света трябва да промени.

Мечът владееш ти,

болката оставена е настрани.

И сълзите оставих аз зад себе си,

и преоткривам начина, по който да познавам.

Тъй ярък.

И прекланям се пред факта единствен, че

създатели сме ние на собствения си живот.

Жаждата за власт е великата болест на тези наши времена.

Сама тази сила слабите поглъща

и над силните властва.

Тъй потънал в таз спирала.

От гърлото ти тя изстисква живота.

Оковите на усжложнението разбивам.

Въздуха на свободата вдишвам.

За съденето твое няма място.

Животът си е мой и само мой.

От презрение очиствам се.

Въздуха на свободата вдишвам.

Дишам.