Thursday, September 13, 2018

Рьокан



Колибата ми разположена е в гъста гора.
С всяка година бръшлянът зелен все по-дълъг израства.
Без вести от света човешки.
Единствено от време на време чуват се дърварски песни.
Слънцето блести и закърпвам аз своите одежди.
Щом луната изгрее, зачитам стихове свещени.
Нямам нищо за съобщаване, приятели.
Ако търсите вие смисъла,
спрете да гоните всички тези неща.
За да се насладите на необятността на живота,
нямате нужда от много неща.

~~~

Унесен в игра, забравил съм времето аз.
Подминаващите сочат, смеят се и питат:
"Какъв е смисъла от подобна детинщина?"
Отговор аз не давам, единствено дълбоко се покланям.
Дори и да им отговоря, те не биха ме разбрали.
Огледайте се! Няма нищо друго освен това.

~~~

С не-ум, цветовете приканват пеперудите.
С не-ум, пеперудите навестяват цветовете.
Когато цветето разцъфва, пеперудата долита.
Когато пеперудата долита, цветето разцъфва.
Не "познавам" другите,
другите не "познават" мен.
Без взаимно да се познаваме,
ние естествено пътя следваме.

~~~

Когато изпарят се всички мисли,
навлизам аз в гората и събирам малко билки.
Също като потока устремен,
провиращ се през мъхести процепи,
ставам ясен и прозрачен.

~~~

Живота ни на този свят -
с какво бих могъл да го сравня.
Като ехо, отекващо в планина,
издигащо се в празни небеса.

~~~

От глупав инат живея сам,
приятел на дървета и билки.
Твърде ленив, за да разграничавам
правилното от неправилното,
смея се на себе си, като пренебрегвам обществото.
Вдигам кокалестите си крака, пресичам потока,
благословен от пролетното време, с торба в ръка.
Живея така, нищо не искам,
в мир с целия свят.

~~~

Пръста ти сочи към луната,
но пръста е сляп до нейната поява.
Какво свързва двете неща?
Самостоятелни обекти ли са или има тайна връзка?
Това е въпрос за начинаещи,
погълнати от морето на невежеството.
Обаче онзи, който гледа отвъд метафората,
знае че тук няма нито пръст, нито луна.

~~~

Дори ако хората знаят, че наименованията реални не са,
те не виждат, че самата реалност корен няма.
Име…реалност…и двете са далеч от целта.
Намери радостта в постоянната промяна на потока.

Friday, July 13, 2018

Масафуми Нагасаки

Масафуми Нагасаки е 82-годишен японец, който е прекарал последните 29 години сам на остров Сотобанари (Ириомоте Окинава, Япония). Той предпочел да следва изискванията на природата, отколкото тези на друг човек, което е довело до бягството му от цивилизацията. Единственото му желание е да умре на този необитаем остров. Със субтитри на български.



Tuesday, June 26, 2018

Мелниците на ума


 Извито
като кръг в спирала,
като колело в друго колело,
без край или начало,
във вечно завъртаща се макара,
като снежна топка, спускаща се в планината,
или балон от карнавал,
като виеща се въртележка,
в безспирна обиколка около луната,
като часовник, чиито стрелки профучават
покрай минутите на неговата ос,
и света е като ябълка,
завихрена през притихналия космос,
като кръговете, изграждащи реалността
 в мелниците на ума.

Като тунел, в който навлизаш,
в чиито край друг тунел извира,
надолу през кухина, водеща към пещера, ти слизаш,
където слънцето никога не се провира,
като врата, неспираща да се върти
в полузабравено съновидение,
или разрастващите се вълни
от камък, хвърлен в речното течение,
като часовник, чиито стрелки профучават
покрай минутите на неговата ос,
и света е като ябълка,
завихрена през притихналия космос,
като кръговете, изграждащи реалността
 в мелниците на ума.

Ключове дрънчат във джоба,
думи отекват в нечия глава,
защо лятото тъй бързо отминава?
нима е заради нещо, което каза тя?
Влюбени разхождат се край морския бряг
и стъпките им отпечатват се във пясъка,
нима звука от ритъма растящ
са просто пръстите на твоята ръка?
Образи, застинали в мига,
откъслеци от песен една,
полузабравени лица и имена,
на кого ли те принадлежат?
Когато разбра, че края е настъпил,
внезапно ти осъзна,
че листата есенни откликват
на полюшването на нейната коса.

Като кръг в спирала,
като колело в друго колело,
без край или начало,
във вечно завъртаща се макара,
докато образите се развъртат
като кръговете, на които се натъкваш
в мелниците на ума.



Sunday, June 24, 2018

Самадхи - Втора част - Не е каквото си мислите

Най-великите духовни учители по света,от древността до нашe време, са споделяли възгледа, че най-дълбоката истина на нашето съществуване не е притежание на една единствена религия или духовна традиция,а е налична в сърцето на всеки един човек. Със субтитри на български.


Monday, June 18, 2018

Дайо и Дайто

Има една реалност, предшестваща и небе и земя.
Действително, тя няма нито име, нито форма.
Очите са неспособни да я съзрат.
Тя няма глас, затова ничии уши не могат да я уловят.
Да я наричаме „ум” или „Буда” нейната природа осквернява,
тъй като във въображаемо цвете у въздуха се превръща тя тогава.
Не е нито ум, нито Буда.
Абсолютно тиха, но озаряваща с мистерията си,
тя може да бъде възприета единствено от прозорливите души.

Ако очите ти виждат и ушите ти чуват,
ни едно съмнение няма ти да таиш.
Как естествено дъжда се стича от корнизите!

Преминах през преградата от облаци.
Пътят на живота е север, юг, изток и запад.
През вечерите почивам, сутрините - играя.
Няма ни друг, ни аз.
С всяка стъпка чист полъх се надига.

Буди и отци насечени са на парчета.
Постоянно наострен е меча.
Там, където колелото се завърта,
със зъби бездната скърца.


Saturday, April 7, 2018

Величието на идеите

На началния меридиан, в зоната централна,
близо до границата, но от края отдалечена,
между две долини, под ясното небе,
където звезди изпълват хоризонта над едно поле,
разположена е фабрика, малка, но безмерна,
която на стария мъдрец принадлежи,
който съществува, тъй като мисли.

Познавач на тайни всякакви,
старецът смесица е от различни остатъци.
Светът избухна и в пустиня се прероди,
и старецът най-доброто от всичко що умря наследи.

С поглед като телескоп, кожа на костенурка,
език на хамелеон и нос на гъсеница.

Старецът хирург е на цялото време.
Оперира над всички моменти с хладнокръвие.
Всички моменти, които изгубени са били,
със скалпела си той може да възстанови.
Секундите разтяга, за да ги удължи.

Той също така присажда моменти горчиви.
И ако горчивината се задържи и нищо не може да го утеши,
малко упойка той ще употреби,
така че да не го боли.

Вечни стават те, когато са обичани.
Винаги са живи, никога неугасващи.
Щом заспят, стават беззащитни,
и събуждат се, когато за тях си помислиш.

Понякога са нападани, понякога са защитавани,
най-ценните от тях никога не са продавани.
Постигат те всичките ти мечти,
тези идеи величествени.

Ако иска в ново място живот да внесе,
от време на време той снася яйце.

Много той не яде, защото студенокръвен е,
храни се с мухи, които живеят по един ден.
Няма да го виня, ако не разполага с храна
и реши от тялото си да яде като октопода.

Той няма да умре, дори и цялото си тяло да изяде.
Също като гущера, бързо възстановява се.

Дори и да отминават години, 
над този отшелник времето не вреди.
Безсмъртен е той като всички светци.
От дърво са неговите прешлени,
тъй дълголетни.

Не забравя нищо стария мъдрец,
тъй като паметта му е от лед.
Спомените му са цели,
тъй като държи ги дълбоко охладени.

На едно действие многократното повторение
е най-ефикасния метод за неговото продължение.
Затова човек го повтаря, дори и да му носи отегчение.
Той живял е вече 950 години
и не го застигат никакви проблеми.
Покрай всичкото това повторение
поучил се е той от своето заблуждение.

Бездна е това за стареца.
Изгубил е живота своята приятност,
когато човек живее всеки ден в еднаквост.

Той би искал да е различен,
но да повтаря себе си и контролира времето
той го прави инстинктивно.

Той опитвал се е да отнеме своя живот,
но старецът диша дори и без кислород.
Защото идеите велики, щом бъдат открити,
винаги възраждат мъртвите си клетки.

Вечни стават те, когато са обичани.
Винаги са живи, никога неугасващи.
Щом заспят, стават беззащитни,
и събуждат се, когато за тях си помислиш.

Понякога са нападани, понякога са защитавани,
Най-ценните от тях никога не са продавани.
Постигат те всичките ти мечти,
тези идеи величествени.


Thursday, April 5, 2018

Покой

Непостоянството винаги навлиза ненадейно.
Всяко съкровище на този свят е мимолетно.
Очите ни дарът не могат да съзрат.
В пътя се крие смисълът.

Всяка природа е чиста.
Всяка външност е пуста.

В усещания и заблуди забулено,
погълнато от неизвестното.
В усещания и заблуди забулено,
всяко нещо – срива се и изчезва то.

Всяко мъдрост съхранява се.
Всяко богатство – сянка е.

С думи не може да се изрази.
Празнотата ти приеми.
Източник на безкрайността.
Блаженство от вечността.
Освобождение е отсъствието на ума.