Дърветата

 "Дърветата"
(откъс от "Спокойния център" на Стив Тейлър)

Кълна се, чух как проговориха ми дърветата –

два големи дъба, надвесили се над стената,

с листа, обагрени от цветове зелени, наситени,

нежно поклащаха се техните клони.

Като двама мъдреци, мирни и спокойни,

от древен свят изникващи.

Казаха ми те: „Крачка забави,

към онова, що не стигаш, ти не се стреми.

Светлината тъй силно не гони,

че да изгубиш основата си и да се изкорениш.

Изчакай слънцето да те навести.“

Спряха за момент, след което прошепнаха:

„Не позволявай на бъдещето да ти разбърква ума.

Настоящето крие достатъчно радост за всеки на света.

Не гледай напред, а огледай се около себе си,

приеми и доволен ти бъди.“

Продължих си аз по пътя,

но напълно неподвижен беше ми ума,

стихнал там… с дърветата.

Антропоцен (Част 5)

Коги (Колумбия)

Селищата на Коги, които са съставени от 5 до повече от 50 кръгли, еднофамилни къщи, обикновено не са постоянно обитавани, а играят ролята на социални и ритуални центрове, където хората се събират само в определени периоди от годината или нощуват в тях за една нощ, докато пътуват към своите ниви. Хората прекарват повечето от своето време в разпръснати стопанства на различни височини по склоновете на планината. Едно семейство може да притежава до пет или повече къщи, като всяка една е разположена до малка нива на някой склон или в тесните части на низините. Коги придават особено значение на сътрудничеството, споделянето на храна, почитането на старейшините, самоконтрола и тишината. Жреческите дейности са съсредоточени в храмове, които освен че са станции за наблюдаване на слънцето, символизират също утробата на Майката. Годишният ритуален цикъл е отбелязван от четирите церемонии, свързани със слънцестоенията и равноденствията. При настъпването на смърт душевната субстанция се връща в утробата на Майката, тъй като животът е само кратък промеждутък между две вътрематочни състояния.

~~~

Атаял (Тайван)

Всяка общност разполагала със свой ловен участък. Ловният участък бил разделен на две части: онази, която била в близост до общността, и онази, която била по-отдалечена от общността. Когато ловували в площта близо до общността, ловците споделяли улова си с всяко домакинство или с всеки член на общността. Когато все още се практикувало отглеждането на просо или планински ориз, земеделецът забучвал клон в земята, която планирал да обработва, и после, в зависимост от това какво сънувал, решавал дали да обработва дадения парцел земя. Орането, вършитбата и пресяването били извършани от самото домакинство, но домакинствата разменяли труд едно с друго при пресаждане на разсади, чистене на бурени и прибиране на реколтата. При изграждането на напоителната система за оризовите ниви се използвал колективния труд на цялата общност. Докато членовете на общността изграждат социалните си връзки чрез общи дейности, идентичността на човек бива вплетена в една структура, отразяваща тези връзки и дейности. Подаръците и бартера заемат важна част в обществото и икономиката на Атаял. Бартерът включва размяната на предмети с еднаква стойност, което изисква и двете страни да се договорят кое точно определя еднаквата стойност, като в някои случаи може да е необходим ритуал, който да установи социалната връзка между двете страни. Като такъв, бартерът не е нито чиста размяна на подаръци, нито на стоки. Тъй като общността на Атаял се основава върху практикуването на гага (нормативно поведение) и членството в общността се определя от спазването на тази практика, общността не е ограничена единица и може лесно да приобщава външни хора. При Атаял не възниква противопоставяне между индивид и общество. В обществото на Атаял липсва йерархическа социална организация. Вместо това, в него се набляга върху способностите на всеки човек.

Преди японската окупация на Тайван членовете на Атаял получавали татуировки на лицата си като знак за принадлежност към племето. Те били известни като ловците на глави на Тайван. Жената на снимката е една от последните оцелели с подобни татуировки.

 

~~~

Тиуи (Австралия)

Въпреки че всяка общност разполага с магазин, от който могат да бъдат закупени храни и други материални блага, повечето Тиуи се грижат за запазването на уменията за лов и събиране сред младите. Предпочитайки горски вместо закупени от магазина храни, Тиуи запълват голяма част от седмичната си диета с местни храни. Всеки клан си има име и членовете на даден клан предоставят физическа, морална и емоционална подкрепа на останалите членове в многобройни и разнообразни ситуации. В социалния свят на Тиуи всички са роднини. Чрез песните и танците при различни церемонии се запомнят и отбелязват исторически, митологически и съвременни събития, проблеми, оплаквания или обяснения.

~~~

Айорео (Парагвай, Боливия)

Отношенията между членовете на всеки клан се осъществяват чрез практикуване на размяна и взаимност. Когато говорят за женитба, Айорео прибавят глагола иджина, което означава „придружавам“. Не съществуват никакви ритуали, свързани със женитбата, освен преместването в домакинството на съответния партньор. Често се случва млади двойки да се женят и да напускат партньорите си няколко пъти преди да се установят за постоянно с някого. Айорео никога не са имали понятие за частно притежаване на земя, реки и планини. Взаимността и преразпределянето продължават да са двете най-важни ценности при затвърждаване на социалните връзки между семействата и по-големите домакинства. Споделянето на предмети, от храна до работни пособия, се случва ежедневно. Жените взимат решения как да преразпределят и/или разменят стоки, с одобрението на съпруга. Според космологията на Айорео в началото на времето не е имало разделение между природа и култура.

~~~

Уру-Чипая (Боливия, Перу)

Земята е обществена собственост. Всяка година тя се разделя на дялове, като по няколко от тях се разпределят на всяко семейство. Макар всяко семейство да е отговорно за собствените си посеви, всяка година биват избирани няколко човека, които извършват ритуали от името на цялата общност и предпазват посевите от домашните животни. В замяна за тази обществена служба на уредниците (муюкаманака) се предоставя възможността да обработват подходящи парцели, които не са били разпределени на друг.

~~~

Нахуа (Мексико, Гуатемала, Ел Салвадор, Хондурас)

Мезоамерика е една от седемте културни области в света, където хората са успели да се развият, без чужда намеса, градска цивилизация и държавна политическа организация. Повечето общности на Нахуа изискват всяка глава на домакинство или избран заместник да работят един ден от седмицата за благото на групата. Често срещана е представата, че прекомерните емоции и действия са опасни, затова идеалът е умереност в поведението. Една сложна свещена география е свързана с планините, изворите, пещерите, езерата, реките, деретата, Мексиканския залив и Тихия океан.

~~~

Ацтеки (Мексико)

До навършването на 14-годишна възраст всяко момче е можело да лови риба и да обработва нива, а всяко момиче е било компетентна (ако не и веща) тъкачка. Всички деца на възраст между 12 и 15 години посещавали куйкакали (къща на песните), където изучавали на церемониални песни и танци. До навършването на 20 години както благородниците, така и обикновените граждани, били смятани за достатъчно образовани да поемат ролите на възрастни. Благородниците били осъждани по-строго от обикновените граждани за едно и също престъпление; тяхното посегателство било по-сериозно, тъй като от тях се очаквало да бъдат модели за подражание. Ацтеките вярвали, че светът бил съставен от три слоя: над земята, под земята и повърхността на земята. Хоризонтално светът бил разделен на квадранти, като на всеки един отговаряли отделни дърво, птица, цвят и други особености. Ацтеките придавали особено значение на центъра, и смятали, че техния Велик храм бил разположен точно в центъра на тяхната вселена. Поне 132 различни билки били използвани за лечение на заболявания, различни от наранявания. Ацтеките също така били експерти в лечението на психологически травми, което не е изненадващо за такова войнствено общество. При настъпването на смърт ацтеките били погребвани или кремирани, но кремирането било по-често срещано. Задгробният живот зависел от това как е умрял човек. За един мъж смъртта в битка или на олтара за жертвоприношения носела най-голяма чест и водела до най-величествения задгробен живот: те придружавали слънцето в ежедневното му придвижване от хоризонта до неговия зенит. След четири години те се връщали на земята като пеперуди или колибри. За жените, които умирали при раждане, се смятало също, че са умрели в битка, и те придружавали слънцето от зенита му до хоризонта, където се превръщали в чихуатетео (богини). Хората, чиято смърт била свързана по някакъв начин с вода (като удавяне или удар от светкавица), се пренасяли във вечнозелените градини на райския Тлалокан.

~~~

Бадага (Индия)

До съвсем скоро водата се набавяла от близкия поток или от канал, който свързвал потока със селото. Друга особеност била селската поляна, която служела като място за съвещания, игрище, танцова площадка, място за погребални церемонии и пасище за телетата. Курумба са седем племена на събирачи, градинари и магьосници, които населяват джунглата по склоновете на планината Нилгири. Всяко село на Бадага разполага с пазач Курумба, който е нает да пази жителите от магиите на други Курумба. Той също така участва като помощен жрец в някои от церемониите на Бадага и снабдява жителите с кошници, мрежи, мед и други продукти от джунглата. Всяко село отбелязва около дузина събора всяка година. Целта на Мари Хаба е да предпазва от дребна шарка и в няколко села той се отбелязва с церемония с ходене по огън, на която поклонниците ходят боси по жар и излизат невредими.

~~~

Бамбара (Мали, Буркина Фасо, Мавритания)

Те наричат себе си Баманан, което означава „отхвърлящи господар“. Всяко село разполага със свещен горски парцел или място за духовете покровители, където се провеждат религиозни церемонии и обреди за посвещаване. В центъра на всяко село е разположена празна площ, където старейшините провеждат своите съвещания. Вождът разпределя земята по два начина, чрез които се признава необходимостта от баланс между груповите и индивидуални права. Всяка глава на домакинство (дутиги) получава „голяма нива“, която може да бъде обработвана като обща собственост (фороба) от всички членове на домакинството. Бамбара живеят в организирани селски общности, в които жителите поддържат разнообразни и често застъпващи се задължения и очаквания един към друг. В съответната възрастова група всеки член изгражда специална връзка на равенство, доверие и взаимопомощ с останалите, независимо от тяхното потекло или имущество. Във всяко село младите мъже, принадлежащи към различни възрастови групи, формират общоселска младежка асоциация (тон). Групата използва своите приходи, за да покрие разноските по организирането на тридневен ежегоден събор. На ежегодния събор, който се провежда преди началото на обработваемия сезон, се осигуряват каша и месо за цялото село. Бамбара разполагат с голямо разнообразие от изкуства като маски, скулптури, керамика, рисуване, музика и литература. Всяко от тези изкуства изпълнява ясно изразени културни, символични и социални функции, свързани с ритуали, церемонии и други жизнени ситуации. Различни картини могат да бъдат видени по стените на светилища, по къщите на хората, по лъжици от кратуни и по ръцете на момичетата. Бамбара използват множество напеви, призиви, танци и музикални инструменти при лекуването на болести и при откриването на причините за тях.

~~~

Кимам (Папуа Нова Гвинея)

Кимам практикуват форма на интензивно земеделие, състояща се от отглеждането на посеви върху изкуствени острови в блатото. Градинските острови се построяват върху основа от отрязана тръстика, която се покрива с няколко слоя глина, извадена от водата около острова. След това на няколко пъти се наслагват слой трева и слой глина, докато островът не достигне подходяща височина за посаждане на посеви. Брачната церемония включвала два ритуала. Първо двойката споделяла каша от грудки, предоставени от младоженеца и неговите роднини и приготвена от младоженката и нейните роднини. На това ядене присъствали само връстници на двойката. По-важният ритуал бил церемониална размяна на храна, на която присъствали само по-възрастни хора. Още от ранна възраст децата придружават родителите си навсякъде. Не съществува систематично обучение в определена сфера или дейност. Повечето дейности се научават чрез наблюдение и имитация. Засаждането на сладки картофи се свързва с погребването на човек, чието прераждане, под формата на сладък картоф, настъпва по време на жътва.

 

Източник: https://ehrafworldcultures.yale.edu/ehrafe/

Антропоцен (Част 4)

 Намбикуара (Бразилия)

Групите, които не се познавали, използвали ритуална реч, когато се срещали. „Силата“ е основна религиозна представа и Намбикуара вярват, че тя е налична у всички хора, животни и неодушевени обекти. За Намбикуара светкавицата е Върховно същество. В селищата, обитавани по време на дъждовния сезон, мъжете се събират в колибата на флейтите, за да свирят музика и да молят прадедите за плодородие. Инструменталната музика и пеенето са важни дейности, както за ритуални, така и за развлекателни цели.

~~~

Канела (Бразилия)

Канела били ориентирани предимно към този свят. Те живеели за сегашния момент и разполагали с много малко или никакви церемонии, молещи свръхестествени същества да подобрят положението им. Канела вярват в световете на големите птици над небето, на мъртвите на запад върху земята, и на рибите и алигаторите под земята. Културни герои били Слънцето и Луната, които положили повечето параметри на живота, и Звездната Жена, която показала на Канела царевицата, други важни култури и определени плодове. Канела ценят развлечението и му отдават голяма част от времето си, като по този начин дават израз на повечето натрупани враждебности. Почти ежедневните спортни занимания включват бягане около селския булевард и отборна щафета от 2 до 12 километра извън селото, като участниците си предават 100-килограмови пънове.

~~~

Гуарани (Парагвай, Аржентина, Бразилия, Боливия)

Градинарството е основната производствена дейност на Гуарани. Семействата обособяват малки парцели, в които засаждат маниока, царевица, фасул, сладки картофи и множество други растения. В гористите региони градинарите следват променливи цикли и сменят парцелите през три години, което включва преместване на домакинства и цели общности. Водачите въздействат чрез съвещание, пример и религиозни ритуали. Вместо да упражнява власт над отделните хора или да взема решения от името на цялата група, водачът предлага съвети на индивидите, фракциите и общността. Космологията на Гуарани е организирана около ос, движеща се от изток на запад, следваща хода на слънцето в небето. Индивидите получават религиозна сила чрез напеви, докато спят. Религиозният водач трябва да може да преобразява личното вдъхновение в съвети и насоки за своите съседи и роднини. Всички възрастни знаят как да използват лечебни растения. При настъпването на смърт душата на покойника преминава по „Пътя на тапира“, очертан от Млечния път, през небето, водещ до свещено царство.

~~~

Чуук (Микронезия)

При навършване на три-годишна възраст от децата се очаквало да започнат да се грижат за себе си. Те разполагали с голяма свобода да играят, което изостряло физическите им умения. Бойните изкуства включвали сложна система от хвърляния и ключове, чрез която невъоръжен човек бил способен да убие, осакати или обезоръжи въоръжен противник. Ритуален характер притежавали множество дейности като предсказването, лечението, войната, политическите срещи, строежа на къщи и ухажването. Сред сценичните изкуства спадали танцуването, разказването на истории, свиренето на носна флейта и бръмбазък от бамбук (при серенади), пеене, поезия и реторика. Други изкуства били свързани с татуирането, дърворезбата, тъкането и войната.

~~~

Тукано (Колумбия, Бразилия)

Тукано признават по-скоро пълномощия над, отколкото действително притежание на земята. Тукано разполагат с пълни права за плодоползване на ресурсите в тези места, но идеи като „племенни земи“, „неотменими права“ или „право на собственост“ са чужди за тях. Обикновено съпругите идват от група, говореща различен език от тази на техните съпрузи, като по този начин те се превръщат в основни посредници между групите, говорещи различни езици. Тукано считат, че физическият свят е много по-голям от това, което сетивата могат да уловят. При най-връхната точка от ритуалите на Тукано всички аспекти на пространството – вертикални, хоризонтални и съществуващи във времето – биват трансформирани. Самата колиба се превръща във вселената, участниците в церемонията се превръщат в предците, и всички реалности зад външната проява на пространството, времето и материята се разкриват. Всички тези характеристики – нематериалност, променливост и множествена реалност – са важни фактори в представата на Тукано за вселената. Специалните черти, които са специфични за един шаман са: интерес в естествената история на региона, устни традиции, митове, болести, изменени състояния на съзнанието и тълкуване на сънища. Една от най-важните функции на шамана е чрез употребата на халюциногени растения да отлита до далечни части на вселената с цел придобиване на езотерични познания. Ритуалното лечение на дадено заболяване чрез шаманско изпълнение е възприемано като сваляне на плацента и процес на прераждане. При настъпването на смърт покойникът бива погребан под пода на тяхната малока (колиба), като е увит в неговия или нейния хамак заедно с личните си принадлежности. Повечето хора разполагат с практични познания как да лекуват определени заболявания чрез използването на различни лечебни растения от заобикалящата ги среда.

~~~

Мапуче (Чили, Аржентина)

Още от ранна възраст децата започват да помагат на родителите си в различни дейности. Като за начало, те се грижат за животните. Минга, което е общностна форма на разменен труд, в който участват членове на рода и съседи, се използва до ден днешен при строежа на къщи и земеделските задачи. В миналото момчетата е трябвало да спят навън, да се къпят ежедневно и да се въздържат от определени храни, за да заякнат. Мапуче използват татул и Latua pubiflora (наричано още дървото на магьосниците) като личностен тест за своите деца; приготвя се лек чай от тези растения, като родителите наблюдават реакциите на детето и си правят заключения относно чертите на характера, които ще се развият у нея или него. В мирни времена никой не е изпълнявал ролята на вожд. Сънищата – начинът за контакт със свръхестественото – заемат важна част от духовния живот на Мапуче. Те тълкуват сънищата си ежедневно, за да разберат по-добре сегашното си положение и да научат нещо за бъдещето. Макар че във времената преди резерватите мъжете са практикували широко шаманизма, в днешно време повечето шамани са жени. Вярва се, че избирането за шаман и придобиването на шаманска сила се случва в сънища или визии. Кандидати са хора, които са преминали през продължителна и опасна болест, които проявяват по-голяма склонност да сънуват от останалите и които получават визии. На шаманите им помага тунгунмачифе, или шамански преводач, който превежда езика на шамана, докато тя е в транс. Най-практикуваното традиционно изкуство сред съвременните Мапуче е риториката, която е характерна предимно за вождовете, но обикновените хора също я използват. Устните разкази на Мапуче могат да бъдат разделени в пет категории: епеус (митологични истории, притчи със животни и легенди), пеумас (разкази от сънища), нут‘амканс (разкази за героичните подвизи на воини от миналото), уеупинс (официални речи, изнасяни от мъже при обществени и религиозни събития) и кулкатунс (импровизирани разкази във формата на песен, които изразяват силни емоции). Често се случва на обществени събирания мъжете и жените да запяват спонтанно.

~~~

Хурон/Уендат (Канада)

Уендат практикували земеделие с изсичане и изгаряне, като осигурявали на почвата пепел, богата на магнезий, калций, калий и фосфор, които били добри за царевицата. Около април или май жените орали земята и посявали „Трите сестри“ – царевица, фасул и тиква – което било отдавна установена земеделска практика. Те също така събирали и обработвали коноп и дървесна кора за въжета, ремъци и сандъци. За Уендат всяка неизползвана земя била обществена собственост. Семействата разполагали с толкова земя, колкото могли да обработват, и когато част от нея била изоставена, тя отново ставала обществена собственост. Земята не можело да бъде притежавана или продавана. Вместо това богатството се изразявало чрез споделянето и/или преразпределянето на продуктите, извлечени от земята. По този начин богатството се измервало според щедростта на даден индивид. Младите хора били свободни да имат сексуални взаимоотношения скоро след навлизането в пубертета. Дружбата можело да доведе до брак или да остане неформална, като и двете страни били свободни да се впускат в сексуални взаимоотношения с други хора. Една двойка можело да се среща в продължение на няколко нощи, след което да се разделят, без никакви въпроси. Ако те решили да останат заедно, при съгласието на жената можело да се проведе проста брачна церемония, при която приятели и съседи били канени на пиршество. Вождовете били избирани (и можело да бъдат премахнати) от Майките на клана според техните ораторски умения (силата да убеждават), смелост, водачество, мъдрост, щедрост и военни постижения. Обществото на Уендат наблягало много върху отговорностите на общностите за благополучието на техните членове. Уендат вярвали, че всичко около тях имало дух. Те отдавали почит към цялото сътворение, като поднасяли тютюн. Сънищата често били възприемани като духовни напътствия за индивидите. Уендат разграничавали четири вида пиршества или церемонии: ендитеухла (изразяване на благодарност и признателност), ауатаерохи (лечение на някакво заболяване), атхатаион (сбогуване на умиращ с приятели), и атоуронта очиен (пиршество с песни, изпълнявано преди война, получаване на ново име или придобиване на слава). За да предотвратят появата на болести, Уендат се потели в малка кръгла колиба. След това те отивали да плуват и по-късно се провеждало пиршество. Било широко разпространено вярването, че болестите се появявали поради неосъществени желания в подсъзнанието. Сънищата можело да крият решения за даден проблем, затова лечителите и шаманите им обръщали специално внимание. Най-важната и внимателно съблюдавана церемония била Пиршеството на мъртвите, което се провеждало на всеки 8 до 12 години. Хора от всички селища се събирали в столицата на Уендат (Ососане), където се издигала платформа (за окачване на костите) и се изкопавала обща гробна яма. Те вярвали, че душите напускали костите и тръгвали по Млечния път (пътя на душите).

~~~

Инки (Перу, Еквадор, Чили, Аржентина)

Много от градовете разполагали с големи обществени площади. Тези площади често съответствали на дадени съзвездия. Планирането на селищата често отразявало реда и връзките между обществото и космоса. Например града Кузко бил изграден във формата на пума. Сред почитаните божества били Илапа (светкавицата), Кила (луната), Чокуе Чинчей (съзвездието Орион) и Часка Койлур (Венера). Вярвало се, че земята (Пачамама), водата (Мамакоча) и планините (Апус) също разполагали със свръхестествени качества. Слънцето и луната, определени звезди, морето, земята, реките и потоците, хълмовете, заснежените върхове, пещерите и скалите имали специално значение за инките. Скалите особено били изпълнени със символичен смисъл. Определени важни скални блокове и оголени скали често били включвани към архитектурата. Хората често носели малки неоформени камъни като лични амулети, докато други каменни обекти, издълбани във формата на лами (Конопа), били важна част от домашните ритуали.

~~~

Матако (Аржентина, Боливия)

Според кодекса на Матако сексуалните взаимоотношения трябва да бъдат предшествани от разговори, които да са последвани от серия изпитания. Друга, в днешно време по-често срещана, алтернатива е двойката да избягат заедно за определен период от време след първата страстна проява. Периодът на отсъствието от дома е равностоен на изпитанието, и ако връзката се окаже трайна, двойката са смятани за „венчани“ при тяхното завръщане в общността. Всички Матако, мъже и жени, млади и възрастни, са равни; всички споделят свобода на словото и участват във всички дейности. Въпреки това, красноречието (придобивано единствено с възрастта) е решаващо, така че старейшините разполагат със специален статут. Матако вярват във взаимовръзката между хората и животните, небето и земята, естественото и свръхестественото.

 

Най-популярната игра сред Матако е отборен спорт на име "яж ха'ля", подобен на лакрос. Игрите обикновено продължават от зори до здрач, без прекъсване.

Източник: https://ehrafworldcultures.yale.edu/ehrafe/

Антропоцен (Част 3)

 Теуа (САЩ)

Теуа ценят високо равенството и смирението. Равенството между половете бива изразено чрез допълването между ролите и отговорностите на жените и мъжете: жените са отговорни за домовете и вътрешните части на пуеблото (селището), а мъжете са отговорни за полетата и външните части. Теуа са прочути със своето ненасилие и мирното разрешаване на спорове. Повечето Теуа не обичат конфликтите и ги избягват на всяка цена. Някои аспекти от религиозните им вярвания включват придаване на свещен характер, уважение и почит към земята (от която идват всички хора и към която всички хора се връщат), планините (където пребивават духовете на Тоуа‘е, или братята основатели на Теуа), хълмовете, водата, определени животни, птици и растения. Билкови отвари, лапи, масажи и хранителни табута (спазвани по време на различни фази от развитието на човек) заемат важна част от ежедневното здраве.

~~~

Тубатулабал (САЩ)

През зимата членовете на селцето работили и играли заедно; от късна пролет до ранна есен домакинствата обикновено се разделяли, като всяко домакинство започвало да странства из обширните територии, и от време на време се събирали с други домакинства за кооперативни задачи. Във всяка група имало две официални политически длъжности: главатар (тимиуал) на групата и ръководител на танците (хили‘дак). Не съществували други политически длъжности. След приключването на пубертета всички момчета и момичета били поощрявани (но не принуждавани) да изпият отвара от стрит корен от татул, за да придобият дълъг и здрав живот. Отварата се раздавала през зимата в парната баня на селцето. В продължение на три дни и нощи преди това младежите постили, като всяка сутрин пиели билков еметик, за да си пречистят стомаха. По залез-слънце на третия ден всеки участник поглъщал отварата от татул, като в рамките на един час те изпадали в изменено състояние, което продължавало от шест до десет часа. По изгрев-слънце на следващия ден участниците приключвали своя пост с вода. След още пет дни те започвали отново да се хранят, макар и леко, като в продължение на два месеца избягвали да ядат месо или мас. Понякога се случвало някой индивид да пие отварата от татул сам, в дома си или на открито извън селцето, за да постигне съгласие с един или повече духовни помощници. Докато траело измененото състояние на съзнанието, различни животни можело да се появят и да говорят на човека. Животното (или животните), което проговаряло, се превръщало в дух помощник (пунггул) на човека и го учело как да си направи или да се сдобие с талисман, притежаващ вълшебни свойства. Тубатулабал използвали множество лечебни практики: билкови лекове, къпане в минерални извори, спазване на редица табута, парни бани и консултиране с установени лечители. Растителните лекове се приготвяли и приемали по много начини: като мехлеми, прахове, пасти, лапи (горещи или студени), накисвания, отвари, чайове, чрез дъвчене, вдишване на дим или пара, и като пургативи, приемани устно или чрез клизма. Когато човек умре, неговата душа (която пребивава в главата) и дъха (който пребивава в сърцето) напускат тялото. Веднага след настъпването на смъртта, някой роднина говори на трупа и казва на душата му да поеме по своя път и да не се връща.

~~~

Уте (САЩ)

Основните церемонии в обществения и религиозен живот на Уте били две: Танца на мечката и Танца на слънцето. Танцът на мечката бил присъщ на Уте и се изпълнявал през пролетта, за да съвпадне с излизането на мечката от хибернация. Танцът се провеждал в голямо заградено място сред гъсталак или на площад за танци, и продължавал около десет дни. Танцуването, което се изпълнявало от двойки, умилостивявало мечките с цел увеличаване на уменията в лова и сексуалната сила. Темата за прераждането и плодородието е пропита в цялото събитие.

~~~

Уинебаго/Хо-чунк (САЩ)

Първоначално смесената икономика на Уинебаго/Хо-чунк била силно зависима от градините с царевица, фасул и тиква, поддържани от жените. На всеки няколко години се изчиствали нови полета с помощта на мъжете, а старите били оставяни да се превърнат отново в гори и шубраци. Жените били специалисти в следенето на звездите за астрономическа информация, която да им помага в градинарството и други сезонни дейности.

~~~

Юки (САЩ)

Земята била обществено притежание. Не се обозначавали граници. Външните хора трябвало да поискат разрешение, придобивано обикновено чрез дарове, за да получат достъп до територията и ресурсите на друго селище. При настъпването на тригодишна възраст се провеждала церемония по даване на име. Момичетата и момчетата били татуирани – момичетата по лицето, а момчетата по ръцете и гърдите. Дъхът (Оюм) бил смятан за същност на живота.

Юки броили не с пръстите си, а с пространството между тях.

 ~~~

Зиа (САЩ)

В центъра на обществения, политически и религиозен живот на Зиа стояли тайни общества. Всяко общество разполага със свой свръхестествен покровител и устав, основаващ се на митовете им. Всяко общество е надарено с определени сили, които биват изразени с отделни ритуали, песни, танци, олтари, амулети, символи, маски, костюми и пясъчни картини. Всяко общество си има различна функция, като лечение, влияние над климата, плодородие, лов, война, церемониално поглъщане на огън или боравене със змии. Силите за лечение идват от различни хищници, като планински лъвове, мечки, язовци, вълци, орли, земеровки или змии, или от слънцето и луната. Всяко общество разполага със своя къща, или стая в къща, обикновено с таен вход. Обществата са отворени за мъжете и жените, като човек може да принадлежи към повече от едно общество. Налице е всеобщо задължение за участие в обществените дела, в резултат на което Зиа наблягат особено върху поддържането на топли взаимоотношения. Традиционната космология разделя света на взаимосвързани части. Шестте посоки са свързани с конкретни воини, жени, животни, птици, змии, дървета, климатични духове, цветове и планини. Космосът е разделен на четири слоя, като синьо-зеления и червения свят са разположени между жълтия свят отдолу и белия свят отгоре. Най-главното божество е Пророкуващата жена (Цитьостинако), която сътворила света чрез песен.

~~~

Зуни (САЩ)

В свръхестествения строй на Зуни най-върховни са „Онези, които крепят пътищата ни“. Това са Баща Слънце и неговата съпруга, Майка Луна. Съществуват 16 дъждовни духовенства (6 дневни и 10 нощни жреци). За лечение се използват голям брой лечебни растения, които се берат или се обменят с други племена. Смъртта на човек е предначертана от неговия „невидим път“. Ако човек се самоубие или умре от скръб или друга преждевременна причина, не му се позволява да навлезе в задгробния свят, докато „пътят“ му не бъде напълно извървян. Духът („вятъра“) на покойника се задържа в дома четири дни след настъпването на смъртта. Жреците на лъка се превръщат в създатели на светкавици, дъждовните жреци се присъединяват към своя вид „във водите на света“, лечителите отиват в Шипапулима, Мястото на изникване. Останалото мнозинство отиват в райското село на Зуни, където участват в различни дейности, или се връщат като облаци или „невидимо“ при Зуни, докато се провеждат танци.

~~~

Йоруба (Нигерия, Бенин, Того)

С изключение на майка/баща, баба/дядо и съпруга/съпруг не съществуват други термини, свързани с пола; по-възрастните братя и сестри се разграничават от по-младите; няма разграничения за братовчеди; към всички деца се обръщат с една и съща дума, независимо от пола или възрастта. Използват се описателни фрази, за да се посочат по-точни взаимоотношения. Хората, които са щедри, гостоприемни и помагат на другите биват удостоени с голямо уважение. Ритуалите са насочени към обяснението, предсказването и контрола на мистична сила. Мистичната сила от положителен характер е свързвана с прадедите, земята, божествата на дадено място (особено хълмове, дървета и реки), лекове и талисмани.

~~~

Андаманци (Индия)

В Северните и Средни Андамански острови преминаването през нечия територия било често явление. Нарушителите били задължени да се държат като гости, а собствениците на територията били задължени да се държат като приветливи домакини. По този начин усещането за взаимозависимост и ползата от ловуването и събирането в нечия друга част на острова създали един споделен процес на производство и консумация. Ако човек ловува в нечия мегеябарота (земя), той е задължен да предложи и сподели първо със собствениците ресурса, който е взел. Децата и от двата пола научават за гората, докато придружават старейшините по време на различни ловни и събирателни дейности. Децата се научават на основните необходими умения чрез игри и изработването на играчки канута, лъкове, стрели, заслони и малки мрежи. При възникването на проблеми между отделните групи жените, използвайки неформални канали за преговори, били ключови при смекчаването на напрежението. Помиряването се отбелязвало с пиршество, на което участвали враждуващите групи. Директните сблъсъци се избягват и „изчезването“ – т.е. отдръпването от източника и мястото на конфликта за кратко време – е насърчавано. Обикновено възмущението се изразява чрез чупенето на някаква собственост в лагера, последвано от усамотяване в гората за няколко дни. Докато обиденият го няма, останалите хора в лагера поправят счупената собственост и очакват човека, при чието завръщане не последват никакви обвинения. За всички живи същества се смята, че са надарени със сила, която въздейства върху човешките същества. Вселената е многослойна структура, сбор от различни места, през които се придвижват духовете, както и миризмата и дъха на хората, животните и растенията. Ограничаването на движението е  възприемано като голяма заплаха за реда в природата, тъй като всяко място в пространството е свързвано с определен вид дух, който позволява или ограничава движенията на всички живи същества. Природни феномени като земетресения, гръмотевици, дъги, смерчове в морето и бури означават пристигането и напускането на духовете, свързани с ветровете, от островите. Важни церемонии се провеждат при посвещаването на млади мъже и жени, както и при настъпването на смърт. Между тези церемонии има приемственост: посвещаването завършва детето, което в идентичността си преди посвещаването е било по-близо до духовете, и го прави завършено човешко същество, докато погребалните церемонии трансформират човешкото същество в завършен дух. Смяната на местожителството, от гората към брега или от брега към гората, и смяната на сезоните често са съпровождани от церемониални песни и танци. Боядисването на тялото е част от почти всички церемонии; боядисването на лицето е част от ежедневието. Обикновено жената боядисва всеки член на семейството. Мъжете и жените изготвят и носят талисмани от раковини и различни растителни материали, които носят на организирани сесии с пеене. Тези сесии са във формата на повикване и отговор, и всеки човек може да води песните. Смята се, че когато човек умре, неговото „вътрешно тяло“ избягва в гората или в морето. Хората от групата Онги вярват, че духовете на умрели прадеди биват привлечени към островите и, чрез поредица от събития, се трансформират в зародишите, които предстои да бъдат родени. По този начин духовете на прадедите се превръщат в децата на Онги.

~~~

Чукчи (Русия)

Чукчите са прословути с умелото имитиране на всичко, което ги обгражда в природата и ежедневието, в техните танци. Сред пантомимните им танци са тези на „Бой между самци (елени)“, „Жерав“, „Танц на чайката“, „Танц на патицата“ и „Гарвани“. Целият живот на чукчите бил съпровождан от песни и мелодии. Всяко семейство разполагало със свои прости мелодии, които се предавали от поколение на поколение. Семействата, които споделяли един огън, споделяли също еднакви или много подобни мелодии. Всяко семейство разполагало със собствени песни, които пеели помежду си и често били импровизирани.

~~~

Танала (Мадагаскар)

Името Танала означава „хора на гората“. Танала живеят в изолирани села, които често са разположени в гъсти гори във високите части на планини. Млякото е възприемано като лукс, който може да бъде използван единствено когато кравата разполага с повече от достатъчно, за да изхрани телето си. Повечето семейства произвеждали всичко, от което имали нужда. Мъжете и жените често си помагали в земеделските и домакински задачи. Танала вярват, че когато човек умре, неговата душа бива привлечена към мястото, където е била заровена пъпната му връв. Поради тази причина членовете на всеки род поддържат изолирана обща гробница, обградена от дървета, известна като кибори, където се срещат душите им.

 Източник: https://ehrafworldcultures.yale.edu/ehrafe/