Лекции от колежа "Рудолф Щайнер"

Брайън Грей, ръководител на програмата по Антропософия в колежа „Рудолф Щайнер”, обяснява сложността на смъртта и въплъщението, както и етапите на живота след смъртта и подготовката на духа за следващия живот.

Във втората лекция Брайън обяснява шестте основни упражнения, въведени от Рудолф Щайнер, и как той ги е прилагал и преподавал на своите ученици. Тези упражнения са основни, или съществени, защото те са фундаментални за всякаква духовна практика. Те целят завършване на формирането на сърдечната чакра.

Парадигмите са предназначени да бъдат променяни

„Един нов вид мислене е жизненоважен, ако човечеството иска да оцелее и да премине към по-висши нива…” – Алберт Айнщайн, Ню Йорк Таймс, 1946

През изминалите 100 години западните учени ни представиха един по-дълбок поглед към Вселената, Живота и Природата, като творчески и единен самоорганизиращ се процес. За съжаление, повечето съвременни общества все още следват остарели идеи и предположения, които не отразяват тази нова парадигма.

Алберт Айнщайн, наред с много други, е знаел това. За да оцелеем като вид, е крайно необходимо да променяме парадигмите, като развиваме начини на мислене (и поведение), които да отговарят повече на функционирането на човешкия живот и природните системи.

Всяко „нещо”, което съществува във Вселената, е динамична и сложна система, взаимосвързана с други системи, която непрестанно се движи и променя; не толкова статично „нещо”, а по-скоро един еволюиращ и трансформиращ творчески процес.

Ясно виждаме как галактиките и ураганите се въртят, континентите се движат, обществата се променят, децата растат, реките текат, артистите творят, приятелствата се заформят, цветята цъфтят. По този начин природата еволюира, расте и се променя, като всичко е взаимосвързано и непрестанно изменящо се... атомите и молекулите се свързват и след това разделят, преустройвайки се сякаш цялата Вселена е жива.

Съвременната наука за системите се доближава до едно цялостно разбиране, което ни помага да разпознаваме модели, процеси и принципи, които засягат широк спектър от физически структури, съществуващи навсякъде около нас. Човешките същества са жива част от това, ние съществуваме като творчески изразявания на сложните взаимосвързани системи, които се променят и еволюират в нашата Вселена.

Това е породило едно ново оценяване на връзката ни с Космоса, едно по-дълбоко разбиране (и духовно преживяване) при много учени, че сме част от едно по-голямо цяло. Както се е изразил Айнщайн: „Обичам да възприемам Вселената като едно хармонично цяло. Всяка клетка има живот. Материята също има живот; тя е статична енергия.”

Възгледът за системите е с древен произход

Подобни възгледи за парадигмата на Природата са възниквали и в други култури и епохи. Преди близо 2000 години римският философ Цицерон е описал Вселената, като единно поле от взаимозависими връзки, и написал прочутото “Omnia vivunt, omnia inter se conexa” – „Всичко е живо, всичко е взаимосвързано.”

Император Марк Аврелий е споделял подобен възглед, че цялата Вселена е едно живо същество:

„Никога не забравяй, че вселената е жив организъм, притежаващ една субстанция и една душа, придържащ всички неща в едно съзнание и създаващ всички неща с една единствена цел – те да работят съвместно, като завихрят, заплитат и завързват всичко случващо се.”

В древен Китай философът Лао Дзъ е описвал Вселената, като единен, динамичен процес, направляван от това, което той нарекъл Дао, или „Пътя” на Природата. Целта на даоистката философия е да се свържем с този път, да се научим как да уравновесяваме противоположните сили, да мислим (и да се движим) в хармония с естествения свят и Вселената.

През 19-ти век американски трансценденталисти, като Ралф Уолдо Емерсън и Уолт Уитман, споделяли подобен възглед в своите трудове. Също като Винсент ван Гог, те са гледали на Вселената и Природата, като на динамично единство, като на непрекъснато променящо се космическо цяло.

„Всеки един детайл в природата, било то листо, капка, кристал, миг от времето, е свързан към цялото и участва в съвършенството на цялото. Всяка частица е микрокосмос сама по себе си и точно отразява подобието на света.” – Ралф Уолдо Емерсън

През 20-ти век Алберт Айнщайн (и други учени) са споделили с нас схващането, че красивите еволюиращи структури в нашия живот (и цялата Вселена) оформят едно взаимозависимо единство, че всички части (включително и нас самите), които сме смятали, че са отделни, са всъщност взаимосвързани. Съвременният системен учен Фритьоф Капра описва възникващата парадигма на системите в науката по следния начин:

„Открихме, че материалният свят в крайна сметка е мрежа от неделими модели взаимовръзки. Също така открихме, че планетата като цяло е една жива, саморегулираща се система. Възгледът за човешкото тяло като машина и за ума като отделна същност бива заменян от друг, който възприема не само мозъка, но и имунната система, телесните органи и дори всяка една клетка, като една жива, когнитивна система. Покрай това ново акцентиране върху сложността, нелинейността и моделите на организация бавно възниква една нова наука на качествата. Ние наричаме тази нова наука „системен възглед за живота”, защото тя включва един нов вид мислене – такова  с оглед на взаимоотношения, модели и контекст. В науката този вид мислене е известен като „мислене на системите” или „системно мислене”.

 Ръководещата парадигма на човечеството трябва да се промени

За съжаление, връзката ни с (и оценяването на) космическата мрежа от естествени системи, която ни крепи (и ни е създала), бива пренебрегвана покрай светските дела, опасенията от война и материалистичните боричкания за власт на високотехнологичните цивилизации.

Повечето съвременни хора до такава степен са погълнати от политика, войни, кариера, технологични иновации, пристрастяващи удоволствия и стремежи към икономическо господство (или сигурност), че вече рядко се замислят (или изпитват благодарност за) взаимозависимостта ни с Природата и цялата Вселена. Това просто не изглежда да е основна ценност или приоритет.

На работа преживяванията ни биват разделяни в категории от време и крайни срокове, при което вниманието на хората бива съсредоточено върху рутинни задачи, които трябва да бъдат изпълнени. У дома пък сме затрупани от финанси, домакински задължения, домашни тревоги, междуличностни борби и безкрайни всекидневни проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Рядко се сещаме да „отделим време” да погледнем през прозореца и да почувстваме връзката си с останалия Космос.

В училище се набляга върху тестове и събиране на данни с цел младите хора да бъдат подготвени за университета и работата. Ние учим децата за отделните части на физическото им тяло и структурите в Природата, но не полагаме почти никакви усилия към това те да почувстват Вселената, като едно цяло, или да разберат връзката си с всичко съществуващо.

Ние ги учим, че екологията, физиката, биологията, астрономията, икономиката, социологията, психологията, политиката, историята, религията, изкуството, литературата, поезията и химията са напълно отделни сфери (и трябва да си останат такива). Всичко бива раздробено на части, всяко познание трябва да бъде запомнено, категоризирано и обособено.

Рядко се случва да бъде показано на децата как тези парчета си пасват едно друго. Почти не се обсъжда как възникващият в съвременната наука възглед за Вселената като единно цяло може да бъде съотнесен към изкуството на Ван Гог, философията на Лао Дзъ, религията в Древен Рим, духовните идеи на Алберт Айнщайн или поезията на Уалт Уитман.

Малцина само придобиват представа за общата картина на Науката или духовните изводи, за това как биологичното им израстване е израз на вселенското творение, напътствано от ДНК-то на предците им, подхранвано от телата на майките им, с клетъчни системи, захранвани от слънчевата енергия, която е била предадена от молекулите глюкоза в листата на растенията, които са уловили фотони от най-близката звезда - слънцето.

Господстващата парадигма на цивилизацията е съсредоточена върху икономическото оцеляване

Материалистичните общества са до такава степен съсредоточени върху икономическото оцеляване, че повечето хора не обръщат внимание на взаимовръзките и синергичните процеси, които поддържат нашия живот. Това се отнася най-вече за йерархичните „цивилизовани” култури и техните езици, които са се развивали (с течение на вековете) с цел да движат икономиките, а не да ни помагат да изпитаме едно чувство на единство и връзка с Природата или Вселената.

„Обикновено хората разделят реалността на отделни дялове и по този начин пропускат взаимозависимостта между всички феномени. Да виждаш едно във всичко и всичко във едно означава да преодолееш голямата преграда, която стеснява възприемането ни на реалността.” -  Тик Нят Хан

Умовете ни са тренирани да разделят света на дуалистични категории, като правилно/грешно, добро/зло, победител/загубил, развит/примитивен, ние/те, без да осъзнаваме, че това са отражения на нашите вярвания, а не реални характеристики на света.

Строгите категории на езиковите ни системи влияят върху това как ние осмисляме (и усещаме) всичко около нас. Ние виждаме себе си като отделни от останалите човешки същества и от Вселената, към която принадлежим.

Вероятно поради факта, че господстващите войнствени цивилизации са били толкова успешни в своите войни и завоевания, ние сме свикнали да гледаме на проблемите, като на нещо, с което трябва да се борим, вместо да разберем по-холистично, или като симптоми на нашите хищнически и обособени начини на мислене.

С идването на земеделската революция и последвалия скок в човешкото население, сигурно е било особено трудно за страните в Европа и Близкия Изток, където по всяко едно време е можело да настъпи вражеско нашествие от съседните страни. Една от тъжните истини на историята е, че онези племена и култури, които са се научили как да съжителстват мирно, били изправени пред риска от завладяване, поробване или унищожение от враждебните им съседи.

В резултат на това членовете на победоносните войнствени цивилизации имали склонността да пренебрегват съществуващите важни естествени процеси и взаимозависими връзки, които не отговаряли на приоритетите им за оцеляване; онези съществени елементи на живота, които не съответстват на манипулация и боричкания за власт.

„Трудността се крие в това раздробяване. Всяка мисъл е разделяна на парченца… следователно хората не могат да видят, че те създават един проблем и след това, както изглежда, се опитват да го разрешат. Целостта е един вид отношение или подход към целия живот. Ако успеем да имаме съгласуван подход към реалността, тогава реалността ще откликва съгласувано на нас.” – Дейвид Бом

Това е като историята за Хъмпти Дъмпти, който паднал от стената – когато хищническите цивилизации започнали да гледат на Вселената, като на отделни обекти и дребни парчета, техните членове вече не изпитвали усещане за връзка с цялото. Технологично „напредналите” култури станали много добри в изграждането на машини и властването над други, с което изгубили връзка с естествените ритми, екологичната взаимозависимост и органичната единност на света.

Какъв трагичен парадокс! Високо интелигентни, но невежи за връзките, ние сме си създали цял куп привидно неразрешими проблеми за нас, както и за други. Ако човек не вникне истински в естеството и първопричините на проблемите, той не би могъл да ги разреши. Можем да създаваме машини, да изграждаме невероятни технологии, но сме идиоти, когато стане дума за разрешаването на проблеми, свързани със сложните естествени системи и живите същества.

„Тази заблуда е като наш затвор, ограничаващ ни до личните ни желания и до изпитването на обич единствено към шепа най-близки хора. Задачата ни трябва да бъде да се освободим от този затвор, като разширим кръга си на състрадание така, че той да обхваща всички живи същества и цялата природа в нейната красота.” – Алберт Айнщайн

Не можем да разрешаваме сложни проблеми, ако първо не ги разберем

Например медицинската сфера, макар и да напредва все повече в хирургията (което изисква дълбоко разбиране за органичната структура на телесните системи), набляга много върху използването на лекарства за потискане на симптомите на различни „болести”.

Това, което бива пренебрегнато, е, че телата ни си имат свои собствени мъдрост и разум, те „знаят” как да растат, да се лекуват и да се грижат за себе си, да поддържат баланса и да се възстановяват.

Телата ни са шедьоври на биологията, които са еволюирали в продължение на милиони години и са способни да поддържат и саморегулират своето здраве. Когато тези естествени заложби биват пренебрегнати – например когато не се обръща подобаващо внимание на храненето и физическата активност или хората приемат токсични субстанции – тогава възникват проблеми, като наднормено тегло, диабет, рак и сърдечни заболявания.

Що се отнася до образованието, човешките деца притежават естествено любопитство и любов към ученето, те имат великолепни самоорганизиращи се мозъци, които се стремят да разбират различните модели в света и да развиват сложни умения.

В началните години този естествен процес на учене бива подпомаган от родителите и семействата, но не толкова от механично устроените обществени образователни институции.

В резултат на това много млади хора се отвръщат от шаблонното образование и започват да се възприемат като глупави или провали. Но в човешкото дете няма нищо грешно (или глупаво). Всички ние сме велики творения на природата, резултат от милиони години еволюционно развитие и настройка.

„Вие сте нещо, което цялата Вселена прави, по същия начин, както една вълна е нещо, което целия океан прави...” – Алън Уотс

Хората, които са на високи позиции, и се опитват да програмират децата, като някакви машини, са тези, които унищожават естествената им любов към ученето. Децата учат бързо, с радост и лекота, когато естествените им любопитство, творчество и интереси биват насърчавани и уважавани.

Когато млади хора не успяват да се научат (или биват обезкуражени от образованието), възрастните, които налагат неуместните си методи и механистични системи (без връзка с реалността), са тези, които са се провалили, а не децата.

Проблемите, които можем да видим в здравеопазването и образованието, са налице и в други „цивилизовани” институции. Във всеки случай много често липсата на състрадание и „невежеството” спрямо взаимозависимата природа на реалността (и как естествените системи функционират) създават голяма част от „съвременните” ни проблеми.

Войните избухват, когато човешките същества се придържат към отминали недоволства, идентифицират се с племенна преданост, желаят да опазят (или придобият) дадена територия или търсят отмъщение. Да убиеш човешко същество изисква затваряне на сърцето и обособяване на мисленето така, че да виждаш света, като битка между „нас” и „тях”.

Святостта на живота бива временно забравена, основните учения на духовните ни традиции (и истината, че хората са час от едно взаимосвързано семейство) биват пренебрегнати.

Замърсяването и унищожаването на околната среда настъпват, когато здравето и хармонията на Природата не биват уважавани (или почитани с предимство). Тук отново става дума за представата, че по някакъв начин сме отделни от останалата част от планетата, която ни обгражда. Когато човешките същества не поддържат естествения баланс на екосистемите, това обикновено се дължи на факта, че забравяме, че вредата, която причиняваме на естествения свят, ние причиняваме и на всички бъдещи поколения, както и на самите нас.

Икономическите проблеми също са свързани с разпокъсаните и егоистични начини на мислене на цивилизацията. Това е продължение на мисленето на императори и крале, което вече протича над 2000 години.

Икономическото неравенство възниква, когато няколко човека се стремят да властват над други, да натрупат (и съхраняват) ресурси за себе си, без да ги е грижа за техните братя и сестри в съседните общности, на които им е необходим съответен дял от това богатство, за да водят щастлив и здрав живот.

В известен смисъл човешките общности и нации наподобяват физически тела. В едно тяло всяка една клетка се нуждае от необходимо количество енергия, за да расте добре. Когато група клетки приемат повече, отколкото им се полага, без да ги е грижа за останалата част от тялото, тогава здравето на тялото се излага на риск и става неустойчиво.

При всяка една сложна, единна система естествения баланс и хармония са приоритет, и всичко изпада в хаос, докато те не бъдат възстановени. Човешката история през последните няколко хиляди години е до голяма степен историята на този дисбаланс.

Повечето обществени проблеми водят началото си от тези несправедливости и раздробеното мислене, увековечаващо нашето невежество.

През цялата история злоупотребата с наркотици, престъпленията, насилствените революции, тероризмът и други такива „смущения” са възниквали поради крайното богатство и дисбаланса във властта на сложните йерархични цивилизации. Те са пряко свързани с бедността, потискането и нещастието на хората от другия край на икономическото неравенство и потисничество.

„Създаването на общество, което върви против човешката природа, е това, което поражда страдание… Ние живеем в едно напълно неестествено общество, което всъщност погазва това какво означава да бъдеш човешко същество. Това е същността на страданието, и обществото ни го постига по много начини.” –   Д-р Габор Мате

Когато хората са здрави, щастливи и водят пълноценен живот, подобно поведение е по-малко вероятно да възникне, и може бързо да бъде овладяно. Това не изисква някакво наложени политическо решение (като комунизъм), а по-скоро промяна на светогледа и по-голямо състрадание. Ако повече хора във властта започнеха да мислят различно и да бъдат по-загрижени, проблемите, свързани с бедността, щяха бързо да бъдат разрешени.

Реалността, която създаваме, възниква от нашия светоглед и вярвания

Ние, хората, организираме света според нашите вярвания и възприятия. Ако виждаме един свят, потънал във война, един свят на печеливши и губещи, един свят на съперничество (и борба за ресурси), ние ще откликваме по този начин – отбранително и агресивно.

Ако гледаме на света като на място, където всеки един човек е член на разширеното ни семейство, където всичко във Вселената е взаимосвързано по екологичен и холистичен начин, ние ще откликваме по-състрадателно и по-великодушно.

Предизвикателството пред човечеството в този момент е да трансформираме и превъзмогнем разпокъсаните ни светогледи, да сменим парадигмите, да се върнем към едно по-мъдро и холистично разбиране за самите себе си и за мястото ни във Вселената.

Промяната в мисленето и поведението би възникнала по естествен път от промяната в нагласата. Както е казал Айнщайн: „Задачата ни трябва да бъде да се освободим от този затвор, като разширим кръга си на състрадание така, че той да обхваща всички живи същества и цялата природа в нейната красота.”

„Като вид, ние сме на ръба на един еволюционен избор. Изправени пред зората на тази перфектна буря, ние сме в началото на един процес на цивилизационен преход. С умирането на старата парадигма се ражда нова, и много хора по света вече правят еволюционния избор да се отдръпнат от старата и да приемат новата.” – Нафеез Ахмед

Веднъж щом достатъчно хора разширят мисленето си и започнат да си сътрудничат, е голяма вероятността да открием, че много от проблемите ни могат бързо да бъдат разрешени. Като се приравним с мъдростта на Природата (и собствените ни сърца), здравето на планетата и общностите ни може да бъде възстановено.

Просто трябва да признаем нашата взаимозависимост с останалата Вселена, да бъдем по-великодушни и благодарни, да се грижим повече един за друг, да преоценим приоритетите си и да променим мисленето си.

„Това, което е необходимо на обществата ни, за да тръгнат по хуманистичния път, е някакъв еволюционен компас. Нещо, което да насочва усилията ни така, че те да са в съгласие с, и приравнени с, основните еволюционни процеси, от които ние сме част… Така че, вместо да се стремим да господстваме над планетата, задачата ни се измества към динамично хармонизиране, към еволюционно съзвучие, или накратко казано, към синтония. Тогава еволюционният компас би ни насочил към синтонични пътища за създаване на бъдеще.” – Александър Лазло

Източник: https://creativesystemsthinking.wordpress.com/2015/10/19/paradigms-are-made-for-shifting/

Йерба мате – напитката на боговете

Коя е напитката, която може да ви даде „силата на кафето, ползите за здравето от чая, и еуфорията от шоколада”? Отговорът на този въпрос е: традиционната южноамериканска отвара йерба мате. Йерба мате, понякога наричано просто мате, се приготвя от изсушените листа на вечнозеленото дърво Ilex paraguariensis, срещано единствено в Южна Америка. Йерба мате буквално се превежда като „кратуна за билка” или „чаша за билка”.

Най-големи потребители на мате са държавите Аржентина, Бразилия, Парагвай, и особено Уругвай, където то се пие в 92% от домакинствата в страната. Там е нещо обичайно да срещнеш човек на улицата, който пие мате и носи със себе си термос с гореща вода, за да си долива.

Културната значимост на йерба мате в тези страни не бива да бъде подценявана. Йерба мате заема такава част от тяхната култура, каквато е пиенето на кафе в Съединените Щати или пиенето на чай в Азия. Можe и да излизате с приятели за по чаша кафе, но споделянето на мате е едно значително по-колективно събитие. Хората в Южна Америка споделят йерба мате с приятели, като всички пият от една и съща кратунка и една и съща сламка в знак на приятелство и сплотяване.

То е наричано „напитката на боговете” от много коренни южноамерикански култури и „зеленото злато на индианците” от европейските заселници. Нека разгледаме няколко от многото начини, по които тази напитка оправдава внушителната си репутация.

Сушено йерба мате

Ползи за здравето от йерба мате

Подобно на кафето, най-очевидните ефекти на йерба мате са повишаване на физическата енергия, умствената яснота и концентрацията. При 85мг в порция от 230мл, съдържанието на кофеин в йерба мате почти се доближава до това при кафето. За разлика от кафето, то рядко причинява нервност от кофеина и нарушения на съня, и не е киселинно. Пиещите йерба мате описват въздействието от кофеина в него, като леко, чисто, и спокойно, и обикновено не толкова пристрастяващо, отколкото при кафето.

Освен кофеин, йерба мате съдържа други две подобни съединения – теобромин и теофилин. Съчетаването на тези три алкалоида води до уникалните за йерба мате умерено стимулиращи ефекти. Някои атлети го използват с цел повишаване на физическата активност. То е полезно и за хора, страдащи от умствена или физическа умора.

Но йерба мате не е просто поредния енергиен стимулант. То съдържа толкова много хранителни вещества, че се твърди, че човек може дълго време да се прехранва единствено с него. То е с голямо съдържание на витамини, минерали, и фитонутриенти, като танини, флавоноли, полифеноли, и аминокиселини. Някои правителства в Южна Америка съветват майките да дават на децата си да пият йерба мате, особено в по-бедните райони, като хранителна осигуровка, така, както ние бихме дали мултивитамин на нашите деца. Аржентинските гаучоси (каубои) го наричат „течен зеленчук”.

Д-р Лесли Тейлър е билкар, който е посветил живота си на изследване на полезните свойства на лечебните растения в амазонската джунгла. В книгата си „Лечебната сила на билките в тропическите гори” тя изрежда основните медицински цели, с които се приема йерба мате - като цялостен и подпомагащ храносмилането тоник, средство за отслабване, лек за алергии, и нервен тоник при болка, умора, и депресия.

Носете йерба мате със себе си, докато пътувате. То е страхотен храносмилателен тоник, който действа като естествен антибиотик срещу Ешерихия коли, един от най-честите причинители на хранително отравяне. То спомага за лечението на запек, диария, и лошо храносмилане, и освен това унищожава чревните паразити. Йерба мате е богато на съединения, наричани сапонини, които подсилват имунната система и имат естествени противовъзпалителни свойства.

Йерба мате предпазва сърцето и сърдечносъдовата система, понижава сърдечния ритъм, нормализира нередностите в сърцебиенето, и отпуска кръвоносните съдове, подобрявайки кръвотечението. Чаят от йерба мате усилва костната плътност, поне при жените в постменопауза, при които има висок риск от развиване на остеопороза. Жените в постменопауза, които пият йерба мате, разполагат с 10% по-висока костна плътност на гръбначния стълб, отколкото жените, които не го приемат. Пиенето на йерба мате може да бъде потенциално помощно средство за отслабване, тъй като то намаля апетита, увеличава изразходването на енергия и подобрява инсулиновата чувствителност.

Йерба мате съдържа няколко известни антиракови съединения и, поне в лабораторни условия, унищожава раковите клетки в дебелото черво. Но има известни опасения, че йерба мате може да е причинител на някои видове рак – особено на хранопровода, белите дробове, устата, фаринкса и ларинкса.

Виновник за това вероятно не е самото йерба мате, а начинът на живот на определена група от хора, пиещи йерба мате. Този повишен риск е налице при селските жители, които също така имат склонността да пият качака (алкохол от захарна тръстика) и да пушат, а храненето им е с ниско съдържание на плодове и високо съдържание на месо. Освен това тези хора обикновено пият йерба мате с много гореща вода. Всеизвестен факт е, че честото приемане на горещи течности повишава риска от тези видове рак, така че е необосновано да поставяме вината върху самото йерба мате.

Как да приготвим йерба мате

Приготвянето на йерба мате може да бъде толкова просто или сложно, колкото вие прецените. Много лесно може да приготвите йерба мате, когато то е във филтри или в насипна форма. Един от начините е да изсипете йерба мате във френска преса, да добавите вода, и да го сварите, като кафе. Родителите в страните, където се пие мате, обикновено сутрин приготвят на децата си чай от мате във филтър, от което напитката става по-слаба. Вкусът му обикновено се описва като тревист и близък до зеления чай.

Традиционалистите биха потръпнали от това, но отскоро йерба мате може да бъде закупено също така в бутилки и кенове, при които то е подсладено и по вкус се доближава повече до газирана напитка, отколкото до този на традиционното мате. Дори може да си купите шотове йерба мате, които са подобни на кофеиновите енергийни шотове.

Но пълното преживяване бихте получили, ако го приготвите по традиционния начин. Приготвянето на мате е смятано за изкуство само по себе си, което може да се сравни с японските чаени церемонии. Вместо в чаша, йерба мате се поднася в кратунка и се пие от сламка, наричана бомбила. Бомбилата обикновено е от метал или бамбук, и в нея има филтър, който действа като цедка. Традиционните кратунки са от тиква или от растението Lagenaria siceraria, и често са красиво издялани. Днес може да откриете кратунки от стъкло, керамика или дори от силикон.

Ако искате да приготвите мате по традиционния начин, може да следвате тези инструкции:

1. Изсипете йерба мате в кратунката.

2. Леко разклатете кратунката така, че йерба мате да остане от едната страна, а от другата да 3. има свободна пространство.

4. Поставете бомбилата в центъра на кратунката.

5. Леко добавете малко студена, филтрирана вода откъм свободната част, за да навлажните йерба матето. Наклонете кратунката, за да може матето да попие водата.

6. Напълнете кратунката с гореща, но не вряла вода.

7. Докато пиете, продължавайте да добавяте гореща вода. Първите няколко глътки са много остри, но вкусът омеква с добавянето на още вода.

По традиция томандо мате (пиенето на мате) е признак на гостоприемство. Всички пият от едни и същи кратунка и бомбила, което допринася към усещането за общност. Може да сте попадали на снимки как папа Франциск, първият папа от Аржентина, споделя йерба мате със свои последователи.

Ако никога не сте приготвяли йерба мате по този начин, е препоръчително да изгледате този кратък клип преди да започнете. Той може да ви помогне да не си изгорите устата, да засмучете парченца листа през сламката или да го направите прекалено горчиво.

Възможни странични ефекти от йерба мате

Йерба мате съдържа почти толкова кофеин, колкото има и в кафето, така че ако кофеинът поражда във вас безпокойство или други нежелани усещания, то може би е добре да не пиете мате. За разлика от чая и кафето, които може да намерите и в безкофеинова форма, няма безкофеинов вариант на йерба мате.

Приемането на прекалено голямо количество йерба мате, без да сте свикнали с него, може да предизвика диария. Йерба мате не се препоръчва за бременни жени, тъй като са наблюдавани ниско тегло, родилни дефекти, преждевременни раждания и неонатален абстинентен синдром. Не забравяйте, че ако пушите или пиете алкохол редовно, съчетано с йерба мате, това може да увеличи риска от определени видове рак, особено ако пиете мате много горещо.

Йерба мате вече е изключително популярно в различни части на Южна Америка, и консумирането му нараства и в други части на света – особено в Съединените Щати и Близкия Изток. С многото си ползи за здравето лесно може да се види защо това питие оправдава репутацията си, като „напитката на боговете.”

Източник: http://reset.me/story/yerba-mate-why-you-should-be-drinking-the-drink-of-the-gods/

Шамс от Тебриз – духовният учител на Руми

Руми (1207-1273) е бил персийски поет, ислямски учен, теолог, и суфистки мистик, живял през 13-ти век. През последните седем века влиянието му е надхвърляло международни граници и етнически разединения, и стиховете му са били преведени на много от световните езици и преобразувани в различни формати. Той често е описван като „най-известния поет” и „най-продавания поет”.

Стиховете и думите му са сред най-възхваляваните из духовните общности, но по-малко известно е, че вдъхновението и духовното влияние в произведенията на Руми идват от неговия наставник, носещ името Шамс от Табриз (1185-1248).

Шамс бил сунит с персийски произход, за който се смята, че е бил духовния учител на Руми, и който е споменаван с голяма почит в творбата „Диван-и Шамс-и Табриз” (Произведения на Шамс от Табриз). Според преданието, Шамс обучавал Руми в уединение в Кония, Турция, в продължение на 40 дни, преди да избяга в Дамаск. Гробницата на Шамс е била номинирана от ЮНЕСКО за обект на световното наследство.

Следват 20 цитата на Шамс, отразяващи влиянието, което той е оказал върху Руми, и изразяващи духовното ни пътуване през живота по един интелектуален и пречистващ начин:

„Вместо да се противопоставяш на промените, предай се на тях. Позволи на живота да бъде с теб, а не против теб. Ако си мислиш „Животът ми би се обърнал с главата надолу”, не се тревожи. Откъде знаеш, че надолу не е по-добре от нагоре?”

*

„Вселената е завършена същност. Всички неща са свързани едно с друго чрез невидими конци. Не разбивай ничие сърце, не гледай със снизхождение по-слабите от теб. Нечия тъга от другия край на света може да накара целия свят да страда; нечие щастие може да накара целия свят да се усмихне.”

*

„Живот без любов е безсмислен. Не се чуди към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или светска, източна или западна… разделенията водят единствено до още разделения. За любовта няма етикети, няма описания. Тя е такава, каквато е, ясно и просто. Любовта е водата на живота. Обичащият е пламнала душа! Вселената се върти по друг начин, когато огънят обича водата.”

*

„Повечето конфликти и обтегнати отношения се коренят в езика. Не обръщай голямо внимание на думите. Езикът няма място в измерението на любовта. Любовта е глуха.”

*

„Като планина е този свят.

Ехото зависи от теб самия.

Извикаш ли добри неща,

светът ще ти ги върне.

Извикаш ли зли неща,

светът ще ти ги върне.

Злослови ли някой срещу теб,

говори добри неща за него.

Промениш ли себе си,

променяш и света.”

*

„По света има повече фалшиви учители, отколкото звезди. Истински е онзи учител, който ти помага да видиш вътрешното ти изящество, а не онзи, който търси възхвала и последователи.”

*

„Не търси рая и ада някъде в бъдещето. И двете са налице в настоящето. Всеки път, когато успяваме да обичаме без очаквания, пресмятания и уговорки, ние действително попадаме в рая. Всеки път, когато се противопоставяме и мразим, попадаме в ада.”

*

„Цялата вселена е събрана в човешкото същество. Дяволът не е някакво чудовище, което чака да ни сграбчи. Той е глас отвътре. Търси Дявола в себе си, а не в другите. Не забравяй, че онзи, който е познал Дявола в себе си, е познал и Бога в себе си.”

*

„Истинската мръсотия не е навън, а е вътре, в сърцата ни. Водата измива всички петна, но не и злобата и лошите намерения, вкоренили се в сърцата ни.”

*

„Заключението от съветите на всички пророци е следното: Погледни в някое огледало.”

*

„Независимо как те наричат хората, ти си такъв, какъвто си. Придържай се към тази истина. Запитай се по какъв начин искаш да изживееш живота си. Всички живеем и умираме – това е истината, пред която се изправяме сами. Никой не може да ни помогне. Затова внимателно се замисли кое е нещото, което ти попречва да си живееш живота така, както ти желаеш.”

*

„Търпението не е да седиш и да чакаш, а да предвиждаш. То е да гледаш бодила и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш деня. Обичащите са търпеливи и знаят, че на луната ѝ трябва време, за да стане пълна.”

*

„Макар и отделните части да се променят, цялото винаги си остава едно и също. На мястото на всеки крадец, който напусне този свят, идва друг. На мястото на всеки добър човек идва друг такъв. По този начин не само че нищо не остава едно и също, но и нищо никога не се променя."

*

„Безсмислено е да се опитваш да разбереш накъде води пътя. Мисли само за първата крачка; останалото ще си дойде.”

*

„Миналото е тълкование. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи през времето сякаш то е права линия, преминавайки от минало към бъдеще. Вместо това времето се движи посредством и вътре в нас, в безкрайна спирала. Вечността не означава безкрайно време, а просто безвремие. Ако искаш да изпиташ вечно озарение, изхвърли миналото и бъдещето от ума си и се задръж в сегашния момент.”

*

„Можеш да познаеш Бог чрез всяко едно нещо във вселената, защото Бог не е прикован в джамия, синагога или църква. Но ако все пак искаш да узнаеш къде точно се крие, може да го намериш само на едно място: в сърцето на истински обичащия човек."

*

„Любовта е пътуване. Всички пътници, независимо дали го искат или не, се променят. Никой не е способен да навлезе в любовта и да си остане същия.”

*

„Когато всеки се опитва да бъде нещо, ти бъди нищо. Слей се с празнотата. Човек трябва да бъде като гърне. Така както гърнето е придържано от празнотата в него, човек е придържан от осъзнатостта за своята нищожност.”

*

„За да се доближим до Истината и Вярното, ни е необходимо красиво и меко сърце. Всеки човек в даден етап от живота си се научава да бъде по-мек. При някои това става случайно, при други е породено от болест, при трети – от загуба на близък, при четвърти – от загуба на имущество… Всички се изправяме пред подобни ситуации и можем или да видим доброто в тях и да отворим сърцето си, или, за жалост, да видим поредния повод да го затворим завинаги.”

*

„Миналото е мъгла, паднала върху нашия ум. Бъдещето? Просто един сън. Нито можем да познаем бъдещето, нито можем да променим миналото.”

Източник: http://www.evolveandascend.com/2016/10/13/20-quotes-rumis-spiritual-instructor-shams-tabrizi/