Tuesday, December 20, 2016

Йерба мате – напитката на боговете

Коя е напитката, която може да ви даде „силата на кафето, ползите за здравето от чая, и еуфорията от шоколада”? Отговорът на този въпрос е: традиционната южноамериканска отвара йерба мате. Йерба мате, понякога наричано просто мате, се приготвя от изсушените листа на вечнозеленото дърво Ilex paraguariensis, срещано единствено в Южна Америка. Йерба мате буквално се превежда като „кратуна за билка” или „чаша за билка”.

Най-големи потребители на мате са държавите Аржентина, Бразилия, Парагвай, и особено Уругвай, където то се пие в 92% от домакинствата в страната. Там е нещо обичайно да срещнеш човек на улицата, който пие мате и носи със себе си термос с гореща вода, за да си долива.

Културната значимост на йерба мате в тези страни не бива да бъде подценявана. Йерба мате заема такава част от тяхната култура, каквато е пиенето на кафе в Съединените Щати или пиенето на чай в Азия. Можe и да излизате с приятели за по чаша кафе, но споделянето на мате е едно значително по-колективно събитие. Хората в Южна Америка споделят йерба мате с приятели, като всички пият от една и съща кратунка и една и съща сламка в знак на приятелство и сплотяване.

То е наричано „напитката на боговете” от много коренни южноамерикански култури и „зеленото злато на индианците” от европейските заселници. Нека разгледаме няколко от многото начини, по които тази напитка оправдава внушителната си репутация.

Сушено йерба мате


Ползи за здравето от йерба мате

Подобно на кафето, най-очевидните ефекти на йерба мате са повишаване на физическата енергия, умствената яснота и концентрацията. При 85мг в порция от 230мл, съдържанието на кофеин в йерба мате почти се доближава до това при кафето. За разлика от кафето, то рядко причинява нервност от кофеина и нарушения на съня, и не е киселинно. Пиещите йерба мате описват въздействието от кофеина в него, като леко, чисто, и спокойно, и обикновено не толкова пристрастяващо, отколкото при кафето.

Освен кофеин, йерба мате съдържа други две подобни съединения – теобромин и теофилин. Съчетаването на тези три алкалоида води до уникалните за йерба мате умерено стимулиращи ефекти. Някои атлети го използват с цел повишаване на физическата активност. То е полезно и за хора, страдащи от умствена или физическа умора.

Но йерба мате не е просто поредния енергиен стимулант. То съдържа толкова много хранителни вещества, че се твърди, че човек може дълго време да се прехранва единствено с него. То е с голямо съдържание на витамини, минерали, и фитонутриенти, като танини, флавоноли, полифеноли, и аминокиселини. Някои правителства в Южна Америка съветват майките да дават на децата си да пият йерба мате, особено в по-бедните райони, като хранителна осигуровка, така, както ние бихме дали мултивитамин на нашите деца. Аржентинските гаучоси (каубои) го наричат „течен зеленчук”.

Д-р Лесли Тейлър е билкар, който е посветил живота си на изследване на полезните свойства на лечебните растения в амазонската джунгла. В книгата си „Лечебната сила на билките в тропическите гори” тя изрежда основните медицински цели, с които се приема йерба мате - като цялостен и подпомагащ храносмилането тоник, средство за отслабване, лек за алергии, и нервен тоник при болка, умора, и депресия.

Носете йерба мате със себе си, докато пътувате. То е страхотен храносмилателен тоник, който действа като естествен антибиотик срещу Ешерихия коли, един от най-честите причинители на хранително отравяне. То спомага за лечението на запек, диария, и лошо храносмилане, и освен това унищожава чревните паразити. Йерба мате е богато на съединения, наричани сапонини, които подсилват имунната система и имат естествени противовъзпалителни свойства.

Йерба мате предпазва сърцето и сърдечносъдовата система, понижава сърдечния ритъм, нормализира нередностите в сърцебиенето, и отпуска кръвоносните съдове, подобрявайки кръвотечението. Чаят от йерба мате усилва костната плътност, поне при жените в постменопауза, при които има висок риск от развиване на остеопороза. Жените в постменопауза, които пият йерба мате, разполагат с 10% по-висока костна плътност на гръбначния стълб, отколкото жените, които не го приемат. Пиенето на йерба мате може да бъде потенциално помощно средство за отслабване, тъй като то намаля апетита, увеличава изразходването на енергия и подобрява инсулиновата чувствителност.

Йерба мате съдържа няколко известни антиракови съединения и, поне в лабораторни условия, унищожава раковите клетки в дебелото черво. Но има известни опасения, че йерба мате може да е причинител на някои видове рак – особено на хранопровода, белите дробове, устата, фаринкса и ларинкса.

Виновник за това вероятно не е самото йерба мате, а начинът на живот на определена група от хора, пиещи йерба мате. Този повишен риск е налице при селските жители, които също така имат склонността да пият качака (алкохол от захарна тръстика) и да пушат, а храненето им е с ниско съдържание на плодове и високо съдържание на месо. Освен това тези хора обикновено пият йерба мате с много гореща вода. Всеизвестен факт е, че честото приемане на горещи течности повишава риска от тези видове рак, така че е необосновано да поставяме вината върху самото йерба мате.



Как да приготвим йерба мате

Приготвянето на йерба мате може да бъде толкова просто или сложно, колкото вие прецените. Много лесно може да приготвите йерба мате, когато то е във филтри или в насипна форма. Един от начините е да изсипете йерба мате във френска преса, да добавите вода, и да го сварите, като кафе. Родителите в страните, където се пие мате, обикновено сутрин приготвят на децата си чай от мате във филтър, от което напитката става по-слаба. Вкусът му обикновено се описва като тревист и близък до зеления чай.

Традиционалистите биха потръпнали от това, но отскоро йерба мате може да бъде закупено също така в бутилки и кенове, при които то е подсладено и по вкус се доближава повече до газирана напитка, отколкото до този на традиционното мате. Дори може да си купите шотове йерба мате, които са подобни на кофеиновите енергийни шотове.

Но пълното преживяване бихте получили, ако го приготвите по традиционния начин. Приготвянето на мате е смятано за изкуство само по себе си, което може да се сравни с японските чаени церемонии. Вместо в чаша, йерба мате се поднася в кратунка и се пие от сламка, наричана бомбила. Бомбилата обикновено е от метал или бамбук, и в нея има филтър, който действа като цедка. Традиционните кратунки са от тиква или от растението Lagenaria siceraria, и често са красиво издялани. Днес може да откриете кратунки от стъкло, керамика или дори от силикон.

Ако искате да приготвите мате по традиционния начин, може да следвате тези инструкции:

1. Изсипете йерба мате в кратунката.
2. Леко разклатете кратунката така, че йерба мате да остане от едната страна, а от другата да 3. има свободна пространство.
4. Поставете бомбилата в центъра на кратунката.
5. Леко добавете малко студена, филтрирана вода откъм свободната част, за да навлажните йерба матето. Наклонете кратунката, за да може матето да попие водата.
6. Напълнете кратунката с гореща, но не вряла вода.
7. Докато пиете, продължавайте да добавяте гореща вода. Първите няколко глътки са много остри, но вкусът омеква с добавянето на още вода.

По традиция томандо мате (пиенето на мате) е признак на гостоприемство. Всички пият от едни и същи кратунка и бомбила, което допринася към усещането за общност. Може да сте попадали на снимки как папа Франциск, първият папа от Аржентина, споделя йерба мате със свои последователи.

Ако никога не сте приготвяли йерба мате по този начин, е препоръчително да изгледате този кратък клип преди да започнете. Той може да ви помогне да не си изгорите устата, да засмучете парченца листа през сламката или да го направите прекалено горчиво.



Възможни странични ефекти от йерба мате

Йерба мате съдържа почти толкова кофеин, колкото има и в кафето, така че ако кофеинът поражда във вас безпокойство или други нежелани усещания, то може би е добре да не пиете мате. За разлика от чая и кафето, които може да намерите и в безкофеинова форма, няма безкофеинов вариант на йерба мате.

Приемането на прекалено голямо количество йерба мате, без да сте свикнали с него, може да предизвика диария. Йерба мате не се препоръчва за бременни жени, тъй като са наблюдавани ниско тегло, родилни дефекти, преждевременни раждания и неонатален абстинентен синдром. Не забравяйте, че ако пушите или пиете алкохол редовно, съчетано с йерба мате, това може да увеличи риска от определени видове рак, особено ако пиете мате много горещо.


Йерба мате вече е изключително популярно в различни части на Южна Америка, и консумирането му нараства и в други части на света – особено в Съединените Щати и Близкия Изток. С многото си ползи за здравето лесно може да се види защо това питие оправдава репутацията си, като „напитката на боговете.”

Thursday, December 15, 2016

Шамс от Тебриз – духовният учител на Руми

Руми (1207-1273) е бил персийски поет, ислямски учен, теолог, и суфистки мистик, живял през 13-ти век. През последните седем века влиянието му е надхвърляло международни граници и етнически разединения, и стиховете му са били преведени на много от световните езици и преобразувани в различни формати. Той често е описван като „най-известния поет” и „най-продавания поет”.

Стиховете и думите му са сред най-възхваляваните из духовните общности, но по-малко известно е, че вдъхновението и духовното влияние в произведенията на Руми идват от неговия наставник, носещ името Шамс от Табриз (1185-1248).

Шамс бил сунит с персийски произход, за който се смята, че е бил духовния учител на Руми, и който е споменаван с голяма почит в творбата „Диван-и Шамс-и Табриз” (Произведения на Шамс от Табриз). Според преданието, Шамс обучавал Руми в уединение в Кония, Турция, в продължение на 40 дни, преди да избяга в Дамаск. Гробницата на Шамс е била номинирана от ЮНЕСКО за обект на световното наследство.

Следват 20 цитата на Шамс, отразяващи влиянието, което той е оказал върху Руми, и изразяващи духовното ни пътуване през живота по един интелектуален и пречистващ начин:


„Вместо да се противопоставяш на промените, предай се на тях. Позволи на живота да бъде с теб, а не против теб. Ако си мислиш „Животът ми би се обърнал с главата надолу”, не се тревожи. Откъде знаеш, че надолу не е по-добре от нагоре?”

*

„Вселената е завършена същност. Всички неща са свързани едно с друго чрез невидими конци. Не разбивай ничие сърце, не гледай със снизхождение по-слабите от теб. Нечия тъга от другия край на света може да накара целия свят да страда; нечие щастие може да накара целия свят да се усмихне.”

*

„Живот без любов е безсмислен. Не се чуди към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или светска, източна или западна… разделенията водят единствено до още разделения. За любовта няма етикети, няма описания. Тя е такава, каквато е, ясно и просто. Любовта е водата на живота. Обичащият е пламнала душа! Вселената се върти по друг начин, когато огънят обича водата.”

*

„Повечето конфликти и обтегнати отношения се коренят в езика. Не обръщай голямо внимание на думите. Езикът няма място в измерението на любовта. Любовта е глуха.”

*

„Като планина е този свят.
Ехото зависи от теб самия.
Извикаш ли добри неща,
светът ще ти ги върне.
Извикаш ли зли неща,
светът ще ти ги върне.
Злослови ли някой срещу теб,
говори добри неща за него.
Промениш ли себе си,
променяш и света.”

*

„По света има повече фалшиви учители, отколкото звезди. Истински е онзи учител, който ти помага да видиш вътрешното ти изящество, а не онзи, който търси възхвала и последователи.”

*

„Не търси рая и ада някъде в бъдещето. И двете са налице в настоящето. Всеки път, когато успяваме да обичаме без очаквания, пресмятания и уговорки, ние действително попадаме в рая. Всеки път, когато се противопоставяме и мразим, попадаме в ада.”

*

„Цялата вселена е събрана в човешкото същество. Дяволът не е някакво чудовище, което чака да ни сграбчи. Той е глас отвътре. Търси Дявола в себе си, а не в другите. Не забравяй, че онзи, който е познал Дявола в себе си, е познал и Бога в себе си.”

*

„Истинската мръсотия не е навън, а е вътре, в сърцата ни. Водата измива всички петна, но не и злобата и лошите намерения, вкоренили се в сърцата ни.”

*

„Заключението от съветите на всички пророци е следното: Погледни в някое огледало.”

*

„Независимо как те наричат хората, ти си такъв, какъвто си. Придържай се към тази истина. Запитай се по какъв начин искаш да изживееш живота си. Всички живеем и умираме – това е истината, пред която се изправяме сами. Никой не може да ни помогне. Затова внимателно се замисли кое е нещото, което ти попречва да си живееш живота така, както ти желаеш.”

*

„Търпението не е да седиш и да чакаш, а да предвиждаш. То е да гледаш бодила и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш деня. Обичащите са търпеливи и знаят, че на луната ѝ трябва време, за да стане пълна.”

*

„Макар и отделните части да се променят, цялото винаги си остава едно и също. На мястото на всеки крадец, който напусне този свят, идва друг. На мястото на всеки добър човек идва друг такъв. По този начин не само че нищо не остава едно и също, но и нищо никога не се променя."

*

„Безсмислено е да се опитваш да разбереш накъде води пътя. Мисли само за първата крачка; останалото ще си дойде.”

*

„Миналото е тълкование. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи през времето сякаш то е права линия, преминавайки от минало към бъдеще. Вместо това времето се движи посредством и вътре в нас, в безкрайна спирала. Вечността не означава безкрайно време, а просто безвремие. Ако искаш да изпиташ вечно озарение, изхвърли миналото и бъдещето от ума си и се задръж в сегашния момент.”

*

„Можеш да познаеш Бог чрез всяко едно нещо във вселената, защото Бог не е прикован в джамия, синагога или църква. Но ако все пак искаш да узнаеш къде точно се крие, може да го намериш само на едно място: в сърцето на истински обичащия човек."

*

„Любовта е пътуване. Всички пътници, независимо дали го искат или не, се променят. Никой не е способен да навлезе в любовта и да си остане същия.”

*

„Когато всеки се опитва да бъде нещо, ти бъди нищо. Слей се с празнотата. Човек трябва да бъде като гърне. Така както гърнето е придържано от празнотата в него, човек е придържан от осъзнатостта за своята нищожност.”

*

„За да се доближим до Истината и Вярното, ни е необходимо красиво и меко сърце. Всеки човек в даден етап от живота си се научава да бъде по-мек. При някои това става случайно, при други е породено от болест, при трети – от загуба на близък, при четвърти – от загуба на имущество… Всички се изправяме пред подобни ситуации и можем или да видим доброто в тях и да отворим сърцето си, или, за жалост, да видим поредния повод да го затворим завинаги.”

*

„Миналото е мъгла, паднала върху нашия ум. Бъдещето? Просто един сън. Нито можем да познаем бъдещето, нито можем да променим миналото.”


Tuesday, December 13, 2016

У-уей – даоисткият принцип на усилието без усилие

Процесът на възнасяне се състои от няколко етапа. Сред тях спада разтърсването, което дава начало на нашето пробуждане, след това идва пълното осъзнаване на истината, последвано от развиване на проницателността да избираме подходящия ред на действие. Никой не би се опитал да кара колело още преди да го е построил, нито би се опитал да плава в океана, без лодка. Когато животът ни изправя пред трудности, ние можем да проверим дали прилагаме У-уей, за да подобрим своите действия. Това е изкуството да действаш без усилие, описвано в даоистките учения.
  
              1. Бездействието не означава, че „нищо” не се случва

„Дао е вечно бездейно, но няма нищо ненаправено от него.” – Лао Дзъ

У-уей, или 無為, се превежда от китайски, като „не-действие” или „действие без действие”. То е смятано за „естествения” начин да се върши нещо, вместо стременето, противопоставянето и налагането, както и мотаенето, или изпадането в пълна инертност.  Когато сме синхронизирани с Източника, или както даоистите го наричат просто: Дао, тогава не е необходимо да „правим” нещо. Това не бива да се бърка с правенето на нищо. Състоянието на У-уей не ни дава оправдание да стоим отстрани, като просто наблюдаваме живота и критикуваме действията на другите. Вместо това то описва вдъхновеното действие на човек, изпълнен с жизнена енергия, който е посветил своите действия на една цел, поддържаща Единността. Този човек не си хаби енергията и действа само в правилния момент с дълбока прозорливост, сякаш получава невидима подкрепа.

Древните идеограми и символи, използвани в китайския език у култура, дават най-простото описание на У-уей. То може да бъде видяно в символа Ин-Ян. Едната страна е активна, или мъжествена, представляваща енергията, която се разпростира по света, а другата страна на символа е пасивна, или по-точно казано, приемаща, или женствената енергия, която дава начало на вътрешното пътуване.

Всички китайски лечебни, бойни и вътрешни изкуства, от Тай Чи до акупунктура и медитация, се стремят да балансират мъжката и женска енергии, действието и „не-действието”, като начин за постигането на У-Уей.

2. Космосът не е настроен против вас

Ние не сме притиснати между рая и ада, ние СМЕ рая и ада. За да практикуваме У-уей, е необходимо първо да осъзнаем, че сме свързани с Единността на всички неща. Макар и да имаме нужда от ясни граници, като деца, оставени да тичат и играят на свобода в рамките на красив парк, ние също така трябва да останем открити за уязвимостта и уроците, идващи от нея. Щом станем открити и защитени, ние можем да започнем да наблюдаваме природата и да приемем универсалната енергия, прииждаща и оттегляща се. След това се научаваме кога да се движим с тази енергия – прииждаща и оттегляща се със собствените ни действия, в съгласие с Единността на всички неща. Едно необятно усещане за свобода възниква от разбирането, че не е необходимо да се борим срещу космоса, и че той никога не е настроен против нас – само че ние може да изберем да плуваме срещу течението му.

„Ето защо който няма страсти, вижда безпределното. Който има страсти, вижда пределното.” – Дао Дъ Дзин



3. Физическото действие не е единственото възможно действие

Друг от принципите на У-уей е утихване на вечно блуждаещия ум. Дори и да не „правим” нищо физически, много често се случва умовете ни да са по-заети от всякога. У-уей не означава само да стихнем тялото и неговите действия, но също така да се стремим да стихнем и ума. В противен случай няма да можем да разберем дали сме в универсалното течение или просто се преструваме, че сме „заети”, следвайки нуждите на „егото”, с което толкова вманиачено се отъждествяваме.

Дори и при практикуването на медитация е препоръчително да не се „пресилваме”. Може би сте попадали на една мисловна игра в различни музеи из Съединените Щати. Двамата играчи сядат един срещу друг и си слагат ленти за глава, на които има прикачени електроди. Между играчите са разположени серия от топки, които могат да бъдат придвижвани единствено от мозъчните ви вълни, отмервани като електромагнитен ток посредством лентата. Ако играчът се задържи в състояние на отпуснат покой, комбинация от алфа и тета вълни, пораждани от мозъка, когато е в покой, тогава топката се придвижва по една тръба и пада в отделен кош. Играчът с най-много „топки” печели играта след изтичането на определен период от време. Онези, които се пресилват, не успяват, както и онези, които не полагат достатъчно усилия. Ключът към спечелването на играта е комбинация от алфа и тета вълни, идващи от един У-уей ум.

Лао Дзъ съветва да бъдем тихи и бдителни, да се научим да слушаме както вътрешните си гласове, така и гласовете на обграждащата ни среда по един безпристрастен и възприемчив начин. За това се изисква спокоен, но и проницателен, ум.

4. Да си едно с Дао означава да приемаш промяната

Един от основните принципи на даоизма и практикуването на У-уей е осъзнаването, че в природата има неспирен поток от промяна. Тази промяна е ръководена от неизменими закони, които рядко биват съзирани и то единствено от хора със силно еволюирало съзнание. Да се бориш срещу тези закони на промяната би било сизифов труд. Бихте ли се опитали да спрете смяната на сезоните или издигането и скриването на слънцето зад хоризонта? Щом забележите този поток на промяната в природата, вие можете да приложите принципите на У-уей към собствената си трансформация. Тъй като вие сте неделима част от природата, вие ще се промените съобразно с това. Защо вместо да се борите срещу промяната, не се пуснете по нейното течение? Може дори да я приветствате следващия път, когато почука на вашата врата.

„Връщането към източника е неподвижност – това е пътя на природата. Пътят на природата не се променя. Да познаваш постоянството е проникновение.” – Лао Дзъ



5. Истинският У-уей включва безцелно скитане

Джуандзъ споменава за един начин да бъдеш в света, за който мнозина от нас не са си и помисляли. Той го нарича вливане, или по-поетичното „безцелно скитане”. По-голяма част от културните ни ценности са в противовес на този вид съществуване. В контекста на съвременния живот, ако човек си „няма цел”, той бива смятан за душевноболен. Но за нас би било трудна задача да допуснем, че съвременните ни ценности водят към хармония и баланс, били те природни или за всеки човек.   


В книгата си „Основни писания” Джуандзъ казва: „Можем да използваме аналогията за артиста или занаятчията. Изкусният дърводелец, изкусният плувец… не размишлява и не разсъждава над това какво действие да предприеме; неговото умение до такава степен е станало част от него, че той просто действа инстинктивно и спонтанно, без да знаеш защо, и постига успех”. Просветления човек той описва, като човек, който се скита из сътворението и се наслаждава на неговите дарове, без да се привързва към който и да е от тях. 

Кой ми пази гърба?

Бягай,
Бързо скрий всичко, що свято бе за нас.
Свято бе за нас.
Знаците погледни.
Човечеството мирът ни разруши.
Всяко рамо то ни отне.
Всяко рамо то ни отне,
на което глава ние да опрем.
на което глава ние да опрем.
на което глава ние да опрем.

Кой пази ми гърба сега,
като останали сме само с измамливи неща,
тъй откъснати сега.
Каква е истината сега?

Късно още не е.
Всичко, що било е разрушено,
може отново то да бъде сътворено.
Осъзнай,
парчетата от нашия живот
разкопаваме докрай.
Себе си даваме един на друг,
себе си един на друг,
за да можем глава ние да опрем,
за да можем глава ние да опрем,
за да можем глава ние да опрем.

Кой пази ми гърба сега,
като останали сме само с измамливи неща,
тъй откъснати сега.
Каква е истината сега?

Истината кажи ми ти сега.
Истината кажи ни ти сега.


Tuesday, August 16, 2016

Защо трябва да вкараме медитацията в училище

Представете си какво щеше да е ако медитацията заемаше редовна част от живота на децата в училище. Само помислете колко по-различен би бил света.

„Ако всяко едно 8-годишно дете бъде научено да медитира, само за едно поколение бихме могли да премахнем насилието по света.” – Далай Лама

Представете си какво щеше да е ако медитацията заемаше редовна част от живота на децата в училище. Само помислете колко по-различен би бил света. Ако всяко едно дете бе способно да се свързва с океана от съзнание, проникващ във всичко съществуващо, желанието да навредиш на друг човек би изчезнало. Медитацията ни дава възможност да открием истината за това кои сме ние наистина.

Проблемът на съвременното общество е че ние непрекъснато бягаме от себе си и, следователно, от истината. Толкова сме затрупани от работа и социални събития, че никога не намираме време да открием кои сме ние наистина в сърцевината на нашето същество. Повечето от нас се научават да бъдат такива, каквито не сме. Научаваме се да се вписваме, да се подчиняваме и спазваме социалните норми. Научаваме се да носим маска пред другите хора. Научаваме се да бъдем роби на собственото си его. Ставаме дотолкова добри в бягството от себе си, че дори не можем да понесем мисълта някога да свалим маската, която сме свикнали да носим. Така ние предаваме себе си и позволяваме на егото си всякакви волности. Изгубваме връзка със света и с всяко живо същество в него. Продаваме душата си за нещо, което не сме, но дълбоко вътре част от нас знае, че не спираме да бягаме. Мнозина от нас са изгубили всякаква надежда някога отново да се свържат със своя Аз, тъй като сме избягали твърде надалече…

Какво щеше да е ако изобщо не бяхме започнали да бягаме от себе си? Какво щеше да е ако още от ранна възраст се научавахме да бъдем в мир със себе си? Ако в училище се преподаваше медитация, децата щяха да откриват собствените си страсти, собствените си интереси и творчески потенциал. Нямаше да се тревожат толкова от своята несигурност и щяха да се научат да живеят за мига, вместо непрекъснато да се стремят някъде, където не са. Медитацията ми помогна да открия смисъл в собствения си живот. Ако не беше тя, сега нямаше да следвам сърцето си и да се опитвам да променя образователната система. Чрез нея се свързах с най-дълбокия копнеж на душата си и се настроих с целта на своя живот. Децата, които редовно практикуват медитация, няма да са толкова податливи на стрес, притеснение и болести. Те също така ще развият по-силни връзки с всички живи същества и няма да изпитват силна нужда да се съревновават с връстниците си.

Според мен е жизненоважно да дадем на децата този дар на осъзнатостта. Надявам се един ден медитацията да се превърне в неизменима част от ежедневието, като миенето на зъбите. Много на брой клинични изследвания са доказали, че медитацията увеличава дебелината на мозъчната кора, защитава тялото от болести и значително подобрява фокуса и концентрацията.

Шнайдер, Грим и Рейнфорт и др. са изследвали 201 мъже и жени, страдащи от исхемична болест на сърцето, които взели участие в една от две групи: програма за трансцендентална медитация (ТМ) или здравно образователна програма. След пет години и половина при групата с ТМ рискът от сърдечен удар и инсулт бил с 48% по-нисък.

В друго едно проучване на Пагнони и Чекич за дълъг период от време се наблюдавало сивото вещество в мозъците на практикуващи Дзен медитация и на немедитиращи. Макар и сивото вещество да намалява с напредъка на възрастта, сивото вещество на практикуващите Дзен не намаляло изобщо.

В доклада си Пагнни и Чекич пишат:

Откритието, че при медитиращите се наблюдава понижен спад на сивото вещество с напредванеto на възрастта, както в глобален, така и в регионален мащаб, може да свидетелства за участието на много на брой механизми за нервна защита.

Лазар и Кер и др. достигнали до подобно заключение в едно проучване за въздействието на медитацията върху дебелината на мозъчната кора.
Те открили, че:

Редовното практикуване на медитация е свързано с повишена дебелина при редица корови дялове, отговарящи за осезателното, слуховото, зрителното и интероцептивно обработване на информация. Освен това редовното медитиране може да забави свързаното с възрастта отслабване на  предния кортекс.

Говал и Сингх и др. изследвали 3515 участници в медитативни програми и открили доказателства за спад в нивата на безпокойство, депресия и болка.


Само си представете колко много биха спечелили бъдещите поколения деца от тази редовна практика. Ползите са наистина забележителни, както сочи и собствения ми опит. Трябва да направим всичко по силите си, за да вкараме медитацията в училище. Ако ще се учим да живеем в мир един с друг, първо трябва да открием този мир в себе си…

Осъзнатото сънуване в реалния живот

„Колкото по-истински ставаш, толкова по-неистински става света.” – Джон Ленън

Често сме чували някои хора да твърдят, че този свят е просто една илюзия, някакъв сън, който всички сънуване колективно. Джон Ленън се е изразил много точно по този въпрос: „Когато сам сънуваш сън, той е просто сън. Когато заедно сънуваме сън, той е реалност.”

Ако това наистина е така, ако животът ни на Земята е просто някакъв сън, който всички заедно сънуваме, докато не умрем и преминем в задгробния живот или в по-висше измерение или каквото вярвате, че се случва след смъртта на това физическо тяло, възможно ли е тогава да използваме осъзнатото сънуване в будния си живот?

Определението за осъзнато сънуване в Уикипедия е следното: „Всеки сън, в който човек осъзнава, че сънува. При осъзнатия сън сънуващият има по-големи шансове да прояви известна степен на контрол над участието си в съня или да бъде способен да манипулира въображаемите си преживявания в средата на съня.” Също както събитията в съня зависят от осъзнаването им от страна на сънуващия, за да съществуват, така и целия свят зависи от неговото възприемане от наша страна, за да може да оцелее.

Например, ако сте в гора и се взирате в дърветата, трябва да осъзнаете, че ако не сте там да възприемате дърветата, те няма да съществуват. Да, те може да съществуват като идея в главата ви, например, ако по-късно сте си вкъщи и си мислите за тях, ще можете да си ги припомните в своите мисли, но ако не го възприемате съзнателно в сегашния момент, дървото не съществува веществено.

Буквално, светът, който ние възприемаме, изцяло зависи от нас за своето съществуване. Не само това, но всеки, който е успявал да осъзнае, че сънува, докато спи, може да ви каже, че най-прекрасното нещо, което се случва, когато осъзнаеш, че просто сънуваш, е че изгубваш всякакъв страх. Може да се държиш по начини, по които обикновено не би се държал, ако вярваше, че сънят е реален.

Както всички знаем, страхът е основна причина да не живеем живота, който наистина бихме искали да водим в будното си съществуване. Но започнем ли да виждаме, че страхът е част от съня, ние сме способни да не взимаме страховете си толкова сериозно.

Много са начините, чрез които възприемането на себе си от гледната точка на сънуващ, осъзнал се в собствения си сън, може да ни помогне не само да водим по-свободен живот, но и да премахнем стреса и притеснението, които възникват, когато вземаме живота прекалено сериозно. Ето няколко съвета, върху които да помислите и които може да ви помогнат да започнете да упражнявате повече власт и контрол над личния си „сън”:

1.) Той има власт над вас само ако ВЯРВАТЕ, че има власт над вас.

Тъй като ние сме създатели на нашия сън, кой или какво ще има власт над нас зависи изцяло от вярата ни в това нещо, за да бъде то част от съня. Това е добра новина, защото, ако всичко, което ни плаши или вбесява или стресира, зависи от собствената ни вяра в него, за да може то да съществува в живота ни, единственото, което трябва да направим, за да си възвърнем контрола над него, е да спрем да вярваме в него!

Например повечето хора са дали власт на неща като обществото, парите, връзките и т.н. Това са неща, които могат да ни вбесят, стресират или разтревожат.

В основата на всички тези емоции стои страха. Когато се тревожите за пари, това е защото част от вас се страхува, че няма да можете да се сдобиете с тях, когато са ви необходими. Когато сте ядосани на друг човек, това произлиза от страха, че сте слаби, че тези неща или хора ще могат да упражнят някакъв контрол над вас, а вие се боите от загубата на контрол.

Но тези неща са във ВАШИЯ сън! ВИЕ можете да изберете дали те имат власт над вас в сегашния момент, и ако все още им позволявате да ви ядосват, тоогава те продължават да ви контролират.

2.) Човекът, за който се възприемате в съня, не е истинското ви „Аз”.

Когато сънуваме осъзнато, ние разбираме, че сме в сънната си форма, а не ние самите, затова не взимаме съня и себе си толкова сериозно. Можем да приложим тази идея в „съня” на истинския живот, като осъзнаем, че не сме нашето тяло. В момента ние буквално играем роля, като актьори във филм, така че се забавлявайте с това! Не се вкопчвайте толкова силно в своите етикети и осъзнайте, че също както ние не сме ролята, която сме избрали да играем в този „филм” на нашия живот, така и останалите не са, което означава, че и тях можем да започнем да не взимаме толкова сериозно.

3.) Не може да накарате себе си или някой друг насила да се „събуди” в съня.

Хората, които са имали осъзнати сънища, докато са спали, най-вероятно ще кажат, че когато им се е случило за първи път, е било напълно случайно. Било е просто подарък, който са имали възможност да изпитат, но не са могли да направят нищо, за да се „събудят” насила в съня.

В будния живот често попадаме на хора, които твърдят, че са „пробудени”, но смея да твърдя, че напоследък този термин е използван твърде свободно. Пробуждането буквално означава издигане към по-високо състояние на съзнанието или по-висока вибрация, което ние не можем насила да направим, то настъпва в резултат на нещо като божествена намеса.

С оглед на казаното, също както когато се опитваме да осъзнаем, че сънуваме, докато спим, има неща, които можем да приложим, за да улесним процеса. Неща като медитация, молитва, осъзнатост, терапия и енергийни практики могат да спомогнат за процеса на пробуждане.

Колкото по-силна е връзката ни с истинското ни Аз (нашата осъзнатост), толкова по-незначителна и неистинна ни се струва външната реалност. Възможно е да започнем да чуваме как хората се оплакват от неща, които вече не взимаме токова сериозно, или осъзнаваме колко много хора са все още оплетени в илюзията на страха и вече не резонираме с тях.


Важно е да запомним, че тези осъзнавания настъпват автоматично с нарастване на нивото на съзнание и че не можем да ги пришпорваме. Също както не може да го налагаме върху себе си, ние не може да го налагаме и върху другите, и трябва да имаме доверие, че те ще започнат да възприемат света като една илюзия, докато подсилват своята връзка с „истинското” си Аз. Дотогава може да се забавляваме, като сътворяваме своя сън, вместо да живеем в нечии друг кошмар.