Boy Hits Car - Before we die

"Преди да умрем"

Може ли нощта блага

да се научи нас да пази?

Слънцето денят затвори,

рисуващо като художник по прекрасното небе.

И наблюдавам аз сега

хората минаващи под прозореца мой.

И чудя се дали намерили са

Това, което търсят те.

Защото песен една всеки в себе си таи,

 която вовеки живи ще ни крепи.

Та къде се спотайваш,

равнодушнице моя?

Превиваш ли се още ти

над онова що го няма вече?

Защото не навлезем ли навътре ние,

тогаз може да си тръгнем без въодушевление,

оставени птичи силуети да гоним.

Задаваща се нощ.

Търсещи вероятно друг свят

преди те да умрат,

щото всяко същество едно

 иска подаръка си да даде на този тих свят

преди те да умрат.

Преди да умрат.

Къде си, равнодушнице?

Тормозиш ли се още ти?

Изпей тъжна песен,

която любовта наша ще предпази.

И, о, как жадувам аз

за хълмовете, виещи се,

покрити с нищо освен трева зелена,

където мислите ще докоснат кожата ни.

Може ли нощта блага

да се научи нас да пази?

Слънцето денят затвори,

рисуващо като художник по прекрасното небе.

И наблюдавам аз сега

хората минаващи под прозореца мой.

И чудя се дали намерили са

Това, което търсят те.

Защото песен една всеки в себе си таи,

 която вовеки живи ще ни крепи.

Щото всяко същество едно

иска подаръка си да даде на този тих свят

преди те да умрат.

Преди да умрат.

Boy Hits Car - Rebirth

„Прераждането”

В този миг потопи се ти,

за прераждането наше помисли.

Нека свържем се ние.

Нека обединим се ние.

Нека измъкнем се от клетвите на тез хора на структурата.

Да се свържа желая аз,

за да станем кипящи ние.

И ще освободим душите си тогава,

танцуващи в захлас.

Прераждането задава се.

Напирайки навън от сърцата ни подути.

С любовта е време да се слеем ние,

духът горящ да освободим,

защото студени и безстрастни станали са всички.

Жаждата подушвам аз,

 въздухът яростен вкусвам, който това възражда.

Прераждането е това.

Място ще открием ние,

където пред никой няма да си длъжен.

Себе си приеми,

и нека дойдат и видят ни как голи ние стоим,

изпълнени със страст,

изливаща се отвътре навън в сътворението,

ставащи със настоящето в едно.

Затова иди и се свържи.

Същност необуздана.

Нека захвърлим моралът ние,

независим можеш да си ти.

Да се свържа желая аз,

за да станем кипящи ние.

И ще освободим душите си тогава,

танцуващи в захлас.

В този миг се потопи,

за прераждането наше помисли

преди ние да умрем.

Преди ние да умрем.

Преди аз да умра.

Нека свържем се ние.

Нека обединим се ние.

Нека намерим начин да приемем, че всички различни сме.

Да се свържа желая аз,

за да станем кипящи ние.

И ще освободим душите си тогава,

танцуващи в захлас.

Преди ние да умрем.

Преди аз да умра.

Защото прераждането е това.

Boy Hits Car - In the lateness of a day

„В къснотата на деня”

Понякога тъй откъснат се чувствам

от каквото и да било, или от нищо,

заради всичко.

Всичко.

Щом в огледалото погледнах,

казах аз „Не искам с теб повече да се боря.

С теб повече да се боря.”

Душата на планината близо държи ме,

вътре в мен, завъртайки ме.

В себе си изгубен съм.

Нещо, което тез очи ще видят.

Невинността детска сякаш винаги освобождава ги.

В къснотата на деня,

неща твърде много, които никой няма за любовта да каже.

Тази вечер.

Каза тя „Обичай” тази вечер.

Любов.

Любовта, тя винаги воля намира.

Път през всичко проправя си.

Защо по дяволите ще позволя тогава

таз любов да дойде и да ме обгърне?

Душата на планината близо държи ме,

вътре в мен, завъртайки ме.

В себе си изгубен съм.

Нещо, което тез очи ще видят.

Невинността детска сякаш винаги освобождава ги.

В къснотата на деня,

неща твърде много, които никой няма за любовта да каже.

Тази вечер.

Каза тя „Обичай” тази вечер.

Любов.

Boy Hits Car - Mr Loh

„Г-н Лоу”

Гледам как океанът разбива се,

върху себе си разбива се той.

Ще ми напомня това,

че настроението ми помрачено скоро ще…

Ще се оправи.

Ще се оправи то.

Г-н Лоу, намира водата той,

и сякаш цялото място тя отмива,

докато делфините скачат и играят.

Чрез пясъка говори ни той.

Познал ли си смисълът на живота,

или обикновен човек си просто ти?

И отплува после той,

отплува той.

Г-н Лоу, ще ми поговориш ли малко?

Единствен ти си, който аз разбирам.

Г-н Лоу, ще ми попееш ли малко?

Единствен ти си, който смислено говори.

Г-н Лоу, от голотата своя не бои се,

но някои хора пътят си изгубват.

Със себе си неуверени са те.

Не съди за хората той

по неща, които за важни ние смятаме.

Не схващаме ние днес.

И отплува той.

Отплува той.

Г-н Лоу, ще ми поговориш ли малко?

Единствен ти си, който аз разбирам.

Г-н Лоу, ще ми попееш ли малко?

Единствен ти си, който смислено говори.

„Досегът с природа,

това е от значение голямо.

Всички хора днес само бързат, бързат.

Време не остава.

Със себе си говори,

или на природата ти говори.”

Докъдето погледа ми стига,

океанът в себе си разбива се,

докато делфините скачат и играят.

Това ще ми напомни,

че настроението мое помрачено

скоро ще се оправи.

Г-н Лоу, ще ми поговориш ли малко?

Единствен ти си, който аз разбирам.

Г-н Лоу, ще ми попееш ли малко?

Единствен ти си, който смислено говори.

Boy Hits Car - Clear

„Ясен”

И умът ми безпорядък бе,

като мисли за облаци небесни.

До водата исках да се докосна,

за да мога тъй възвишено аз да се почувствам.

Денят тоз, с блаженство тъй изпълнен,

та от идването на нощта боях се аз.

И трябваше сълзите да почувствам,

тъй бурно изгарящи очите мои.

Умът ми отнеси,

за да бъда ясен аз.

Чистото, синьо небе,

изглежда то сълзите спира.

Изглежда сълзите тези спира.

И безпорядък е умът й.

Мислите, погълващи небето синьо.

Те никога не ме разбират,

и никога не опитвали са те.

Изгубен просто исках аз да бъда,

за да забележа що вътре се намира.

На вас хора,

какво да кажа нямам.

Тъй слепи си оставате вие.

Умът ми отнеси,

за да бъда ясен аз.

Чистото, синьо небе,

изглежда сълзите спира.

Умът ми отнеси

и неговия безпорядък.

Чистото, синьо небе.

Един ден аз ще бъда

Един ден аз ще бъда

Ясен

Един ден ясен аз ще бъда.

И когато умът ми от безпорядък освободен е

като безоблачно синьо небе.

Няма да има какво да ви кажа, хора.

Завинаги тъй слепи си оставате вие.

Умът ми отнеси,

за да бъда ясен аз.

Чистото, синьо небе,

изглежда сълзите спира.

Умът ми отнеси

и неговия безпорядък.

Чистото, синьо небе.

Boy Hits Car - Hope

„Надежда”

Нека дойда и нощта прекъсна.

Да дойда искам и тази нощ да разкарам.

Дочувам виковете смътни на дърветата,

изгарящи, умиращи.

Ще го видя ли аз листото

тъй необятно, тъй свободно?

Носещ се безгрижно,

с шепнене тъй нежно спирам аз.

Надявам се аз.

Единствено надявам се аз.

Нека дойда и страховете твои отнеса.

В теченията на сълзите ще играем ние.

Това ще е годината,

в която кожата своя аз ще сваля.

И тогава за звездите всички на небето

ще се открия.

И вятър няма от тях да вие,

ще трябва светлината своя да сваля.

Надявам се аз.

За слепеца единствено надявам се аз.

За сакатия надявам се аз.

За старата усмивка пресъхнала надявам се аз.

Единствено надявам се аз.

Листото наблюдавам,

необятно и свободно.

Носещо се тъй безгрижно.

Дървета крещят,

необятни и свободни.

Тъй нежно викат те,

че любовта тази намя да умре.

Любовта тази ням никога да умре.

Надявам се аз.

За слепеца единствено надявам се аз.

За сакатия надявам се аз.

Да се усмихне тя отново надявам се аз.

Единствено надявам се аз.