„Г-н Лоу”
Гледам как океанът разбива се,
върху себе си разбива се той.
Ще ми напомня това,
че настроението ми помрачено скоро ще…
Ще се оправи.
Ще се оправи то.
Г-н Лоу, намира водата той,
и сякаш цялото място тя отмива,
докато делфините скачат и играят.
Чрез пясъка говори ни той.
Познал ли си смисълът на живота,
или обикновен човек си просто ти?
И отплува после той,
отплува той.
Г-н Лоу, ще ми поговориш ли малко?
Единствен ти си, който аз разбирам.
Г-н Лоу, ще ми попееш ли малко?
Единствен ти си, който смислено говори.
Г-н Лоу, от голотата своя не бои се,
но някои хора пътят си изгубват.
Със себе си неуверени са те.
Не съди за хората той
по неща, които за важни ние смятаме.
Не схващаме ние днес.
И отплува той.
Отплува той.
Г-н Лоу, ще ми поговориш ли малко?
Единствен ти си, който аз разбирам.
Г-н Лоу, ще ми попееш ли малко?
Единствен ти си, който смислено говори.
„Досегът с природа,
това е от значение голямо.
Всички хора днес само бързат, бързат.
Време не остава.
Със себе си говори,
или на природата ти говори.”
Докъдето погледа ми стига,
океанът в себе си разбива се,
докато делфините скачат и играят.
Това ще ми напомни,
че настроението мое помрачено
скоро ще се оправи.
Г-н Лоу, ще ми поговориш ли малко?
Единствен ти си, който аз разбирам.
Г-н Лоу, ще ми попееш ли малко?
Единствен ти си, който
смислено говори.
No comments:
Post a Comment