„В къснотата на деня”
Понякога тъй откъснат се чувствам
от каквото и да било, или от нищо,
заради всичко.
Всичко.
Щом в огледалото погледнах,
казах аз „Не искам с теб повече да се боря.
С теб повече да се боря.”
Душата на планината близо държи ме,
вътре в мен, завъртайки ме.
В себе си изгубен съм.
Нещо, което тез очи ще видят.
Невинността детска сякаш винаги освобождава
ги.
В къснотата на деня,
неща твърде много, които никой няма за
любовта да каже.
Тази вечер.
Каза тя „Обичай” тази вечер.
Любов.
Любовта, тя винаги воля намира.
Път през всичко проправя си.
Защо по дяволите ще позволя тогава
таз любов да дойде и да ме обгърне?
Душата на планината близо държи ме,
вътре в мен, завъртайки ме.
В себе си изгубен съм.
Нещо, което тез очи ще видят.
Невинността детска сякаш винаги освобождава
ги.
В къснотата на деня,
неща твърде много, които никой няма за
любовта да каже.
Тази вечер.
Каза тя „Обичай” тази вечер.
Любов.
No comments:
Post a Comment