„Ясен”
И умът ми безпорядък бе,
като мисли за облаци небесни.
До водата исках да се докосна,
за да мога тъй възвишено аз да се почувствам.
Денят тоз, с блаженство тъй изпълнен,
та от идването на нощта боях се аз.
И трябваше сълзите да почувствам,
тъй бурно изгарящи очите мои.
Умът ми отнеси,
за да бъда ясен аз.
Чистото, синьо небе,
изглежда то сълзите спира.
Изглежда сълзите тези спира.
И безпорядък е умът й.
Мислите, погълващи небето синьо.
Те никога не ме разбират,
и никога не опитвали са те.
Изгубен просто исках аз да бъда,
за да забележа що вътре се намира.
На вас хора,
какво да кажа нямам.
Тъй слепи си оставате вие.
Умът ми отнеси,
за да бъда ясен аз.
Чистото, синьо небе,
изглежда сълзите спира.
Умът ми отнеси
и неговия безпорядък.
Чистото, синьо небе.
Един ден аз ще бъда
Един ден аз ще бъда
Ясен
Един ден ясен аз ще бъда.
И когато умът ми от безпорядък освободен е
като безоблачно синьо небе.
Няма да има какво да ви кажа, хора.
Завинаги тъй слепи си оставате вие.
Умът ми отнеси,
за да бъда ясен аз.
Чистото, синьо небе,
изглежда сълзите спира.
Умът ми отнеси
и неговия безпорядък.
Чистото, синьо небе.
No comments:
Post a Comment