„Прераждането”
В този миг потопи се ти,
за прераждането наше помисли.
Нека свържем се ние.
Нека обединим се ние.
Нека измъкнем се от клетвите на тез хора на
структурата.
Да се свържа желая аз,
за да станем кипящи ние.
И ще освободим душите си тогава,
танцуващи в захлас.
Прераждането задава се.
Напирайки навън от сърцата ни подути.
С любовта е време да се слеем ние,
духът горящ да освободим,
защото студени и безстрастни станали са всички.
Жаждата подушвам аз,
въздухът яростен вкусвам, който това възражда.
Прераждането е това.
Място ще открием ние,
където пред никой няма да си длъжен.
Себе си приеми,
и нека дойдат и видят ни как голи ние стоим,
изпълнени със страст,
изливаща се отвътре навън в сътворението,
ставащи със настоящето в едно.
Затова иди и се свържи.
Същност необуздана.
Нека захвърлим моралът ние,
независим можеш да си ти.
Да се свържа желая аз,
за да станем кипящи ние.
И ще освободим душите си тогава,
танцуващи в захлас.
В този миг се потопи,
за прераждането наше помисли
преди ние да умрем.
Преди ние да умрем.
Преди аз да умра.
Нека свържем се ние.
Нека обединим се ние.
Нека намерим начин да приемем, че всички
различни сме.
Да се свържа желая аз,
за да станем кипящи ние.
И ще освободим душите си тогава,
танцуващи в захлас.
Преди ние да умрем.
Преди аз да умра.
Защото прераждането е това.
No comments:
Post a Comment