"Преди да умрем"
Може ли нощта блага
да се научи нас да пази?
Слънцето денят затвори,
рисуващо като художник по прекрасното небе.
И наблюдавам аз сега
хората минаващи под прозореца мой.
И чудя се дали намерили са
Това, което търсят те.
Защото песен една всеки в себе си таи,
която
вовеки живи ще ни крепи.
Та къде се спотайваш,
равнодушнице моя?
Превиваш ли се още ти
над онова що го няма вече?
Защото не навлезем ли навътре ние,
тогаз може да си тръгнем без въодушевление,
оставени птичи силуети да гоним.
Задаваща се нощ.
Търсещи вероятно друг свят
преди те да умрат,
щото всяко същество едно
иска
подаръка си да даде на този тих свят
преди те да умрат.
Преди да умрат.
Къде си, равнодушнице?
Тормозиш ли се още ти?
Изпей тъжна песен,
която любовта наша ще предпази.
И, о, как жадувам аз
за хълмовете, виещи се,
покрити с нищо освен трева зелена,
където мислите ще докоснат кожата ни.
Може ли нощта блага
да се научи нас да пази?
Слънцето денят затвори,
рисуващо като художник по прекрасното небе.
И наблюдавам аз сега
хората минаващи под прозореца мой.
И чудя се дали намерили са
Това, което търсят те.
Защото песен една всеки в себе си таи,
която
вовеки живи ще ни крепи.
Щото всяко същество едно
иска подаръка си да даде на този тих свят
преди те да умрат.
Преди да умрат.
No comments:
Post a Comment