У-уей – даоисткият принцип на усилието без усилие

Процесът на възнасяне се състои от няколко етапа. Сред тях спада разтърсването, което дава начало на нашето пробуждане, след това идва пълното осъзнаване на истината, последвано от развиване на проницателността да избираме подходящия ред на действие. Никой не би се опитал да кара колело още преди да го е построил, нито би се опитал да плава в океана, без лодка. Когато животът ни изправя пред трудности, ние можем да проверим дали прилагаме У-уей, за да подобрим своите действия. Това е изкуството да действаш без усилие, описвано в даоистките учения.

  

              1. Бездействието не означава, че „нищо” не се случва

„Дао е вечно бездейно, но няма нищо ненаправено от него.” – Лао Дзъ

У-уей, или 無為, се превежда от китайски, като „не-действие” или „действие без действие”. То е смятано за „естествения” начин да се върши нещо, вместо стременето, противопоставянето и налагането, както и мотаенето, или изпадането в пълна инертност.  Когато сме синхронизирани с Източника, или както даоистите го наричат просто: Дао, тогава не е необходимо да „правим” нещо. Това не бива да се бърка с правенето на нищо. Състоянието на У-уей не ни дава оправдание да стоим отстрани, като просто наблюдаваме живота и критикуваме действията на другите. Вместо това то описва вдъхновеното действие на човек, изпълнен с жизнена енергия, който е посветил своите действия на една цел, поддържаща Единността. Този човек не си хаби енергията и действа само в правилния момент с дълбока прозорливост, сякаш получава невидима подкрепа.

Древните идеограми и символи, използвани в китайския език у култура, дават най-простото описание на У-уей. То може да бъде видяно в символа Ин-Ян. Едната страна е активна, или мъжествена, представляваща енергията, която се разпростира по света, а другата страна на символа е пасивна, или по-точно казано, приемаща, или женствената енергия, която дава начало на вътрешното пътуване.

Всички китайски лечебни, бойни и вътрешни изкуства, от Тай Чи до акупунктура и медитация, се стремят да балансират мъжката и женска енергии, действието и „не-действието”, като начин за постигането на У-Уей.

2. Космосът не е настроен против вас

Ние не сме притиснати между рая и ада, ние СМЕ рая и ада. За да практикуваме У-уей, е необходимо първо да осъзнаем, че сме свързани с Единността на всички неща. Макар и да имаме нужда от ясни граници, като деца, оставени да тичат и играят на свобода в рамките на красив парк, ние също така трябва да останем открити за уязвимостта и уроците, идващи от нея. Щом станем открити и защитени, ние можем да започнем да наблюдаваме природата и да приемем универсалната енергия, прииждаща и оттегляща се. След това се научаваме кога да се движим с тази енергия – прииждаща и оттегляща се със собствените ни действия, в съгласие с Единността на всички неща. Едно необятно усещане за свобода възниква от разбирането, че не е необходимо да се борим срещу космоса, и че той никога не е настроен против нас – само че ние може да изберем да плуваме срещу течението му.

„Ето защо който няма страсти, вижда безпределното. Който има страсти, вижда пределното.” – Дао Дъ Дзин

3. Физическото действие не е единственото възможно действие

Друг от принципите на У-уей е утихване на вечно блуждаещия ум. Дори и да не „правим” нищо физически, много често се случва умовете ни да са по-заети от всякога. У-уей не означава само да стихнем тялото и неговите действия, но също така да се стремим да стихнем и ума. В противен случай няма да можем да разберем дали сме в универсалното течение или просто се преструваме, че сме „заети”, следвайки нуждите на „егото”, с което толкова вманиачено се отъждествяваме.

Дори и при практикуването на медитация е препоръчително да не се „пресилваме”. Може би сте попадали на една мисловна игра в различни музеи из Съединените Щати. Двамата играчи сядат един срещу друг и си слагат ленти за глава, на които има прикачени електроди. Между играчите са разположени серия от топки, които могат да бъдат придвижвани единствено от мозъчните ви вълни, отмервани като електромагнитен ток посредством лентата. Ако играчът се задържи в състояние на отпуснат покой, комбинация от алфа и тета вълни, пораждани от мозъка, когато е в покой, тогава топката се придвижва по една тръба и пада в отделен кош. Играчът с най-много „топки” печели играта след изтичането на определен период от време. Онези, които се пресилват, не успяват, както и онези, които не полагат достатъчно усилия. Ключът към спечелването на играта е комбинация от алфа и тета вълни, идващи от един У-уей ум.

Лао Дзъ съветва да бъдем тихи и бдителни, да се научим да слушаме както вътрешните си гласове, така и гласовете на обграждащата ни среда по един безпристрастен и възприемчив начин. За това се изисква спокоен, но и проницателен, ум.

4. Да си едно с Дао означава да приемаш промяната

Един от основните принципи на даоизма и практикуването на У-уей е осъзнаването, че в природата има неспирен поток от промяна. Тази промяна е ръководена от неизменими закони, които рядко биват съзирани и то единствено от хора със силно еволюирало съзнание. Да се бориш срещу тези закони на промяната би било сизифов труд. Бихте ли се опитали да спрете смяната на сезоните или издигането и скриването на слънцето зад хоризонта? Щом забележите този поток на промяната в природата, вие можете да приложите принципите на У-уей към собствената си трансформация. Тъй като вие сте неделима част от природата, вие ще се промените съобразно с това. Защо вместо да се борите срещу промяната, не се пуснете по нейното течение? Може дори да я приветствате следващия път, когато почука на вашата врата.

„Връщането към източника е неподвижност – това е пътя на природата. Пътят на природата не се променя. Да познаваш постоянството е проникновение.” – Лао Дзъ

5. Истинският У-уей включва безцелно скитане

Джуандзъ споменава за един начин да бъдеш в света, за който мнозина от нас не са си и помисляли. Той го нарича вливане, или по-поетичното „безцелно скитане”. По-голяма част от културните ни ценности са в противовес на този вид съществуване. В контекста на съвременния живот, ако човек си „няма цел”, той бива смятан за душевноболен. Но за нас би било трудна задача да допуснем, че съвременните ни ценности водят към хармония и баланс, били те природни или за всеки човек.   

В книгата си „Основни писания” Джуандзъ казва: „Можем да използваме аналогията за артиста или занаятчията. Изкусният дърводелец, изкусният плувец… не размишлява и не разсъждава над това какво действие да предприеме; неговото умение до такава степен е станало част от него, че той просто действа инстинктивно и спонтанно, без да знаеш защо, и постига успех”. Просветления човек той описва, като човек, който се скита из сътворението и се наслаждава на неговите дарове, без да се привързва към който и да е от тях. 

Източник: http://themindunleashed.com/2016/11/5-secrets-wu-wei-taoist-principle-effortless-effort.html

Кой ми пази гърба?

Бягай,

Бързо скрий всичко, що свято бе за нас.

Свято бе за нас.

Знаците погледни.

Човечеството мирът ни разруши.

Всяко рамо то ни отне.

Всяко рамо то ни отне,

на което глава ние да опрем.

на което глава ние да опрем.

на което глава ние да опрем.

Кой пази ми гърба сега,

като останали сме само с измамливи неща,

тъй откъснати сега.

Каква е истината сега?

Късно още не е.

Всичко, що било е разрушено,

може отново то да бъде сътворено.

Осъзнай,

парчетата от нашия живот

разкопаваме докрай.

Себе си даваме един на друг,

себе си един на друг,

за да можем глава ние да опрем,

за да можем глава ние да опрем,

за да можем глава ние да опрем.

Кой пази ми гърба сега,

като останали сме само с измамливи неща,

тъй откъснати сега.

Каква е истината сега?

Истината кажи ми ти сега.

Истината кажи ни ти сега.

Защо трябва да вкараме медитацията в училище

Представете си какво щеше да е ако медитацията заемаше редовна част от живота на децата в училище. Само помислете колко по-различен би бил света.

„Ако всяко едно 8-годишно дете бъде научено да медитира, само за едно поколение бихме могли да премахнем насилието по света.” – Далай Лама

Представете си какво щеше да е ако медитацията заемаше редовна част от живота на децата в училище. Само помислете колко по-различен би бил света. Ако всяко едно дете бе способно да се свързва с океана от съзнание, проникващ във всичко съществуващо, желанието да навредиш на друг човек би изчезнало. Медитацията ни дава възможност да открием истината за това кои сме ние наистина.

Проблемът на съвременното общество е че ние непрекъснато бягаме от себе си и, следователно, от истината. Толкова сме затрупани от работа и социални събития, че никога не намираме време да открием кои сме ние наистина в сърцевината на нашето същество. Повечето от нас се научават да бъдат такива, каквито не сме. Научаваме се да се вписваме, да се подчиняваме и спазваме социалните норми. Научаваме се да носим маска пред другите хора. Научаваме се да бъдем роби на собственото си его. Ставаме дотолкова добри в бягството от себе си, че дори не можем да понесем мисълта някога да свалим маската, която сме свикнали да носим. Така ние предаваме себе си и позволяваме на егото си всякакви волности. Изгубваме връзка със света и с всяко живо същество в него. Продаваме душата си за нещо, което не сме, но дълбоко вътре част от нас знае, че не спираме да бягаме. Мнозина от нас са изгубили всякаква надежда някога отново да се свържат със своя Аз, тъй като сме избягали твърде надалече…

Какво щеше да е ако изобщо не бяхме започнали да бягаме от себе си? Какво щеше да е ако още от ранна възраст се научавахме да бъдем в мир със себе си? Ако в училище се преподаваше медитация, децата щяха да откриват собствените си страсти, собствените си интереси и творчески потенциал. Нямаше да се тревожат толкова от своята несигурност и щяха да се научат да живеят за мига, вместо непрекъснато да се стремят някъде, където не са. Медитацията ми помогна да открия смисъл в собствения си живот. Ако не беше тя, сега нямаше да следвам сърцето си и да се опитвам да променя образователната система. Чрез нея се свързах с най-дълбокия копнеж на душата си и се настроих с целта на своя живот. Децата, които редовно практикуват медитация, няма да са толкова податливи на стрес, притеснение и болести. Те също така ще развият по-силни връзки с всички живи същества и няма да изпитват силна нужда да се съревновават с връстниците си.

Според мен е жизненоважно да дадем на децата този дар на осъзнатостта. Надявам се един ден медитацията да се превърне в неизменима част от ежедневието, като миенето на зъбите. Много на брой клинични изследвания са доказали, че медитацията увеличава дебелината на мозъчната кора, защитава тялото от болести и значително подобрява фокуса и концентрацията.

Шнайдер, Грим и Рейнфорт и др. са изследвали 201 мъже и жени, страдащи от исхемична болест на сърцето, които взели участие в една от две групи: програма за трансцендентална медитация (ТМ) или здравно образователна програма. След пет години и половина при групата с ТМ рискът от сърдечен удар и инсулт бил с 48% по-нисък.

В друго едно проучване на Пагнони и Чекич за дълъг период от време се наблюдавало сивото вещество в мозъците на практикуващи Дзен медитация и на немедитиращи. Макар и сивото вещество да намалява с напредъка на възрастта, сивото вещество на практикуващите Дзен не намаляло изобщо.

В доклада си Пагнни и Чекич пишат:

Откритието, че при медитиращите се наблюдава понижен спад на сивото вещество с напредванеto на възрастта, както в глобален, така и в регионален мащаб, може да свидетелства за участието на много на брой механизми за нервна защита.

Лазар и Кер и др. достигнали до подобно заключение в едно проучване за въздействието на медитацията върху дебелината на мозъчната кора.

Те открили, че:

Редовното практикуване на медитация е свързано с повишена дебелина при редица корови дялове, отговарящи за осезателното, слуховото, зрителното и интероцептивно обработване на информация. Освен това редовното медитиране може да забави свързаното с възрастта отслабване на  предния кортекс.

Говал и Сингх и др. изследвали 3515 участници в медитативни програми и открили доказателства за спад в нивата на безпокойство, депресия и болка.

Само си представете колко много биха спечелили бъдещите поколения деца от тази редовна практика. Ползите са наистина забележителни, както сочи и собствения ми опит. Трябва да направим всичко по силите си, за да вкараме медитацията в училище. Ако ще се учим да живеем в мир един с друг, първо трябва да открием този мир в себе си…

Източник

Осъзнатото сънуване в реалния живот

„Колкото по-истински ставаш, толкова по-неистински става света.” – Джон Ленън

Често сме чували някои хора да твърдят, че този свят е просто една илюзия, някакъв сън, който всички сънуване колективно. Джон Ленън се е изразил много точно по този въпрос: „Когато сам сънуваш сън, той е просто сън. Когато заедно сънуваме сън, той е реалност.”

Ако това наистина е така, ако животът ни на Земята е просто някакъв сън, който всички заедно сънуваме, докато не умрем и преминем в задгробния живот или в по-висше измерение или каквото вярвате, че се случва след смъртта на това физическо тяло, възможно ли е тогава да използваме осъзнатото сънуване в будния си живот?

Определението за осъзнато сънуване в Уикипедия е следното: „Всеки сън, в който човек осъзнава, че сънува. При осъзнатия сън сънуващият има по-големи шансове да прояви известна степен на контрол над участието си в съня или да бъде способен да манипулира въображаемите си преживявания в средата на съня.” Също както събитията в съня зависят от осъзнаването им от страна на сънуващия, за да съществуват, така и целия свят зависи от неговото възприемане от наша страна, за да може да оцелее.

Например, ако сте в гора и се взирате в дърветата, трябва да осъзнаете, че ако не сте там да възприемате дърветата, те няма да съществуват. Да, те може да съществуват като идея в главата ви, например, ако по-късно сте си вкъщи и си мислите за тях, ще можете да си ги припомните в своите мисли, но ако не го възприемате съзнателно в сегашния момент, дървото не съществува веществено.

Буквално, светът, който ние възприемаме, изцяло зависи от нас за своето съществуване. Не само това, но всеки, който е успявал да осъзнае, че сънува, докато спи, може да ви каже, че най-прекрасното нещо, което се случва, когато осъзнаеш, че просто сънуваш, е че изгубваш всякакъв страх. Може да се държиш по начини, по които обикновено не би се държал, ако вярваше, че сънят е реален.

Както всички знаем, страхът е основна причина да не живеем живота, който наистина бихме искали да водим в будното си съществуване. Но започнем ли да виждаме, че страхът е част от съня, ние сме способни да не взимаме страховете си толкова сериозно.

Много са начините, чрез които възприемането на себе си от гледната точка на сънуващ, осъзнал се в собствения си сън, може да ни помогне не само да водим по-свободен живот, но и да премахнем стреса и притеснението, които възникват, когато вземаме живота прекалено сериозно. Ето няколко съвета, върху които да помислите и които може да ви помогнат да започнете да упражнявате повече власт и контрол над личния си „сън”:

1.) Той има власт над вас само ако ВЯРВАТЕ, че има власт над вас.

Тъй като ние сме създатели на нашия сън, кой или какво ще има власт над нас зависи изцяло от вярата ни в това нещо, за да бъде то част от съня. Това е добра новина, защото, ако всичко, което ни плаши или вбесява или стресира, зависи от собствената ни вяра в него, за да може то да съществува в живота ни, единственото, което трябва да направим, за да си възвърнем контрола над него, е да спрем да вярваме в него!

Например повечето хора са дали власт на неща като обществото, парите, връзките и т.н. Това са неща, които могат да ни вбесят, стресират или разтревожат.

В основата на всички тези емоции стои страха. Когато се тревожите за пари, това е защото част от вас се страхува, че няма да можете да се сдобиете с тях, когато са ви необходими. Когато сте ядосани на друг човек, това произлиза от страха, че сте слаби, че тези неща или хора ще могат да упражнят някакъв контрол над вас, а вие се боите от загубата на контрол.

Но тези неща са във ВАШИЯ сън! ВИЕ можете да изберете дали те имат власт над вас в сегашния момент, и ако все още им позволявате да ви ядосват, тоогава те продължават да ви контролират.

2.) Човекът, за който се възприемате в съня, не е истинското ви „Аз”.

Когато сънуваме осъзнато, ние разбираме, че сме в сънната си форма, а не ние самите, затова не взимаме съня и себе си толкова сериозно. Можем да приложим тази идея в „съня” на истинския живот, като осъзнаем, че не сме нашето тяло. В момента ние буквално играем роля, като актьори във филм, така че се забавлявайте с това! Не се вкопчвайте толкова силно в своите етикети и осъзнайте, че също както ние не сме ролята, която сме избрали да играем в този „филм” на нашия живот, така и останалите не са, което означава, че и тях можем да започнем да не взимаме толкова сериозно.

3.) Не може да накарате себе си или някой друг насила да се „събуди” в съня.

Хората, които са имали осъзнати сънища, докато са спали, най-вероятно ще кажат, че когато им се е случило за първи път, е било напълно случайно. Било е просто подарък, който са имали възможност да изпитат, но не са могли да направят нищо, за да се „събудят” насила в съня.

В будния живот често попадаме на хора, които твърдят, че са „пробудени”, но смея да твърдя, че напоследък този термин е използван твърде свободно. Пробуждането буквално означава издигане към по-високо състояние на съзнанието или по-висока вибрация, което ние не можем насила да направим, то настъпва в резултат на нещо като божествена намеса.

С оглед на казаното, също както когато се опитваме да осъзнаем, че сънуваме, докато спим, има неща, които можем да приложим, за да улесним процеса. Неща като медитация, молитва, осъзнатост, терапия и енергийни практики могат да спомогнат за процеса на пробуждане.

Колкото по-силна е връзката ни с истинското ни Аз (нашата осъзнатост), толкова по-незначителна и неистинна ни се струва външната реалност. Възможно е да започнем да чуваме как хората се оплакват от неща, които вече не взимаме токова сериозно, или осъзнаваме колко много хора са все още оплетени в илюзията на страха и вече не резонираме с тях.

Важно е да запомним, че тези осъзнавания настъпват автоматично с нарастване на нивото на съзнание и че не можем да ги пришпорваме. Също както не може да го налагаме върху себе си, ние не може да го налагаме и върху другите, и трябва да имаме доверие, че те ще започнат да възприемат света като една илюзия, докато подсилват своята връзка с „истинското” си Аз. Дотогава може да се забавляваме, като сътворяваме своя сън, вместо да живеем в нечии друг кошмар.

Източник

5 Дзен коана, които ще отворят съзнанието ви

„От нищото умът излиза наяве.” – Диамантената сутра

В Дзен будизма коаните са сами по себе си парадоксални гатанки, използвани за 

дисциплиниране в медитацията. Целта на коана е да изтощи аналитичния и егоистичен ум, за да се разкрие по-интуитивния не-ум. С тях не се цели достигането до някакъв отговор, а сами ние да видим, че умствената ни дейност е неспособна да ни предостави напълно задоволителен отговор. Някои хора дори може да твърдят, че коаните са анти-интелектуални. Но те не са нито анти-интелектуални, нито интелектуални. Те просто изтъкват, че самата реалност не може да бъде „уловена”. Например вероятно двата най-известни коана са следните, прости и сбити, кратки и изтънчени…

 „Когато две ръце пляскат, има звук; вслушай се в звука на една пляскаща ръка.”

„Въпрос: Какво е Буда? Отговор: „1,5 кг лен.”

Дзен коанът служи като скалпел, който прорязва ума на медитиращия. Той е чук, с който се разбива фиксираното мислене, куб на Рубик, съставен от думи, който умът трябва да разнищи. Коаните не са просто черно-бели гатанки, които умовете ни спонтанно разгадават и заявяват: „Аха! Намерих отговора!” Те са двусмислени и парадоксални, изчаквайки умовете ни да се разтворят достатъчно, за да навлезе пространството на дълбоката интуиция – отвъд познанието и в не-мислието - чрез използването на творческа осъзнатост. Ето 5 Дзен коана, които са способни да разширят вашия ум:

1) Чаша чай

Нан-ин, японски учител в периода Мейджи (1868-1912), приел университетски професор, който отишъл при него, за да го разпитва относно Дзен.

Нан-ин сервирал чай. Той налял в чашата на госта си догоре, но след това продължил да налива.

Професорът наблюдавал преливането, докато накрая вече не издържал: „Стига толкова. Няма място за повече!”

„Също като тази чаша,” казал Нан-ин, „вие сте изпълнени от собствените си мнения и размишления. Как бих могъл да ви покажа Дзен, ако първо не изпразните чашата си?”

Това е класически Дзен коан за значението на ученето, отучването и повторното научаване, така че човек да остане бдителен и освободен от фиксираното мислене. Образът на преливащата чаша е мощен символ, напомнящ ни да се освобождаваме от нещата, за да можем да „наливаме” повече опит в живота си. Парадоксът е в това, че ние никога не можем напълно да се освободим от онова, което сме научили. То винаги се запазва на дадено ниво. Например при мускулната памет. Това, което „изливаме” от „чашата” на нашия ум е привързаността на егото към ученето и паметта, и освобождаване на фиксираните мнения и закоравели очаквания.

Действително, разтоварването на ума всеки ден предотвратява промиването на мозъка. Подобно на Дзен пословицата „Преди просветлението сечи дърва, носи вода. След просветлението сечи дърва и носи вода.” Преди ученето изпразни чашата, измий чашата. След ученето изпразни чашата, измий чашата.

2) Кален път

Веднъж Танзан и Екидо вървели заедно по кален път. Над тях се изсипвал силен дъжд.

При един завой те попаднали на красиво момиче в копринено кимоно и пояс, която не можела да прекоси кръстовището.

„Хайде, момиче” казал веднага Танзан. Вдигайки я на ръце, той я пренесъл над калта.

Екидо не продумал нищо, докато по-късно не се спрели да пренощуват в един храм. Тогава той вече не издържал: „Ние, монасите, не трябва да се доближаваме до жени,” казал той на Танзан, „особено ако са млади и красиви. Опасно е. Защо го направи?”

„Аз оставих момичето там,” казал Танзан. „Ти още ли я носиш?”

Този коан ми напомня за следния цитат от Руми: „Там, отвъд представите за грешно и правилно има ливада. Ще те чакам там.” Екидо дотолкова е погълнат от грешното и правилното в постъпките на Танзан, че той става жертва на статичното минало за сметка на динамичното настояще. Танзан вече се е освободил от това. 

Животът е нелогично ситуационен. Човешкото състояние никога не е ясно очертано. Има си правила и закони, някои от които са в равновесие с висшия космически закон, а други не са. Понякога е „правилно” да се извърши „грешната” постъпка според установения ред. Понякога моралът е не по-малко кален и мътен от пътя, по който са вървели Танзан и Екидо.

3) Притча

Веднъж един човек преминавал през поле и се натъкнал на тигър. Той побягнал и тигърът се втурнал след него. Стигайки до една пропаст, той се хванал за корена на дива лоза и се пуснал над ръба. Тигърът подсмърчал над него. Разтреперан, човекът погледнал надолу, където друг тигър чакал да го изяде. Единствено лозата го държала.

Две мишки, едната бяла, а другата черна, започнали малко по малко да прегризват лозата. Човекът видял една сочна ягода до себе си. Държейки се за лозата с една ръка, той отскубнал ягодата с другата. Колко сладък бил вкусът й!

Това е много важен коан за силата на пребиваването в сегашния момент. Като смъртни същества, ние постоянно сме заобиколни от смъртта. Вечно сме притиснати между две непреодолими безкрайности. Каквото и да правим, има едно смазващо усещане за нищо зад нас, бледнеещо единствено пред смазващата безкрайност, намираща се пред нас. Както е казал Себастиан Фолкс: „Да се възприемем като откъслечна материя, съединила се за милисекунда между две вечности е много трудна задача.”

Парадоксът тук е: как да намерим радост, или дори щастие, при положение че сме затиснати между чука и наковалнята на живота? Цаката е присъствието. Тайната е осъзнатостта. Ключът е любопитството. Трите са въплъщение на преодоляването на ентропията (двете мишки, гризящи лоза) в живота (вкусната червена ягода), независимо от неизбежността на смъртта (двата гладни тигъра).

4) Безсилието и абсурдността

В ранните години на Япония във фенерите от бамбук и хартия са се слагали свещи. Веднъж на слепец, посещаващ свой приятел през нощта, му бил даден фенер, за да се прибере вкъщи.

„Нямам нужда от фенер,” казал той. „Мрак или светлина са без значение за мен.”

„Зная, че не ти трябва фенер, за да се прибереш,” отвърнал приятелят му, „но ако не си с фенер, някой друг може да се блъсне в теб.” Затова по-добре го вземи.”

Слепецът си тръгнал с фенера в ръка и не след дълго някой се блъснал право в него.

„Внимавай къде ходиш!” извикал той на непознатия. „Не виждаш ли фенера?” „Свещта ти е изгоряла, братко,” отвърнал непознатия.

Понякога животът е напразен. Понякога сме прецакани каквото и да правим. Понякога добрият късмет е замаскиран от лош късмет, и обратното. Понякога ритникът в задника ни придвижва напред, а друг път той е просто обикновен ритник в задника. Абсурдността на човешкото състояние е едновременно много болезнена и много комична. То е иронично, противоречиво и мъчително несъвършено. Но това също така е половината забава.

Животът бързо ни завлича, и понякога най-доброто, което можем да направим, е да се изсмеем, независимо от неговата бързина. Между болката от уроците на живота и лечебния смях от развиването на добро чувство за хумор се намира непреодолимата абсурдност от ритниците на живота. Понякога единственото, което можем да направим, е да отвърнем на ритника с безмилостно чувство за хумор, не напук на иронията и нелепостта, а заради тях. Гмурнете се! Водата е топла (и студена и безопасна и опасна, като понякога има и масло в нея). Но не позволявайте на това да ви спира да живеете, да танцувате през явната безсмисленост и отровна абсурдност на всичко с хумор от най-висше ниво.

5) Дзен на Буда

Буда казал: „Смятам положението на крале и владетели като това на прашинки. Гледам на съкровищата от злато и скъпоценности като на много тухли и камъчета. В най-изящните копринени одежди виждам дрипави парцали. Виждам безкрайните светове на вселената като дребни семена на плодове, а най-голямото езеро в Индия като капка масло на крака ми. Възприемам световните учения като илюзии на магьосници. Съзирам най-върховната представа за освобождение като златен брокат в сън, и гледам на свещения път на осветените като на цветя, избуяващи в очите на човек. Медитацията виждам като стълб на планина, Нирвана – като кошмар на деня. Поглеждам към отсъждането на правилно и грешно като към извиващия се танц на един дракон, и възникването и изчезването на вярвания, като на обикновени следи, оставени от четирите сезона.”

Едно от най-значимите неща, които можем да направим като смъртни същества, наблюдаващи един преходен космос от несигурния си клон, е да осъзнаем, че всичко е преходно. Всичко е в процес на разпад. Всичко е съставено от същата несъвършена материя, като всичко останало. Неизменността е също толкова голяма илюзия, колкото и властта е илюзия на културата. Мъдро е да осъзнаем и двете. Понякога това изисква интелектуална безпощадност и творческо безгрижие.

Буда използва и двете в горния цитат, като разнищва понятията за власт сякаш са крехък пергамент, и пробива дупки във възприеманите идеологии с нагорещения ръжен на своите думи, и събаря цялата представа за фиксирано мислене в уталожения прах на свободното мислене, където корените най-накрая биват подхранени. Златото се разтапя в бляскаво нищо. Плодовете изгниват. Ученията се превръщат в застой. Четирите сезона на живота се поглъщат един друг.Всичко, което израства и процъфтява, не след дълго загнива и умира. Така да бъде. Но както мъдро се е изразил Руми: „Може би търсиш сред клоните нещо, което го има само в корените.”

Източник

Будизмът и психиделичното общество: Интервю с Терънс Маккена

Алън Бадинер: Ти си сред водещите застъпници за употребата на психиделици. Каква е историята на срещата ти с будизма?

Терънс Маккена: Като мнозина други през 60-те, попаднах на трудовете на Д.Т. Сузуки върху Дзен, които бяха много популярни по онова време. И още оттогава, тласкан от влечението ми към историята и изкуството, проявих интерес към тибетския будизъм. Но интересът ми не беше насочен конкретно към самия будизъм. Той по-скоро бе насочен към шаманисткият предбудистки феномен на религията Бон, която е възникнала от шаманската култура на предбудистки Тибет. При много тибетски будисти забелязах предразсъдъци спрямо Бон. Последователите на религията несъмнено са били сред по-ниските класи на теократичен Тибет, и си остават такива до ден днешен.

Нима будистката практика не те привлече?

Будистката психология ми бе много интересна. Достигнах до нея чрез трудовете на Херберт Гюнтер, който първоначално е бил хайдегерианец, но след това открил, че идеите на Махаяна отразявали неговото хайдегерианство. Бях вдъхновен от една книга на име „Тибетски будизъм без мистификация”, издадена по-късно с името „Съкровищата на тибетския среден път”, която съпоставя противоположни школи на будистката мисъл. Трудовете на Нагарджуна върху празнотата също ми оказаха силно влияние.

Какво е мнението ти за Абидама – психологическият компонент на будисткото учение?

Начинът, по който будизмът разглежда структурите на ума, се е превърнал в универсален. Въпросът как успява будизмът да постигне всичко това, без психиделици; не само как, но и защо, тъй като тези измерения на опита изглеждат много лесно достъпни чрез халюциногенни субстанции и растения, но изключително редки и необичайни във всички останали случаи.

Как се вписа будизмът в представата ти за психиделичното общество, за което често говориш?

Състраданието заема централна част в моралното учение на будизма и, да се надяваме, централна част в моралното прозрение на психиделичния опит. На етично ниво смятам, че двете се допълват взаимно и си подхождат много добре. На нас ни липсва състрадание. Будизмът проповядва състрадание. Психиделиците дават на хората силата да превъзмогнат обичайното си поведение.

Състраданието е функция на осъзнатостта. Човек не може да достигне до по-голяма осъзнатост, без да е постигнал по-голямо състрадание, независимо дали осъзнатостта е достигната чрез будистка практика или психиделично преживяване.

Тогава състраданието и осъзнатостта са двата стълба на будизма и психиделичното общество.

Състраданието и осъзнатостта. Според мен истинският контраст между будизма и психиделичния шаманизъм е между една теория, от която могат да бъдат извадени преживявания, и преживявания, от които може да бъде извадена теория.

Това е един от основните принципи на будизма – да изоставиш вярванията си, за да постигнеш директен опит.

Така е, но будизма, също като лука, има много слоеве. Например светският будизъм акцентира много върху прераждането. Философският будизъм гласи, че няма такова нещо като отделен Аз. Как могат да се съгласуват тези два възгледа? По пътя на логиката не могат, но религиите не се осланят на логиката. Религиите са структури в психиката на обществото, изпълняващи нужди, които не са диктувани единствено от разума. Във всяка една сложна философска система възниква самопротиворечие.

Един от най-значителните приноси на будизма към тази култура е, че той създава контекст за преживяване на смъртта. Ти си казвал, че осъзнатостта за смъртта е сред най-важните прозрения на психиделичния опит. Сходни ли са тези две перспективи?

Сходни са спрямо това, че целта им е една и съща. Целта, схващането на двата възгледа, е, че животът е подготовка за смъртта и тази подготовка е много специфична. Иначе казано, определени неща трябва да бъдат познати, определени техники трябва да бъдат овладени, така че преходът от физическото съществуване към онова, което е отвъд, да е по-лесен. В това отношение двете са много сходни и изглежда говорят за едно и също нещо.

Твърдиш, че двата ужаса, или двата проблема, на западното общество са егото и материализма, съчетаващи в един наивен монотеизъм. Защо будизмът да е по-малко решение от психиделиците?

Той е по-малко решение само от гледна точка на това, че е аргумент, а не нещо преживяно.

Но той е серия от практики, които водят до преживяване.

Да, но ти трябва да го извършиш. Разликата при психиделиците е в неизбежността веднъж щом решиш да глътнеш хапчето. Но будизмът и психиделиците са вероятно единствената противоотрова за егоизма и материализма, които унищожават планетата. Това не е нещо абстрактно. Най-важното, с което будизмът може да ни помогне, е да разкрие вътрешното ни богатство и да отклони вниманието ни от материалния фетишизъм, който е един много примитивен религиозен импулс. Това е първобитния религиозен импулс да фетишизираме различни обекти, и будизмът ни показва изход от него.

Начинът, по който говориш за екстаза, има и будистки оттенък – границата, или дълбочината, на човешките чувства, която включва и страданието. Това е много сходно на будистката представа, че нирвана обхваща и самсара.

Истинският екстаз е в единството на противоположностите. Ти преживяваш един парадокс, така че той е както въздигащ и просветляващ, така и ужасяващ и заплашителен. При него се разпадат всички граници.

Очакваш ли възникването на една будистко-психиделична култура?

Не, това е една будистка, психиделична, екологична, феминистка култура! Винаги съм смятал, че будизмът, екологичната мисъл, психиделичната мисъл и феминизмът са четирите страни на решението. На пръв поглед тези неща изглеждат много отдалечени едно от друго, но са липсващите части от пъзела – почитане на женското начало, почитане на планетата, акцентиране върху дематериализма и състраданието, и инструментите за съживяването и съгласуването на първите три.

Като въпросните инструменти са психиделични субстанции?

Да. Ще е много интересно да се намерят будисти, които да са достатъчно непредубедени, че да започнат изследванията си наново с помощта на психиделици, и да не казват обичайното „Нашият начин е по-добър,” а да казват, „Може би е по-добър, може би не е. Нека съчетаем всичката практика, всичкото разбиране и всичките техники с ботаниката, химията и всичката етнография, и да видим какъв ще е резултата.” Какво ли би последвало от това? Ако, както казва Бейкър Роши, хората се развиват бързо благодарение на психиделиците, тогава нека се развиват бързо с помощта на психиделиците. И когато достигнат етап, в който практиката и методите станат основни, то практиката и методите трябва да застанат на първо място. Може би на няколко пъти те ще си сменят местата.

Не виждаш ли някакво противоречие, ако будист да изследва психиделици?

Не, дори бих попитал: Как може да си сериозен будист, без да си изследвал психиделиците? Тогава ти си формален будист, будист на теория, будист от практика, но това е практика с помощни колелета. Защо не изкараш старата лодка да видиш как плава?

Или може би трябва да изпробваш старата възглавница за медитация!

Или да пробваш и двете!

- Алън Бадинер

Източник: http://realitysandwich.com/319111/buddhism-and-the-psychedelic-society-an-interview-with-terence-mckenna/

Антропологията е от толкова голямо значение, че всички деца трябва да я изучават

Антропологията, или изучаването на човечеството, трябва да е първата наука, с която децата ни се сблъскват, пише Марк Брайтман, и с уникалната й способност да подбужда въображението, да разширява ума и да отваря сърцето. Опитите за нейното омаловажаване в образователната система от онези, които знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо, трябва да бъдат спрени.

Антропологията е попаднала в новините, тъй като нейното А-ниво, въведено едва през 2010, е застрашено.

Тази дисциплина никога не е била толкова важна, колкото в сегашните времена на високи нива на нетолерантност в обществото, но освен че ни помага да разберем етническото многообразие, тя постига и много повече.

Освен биологичните, лингвистични и медицински сфери, антропологията обхваща и социалните и културни сфери, и изучава както човешката екология, така и „екологията на ума”, позовавайки се на заглавието на класическия труд на Грегъри Бейтсън.

Спомням си, когато се чудех каква специалност да запиша в университета. Обичах езиците, историята и изкуството, и също така копнеех да пътувам. Но тогава не бях чувал за антропологията.

Едва по-късно, като студент, изучаващ английска литература, прочетох „Тъжни тропици” на Леви-Строс и бях смаян от историята, която той разказва за разрушаването на околната среда от колониализма, както и за душевните светове на народите Бороро и Намбиквара, които са били на прага на изчезването.

Много от моите студенти ми разказват подобни истории за това как случайно са открили антропологията, и когато им говоря за антропологията от А-ниво, ми казват, че им се ще да са я изучавали още в училище.

Антропологията е ключова както за екологията, така и за културата

Меланхоличният тон на Леви-Строс, изразен в заглавието на неговата книга, произлиза от това, че авторът е бил свидетел на ерозията на културното и биологично многообразие. Вкоренена в по-старите дисциплини, доближаващи се до естествените науки, като географията и биологията, както и в хуманитарните и социални науки, антропологията разглежда човешката екология, различните начини на съществуване във физическия свят, устойчивостта – а не само културата и идентичността.

Добре е, че медиите отразиха наскоро обоснованите протести срещу премахването на антропологията от А-ниво, още преди да е имала възможност да пусне корени (повечето училища не разполагат с възможността да я предлагат като предмет). Но в репортажите се акцентира единствено върху ползата от антропологията за разбиране на културните различия.

Да, вярно е, че антропологията може да ни помогне да разберем и да се свържем с различните култури, с различните начини на живот по света. Тя със сигурност може да научи хората как да бъдат по-толерантни към многообразието. Но антропологията е същевременно много повече от това.

В условията на глобална екологична криза, която повечето медии не взимат на сериозно, дисциплината също има какво да предложи. Антрополозите са известни с документирането на различни традиционни поминъци, които често са устойчиви адаптации към среди, в които животът би бил труден без наличието на богати традиционни познания и практики, от които да се черпи.

Както често се отбелязва в списание “The Ecologist”, много туземни народи разполагат с богат набор от традиционни познания, съставящи сложни серии от практики, които са съвместими с и действително се основават на дългосрочни екологични връзки.

Антрополозите са полагали много усилия в разбирането на тези практики и в разкриването им пред останалия свят. Ние показваме как различните народи изменят своята околна среда, за да я направят по-продуктивна, вместо да изчерпват ресурсите, които намират – случаите на антропогенни горски острови и износени почви са примери за това.

Митът за „пустошта”

Земя, която не е усилено обработвана, често бива класифицирана с лекота като „пустош” и е включвана към икономическата категория „природен капитал”, което води до наивното заключение, че ако тя бъде подчинена на законите на търсенето и предлагането, тогава ще се разкрие истинската й стойност.

Но стойността на земята, както е показала работата ми с REDD+, така и множество други антропологични изследвания, не може да бъде ограничена до обменната стойност на пазара, и опитите в тази насока могат да бъда изключително вредни за хората и околната среда.

Колегата ми от Лондонския университетски колеж, Джеръм Люис, е показал как икономиката на споделянето, практикувана от ловците-събирачи Мбендйеле в Конго, както и тясната им връзка с гората, са невидими за съседните фермери, дърводобивните компании и природозащитните организации, което често води до изселвания и злоупотреби, както се е споменавало и друг път в това списание.

В собствената си работа, в сътрудничество с бразилски учени, съм показал как собствеността играе ключова роля в оформянето на социалните взаимоотношения сред местните амазонски народи.

Когато държави и миннодобивни играчи предявяват претенции върху дадена земя на основание, че тя не е използвана, че тя е terra nullius (ничия земя), те често го правят в тоталното си невежество, както за местните практики, така и за местните режими на собственост. Затова антрополози често биват избирани за посредници в подобни случаи.

Във възприемането й като „подривна” ли е истинския проблем?

Шумът, който министърът на образование вдигна покрай академичната „точност”, звучи като оправдание за отхвърлянето на антропологията – дисциплина, която в най-добрата си форма съчетава научната прецизност с критичната осъзнатост на хуманитарните науки.

Антрополозите също така отправят и остри, обосновани критики към предположенията на политиците и технократите, които предлагат изкушаващи „взаимноизгодни” решения на проблеми, касаещи устойчивото развитие. Твърде много са добронамерените проекти за развитие, които не правят подробен отчет на местните ситуации и не успяват да изпълнят целите си, което води до неумишлени и понякога пагубни последствия, както за околната среда, така и за местното население.

Вероятно поради тази причина антропологията е възприемана като прекалено подривна- тя действително насърчава развиването на критично мислене, което може да се окаже неудобно за властимащите, особено ако идва от остри и влиятелни критици на установения ред, като Дейвид Грейбър.

Последователните правителства твърдят, че политиката им се основава на научното познание. Но си остава факта, че те обикновено го правят, когато е в тяхна полза, а научните аргументи биват приемани безсистемно, за да оправдават предварително изготвени политически цели.

Икономисти, като Парта Дасгута, са усвоили от политиците идеята за природния капитал, тъй като той може да бъде използван в подкрепа на една нова реторика около създаването на „зелена икономика”, при която в действителност няма почти никакви съществени промени от обичайната практика.

Парадигмата на природния капитал не е задължително нещо, което трябва масово да бъде отхвърляно, но трябва да се признае такова, каквото е: обобщаващ дискурс, произлизащ от западния капитализъм.

За много народи „природата” не е някакъв обект и не е отделна от културата. Действително голяма част от „природните” пейзажи, които организации за опазване на околната среда се опитват да спасят, са продукт на многовековни усилия от страна на туземните народи – същите народи, които твърде често биват изселвани, за да се освободи място за ловни хижи, плантации или „въглеродни ями”, които са в ползва единствено на богатите.

Всички трябва да изучаваме антропология още от начално училище

Достига се до все по-ясен консенсус сред хората, повдигащи въпроса за глобалната екологична криза, че природните науки и икономиката не биха успели без приноса на изкуствата, хуманитарните и социални науки, както категорично посочи скорошна конференция в Лондонския университетски колеж.

Антрополозите редовно се занимават с местни и глобални феномени, като работят на допирните точки между изкуствата и науките. Имаме нещо много важно, с което да допринесем, и понякога ни се отдава тази възможност.

Директорът на Института за глобален просперитет към Лондонския университетски колеж е антрополог (Хенриета Мур); антропологът Стивън Рейнър е участвал в Междуправителствената група по изменение на климата, както и в Работната група по климатично геоинженерство към Кралското дружество; и антропологът Мануела Карнейро участва в Междуправителствената група по биоразнообразие и услуги, свързани с екосистемите.

Така че антропологичното познание се търси, и то не само в сферата на културната идентичност. Ограничаването на аргумента относно стойността на антропологията от А-ниво за политиката на идентичността би било в ущърб на самата дисциплина.

Антропологията дава на учещите от всяко ниво критична осъзнатост за съществените проблеми на нашето време, които не са само религията и етноса, но също и глобалната устойчивост, биокултурното разнообразие и опазването на околната среда. Тя също така предоставя отлична подготовка за изучаването на други по-установени дисциплини, като история, английска литература или география.

В обществения живот са необходими повече антрополози, като тогава дисциплината наистина би повлияла върху обществото и околната среда, и то към по-добро.

Вместо да отстранява антропологията от А-ниво, правителството би трябвало да подкрепя нейното въвеждане в образователната система на всички нива. Когато уредих Никшивака Яванава от организацията Сървайвал да говори в началното училище на сина ми в Оксфорд, той изнесе въвеждащ урок по антропология пред претъпкана зала от деца на възраст от 4 години нагоре и се превърна в истинска сензация.

В продължение на седмици при мен идваха родители и учители, както и самите деца, за да споделят колко вълнуващо и вдъхновяващо преживяване е било това за тях.

Отварянето на очите на нашите деца, още от най-ранна възраст, за чудесата на културното многообразие, и различните начини за устойчив живот по света, несъмнено трябва да е основна цел на образователната ни система.

- Марк Брайтман

Източник: http://www.theecologist.org/campaigning/2778425/anthropology_is_so_important_all_children_should_learn_it.html