Навлизане в свещеното пространство - Архетипа на Магьосника

Клип, разглеждащ архетипа на Магьосника, както и такива понятия, като посвещаване, ритуален процес и свещено пространство. Със субтитри на български.

Превод на албума "Age of Aquarius" на Villagers of Ioanina City

 “Добре дошли”

Добре дошли в новата ера.

Задава се слънчевия лъч.

Добре дошли в новата епоха.

Пълнотата на времето е тук.

Добре дошли.

Погледнете звездите.

Погледнете знаците.

Началото на нещо ново е това.

Ерата на водолея.

Задава се слънцето.

Великолепното.

Това е началото на нов живот.

Заливането е започнало.

~~~

“Ерата на водолея”

Стой близо до реката и плачи,

и реката ще почувства, че бога на дъжда си ти,

ще те почита като бог и творец вовеки.

Тогава всички самодиви ще дойдат от гората,

за да ти покажат танца на нощта.

Това е ерата на водолея.

От реката аз излизам.

Издишвам.

Най-накрая прероден съм.

Дъжда пада по брега.

Зората идва.

Почти отишла си е нощта.

Дойдох оттам, където изгрява Лъва.

Тъй отдавна кръстосвам из космоса.

Една горска самодива ме зове:

“Ела и ще ти покажа накъде да поемеш.”

Ерата на водолея.

До планината бягахме.

Открихме древен храм, носещ моето име.

Тогава поклони се тя и следните слова изрече:

“От хиляда години те очакваме.“

„Трябва нещо да направиш ти сега,

за да доведеш светлината.

Трябва нещо да направиш ти сега,

за да промениш света.“

Ерата на водолея.

Завръщам се отново към майката земя,

да събудя огъня и дъжда.

Завъртам отново кръговете на времето,

за да върна обратно слънцето.

~~~

“Част V”

Сам в нощта,

седнал в светлината на свещта,

замислен отново над живота и всички неизказани слова.

Знаеш, че дълбоко се разкайвам аз.

Разхождам се по улиците на родното място.

Отново спомням си за цялото ми детство и мечтите, които сме споделяли.

Детството ми стигна своя край.

Времето в кръгове лети и наново то започва.

Тъй бързо, но илюзия е то и се огъва.

Сега разбирам смисъла.

Всички дневни сънища,

в които търся светлината.

Светците зовяха ме в нощта

и казаха ми, че всичко е в реда на нещата.

Гласовете продължават да ме зоват,

не спират виковете им в главата,

да намеря отговорите и да странствам,

те винаги били са там.

Мисля как пътя свой да открия,

и осъзнавам, че застанал съм на прага.

Правя първа крачка и се сбогувам.

Ще се видим от страната друга.

За ободряване дойдох,

пропътувах време и пространство,

през всички епохи.

Планетите са подредени.

Дойдох за избавление

на душа, дух и ум.

Навсякъде отекват промените.

Тялото ми съживено е.

~~~

“Танца на нощта”

Тази нощ витае благоговение.

Раждането на новото дете.

Към живота то върнало се е.

Към небето погледнете.

Подредени са планетите.

Сблъскват се звездите.

Почувствайте гърма.

Гърма от космоса.

Ето го воденосеца.

Kладата подгответе.

Духа си по-високо издигнете.

През огъня танцувайте.

Танцувайте в нощта.

Тук е вече пролетта.

Съживена е природата.

Възвисена е Земята.

Копнее за нощта негова.

Процъфтял е света.

Заедно танцувайте.

Предела умствен надскочете.

Още една крачка направете.

Всички заедно.

Танцувайте за неговото изгряване.

По свещената спирала се усучете.

Навсякъде танцуване.

Движение в кръгове.

До момента, в който стигнем предела.

Ерата на водолея.

Заедно пеем песента,

заедно с ангелите,

с духовете и животните.

Сливаме се със вселената.

Най-накрая слънцето е дошло.

Това е новото начало.

Отворете очи.

Обгърнете новото начало.

Отворете очи.

~~~

“Татко Слънце”

Хоризонта погледнете.

Слънцето протяга се.

Промяната във въздуха усетете.

Най-накрая светлината дойде.

Затворете очи и се синхронизирайте

с отминалите гласове.

Майката Земя зове.

Призовава ви да действате.

Винаги зове ви тя.

Завинаги зове.

Никога не достига до вас.

На слънцето се моля аз.

Чуй ме, дете.

Чуй ми молитвите.

Винаги гледай към това слънце

и не спирай да протягаш ръце.

На слънцето се моля аз.

Дойдох от планината,

за да измия страха.

Отпих от извора.

Кристално чиста вода.

Аз съм свещената река,

която от миналото извира.

Дойдох да предам

и разпространя златния прах.

Аз съм огъня, аз съм дъжда.

Въздуха, семето, праха.

Златното зърно.

Аз съм слънцето и дъжда.

Чуй ме, дете.

Чуй ми молитвите.

Винаги гледай към това слънце

и не спирай да протягаш ръце.

~~~

“Хилядолетен блуз”

Задават се странни дни.

Сине, гордо ти се изправи.

В пламъци са всички улици.

Сине, гордо ти се изправи.

Не трябва да забравяш ти,

че живота просто е едно пътуване.

Гласа, който вътре в теб говори.

Той трябва да те ръководи.

Не се страхувай ти.

Сине, гордо се изправи.

Спомняш ли си,

че преди имаше една мечта?

Светеха всички деца,

 с безгрижие танцуваха.

Нито жажда, нито глад

стига до върховното.

Мечтите стават истински

стига да повярваш ти.

Не се страхувай ти.

Сине, гордо се изправи.

Няма ние да изчезнем.

Ще отстояваме онова, що е правилно.

Винаги заедно.

Борим се за свободата да променяме нашия живот.

Ние сме мечтателите.

Ние ще променим света.

Ние сме жарта.

Ние сме светлината на света.

Нов ден се задава.

~~~

“Космическа душа”

Отивам към северната звезда.

Почти съм там.

 Ще се превърна в огъня и дъжда.

От въздуха.

Гмуркам се в морето на космоса.

Жадувам за вечно изящество.

Извивам се през време и пространство.

Летя със скоростта на светлината.

Отплавам в откритото море.

Най-накрая съм свободен.

Към небето се издигам

като искра в нощта.

Знаеш, че един ден ще се завърна,

там ще бъда.

Утрото на новия ден.

Там ние ще се срещнем.

Мечтатели сме на един свят различен,

обгърнат от любов безгранична,

мир и хармония безусловна.

Зората на златната епоха.

Отплавам в откритото море.

Най-накрая съм свободен.

Към небето се издигам

като искра в нощта.

Отвъд морето,

през време и пространство,

чувствам се жив сега.

Дойдох от друг свят.

Светлината през тъмнината видях.

Искрата от черната дупка.

Радостта от тъгата.

Аз съм космическата душа,

огъня в духа.

Довери се в следните слова:

Може по-различно да тече живота.

Всичко се върти в кръга.

Своята душа трябва да спасиш.

Ума освободи и отърви се ти.

Дома си намери.

Издишай и пътя свой открий.

Духовната любов усети.

Космическата душа вътре в теб.

От черната дупка излез,

и по сиралата се усучи.

Отлети!

Всичко в кръгове се върти.

~~~

“Песен за невинните”

Песен за невинните.

Носители на светлината.

За ексцентриците.

Обитателите на нощта.

За всички имигранти на живота,

за потисканите.

Живи да са изследователите на ума.

Мечтатели на новия свят.

Ще ви последвам до края на света.

Най-накрая ще влезем в златната епоха.

Ще се изправим срещу всяка неправда

с всичката сила, която имаме.

И ако застанем заедно като един,

ще превъзмогнем.

Ще ви последвам до края на света.

Най-накрая ще влезем в златната епоха.

Тишината

Вълните на ума изискват тъй много от тишината,

но нищо не отвръща тя,

не дава ни отговор, ни аргумент.

Тя е скрития автор на всяка мисъл, всяко чувство, всеки момент.

Тишината.

Една дума единствена казва тя,

и тази дума е самото това съществуване.

Каквото и име да ѝ дадеш, не я докосва, не я улавя.

Никакво разбиране не може да я обхване.

Умът се хвърля срещу тишината,

настоява да бъде допуснат в нея.

Но никой ум не може да навлезе в сияйната ѝ тъмнина,

в чистата ѝ и усмихваща се пустота.

Умът се втурва в свещени запитвания,

но тишината си остава безразлична към тези вълнения.

Единственото, за което моли тя, е нищо.

Нищо.

Но ти отказваш да ѝ го дадеш, защото то е последната монета в твоя джоб,

и би предпочел да ѝ дадеш своите искания,

отколкото своите свети и празни ръце.

Извадка от книгата "Emptiness dancing"

Вечно повторение

Побратими човеко,

целия ти живот, като часовник пясъчен,

винаги ще бъде преобръщан.

И непрекъснато отново той ще се изчерпва.

Минута дълга ще изтече.

Винаги ще бъде преобръщана.

Докато всички условия, от които развил си се ти,

винаги ще бъдат преобръщани,

не завъртят колелото на процесите космически,

винаги ще бъдат преобръщани.

И тогаз ще откриеш ти всяка болка и наслада,

всеки приятел и всеки враг,

всяка надежда и всяка грешка,

всяко стръкче трева и всеки лъч светлина.

Още веднъж, и цялата тъкан от неща,

която твоя живот изгражда,

винаги ще бъде преобръщана.

Този пръстен, в който само зрънце си,

ще заблестява наново вовеки,

ще бъде преобръщан винаги.

И във всеки от тези цикли

един заветен час ще настъпи,

в който за първи път един човек,

а след него и мнозина други,

мисълта могъща ще прозре

за вечното повторение на всички неща.

И за човечеството това винаги ще бъде зенита.

Поредното от безброй начала.

 И тогаз ще откриеш ти всяка болка и наслада,

отново започваш отначало,

всеки приятел и всяка любов изгубена,

от самото начало,

всяка надежда и всяка грешка,

отново започваш отначало,

всяко стръкче трева и всеки лъч светлина.

Преди да засънуваме за две

Вижте!

Великолепието е в нашите ръце.

Великолепие, взиращо се в кожата,

обширно като самото небе.

Плътта и кръвта.

Звезди в космоса, протягащи се навън.

Аз, протягащ се навън

към вътрешността.

Свалена е бронята.

Отново и отново.

Все по-дълбоко.

Аз, протягащ се навън

към вътрешността.

Отвъд очите -

скрито битие.

Отвъд ушите -

съзвучие.

Безкористно, туптящо сърце.

Ритъм на дихание.

Животът вроден.

Преди да засънуваме за две.

Животът вроден.

Преди да засънуваме за две.

Поредна нощ насочва окото към истината,

изгаряща нагоре към планината.

Подхранва всички, дошли да видят звяра,

с кръвта, излъчваща свободата.

Поразителна зора

довежда останалите да видят.

Всички наши избавители

виждали са тук преди.

Пореден ден, вкоренен

в дървета изпопадали.

Умът измивам аз в това море.

Сребърни, далечни брегове.

Тялото ми те донасят.

Рьокан

Колибата ми разположена е в гъста гора.

С всяка година бръшлянът зелен все по-дълъг израства.

Без вести от света човешки.

Единствено от време на време чуват се дърварски песни.

Слънцето блести и закърпвам аз своите одежди.

Щом луната изгрее, зачитам стихове свещени.

Нямам нищо за съобщаване, приятели.

Ако търсите вие смисъла,

спрете да гоните всички тези неща.

За да се насладите на необятността на живота,

нямате нужда от много неща.

~~~

Унесен в игра, забравил съм времето аз.

Подминаващите сочат, смеят се и питат:

"Какъв е смисъла от подобна детинщина?"

Отговор аз не давам, единствено дълбоко се покланям.

Дори и да им отговоря, те не биха ме разбрали.

Огледайте се! Няма нищо друго освен това.

~~~

С не-ум, цветовете приканват пеперудите.

С не-ум, пеперудите навестяват цветовете.

Когато цветето разцъфва, пеперудата долита.

Когато пеперудата долита, цветето разцъфва.

Не "познавам" другите,

другите не "познават" мен.

Без взаимно да се познаваме,

ние естествено пътя следваме.

~~~

Когато изпарят се всички мисли,

навлизам аз в гората и събирам малко билки.

Също като потока устремен,

провиращ се през мъхести процепи,

ставам ясен и прозрачен.

~~~

Живота ни на този свят -

с какво бих могъл да го сравня.

Като ехо, отекващо в планина,

издигащо се в празни небеса.

~~~

От глупав инат живея сам,

приятел на дървета и билки.

Твърде ленив, за да разграничавам

правилното от неправилното,

смея се на себе си, като пренебрегвам обществото.

Вдигам кокалестите си крака, пресичам потока,

благословен от пролетното време, с торба в ръка.

Живея така, нищо не искам,

в мир с целия свят.

~~~

Пръста ти сочи към луната,

но пръста е сляп до нейната поява.

Какво свързва двете неща?

Самостоятелни обекти ли са или има тайна връзка?

Това е въпрос за начинаещи,

погълнати от морето на невежеството.

Обаче онзи, който гледа отвъд метафората,

знае че тук няма нито пръст, нито луна.

~~~

Дори ако хората знаят, че наименованията реални не са,

те не виждат, че самата реалност корен няма.

Име…реалност…и двете са далеч от целта.

Намери радостта в постоянната промяна на потока.

Масафуми Нагасаки

Масафуми Нагасаки е 82-годишен японец, който е прекарал последните 29 години сам на остров Сотобанари (Ириомоте Окинава, Япония). Той предпочел да следва изискванията на природата, отколкото тези на друг човек, което е довело до бягството му от цивилизацията. Единственото му желание е да умре на този необитаем остров. Със субтитри на български.