Описание за въздействието на музиката от 3 век пр.н.е.

"Ченг от Северната порта попитал Жълтия император: „Господарю, когато повелихте да изпълнят музиката Хсиен Чи в областта около езерото Тунг Тинг, слушах и отначало изпитах страх, слушах отново и бях изтощен, изслушах края и бях озадачен. Разстроих се, бях неспособен на съгласувана реч и накрая изгубих всякаква самоувереност.

Жълтият император отвърнал: „Не бих очаквал нищо друго! Помолих хората да я изпълнят, настроих я към небесата, придържах се към принципите на ритуала и я вкорених във велика чистота. Преди всичко съвършената музика намира отклик в света на хората. Тя трябва да се придържа към принципите на небесата и да е в синхрон с петте добродетеля. Тя би трябвало да се слее със спонтанността, в резултат на което е способна да предопределя последователността на четирите сезона, да внася голяма хармония в целия живот. Това ще бъде видяно в процесията на четирите сезона, раждащи целия живот. В един момент нараства, в друг утихва, в един момент е ясна, в друг смътна, Ин и Ян са в хармония, звуците се изливат наяве. Сякаш съм насекомо, събуждащо се от хибернация, или трясък от гръмотевица, без край, без начало, от една страна смърт, от друга – живот, от една страна приключила, от друга – прииждаща. Тя е непрекъсната, но не следва надежден мотив. Точно това те обезпокои.

След това я изсвирих с хармонията на Ин и Ян, и я осветих със светлината на слънцето и луната. Нотите се промениха от къси на дълги, от нежни на груби. Всички те следваха едно единствено съзвучие, но нищо не ги определяше. Нотите изпълниха долините и клисурите, и беше безполезно да се опитваш да ги запреш или да предпазиш духа си, тъй като подобни ноти се носят както те пожелаят. Нотите са отмерени, ясни и остри. Така че призраците и духовете се крият в тъмното, а слънцето, луната и звездите следват своя курс. Аз спрях, когато и музиката спря, но звуците продължиха да текат. Това те разтревожи, не можеше да го разбереш, оглеждаше се за тях, но не можеше да ги видиш, тръгна след тях, но не успя да ги намериш. Ти беше зашеметен и затова застана пред универсалния свидетел на Дао или се опря на старото дърво и започна да стенеш. Очите ти бяха неспособни да разберат и затова не можеше да разчиташ на тях, силата ти рухна под теб. Не успях да я хвана. Тялото ти се разтвори в празнотата, ти изгуби контрол и постигна освобождение. Точно това те изтощи.

В последната част използвах ноти, които не изтощават. Спонтанно ги обединих. Това изглеждаше като хаос, като гъсталак, изникнал от един корен, като естествена музика, изпълнена от никой не знае какво, движеща се, но не отиваща никъде, скрита в дълбока тъмнина. Някои го наричат смърт, други живот. Някои го наричат плод, други цвете. Нотите се движеха, течаха, отделяха се и се променяха, като не следваха ясен мотив. Разбираемо, светът е несигурен спрямо тях. Светът потърси съвет от мъдреците, като вярваше, че те познават истинската форма и истинската съдба. Когато небесата не са разпалили извора на живота, но петте жизнени органа са в готовност, това е известно като музиката на небесата, която възхищава сърцето, без думи. Затова владетелят на Йен я възхвали, като каза: „Като се ослушваш за нея, ти не я чуваш; като се оглеждаш за нея, ти не виждаш нейната форма. Тя изпълва небесата и земята, и обхваща шестте посоки.” Ти копнееш да я чуеш, но тя е отвъд теб. Точно това те обърка.

Първо изпълних музиката, която предизвиква благоговение, и заради това благоговение у теб възникна страх като някакво привидение. След това създадох изтощение, и това изтощение събуди у теб съгласие. Накрая завърших с объркване и то те накара да се чувстваш глупав. Но тази глупост ти разкрива Дао, и ти можеш да носиш това Дао, където и да си.”

Извадка от книгата "Джуандзъ"

Не можеш да се изцериш от това да бъдеш човек

Не можеш да се изцериш към един свят, в който не съществува тъмнина. Тя винаги ще съществува. Не можеш да се изцериш към физически най-съвършената твоя версия. Не сме родени и устроени да бъдем това. Не можеш да се изцериш от всяка една тревога, разногласие, борба, скръб, тъга или лош ден. Това не е смисъла да бъдеш жив. Смисълът на изцелението не е завръщане към състояние, в което всичко е съвършено. Той по-скоро е в това да развием способността да откликваме на несъвършеното. Не можеш да се изцериш от това да бъдеш човек. Никога не сме били предназначени да го правим.

Като уверени в себе си индивиди, ние имаме склонността да вярваме, че всяко чувство или преживяване, което не е напълно позитивно, е поредния дразнител. Ако се опитаме, ние можем, чрез разговор, работа върху себе си и терапия, да спрем тяхното повторно възникване. Ние вярваме, че можем да се излекуваме от негативните емоции, защото до известна степен това е вярно. Ние знаем, че това е вярно, защото сме го виждали на практика. Но ние не сме предназначени да прекарваме целия си живот в откриването на увредени части от себе си, които имат нужда от поправяне. Тъжните, разочароващите или мъчителните събития не винаги са пречки или бариери. Понякога онова, което възприемаме като несъвършенство, е част от човешкото преживяване и е предназначено да бъде точно това.

В нашите представи изцелението е някакъв начин, чрез който ние стерилизираме себе си в едно безчувствено състояние. В действителност изцелението е способността да чувстваме пълно и свободно, и да знаем, че никое единично емоционално преживяване не ни определя завинаги. Изцелението не е идеята, че можем със силата на волята да достигнем физическо съвършенство. Вместо това то означава да навлезем във величието на това кои и как сме, и да го обичаме възможно най-дълбоко. Изцелението не е практиката бавно да се отделяме от всеки един човек, който ни разстройва, докато не се изолираме напълно. Вместо това то е практиката на комуникиране през тази неудовлетвореност, на изразяване на нашите нужди преди да сме достигнали точката си на пречупване, и на приемане, че това напрежение е естествена част от човешките взаимоотношения, и всички можем по-добре да преминаваме през него.

Изцелението не е надеждата, че един ден може да достигнем до състояние, в което нищо не ни тревожи. За да стигнем дотам, ние ще трябва толкова силно да се отдръпнем, че тогава никога няма да ни бъде предоставена възможността да се опитваме и да се проваляме, да бъдем виждани и да сме уязвими, да опитваме нови неща, да бъдем предизвиквани и да израстваме. Изцелението не означава да се опитваме да отстраним всичко, което е несъвършено, а да откликваме на несъвършеното с повече разбиране, яснота и вътрешна сила.

Ако си амбициозен човек, най-вероятно си прекарал живота си, като си вярвал, че можеш да коригираш онези части от себе си, които са незадоволителни. Това е парадокс. Като се освобождаваш от своите слаби страни, ти се оковаваш. Ако постоянно се поправяш, ако постоянно вярваш, че можеш да еволюираш в нещо по-добро, ти никога не си достатъчен. Без значение какво правиш или кой си, знай следното: ще има лоши отзиви, ще има черногледство, ще има хора, които не са доволни от твоята работа, ще има безсмислени коментари в най-добрия случай, и жестоки коментари в най-лошия, ще има хора, които проектират своето отчаяние върху твоите белези, и ще се чувстваш сякаш някой се опитва да те разреже отново.

Ще има кофти дни, понякога за добра причина, друг път не, ще има мигове, в които трябва просто да легнеш и да скърбиш, и такива, в които трябва да се разходиш, да се отърсиш от някакво настроение, което е без явен източник. Ще има хора, които те докарват до прага на здравия разум и после те връщат обратно, ще има взаимоотношения, които те подлагат на изпитания както никога преди. Ще има изнервящи моменти, болезнени моменти, моменти на огромно разочарование, когато нещо, за което си мечтал цял живот, не се окаже това, за което си се надявал.

Но нито едно от тези неща няма значение, защото това важи за всеки един от нас и ще важи завинаги.

Отрицателният отзив ще бъде избутан от положителните, жестокия човек ще бъде последван от друг, който казва: „Ти промени живота ми”. За всеки човек, който се опитва да проектира своята болка върху твоите рани, ще има дузина други, които ти предоставят начини за изцеление. За всеки кофти ден ще има много повече върховни преживявания и блажени висини. Дори най-упоритите чувства ще се извият като вълна и ще се срутят, дори най-драматичните кризи ще избледнеят с времето. Няма да си спомняш часовете, прекарани в отчаяние или разхождане за отърване от емоциите. Ще си спомняш онова, което си научил, ще си спомняш онова, което си видял, ще си спомняш благодарност.

За всяко едно нещо, което не можем да контролираме в този живот, има толкова много, които можем. Разбира се, това включва нашия отклик, който е всичко, с което разполагаме. Не е необходимо да поправяме всяка спънка. Не е необходимо изцяло да отбягваме кофти дните.

За да се избистри калната вода, много често ние трябва да я оставим на мира. За да успеем, трябва да се провалим. За да сме чудни, трябва да приемем своята неповторимост и да се виждаме като достатъчни. За да се учим, трябва да опитваме. За да сме по-добри, трябва да се изправим пред вътрешните си бури. Ние не сме предназначени да се изцерим от това да бъдем хора. Предназначени сме да позволим на това, че сме хора, да ни изцери.

Източник:https://humanparts.medium.com/you-cannot-heal-your-way-out-of-being-human-89e984294557

"Проектът Съншайн" - Едно дълбоко преживяване на живот, смърт и смисъл

Преглед на филма "Проектът Съншайн" и дълбокото му представяне на теми като живот, смърт и смисъл.

Ами ако оцелеем? - Чарлз Айзенщайн

Продължаваме да чуваме, че изчезването на човешкия вид е възможно да се случи в нашия живот, че ако не сменим бързо посоката, ако не намалим въглеродните емисии в нашите икономики, не засаждаме повече дървета и не изсмукваме въглерод от въздуха, човешката цивилизация може да загине. Ами ако това не е вярно? Ами ако можем да оцелеем? Какъв свят призоваваме тогава? Един свят от бетон или един жив свят?

Навлизане в свещеното пространство - Архетипа на Магьосника

Клип, разглеждащ архетипа на Магьосника, както и такива понятия, като посвещаване, ритуален процес и свещено пространство. Със субтитри на български.

Превод на албума "Age of Aquarius" на Villagers of Ioanina City

 “Добре дошли”

Добре дошли в новата ера.

Задава се слънчевия лъч.

Добре дошли в новата епоха.

Пълнотата на времето е тук.

Добре дошли.

Погледнете звездите.

Погледнете знаците.

Началото на нещо ново е това.

Ерата на водолея.

Задава се слънцето.

Великолепното.

Това е началото на нов живот.

Заливането е започнало.

~~~

“Ерата на водолея”

Стой близо до реката и плачи,

и реката ще почувства, че бога на дъжда си ти,

ще те почита като бог и творец вовеки.

Тогава всички самодиви ще дойдат от гората,

за да ти покажат танца на нощта.

Това е ерата на водолея.

От реката аз излизам.

Издишвам.

Най-накрая прероден съм.

Дъжда пада по брега.

Зората идва.

Почти отишла си е нощта.

Дойдох оттам, където изгрява Лъва.

Тъй отдавна кръстосвам из космоса.

Една горска самодива ме зове:

“Ела и ще ти покажа накъде да поемеш.”

Ерата на водолея.

До планината бягахме.

Открихме древен храм, носещ моето име.

Тогава поклони се тя и следните слова изрече:

“От хиляда години те очакваме.“

„Трябва нещо да направиш ти сега,

за да доведеш светлината.

Трябва нещо да направиш ти сега,

за да промениш света.“

Ерата на водолея.

Завръщам се отново към майката земя,

да събудя огъня и дъжда.

Завъртам отново кръговете на времето,

за да върна обратно слънцето.

~~~

“Част V”

Сам в нощта,

седнал в светлината на свещта,

замислен отново над живота и всички неизказани слова.

Знаеш, че дълбоко се разкайвам аз.

Разхождам се по улиците на родното място.

Отново спомням си за цялото ми детство и мечтите, които сме споделяли.

Детството ми стигна своя край.

Времето в кръгове лети и наново то започва.

Тъй бързо, но илюзия е то и се огъва.

Сега разбирам смисъла.

Всички дневни сънища,

в които търся светлината.

Светците зовяха ме в нощта

и казаха ми, че всичко е в реда на нещата.

Гласовете продължават да ме зоват,

не спират виковете им в главата,

да намеря отговорите и да странствам,

те винаги били са там.

Мисля как пътя свой да открия,

и осъзнавам, че застанал съм на прага.

Правя първа крачка и се сбогувам.

Ще се видим от страната друга.

За ободряване дойдох,

пропътувах време и пространство,

през всички епохи.

Планетите са подредени.

Дойдох за избавление

на душа, дух и ум.

Навсякъде отекват промените.

Тялото ми съживено е.

~~~

“Танца на нощта”

Тази нощ витае благоговение.

Раждането на новото дете.

Към живота то върнало се е.

Към небето погледнете.

Подредени са планетите.

Сблъскват се звездите.

Почувствайте гърма.

Гърма от космоса.

Ето го воденосеца.

Kладата подгответе.

Духа си по-високо издигнете.

През огъня танцувайте.

Танцувайте в нощта.

Тук е вече пролетта.

Съживена е природата.

Възвисена е Земята.

Копнее за нощта негова.

Процъфтял е света.

Заедно танцувайте.

Предела умствен надскочете.

Още една крачка направете.

Всички заедно.

Танцувайте за неговото изгряване.

По свещената спирала се усучете.

Навсякъде танцуване.

Движение в кръгове.

До момента, в който стигнем предела.

Ерата на водолея.

Заедно пеем песента,

заедно с ангелите,

с духовете и животните.

Сливаме се със вселената.

Най-накрая слънцето е дошло.

Това е новото начало.

Отворете очи.

Обгърнете новото начало.

Отворете очи.

~~~

“Татко Слънце”

Хоризонта погледнете.

Слънцето протяга се.

Промяната във въздуха усетете.

Най-накрая светлината дойде.

Затворете очи и се синхронизирайте

с отминалите гласове.

Майката Земя зове.

Призовава ви да действате.

Винаги зове ви тя.

Завинаги зове.

Никога не достига до вас.

На слънцето се моля аз.

Чуй ме, дете.

Чуй ми молитвите.

Винаги гледай към това слънце

и не спирай да протягаш ръце.

На слънцето се моля аз.

Дойдох от планината,

за да измия страха.

Отпих от извора.

Кристално чиста вода.

Аз съм свещената река,

която от миналото извира.

Дойдох да предам

и разпространя златния прах.

Аз съм огъня, аз съм дъжда.

Въздуха, семето, праха.

Златното зърно.

Аз съм слънцето и дъжда.

Чуй ме, дете.

Чуй ми молитвите.

Винаги гледай към това слънце

и не спирай да протягаш ръце.

~~~

“Хилядолетен блуз”

Задават се странни дни.

Сине, гордо ти се изправи.

В пламъци са всички улици.

Сине, гордо ти се изправи.

Не трябва да забравяш ти,

че живота просто е едно пътуване.

Гласа, който вътре в теб говори.

Той трябва да те ръководи.

Не се страхувай ти.

Сине, гордо се изправи.

Спомняш ли си,

че преди имаше една мечта?

Светеха всички деца,

 с безгрижие танцуваха.

Нито жажда, нито глад

стига до върховното.

Мечтите стават истински

стига да повярваш ти.

Не се страхувай ти.

Сине, гордо се изправи.

Няма ние да изчезнем.

Ще отстояваме онова, що е правилно.

Винаги заедно.

Борим се за свободата да променяме нашия живот.

Ние сме мечтателите.

Ние ще променим света.

Ние сме жарта.

Ние сме светлината на света.

Нов ден се задава.

~~~

“Космическа душа”

Отивам към северната звезда.

Почти съм там.

 Ще се превърна в огъня и дъжда.

От въздуха.

Гмуркам се в морето на космоса.

Жадувам за вечно изящество.

Извивам се през време и пространство.

Летя със скоростта на светлината.

Отплавам в откритото море.

Най-накрая съм свободен.

Към небето се издигам

като искра в нощта.

Знаеш, че един ден ще се завърна,

там ще бъда.

Утрото на новия ден.

Там ние ще се срещнем.

Мечтатели сме на един свят различен,

обгърнат от любов безгранична,

мир и хармония безусловна.

Зората на златната епоха.

Отплавам в откритото море.

Най-накрая съм свободен.

Към небето се издигам

като искра в нощта.

Отвъд морето,

през време и пространство,

чувствам се жив сега.

Дойдох от друг свят.

Светлината през тъмнината видях.

Искрата от черната дупка.

Радостта от тъгата.

Аз съм космическата душа,

огъня в духа.

Довери се в следните слова:

Може по-различно да тече живота.

Всичко се върти в кръга.

Своята душа трябва да спасиш.

Ума освободи и отърви се ти.

Дома си намери.

Издишай и пътя свой открий.

Духовната любов усети.

Космическата душа вътре в теб.

От черната дупка излез,

и по сиралата се усучи.

Отлети!

Всичко в кръгове се върти.

~~~

“Песен за невинните”

Песен за невинните.

Носители на светлината.

За ексцентриците.

Обитателите на нощта.

За всички имигранти на живота,

за потисканите.

Живи да са изследователите на ума.

Мечтатели на новия свят.

Ще ви последвам до края на света.

Най-накрая ще влезем в златната епоха.

Ще се изправим срещу всяка неправда

с всичката сила, която имаме.

И ако застанем заедно като един,

ще превъзмогнем.

Ще ви последвам до края на света.

Най-накрая ще влезем в златната епоха.

Тишината

Вълните на ума изискват тъй много от тишината,

но нищо не отвръща тя,

не дава ни отговор, ни аргумент.

Тя е скрития автор на всяка мисъл, всяко чувство, всеки момент.

Тишината.

Една дума единствена казва тя,

и тази дума е самото това съществуване.

Каквото и име да ѝ дадеш, не я докосва, не я улавя.

Никакво разбиране не може да я обхване.

Умът се хвърля срещу тишината,

настоява да бъде допуснат в нея.

Но никой ум не може да навлезе в сияйната ѝ тъмнина,

в чистата ѝ и усмихваща се пустота.

Умът се втурва в свещени запитвания,

но тишината си остава безразлична към тези вълнения.

Единственото, за което моли тя, е нищо.

Нищо.

Но ти отказваш да ѝ го дадеш, защото то е последната монета в твоя джоб,

и би предпочел да ѝ дадеш своите искания,

отколкото своите свети и празни ръце.

Извадка от книгата "Emptiness dancing"