Сред тъмното

Живеем в свят, който непрекъснато е окъпан в изкуствена светлина. Ние отблъскваме тъмнината. И все пак настоящото положение често бива описвано като „тъмни времена” – реалностите на кризата с околната среда, неравенството и пандемията са явни признаци за това. Как тогава можем да сме присъстващи и ангажирани в тези тъмни времена? От какво се отказваме, като заменяме древното любопитство, което нощното небе поражда в нас, с безспирното озарение на изкуствената светлина?

Фотографът Беър Гера буквално и метафорично подлага на въпрос колективното ни неудобство спрямо тъмнината. Неговото фото есе „Тъмни небеса” ни приканва да преосмислим страха си от тъмното и да приветстваме нощното небе като едно надзърване към мистерия и благоговение. „Измежду множеството начини, по които ние хората сме прекъснали връзката си с естествения свят, може би никой няма да се окаже толкова дълбок, колкото е загубата на нощното небе и на връзката ни с тъмнината”.

В тези времена на затваряне и изолация взирането в нощното небе може да ни свърже с едно по-обширно усещане за пространство, красота и възможност. Ние сме способни да влезем във връзка с нещо безкрайно по-голямо от представата ни за това кои сме.

Описаната по-долу практика ви приканва да се потопите в сумрака. Независимо дали живеете в града или някъде, където лесно можете да излезете на открито, тези практики помагат да се настаните в просторното чудо на тъмнината.

С наближаването на здрача потърсете тихата компания на прииждащата тъмнина. Обърнете внимание на посоката на залязващото слънце, спомняйки си, че светлината от тази звезда е направила живота ви възможен. Ако сте в градска среда, без видимост към хоризонта, може да видите как спускането на слънцето, и съпровождащите го промени в светлината и сенките,  бива отразявано в съседните сгради или се излива на земята пред вас. Като небето преминава от синьо към оранжево към черно, намерете най-тъмното място, което можете, независимо дали е хълм в околността, ъгъл от градината ви или онази част от улицата с най-малко светлини по нея. Независимо дали сте навън или вътре, гледайки от прозорец, изключете всички светлини, включително телефона си. На очите ви са необходими 40 минути, за да привикнат към тъмното. Дайте им това време. Забележете всичко, което се трансформира около вас със спускането на нощта – звуците, цветовете, текстурите, както в небето отгоре, така и във вашето кътче на Земята.

С разстилането на нощта по небесния купол, насочете вниманието си нагоре. Може би ярката форма на луната вече се издига. Как изглежда тя тази вечер? В зависимост от времето на годината и полукълбото, в което се намирате, може да видите червеното лице на Марс или синьото око на Венера, взиращо се във вас от относителната близост на слънчевата ни система. Първите звезди ще започнат да се появяват в най-тъмната част на небето, далече над ивицата светлина, която все още очертава хоризонта. Като виждате всяко проблясване на сребърна светлина да изниква отгоре, спомнете си, че тези древни фотони са пропътували необхватни разстояния, за да стигнат до вашите очи. Ако на мястото, където сте, има прекалено много обкръжаваща светлина, за да виждате небесните тела, затворете очи и ги призовете в ума си. Спомнете си, че дори и да не ги виждате, те са там над вас… винаги.

С напредването на тъмнината, мъгливият обръч от звезди, прах и газ, съставляващи Млечния път – спиралната галактика, която наричаме наш дом – може да се извие в полезрението ви. Нашата галактика се разпростира на 100 000 светлинни години, като Земята е разположена на малко разклонение на един от петте големи ръкава на Млечния път. Всяка звезда, която можем да видим с просто око, е от собствената ни галактика. Покрай въртенето на Млечния път, слънцето и слънчевата ни система също се въртят с него със скорост около 830 000 километра в час. Така че се вгледайте в небето и знайте, че – било то ден или нощ, било то вътре или вън – вие се въртите съвместно със светлината на 200 милиарда звезди, съставящи нашата галактика.

Често ни учат да се страхуваме от отсъствието на светлината, да се дърпаме от тъмнината като от нещо потискащо или ограничаващо. Но сред нощното небе тъмнината е покана към една просторна мистерия. Докато мястото, на което се намирате, се завърта все по-далече от слънцето, останете с тъмното, колкото можете. Отвъд атмосферата над вас, отвъд слънчевата система, отвъд Млечния път има приблизително 170 милиарда галактики във вселената, като някои от тях са с над 100 трилиона звезди.

От незапомнени времена нощното небе е източник на благоговение и почуда за човешките същества, но нашият вид в много отношения е изгубил колективното си нагаждане към тъмното. Малко са местата, където може да се преживее тъмнина, която да не е била разредена от изкуствена светлина. Веднага щом очите ни бъдат изложени отново на някакъв източник на светлина – лампа, екран  на телефон, светкавица от фотоапарат – те губят нагаждането си, което са направили към тъмнината. Над 80% от населението по света живее под светлинно замърсено небе. Докато светът става все по-осветен, към какво губим достъп, когато светлините винаги са включени? След като сте прекарали това време, потопени  в просторната нощ, какво можете да внесете от това преживяване в дните си? Към кои усещания от тъмното може да поискате да се върнете?

Източник: Emergence

Пазителите на дъждовната гора

Разположен на 95 километра от крайбрежието на Суматра, се намира тропическия остров Сиберут, обитаван от племето ментауаи, една от най-запазените туземни общности в Индонезия. Древно племе, което в продължение на хиляди години живее в дълбините на джунглите на екваториалната дъждовна гора, сравнително изолирано от съвременното общество.

Известни като „Народа на цветята”, ментуаи живеят дълбоко в сърцето на тропическата гора от хилядолетия, като традицията им е съставена предимно от устни предания. Те приготвят палмовото нишесте саго, и събират или ловуват храната си всеки ден. Те пеят, танцуват и носят цветя от хибискус, за да опазят хармонията на света от духовете, които ги обграждат. 

Изправени пред кампании за покръстване, модернизация и презаселване, някои кланове ментауаи взели смелото решение да напуснат селата на прадедите си и да се преместят по-дълбоко в джунглата в опит да запазят традиционната си култура, като сега обитават отдалечената вътрешност на Сиберут, избягвайки успешно от пробивите и дезорганизацията на правителството.

С обявяването на независимостта на Индонезия през 1950 година е дадено началото на правителствена кампания за модернизиране на ментауаите в Сиберут. Традиционните културни практики като татуиране, изпиляване на зъбите и носенето на препаски били забранени, тъй като били смятани за „езически” и „дивашки”.

През 90-те години на 20 век културното потискане срещу ментауаите приема по-брутални форми като принудително преселване от селищата им в джунглата към създадени от правителството села. Религията на ментауаи (шаманизма) e обявена извън закона, като полицията лишава практикуващите шамани (сикереи) от магическите им вързопи, препаските им и дългите им коси.

За ментауаи джунглата винаги е била място, където всичко, от растенията до скалите, от животните до хората, разполага с дух. Вярата в анимизма набляга върху съществуването на природни духове, души и призраци. За духовете се вярва, че живеят навсякъде и във всичко – под земята, в небето, във водата, сред дърветата, в бамбука, в издълбаните канута – и на тях се говори, защото те говорят и се държат също като човешките същества. Подобно на много други туземни общности, ментауаите живеят в съвършена хармония с природата, като взимат само онова, от което имат нужда, и се хранят със сезонни плодове и месо при церемониални поводи. През останалото време основната им храна е саго, което приготвят от палмата саго, както и различни видове зеленчуци и ориз.

Легендите на ментауаи гласят, че цялото племе първоначално е произлязло от друго племе (Ума) от областта Симаталу, разположена на западното крайбрежие на остров Сиберут, което в последствие се разпростряло по други части на острова, разцепвайки се на няколко клана. „Ума” означава „племе”, както и „къща”. Всички членове на племето живеят в обща дълга къща, наричана „Ума”. Социалната структура е егалитарна. Храната, горските продукти и професиите са разпределяни по равно сред всички членове на Ума. Всеки може да взима участие в събранията и да повдига въпроси, касаещи цялата общност.

Ума е построена върху къси колове и е разделена на три големи помещения, три отделни пространства, които се простират по цялата ѝ дължина. За да влезе вътре, човек трябва да премине по дебел дънер, в който са били издълбани стъпала. Тераса обгражда цялата постройка. Входът води към широка стая с галерия в задната част, като от двете ѝ страни има по-малки стаи за спане. Входното помещение се смята за свещено пространство и е предназначено за събирания, ритуали и шамански церемонии.

В сърцето на Ума е разположена гредата, на която са изложени на показ ловни трофеи, целящи да покажат уменията на ловците. Черепи на маймуни и други диви животни са окачени и подредени така, че да гледат право към гората навън, към изначалния им дом. Със същата надежда за усмиряване на пожертваните души, черепите на прасета и други домашни животни са окачени срещу тези на дивите, гледайки към вътрешността на къщата, към огнището. 

Ментауаи вярват, че всяко живо същество, растение или обект има своя вибрация, която резонира с всички останали вибрации на света. В резултат на това ловците и рибарите благодарят на плячките си преди да им отнемат живота и ги умоляват да не разстройват хармонията с останалите души във вселената.

В джунглата няма училище, така че всички познания и традиции биват словесно предавани на децата. Всички членове на Ума взимат участие в отглеждането на децата, като те са съществена част от клана. Децата още от ранна възраст взимат участие във всички колективни дейности като лов, събиране и приготвяне на храната, и най-вече играта в джунглата. Групите по бащинска линия са съставени от семейства, които живеят покрай по-големите реки.

Жените изострят зъбите си, защото вярват, че това ги прави красиви. Зъбите им биват изострени скоро след като навлязат в пубертета или преди да се омъжат. Много хора от други кланове идват, за да наблюдават церемонията, но най-важни са шамана, който изостря зъбите, и бъдещия съпруг. За церемонията биват използвани наострено длето и чук. След това жените дъвчат зелени банани, за да облекчат болката. Освен татуировки по цялото тяло и изострени зъби, свежи цветя красят косите им, маниста – вратовете и китките им, боя подчертава суровите им лица, и жилавите им тела са ароматизирани със смляна куркума.

Ментауаи вярват, че човек е нищо, без душата си. Те държат душите си „наблизо” като украсяват телата си. При онези индивиди, били те мъж или жена, които пренебрегват телата си, като не ги поддържат красиви, душата може да реши да напусне човешкото си обитание и да броди на свобода. Душата бива задоволена чрез красиви татуировки, обхващащи цялото тяло, тъй като ментауаи вярват, че това им позволява да вземат материалните си придобивки в отвъдния живот. Ментауаи също казват, че благодарение на техните татуировки (тити) прадедите могат да ги разпознаят след смъртта. Но по-важното е, че много форми на татуиране са специално насочени към това да предпазват човек от зли духове, дебнещи в джунглата.

Членовете на племето получават първата си татуировка, докато са още деца, и тази традиция продължава през целия им живот.Татуировките могат да имат много значения, но общо взето тити показват зрелостта и душевното състояние на индивида, към кой клан принадлежи, показват на врага силата на даден воин или, в случая на шамана, те призовават закрилата на природата.

Саго е централен елемент в културата на ментауаи. То е мотив в много татуировки и важна хранителна суровина. То е подхранващо дърво, което е жизненоважно за оцеляването на племената в джунглата. За татуировките на ментауаи се говори, че олицетворяват палмата саго: райетата по горната част на бедрата представляват жилките и стъблото на саго; дългите линии от точки по протежение на ръцете символизират бодливите листа по неговите клони; шарките по дланите и глезените може да отразяват кората или корените; извитите линии по гърдите представляват цвета на саго. Някои старейшини ментауаи казват, че това „Дърво на живота” трябва да бъде татуирано върху всеки шаман, защото смъртта не може да настъпи, когато човек е част от дърво на живота.

Шаманизмът за племето е стремеж към хармонични отношения между човешките същества и природата. Това е дълбока мъдрост, породена от принудите на оцеляването, от която изниква една ефективна натурална медицина, практикувана от шамана (сикереи) „онзи с магически сили”. Сикереи не е просто лекар. Той е също лидер, жрец, билкар, психолог, танцьор и семеен човек. Независимо дали сам или с помощта на духове, той може да изцерява, да оперира и да облекчава болка. Той притежава знания за джунглата, животните, растенията и минералите. Шаманът прогонва или призовава духовете единствено с помощта на растения, които гората му е дала. Растения с мистични свойства. Той трябва да познава всяко едно растение и всички негови свойства, за да може да използва духовния и лечебния му заряд, и действа като посредник с отвъдния живот и духовете.

Те призовават духовете на гората чрез церемонии, в които смесват различни токсични растения. Убиването на животно трябва първо да бъде одобрено от самия дух, затова то винаги е предшествано от церемония, която представлява молба за позволение. По време на церемониите те оказват голяма почит към животните, които убиват, както и към всяко друго живо същество.  Те украсяват животното с цветя и листа, за да прогонят негативността. След като животното е било убито и изядено, те окачват черепа и перата му, за да запазят закрилата на духа.

Макар обществото на ментауаи да е егалитарно, шаманите са считани за лидери на своя народ. Те свързват племето както със света на духовете, така и с външния свят. Вярванията на ментауаи акцентират върху съжителството с невидимите духове, обитаващи света, както и с всички одушевени и неодушевени обекти в него. Здравето се възприема като състояние на хармония, и за ментауаите то е нещо свещенo и красиво.

Индустриалната цивилизация е най-големия проблем, пред който те са изправени, тъй като води до загубата на много обичаи. Те вярват, че бъдещите поколения ще продължат да се учат на туземния живот, на живота, който само джунглата може да им предостави. Примитивен живот, който не е омърсен от съвременния човек. Живот, в който те могат да продължат да бъдат себе си, да почитат равната природа на човека и да използват само това, от което имат нужда.

Източници:https://www.larskrutak.com/wp-content/uploads/2018/05/Coffee-with-a-Shaman-Aga-L.-Photography-Blog.pdf

http://www.agalphotography.com/mentawai-tribe/
https://www.dodho.com/the-ancient-culture-of-mentawai-by-matteo-maimone/
https://www.joeyl.com/portfolio/category/the-mentawai#

Описание за въздействието на музиката от 3 век пр.н.е.

"Ченг от Северната порта попитал Жълтия император: „Господарю, когато повелихте да изпълнят музиката Хсиен Чи в областта около езерото Тунг Тинг, слушах и отначало изпитах страх, слушах отново и бях изтощен, изслушах края и бях озадачен. Разстроих се, бях неспособен на съгласувана реч и накрая изгубих всякаква самоувереност.

Жълтият император отвърнал: „Не бих очаквал нищо друго! Помолих хората да я изпълнят, настроих я към небесата, придържах се към принципите на ритуала и я вкорених във велика чистота. Преди всичко съвършената музика намира отклик в света на хората. Тя трябва да се придържа към принципите на небесата и да е в синхрон с петте добродетеля. Тя би трябвало да се слее със спонтанността, в резултат на което е способна да предопределя последователността на четирите сезона, да внася голяма хармония в целия живот. Това ще бъде видяно в процесията на четирите сезона, раждащи целия живот. В един момент нараства, в друг утихва, в един момент е ясна, в друг смътна, Ин и Ян са в хармония, звуците се изливат наяве. Сякаш съм насекомо, събуждащо се от хибернация, или трясък от гръмотевица, без край, без начало, от една страна смърт, от друга – живот, от една страна приключила, от друга – прииждаща. Тя е непрекъсната, но не следва надежден мотив. Точно това те обезпокои.

След това я изсвирих с хармонията на Ин и Ян, и я осветих със светлината на слънцето и луната. Нотите се промениха от къси на дълги, от нежни на груби. Всички те следваха едно единствено съзвучие, но нищо не ги определяше. Нотите изпълниха долините и клисурите, и беше безполезно да се опитваш да ги запреш или да предпазиш духа си, тъй като подобни ноти се носят както те пожелаят. Нотите са отмерени, ясни и остри. Така че призраците и духовете се крият в тъмното, а слънцето, луната и звездите следват своя курс. Аз спрях, когато и музиката спря, но звуците продължиха да текат. Това те разтревожи, не можеше да го разбереш, оглеждаше се за тях, но не можеше да ги видиш, тръгна след тях, но не успя да ги намериш. Ти беше зашеметен и затова застана пред универсалния свидетел на Дао или се опря на старото дърво и започна да стенеш. Очите ти бяха неспособни да разберат и затова не можеше да разчиташ на тях, силата ти рухна под теб. Не успях да я хвана. Тялото ти се разтвори в празнотата, ти изгуби контрол и постигна освобождение. Точно това те изтощи.

В последната част използвах ноти, които не изтощават. Спонтанно ги обединих. Това изглеждаше като хаос, като гъсталак, изникнал от един корен, като естествена музика, изпълнена от никой не знае какво, движеща се, но не отиваща никъде, скрита в дълбока тъмнина. Някои го наричат смърт, други живот. Някои го наричат плод, други цвете. Нотите се движеха, течаха, отделяха се и се променяха, като не следваха ясен мотив. Разбираемо, светът е несигурен спрямо тях. Светът потърси съвет от мъдреците, като вярваше, че те познават истинската форма и истинската съдба. Когато небесата не са разпалили извора на живота, но петте жизнени органа са в готовност, това е известно като музиката на небесата, която възхищава сърцето, без думи. Затова владетелят на Йен я възхвали, като каза: „Като се ослушваш за нея, ти не я чуваш; като се оглеждаш за нея, ти не виждаш нейната форма. Тя изпълва небесата и земята, и обхваща шестте посоки.” Ти копнееш да я чуеш, но тя е отвъд теб. Точно това те обърка.

Първо изпълних музиката, която предизвиква благоговение, и заради това благоговение у теб възникна страх като някакво привидение. След това създадох изтощение, и това изтощение събуди у теб съгласие. Накрая завърших с объркване и то те накара да се чувстваш глупав. Но тази глупост ти разкрива Дао, и ти можеш да носиш това Дао, където и да си.”

Извадка от книгата "Джуандзъ"

Не можеш да се изцериш от това да бъдеш човек

Не можеш да се изцериш към един свят, в който не съществува тъмнина. Тя винаги ще съществува. Не можеш да се изцериш към физически най-съвършената твоя версия. Не сме родени и устроени да бъдем това. Не можеш да се изцериш от всяка една тревога, разногласие, борба, скръб, тъга или лош ден. Това не е смисъла да бъдеш жив. Смисълът на изцелението не е завръщане към състояние, в което всичко е съвършено. Той по-скоро е в това да развием способността да откликваме на несъвършеното. Не можеш да се изцериш от това да бъдеш човек. Никога не сме били предназначени да го правим.

Като уверени в себе си индивиди, ние имаме склонността да вярваме, че всяко чувство или преживяване, което не е напълно позитивно, е поредния дразнител. Ако се опитаме, ние можем, чрез разговор, работа върху себе си и терапия, да спрем тяхното повторно възникване. Ние вярваме, че можем да се излекуваме от негативните емоции, защото до известна степен това е вярно. Ние знаем, че това е вярно, защото сме го виждали на практика. Но ние не сме предназначени да прекарваме целия си живот в откриването на увредени части от себе си, които имат нужда от поправяне. Тъжните, разочароващите или мъчителните събития не винаги са пречки или бариери. Понякога онова, което възприемаме като несъвършенство, е част от човешкото преживяване и е предназначено да бъде точно това.

В нашите представи изцелението е някакъв начин, чрез който ние стерилизираме себе си в едно безчувствено състояние. В действителност изцелението е способността да чувстваме пълно и свободно, и да знаем, че никое единично емоционално преживяване не ни определя завинаги. Изцелението не е идеята, че можем със силата на волята да достигнем физическо съвършенство. Вместо това то означава да навлезем във величието на това кои и как сме, и да го обичаме възможно най-дълбоко. Изцелението не е практиката бавно да се отделяме от всеки един човек, който ни разстройва, докато не се изолираме напълно. Вместо това то е практиката на комуникиране през тази неудовлетвореност, на изразяване на нашите нужди преди да сме достигнали точката си на пречупване, и на приемане, че това напрежение е естествена част от човешките взаимоотношения, и всички можем по-добре да преминаваме през него.

Изцелението не е надеждата, че един ден може да достигнем до състояние, в което нищо не ни тревожи. За да стигнем дотам, ние ще трябва толкова силно да се отдръпнем, че тогава никога няма да ни бъде предоставена възможността да се опитваме и да се проваляме, да бъдем виждани и да сме уязвими, да опитваме нови неща, да бъдем предизвиквани и да израстваме. Изцелението не означава да се опитваме да отстраним всичко, което е несъвършено, а да откликваме на несъвършеното с повече разбиране, яснота и вътрешна сила.

Ако си амбициозен човек, най-вероятно си прекарал живота си, като си вярвал, че можеш да коригираш онези части от себе си, които са незадоволителни. Това е парадокс. Като се освобождаваш от своите слаби страни, ти се оковаваш. Ако постоянно се поправяш, ако постоянно вярваш, че можеш да еволюираш в нещо по-добро, ти никога не си достатъчен. Без значение какво правиш или кой си, знай следното: ще има лоши отзиви, ще има черногледство, ще има хора, които не са доволни от твоята работа, ще има безсмислени коментари в най-добрия случай, и жестоки коментари в най-лошия, ще има хора, които проектират своето отчаяние върху твоите белези, и ще се чувстваш сякаш някой се опитва да те разреже отново.

Ще има кофти дни, понякога за добра причина, друг път не, ще има мигове, в които трябва просто да легнеш и да скърбиш, и такива, в които трябва да се разходиш, да се отърсиш от някакво настроение, което е без явен източник. Ще има хора, които те докарват до прага на здравия разум и после те връщат обратно, ще има взаимоотношения, които те подлагат на изпитания както никога преди. Ще има изнервящи моменти, болезнени моменти, моменти на огромно разочарование, когато нещо, за което си мечтал цял живот, не се окаже това, за което си се надявал.

Но нито едно от тези неща няма значение, защото това важи за всеки един от нас и ще важи завинаги.

Отрицателният отзив ще бъде избутан от положителните, жестокия човек ще бъде последван от друг, който казва: „Ти промени живота ми”. За всеки човек, който се опитва да проектира своята болка върху твоите рани, ще има дузина други, които ти предоставят начини за изцеление. За всеки кофти ден ще има много повече върховни преживявания и блажени висини. Дори най-упоритите чувства ще се извият като вълна и ще се срутят, дори най-драматичните кризи ще избледнеят с времето. Няма да си спомняш часовете, прекарани в отчаяние или разхождане за отърване от емоциите. Ще си спомняш онова, което си научил, ще си спомняш онова, което си видял, ще си спомняш благодарност.

За всяко едно нещо, което не можем да контролираме в този живот, има толкова много, които можем. Разбира се, това включва нашия отклик, който е всичко, с което разполагаме. Не е необходимо да поправяме всяка спънка. Не е необходимо изцяло да отбягваме кофти дните.

За да се избистри калната вода, много често ние трябва да я оставим на мира. За да успеем, трябва да се провалим. За да сме чудни, трябва да приемем своята неповторимост и да се виждаме като достатъчни. За да се учим, трябва да опитваме. За да сме по-добри, трябва да се изправим пред вътрешните си бури. Ние не сме предназначени да се изцерим от това да бъдем хора. Предназначени сме да позволим на това, че сме хора, да ни изцери.

Източник:https://humanparts.medium.com/you-cannot-heal-your-way-out-of-being-human-89e984294557

"Проектът Съншайн" - Едно дълбоко преживяване на живот, смърт и смисъл

Преглед на филма "Проектът Съншайн" и дълбокото му представяне на теми като живот, смърт и смисъл.

Ами ако оцелеем? - Чарлз Айзенщайн

Продължаваме да чуваме, че изчезването на човешкия вид е възможно да се случи в нашия живот, че ако не сменим бързо посоката, ако не намалим въглеродните емисии в нашите икономики, не засаждаме повече дървета и не изсмукваме въглерод от въздуха, човешката цивилизация може да загине. Ами ако това не е вярно? Ами ако можем да оцелеем? Какъв свят призоваваме тогава? Един свят от бетон или един жив свят?

Навлизане в свещеното пространство - Архетипа на Магьосника

Клип, разглеждащ архетипа на Магьосника, както и такива понятия, като посвещаване, ритуален процес и свещено пространство. Със субтитри на български.