Алва
Щом първия лъч светлинен покаже се.
Росата сутрешна кожата ми тя освежава.
Дъхът ми топъл срещу студения въздух.
Голите ми крака стъпват по листата паднали.
Преди слънцето да изгрее и небето то да
изпълни.
Гората тъмна радва очите ми.
Тук вятъра гатанки той нашепва.
Сега зная аз всички тайни изгубени.
Съкровището търся в горите на Майката Земя.
Отговорът в зората аз открих.
Алва.
Близо до фонтан един намирам се.
Капки сребърни кръщават ме.
Името си във водата аз написвам.
Ухание на рози във въздуха
тъй сладко.
No comments:
Post a Comment