Асаро

Набор от различни племена са живели разпръснати по планинското плато в продължение на 1000 години, в малки земеделски кланове, изолирани от суровия терен и разделяни от език, обичаи и традиции. Легендарните кални хора Асаро се сблъскали със Западния свят за първи път в средата на 20-ти век. Според легендата, калните хора били принудени да побягнат от свой враг и да навлязат в река Асаро, където чакали до падането на здрач за да избягат. Врагът ги видял да се надигат от бреговете, покрити целите в кал, и си помислили, че са духове. Асаро все още се покриват с кал и използват маски, за да държат илюзията жива и да ужасяват другите племена.

Калните хора не могли да покриват и лицата си с кал, понеже хората от Папуа Нова Гвинея смятали, че калта от река Асаро била отровна. Вместо да покриват лицата си с тази предполагаема отрова, те си направили маски от загрети камъчета и вода от водопада, с необичайно оформление като дълги или много къси уши, които или стигали до брадичката, или стърчали отгоре, дълги свързани вежди, прикрепени на върха на ушите, рога и странични усти.