Калам

Източната част на Нова Гвинея получила пълна независимост от Австралия през 1975г., когато се зародила Папуа Нова Гвинея. Коренното население е едно от най-разнородните в света. По традиция, различните племена, разпръснати по планинското плато, живеят в малки земеделски кланове. Първите посетители били впечатлени като се натъкнали на внимателно проектирани градини и напоителни канали. Жените от племената са изключителни фермери. Мъжете ловуват и се бият с други племена за земя, прасета и жени. Полагат се големи усилия за да бъде впечатлен врагът с ужасяващи маски, перуки и боя.

Разположено високо в планините, Симбай е едно недостижимо село, до което може да се стигне единствено чрез самолет. Нужни са дни вървене през шубрака по стръмни, хлъзгави от калта хълмове. Без никакви пътища, човек лесно може да се изгуби. Това е запазило културата силна и богата, и не й е позволило да бъде погълната от останалия свят. Симбай е едно връщане назад във времето.

Симбай е домът на племето Калам, в сърцето на високите области на Маданг. Това е едно от недоразвитите места на Папуа Нова Гвинея, където хората все още водят един живот на препитание в традиционни селища, разпръснати из територия с първична пустош, недокосната от глобализацията.

По отношение на украшенията, телата им са силно окичени с „билас” (телесна украса) като големи черупки от кина, гердани от човки на птици носорози (кокомо), козина от кускус, диви градински цветя и ленти за ръка. Свинската мазнина осигурява крайният блясък.

Върховете на шапките са украсени с птичи пера от какаду, папагали, малайски папагалчета и различни видове райски птици. Малки кръгли черупки от кина са закачани и висят от дупката в носа, докато други вкарват пера от люспеста райска птица.

Вярва се, че първите Папуа Нова гвинейци са мигрирали към острова преди повече от 45 000 години. Днес, над 3 милиона души, половината разнородно население, живеят във високите области.

Планинците живеят чрез ловуване, извършвано предимно от мъжете, и чрез събиране на растения и отглеждане на посеви, извършвано предимно от жените. Мъжете помагат да се изчисти земята, но останалата част от обработването е отговорност на жените. Жителите разполагат с голямо количество добра храна, сплотени семейства и голямо уважение към чудесата на природата.

Веднъж в годината, дългият една седмица културен фестивал, който обикновено се провежда през третата седмица на септември, включва посвещаването на млади момчета чрез продупчване на носа („сутим нус” на ток пидгин). Младите момчета от 10 до 17-годишна възраст влизат в „хаусбои” (мъжката къща) за да научат относно обредите за посвещаване от старейшините на селото, и да им бъдат продупчени носовете.