Gojira - Space time

„Пространство-време”

Вниманието си насочвам към тази сфера,

въртяща се в мен, дълбоко вътре.

Обикаляща, мислеща планета,

в орбита около звезда една.

От светлината.

И дупките черни в райския купол,

карат ме да се чудя, да се чудя защо;

как материята изчезва;

има ли врати в тази стена, към светлината водещи,

от време и пространство.

Планините от страх сега съзирам,

усещам теглото на абсурда как простотата убива.

Докосвам се до този вятър нощен,

който светлината наша угася и в луди ни превръща.

Но нозете ми сега, толкова уморени,

катеря се самичък по пространство, и по време.

И вниманието си сега насочвам

върху таз планета съвършена, въртяща се около звезда една.

И Слънцето, толкова близко ми се струва,

че горещината на настоящето аз докосвам и познавам.

Виждам тази светлина колосална,

която понятията осветява – време и пространство.

Дупки черни из небето,

търся аз причините,

светлината затъмнена, вратата се отваря.

Преплувай обратно време, вратата дава достъп до

свръхнова като светлина.

Среща със Земята и звездите всички.

Прагът, същността, изпълни ни.