Дани

Долината Балием е разположена на 1600 м. надморска височина, посред планинската верига Джаяуиджая в Папуа Нова Гвинея. Дани живеят в самата долина. Те са фермери и използват ефикасна напоителна система. Археологически находки доказват, че долината е била обработвана в течение на 9000 години. Дани често се е налагало да се борят за територията си срещу различни селища или други племена. Затова са били наречени най-ужасяващото племе от ловци на глави в Папуа. Това е забележително, имайки в предвид факта, че те не изяждали враговете си, за разлика от мнозинството от другите папуански племена.

Вселената на Дани, Яли и Короуай е изпълнена с всякакви духове, като някои са по-лични в характера си от други. Особена почит се отдава на духовете на предците. При тежки времена, прасета се пренасят в жертва на духовете на предците. Племената имат необикновена и богата устна традиция, включваща митове, народни приказки, вълшебни поговорки и заклинания.

Посред планинската верига Джаяуиджая на Папуа в Индонезия, може да се намери долината Балием, разположена на едно плато на 1600 м. надморска височина. Обграждащите върхове от 2500 до 3000 м. осигуряват постоянна наличност на дъжд, превръщайки долината в един тучен и плодороден ареал. Археологически находки доказват, че долината – „открита” едва през 1938 г. - е била обработвана в течение на 9000 години.

Котека, или кратуна за пениса, е една от многото отличителни особености по отношение на традиционните одежди. Мъжете от Яли и Дани се грижат за отглеждането на кратуните, като и двете племена щателно развиват различни стилове.

Котеката на Дани е много по-малка от дългата и тънка, носена от мъжете Яли. Кратуната е част от традиционното облекло. Без нея, мъжете се чувстват голи. Също както хората поглеждат лицевите и телесни украшения за да установят племенната идентичност на някой непознат, така и тези, които са в течение, поглеждат кратуната за пениса.

Дани често се е налагало да се борят за територията си срещу различни селища или други племена. Но между селата и племената има едно споразумение, неписани правила, като резултат от това, че трябва да си „поделят” тази уединена и почти недостъпна част от света. Територията на Дани е с относително гъсто население, разделено на различни групи и семейства с по-висока и по-ниска йерархия, в зависимост от стойността на земята им и размера на общността.

Сечивата на племената не са се променяли от хиляди години: каменни брадви, мрежести чанти, висящи от челото, лъкове, дълги от 1,5 до 2 м. и остриета на стрели, издялани за конкретни цели, като за убиване на голям дивеч, птици или врагове. Материалната им култура е ограничена до необходимите неща от ежедневието. Въпреки това, те ценят високо скромният разкош на телесните украшения.

Едва наскоро излезли от каменната епоха, Дани са познати като „нежните воини”. С простите си сечива от камък и кост, те въпреки това са успели да изваят зелени полета, които обграждат хълмовете, където отглеждат кореноплодни култури и прасета. Те също така са построили предни постове и наблюдателници за да защитават долината си от вражески племена.

През голяма част от деня, мъжете се редуват да стоят на наблюдателниците, докато други техни колеги стоят долу да ги защитават и да дадат тревога ако има изненадващо нападение.