Хуаорани

В продължение поне на 1000 години, амазонската дъждовна гора в Еквадор – Ориенте, е била дом на Хуаорани (означаващо „човешки същества” или „народа”). Те смятат себе си за най-смелото племе в Амазонка. До 1956 г. не са имали контакт с външния свят. Хуаорани са бележити ловци и всяващи страх воини. Застрашено от проучвания за нефт и незаконно изсичане, тяхното общество на ловци-събирачи се е преместило да живее предимно в селища. Те имат огромни познания за животните, растенията и дърветата, които произлизат от едно пълно упование на естествения свят.

Анимистичните Хуаорани вярват, че животните от тяхната гора водят както духовно, така и физическо съществуване. Те вярват, че когато човек умре, той трябва да премине по една пътека, водеща към задгробния живот, която е пазена от голяма анаконда.

Онези, които не успяват да се измъкнат от змията, не успяват също и да влязат в сферата на мъртвите духове, и се завръщат на Земята като животни, много често термити. Духовете се срещат по целия свят, който според Хуаорани, обхваща единствено гората.

Хуаорани се отъждествяват силно с ягуара – един значим и величествен хищник. Според легендата, те са потомци на сливане между ягуар и орел. Те никога не ловуват ягуари. Също така те никога не убиват змии, понеже са смятани за зла сила и лоша поличба, особено анакондата.

Ловуването и риболовът съставят голяма част от храната на Хуаорани, и също така имат голямо културно значение. Традиционно, ловът бил ограничен до маймуни, птици и диви свине. Не се ловуват нито земни хищници, нито хищни птици. В менюто им влизат също банани, маниока, фъстъци, сладки картофи и дребни плодове. Ферментиралата маниока е основната съставка в тяхната бира, която се лее обилно по време на празненства.

Хуаорани имат много традиционни табута за лова и храната. Те не ядат елени, понеже очите на елена приличат на човешки очи. Докато от една страна е весела дейност, ловът също така има и етични последици. Хуаорани трябва да убиват животни за да живеят, но те вярват, че животинските духове продължават да живеят и трябва да бъдат умиротворени, иначе ще си отмъстят. Следователно, един шаман показва своето уважение по време на ритуалното приготвяне на отровата (кураре) за стрелите. На ловуването с такива стрели не се гледа като убиване, а като един вид пожънване от дърветата.

Едно от най-важните неща за Хуаорани е семейния живот. В дългите колиби, разширените семейства са много близки. Всеки помага с нещо: мъжете, жените и децата. Мъжете събарят дървета за да освободят място за полета, в които да работят жените. Храната, която посяват включва банани, фъстъци, сладки картофи и маниока. Веднъж щом са използвали почвата до пълният й потенциал, те напускат района за да намерят друг. Те правят това за да позволят на земята да заздравее. Жените се грижат за посевите, чистят домовете и се грижат за децата. Хуаорани обичат да пеят, танцуват и да пият бира от маниока.

Хуаорани имат огромни знания за растенията и дърветата, които използват за отрови, лекове, халюциогени, строителни материали и много други. Хуаорани се поддържат един  другиму, което прави тази традиция една важна социална дейност.

Те полагат специални грижи при планирането на церемонии. Много от традиционните им празненства с пиене водят до бракове.

В продължение поне на 1000 години, амазонската дъждовна гора в Еквадор – Ориенте, е била дом на Хуаорани. В момента те наброяват около 2000 души, и също така са известни като Уаорани или Уаодани (което означава „човешки същества” или „народа”).

Те смятат себе си за най-смелото племе в Амазонка. Те са бележити ловци и всяващи страх воини, които живеят в един свят, който е зелен, влажен и изпълнен със звуците на гората. До 1956 г. не са имали контакт с външния свят. Те са се борели упорито за да защитят земята и културата си, и не са проявявали милост към нежелани нарушители.

Обикновено мъжете осигуряват прехраната на семейството, ловувайки. Основното им оръжие за лов е тръба, с която изстрелват стрели. Те обикновено са дълги 3-4 м. Мъжете изработват и оформят всички оръжия. Копията на Хуаорани най-често се правят от дървесината на прасковената палма, и имат заострени зъбци по двата края. Стреличките се намазват с отрова от растението кураре, която парализира жертвите си. Тръбите позволяват на племената да ловуват животни от разстояние като птици и маймуни. Точността им е смъртоносна.

Хуаорани обикновено са с дълга коса. Лицето и тялото се оцветят по много причини, от религиозни церемонии до прогонване на зли духове, или просто с естетически цели. Боите се извличат от дървета и растения, които растат в региона. Традиционните танци заемат важна част от живота. Децата са включвани в повечето танци за да е сигурно, че танците ще бъдат предадени на следващото поколение. В много случаи, тези танци включват цялото село.

Полигамните Уаодани традиционно се бракосъчетават в самото племе, чрез бракове между братовчеди.