Масаи

Когато масаите мигрирали от Судан през 15-ти век, те нападали племената, които срещали по пътя, и крадели добитък. В края на пътуването си, те били превзели почти цялата земя в Рифтовата долина. Да си масаи означава да си роден в една от последните велики култури на воини. Целият начин на живот на масаите исторически е зависел от добитъка им, следвайки пътя на валежите през обширни земи, в търсене на храна и вода. В днешно време е нещо обичайно да се видят млади мъже и жени масаи в градовете, продавайки не само кози и крави, но и мъниста, мобилни телефони, въглища или зърно.

Да си масаи означава да си роден в една от последните велики култури на воини. От юношеството до пълнолетието, младите масаи започват да научават отговорностите на това да бъдеш мъж и воин. Ролята на един воин е да пази добитъка от човешки и животински хищници, и да осигурява сигурност за своето семейство. Чрез ритуали и церемонии, включително и обрязване, момчетата масаи са напътствани и наставлявани от своите бащи и другите старейшини за това как да станат воини. Дори когато са малки, момчетата масаи трябва да научат всички културни практики, обичайни закони и отговорности, които ще са им нужни, когато станат старейшини.

Масаите живеят в краали (бома). Колибите им са леко конструирани и полупостоянни. Те са направени от кал, пръчки, трева и кравешка тор. Кожите са използвани за постелки. Оградата около краала е направена от бодли на акация, които не позволяват на лъвовете да нападат добитъка. Мъжете са отговорни за ограждането на бома, докато жените изграждат колибите, доставят вода, събират дърва за огън, доят добитъка и готвят.

Масаите са монотеистични. Техният бог – Нгай, е създател на всичко. В началото, Нгай бил в едно с небето и земята, и притежавал всичкия добитък, който живеел на нея. Въпреки това, един ден земята и небето се отделили, и Нгай вече не бил свързан със земята. За да предотврати измирането на своя добитък, той изпратил стадата при масаите, на които заръчал да се грижат за добитъка му. Нгай има две основни прояви: добрият и великодушен черен дух и отмъстителният червен дух.

И воините и момчетата пасат добитъка. Старейшините ръководят и съветват за ежедневните дейности. Всяка сутрин, преди добитъка да тръгне да пасе, старейшината, който е главатар на бома, обявява графика, който всеки трябва да следва.

Продупчването и разширяването на меките части на ухото също са част от красотата на масаите, и мъжете и жените носят метални обръчи на разширените меки части на ушите си. Жените бръснат главите си и премахват два от средните зъби на долната си челюст (за устно предаване на традиционни лекарства).

Номадският начин на живот на масаите следва пътя на валежите през обширни земи, в търсене на храна и вода за огромните им стада от добитък. Племето масаи измерва богатството в броя добитък и деца, които един човек има. Мъжете могат да имат толкова съпруги, колкото могат да си позволят и да поддържат. Всяка съпруга е отговорна за изграждането на собствения си дом за себе си и своите деца. Сред съпругите съществува йерархия, като първата съпруга има най-голяма стойност и власт.

Всички нужди от храна на масаите са посрещани от техния добитък. Те ядат месото, пият млякото и в някои случаи пият и кръвта. Биковете, воловете и агнетата се колят за месото им при специални поводи и за церемонии. Целият начин на живот на масаите исторически е зависел от добитъка им, въпреки че по-отскоро, с намаляването на добитъка им, масаите са станали зависими от храни като сорго, ориз, картофи и зеле (познато за масаите като кози листа).

Въпреки че по традиция са се обличали в животински кожи, типичната дреха на масаите в съвременната епоха е един червен къс плат (шука), увит около тялото, както и голям брой формовани скъпоценности, носени по врата и ръцете. Те са носени както от мъжете, така и от жените, и могат да се различават по цвят според повода.

На 14-годишна възраст, момичетата са посвещавани в пълнолетие чрез официална церемония с обрязване, позната като Емората. В днешно време, женският ритуал по обрязване е забранен, и прилагането му изчезва сред масайската култура. Когато момичетата навършат пълнолетие, родителите им „запазват” някой воин от уважаван клан като подходящ съпруг за своята дъщеря.

За да се отбележи преминаването от момче към воин, обикновено се извършва една претрупана церемония (Еуното). Превръщането във воин означава, че един млад мъж може да се устрои и да създаде семейство, да се сдобие с добитък и по-късно да стане отговорен старейшина.

В началото на 19-ти век, племето масаи било сполетяно от трагедия. Чума по говедата и други болести убили голяма част от животните им, последвани от тежка суша, която продължила с години. Над половината от масаите и техния добитък загинали през този период. Скоро след това, над 2/3 от територията на масаите била реквизирана за създаването на ранчота за заселници, и за резервати за диви животни и национални паркове на Кения и Танзания.

Масаите са известни със своя танц със скачане (Адуму), изпълняван от мъжете в селото, които скачат във въздуха за да покажат своята сила и жилавост като племенни воини. Всеки младеж скача колкото може нависоко, докато останалите стоят в кръг и пеят.