Дрокпа

Около 2500 дрокпи живеят в три малки селища в една оспорвана територия между Индия и Пакистан. Единствената плодородна долина в Ладак. Дрокпите изцяло се различават – физически, културно, лингвистично и социално – от тибетско-бирманските жители на по-голямата част от Ладак. В течение на векове, дрокпите са давали воля на целуването по обществени места и размяната на съпруги, без забрани. Културната им жизнерадост е отразявана в изящни одежди и украшения. Основният им източник на приходи са продуктите от добре поддържаните зеленчукови градини.

Около 2500 дрокпи живеят в три малки селища в долината Дха-Хану в Ладак, която е разположена в Джаму и Кашмир – една оспорвана територия между Индия и Пакистан. Долината се намира на 163 км. югозападно от Ле, столицата на някогашното хималайско кралство Ладак.

Историци са установили, че народа Дрокпа са единствените автентични потомци на арийците, останали в Индия. Една теория гласи, че първоначалните дрокпи били група войници от армията на Александър, които се изгубили по пътя обратно към Гърция, след като били победени от индийския крал Порус през 326 г.пр.Хр., а друга теория, не толкова романтична, но вероятно по-точна, гласи, че Дрокпа произлизат от дардите – арийско племе, което преди векове се преместило в западен Ладак от планините Хиндукуш (в Гилгит Балтистан, сега регион на Пакистан).

В течение на векове, дрокпите са давали воля на целуването по обществени места и размяната на съпруги, без никакви забрани. Групи жени и мъже от племето, се нареждат в редици и се целуват открито и страстно без съображения за брачни връзки. Понеже тази практика била сметната за „нецивилизована” от армията, гражданската администрация и „гражданите” в Ле, и следователно забранена, дрокпите вече провеждат тази страстна проява в отсъствието на външни хора.

Дрокпите изцяло се различават – физически, културно, лингвистично и социално – от тибетско-бирманските жители на по-голямата част от Ладак. Мъжете и жените дрокпи са високи и светли, с големи, светли очи, плътни устни и характерни носове и вежди. Като резултат от това, те се смятат за превъзхождащи и не се женят в други общности.

Тази изолираност позволява на племето да запази своя етнос.

Дрокпите обичат музиката, танците, скъпоценностите, цветята и ечемичното вино. Културната им жизнерадост е отразявана в изящни одежди и украшения, носени особено по време на фестивали като фестивала Бонано в края на лятото, когато мъжете и жените танцуват 3 нощи подред. Мъжете дрокпи носят голяма вълнена одежда, задържана на кръста над вълнени панталони. Жените носят специални вълнени одежди и се окичват с черупки, мъниста и сребърни бижута. Наметала от кози кожи допълват традиционната одежда. И мъжете и жените носят необичайни шапки, украсени с цветя, монети и миди.

Ежедневието се състои от селско стопанство и земеделие (най-вече за препитание). Плодородието и умерения климат в долината водят до буйна зеленина. Основните източници на приходи за дрокпасите са ябълки, грозде, орехи, сушени кайсии, масло от кайсиеви ядки, и други продукти, отглеждани в добре поддържаните зеленчукови градини на Дрокпа.