През дъждовните години, Долините на Хартман се превръщат в тревисти простори, но обикновено равната им топография е покрита с пясък, прекъсван единствено от няколко издръжливи треви, храсти и тайнствените „самодивски пръстени”.
Въпреки че са леко облечени, външността е от голямо значение за Химба. От нея се разбира всичко за мястото на дадения човек в групата и фазата от живота. Характерната „външност” на Химба идва от заплетени прически, традиционни дрехи, лични украшения във формата на скъпоценности и използването на смесица от козя мас, билки и червена охра. Тази паста, позната като очизе, се втрива не само по кожата, но и в косата и по традиционните дрехи.
Има много предположения за произхода на тази практика, като някои твърдят, че чрез нея кожата се предпазва от слънцето и се отблъскват насекоми. Но Химба казват, че това е едно естетично съображение, един вид традиционен грим, който жените си слагат всяка сутрин, когато се събудят. Мъжете не използват очизе.
Денят за Химба започва рано. Жените стават преди или при зазоряване и си слагат очизе. Те доят добитъка, който след това бива отвеждан от мъжете към местата за паша. Ако пасището е бедно, тогава цялото село се премества на друго място с по-тучни пасища. Младите мъже често устройват отделни, временни селища и обикалят с добитъка, оставяйки жените, децата и възрастните в главния участък.
Жените се грижат за готвенето, градинарството, доенето на добитъка, грижата за децата и добитъка в краала, и приготвянето на дрехи, скъпоценности и очизе. Брашното се прави от царевица, а маслото се разбива. Трябва да се събират дърва, и да се носи вода от кладенци. Децата помагат с някои от задачите.
Химба са живели в разпръснати селища из региона на река Кунене в северозападна Намибия и югозападна Ангола. Домовете на Химба представляват прости конусообразни структури от фиданки, свързани помежду си с палмови листа, и намазани с кал и тор. Едно семейство може да се мести от един дом в друг по няколко пъти на година за да търси пасища за своите кози и говеда.
Въпреки че постоянно са изложени на опасност от развитието, включително и предвидени хидроелектрически проекти, много Химба водят традиционен начин на живот, който е останал непроменен с поколенията, оцелявайки след война и суши.
В течение на векове, герданите и гривните са се изработвали от черупки, кожа и мед. Омъжените жени носят на главите си малка корона от козя кожа. Момичетата носят косата си на две плитки над челото.
Когато стигнат пубертета, те усвояват една прическа с множество дребни плитки, които са били „намазани” с очизе. Момчетата Химба могат да се разпознаят по една малка сплетена опашка, която преминава от темето до челото. Момчетата, които желаят да се оженят носят същата опашка, но вързана на панделка. Един оженен мъж носи косата си в „тюрбан”.
Женитбите са уреждани с цел разпространение на богатството. Щом се омъжат, жените се преместват в селата на съпрузите си, където усвояват правилата на новия клан. Мъжете Химба не са моногамни и могат да имат няколко съпруги и деца в различни участъци. Жените също не са моногамни и могат да имат няколко партньора. Въпреки това, ухажването и отношенията са обвързани със строги правила и начини на поведение.
Химба живеят под племенна структура, основана на двустранния произход, която им помага да живеят в една от най-екстремните среди на земята. Всеки член на племето принадлежи към два клана: един чрез бащата (патриклан или орузо), и друг чрез майката (матриклан или еанда). Най-възрастният мъж е главатар на клана. Синовете живеят в клана на баща си. Синът не наследява добитъка на баща си, а този на брата на своята майка.
Всички членове на семейството в дома се грижат за децата Химба. Когато е между 10 и 12-годишно, долните четири резци на детето се избиват в специална церемония, за която се вярва, че предпазва детето от опасни влияния, и подсигурява закрилата на прадедите.
Химба изповядват монотеизъм и се прекланят пред прадедите. Техният бог е Мукуру, създател на всичко, но един отдалечен бог. Връзката с Мукуру се осъществява единствено чрез духовете на мъжете прадеди. Поради тази причина прародителският огън или окурууо е поддържан по 24 часа на ден. Мукуру е създал мъжът, жената и добитъка от едно и също дърво, но той не притежава неограничена сила, и прадедите също могат силно да повлияват над земните събития.
Едно от задълженията на мъжа главатар на семейството, е да поддържа прародителският огън, където той се моли на покойните предшественици да благославят семейството му. Докато Мукуру има власт над повечето физически елементи като земята, водата и климата, прадедите контролират по-непосредствените грижи, като здравето на рода и добитъка.
Домът на Химба представлява семейна единица, ръководена от главатаря, който обикновено е дядо и най-старият мъж в селото. Той отговоря за пребиваването, религиозните страни на живота, въплътени от свещения огън, и подсигурява, че правилата на традицията, и специфичните правила на клана са спазвани. Майчината страна отговаря за движимата собственост и икономическите въпроси като боравенето с парите и собствеността.
Пълномощието на главатаря Химба се установява от една гривна еренге. Той ръководи раждания, женитби и церемонии по навършване на пълнолетие. Той изпълнява различните церемонии при свещения огън, включвайки духовете на прадедите във всекидневието на селото. Главатарят също отговаря и за правилата на племето.
No comments:
Post a Comment