Ладаките споделят вярванията на своите тибетски съседи. Тибетският будизъм, смесен с образите на свирепи демони от предбудистката религия Бон, е бил основната религия в Ладак повече от 1000 години.
Фестивалите и празненствата са възможности, в които ладакът не пропуска да изкара на показ Гонча – традиционната одежда. Обичайните костюми включват гончаси от кадифе, изящно бродирани жилетки, ботуши и шапки. Заможните жени ладаки имат поразителна и разкошна външност. Техните гончаси са направени от тежка китайска коприна, и те носят впечатляващи скъпоценности, като барокови перли, тюркоази, корал и кехлибар украсяват вратовете и ушите им. Гончасите на по-бедните са направени от груб, домашен вълнен плат с тъмно кестеняв цвят.
Будизмът има дълбоки корени в Ладак, понеже вярата е била представена в региона поне през 7-ми век. Културата и начинът на живот на народа на Ладак, са дълбоко повлияни от тяхната будистка религия, като древни будистки надписи и скални гравюри са разпръснати свободно навсякъде в този планински регион.
Манастирът Лекир е бил основан от Лама Дуанг Чосйе през 14-ти век, който бил майстор на изкуството на медитацията.
Много от местните хора в Ладак са фермери, и продукцията от полетата им се използва в традиционната ладакска кухня. Зеленчуци като картофи, тикви, червено цвекло и фасул са приготвяни по различен начин и придружават месни ястия, които са предимно от овнешко и пилешко. Основната храна включва ску (юфка), тукпа (гъста супа със зеленчуци), пава и камбир (хляб от пшенично брашно).
Повечето ладакски фестивали се провеждат през зимата и служат като предлог за обществени и другарски събирания. През летата често се провеждат състезания по стрелба с лък и местен вариант на полото. Народни песни и танци допринасят към приветливата обстановка, и чанга – местното ечемично вино – се лее свободно.
Народните музикални инструменти сурна (обой) и даман (тъпан) съпровождат церемониите и обществените събития. Изпълнители, окичени със златни и сребърни украшения и тюркоазни накити по главата, изпълват улиците. Монасите носят цветни маски и танцуват в ритъма на чинели, флейти и тромпети. Танците изобразяват многото легенди и басни на Ладак.
Поради суровата планинска среда на Ладак, услужливостта и съдействието са ключови за оцеляването. Ладакското общество е разделено на фасфуни – кооперативна група от няколко семейства без роднинска връзка помежду си, поддържащи съюзи на приятелство, съдействие и услужливост. Фасфунът е съставен от 6 до 10 семейства, които обикновено живеят в едно село и участват в групови религиозни церемонии, и почитат един и същ бог. Съседите си помагат един на друг, особено по време на сезона за прибиране на реколтата, когато работните дни започват призори и приключват привечер. Дори тогава, работата се върши със спокойни темпове, така че хора от всички възрасти да могат да се включат и да помогнат. Чуват се смях и песни, и разликата между работа и забавление не е строго определена.
Ле, столицата на Ладак, е била дом на една независима монархия в продължение на 1000 години. Ладакският кралски род, чието потекло може да бъде проследено до 300 г. пр.хр., все още живее в Ле, но след независимостта на Индия през 1947 г., влиянието му е станало просто символично.
Ладак е една студена пустиня със зимни температури от минус 30°C, валежи, не надвишаващи 8 см. годишно и много ограничени източници на вода. Въпреки това, той е бил дом на една процъфтяваща култура за повече от едно хилядолетие.
Тъкането е важна част от традиционния живот в източен Ладак. И мъжете и жените тъкат, но използват различни станове. Номадските племена Чангпа отглеждат дългокосмести кози и овце, чиито руно е използвано за известните кашмирски шалове от пашмина. Те силно се интересуват от търговия. Суровата вълна е основният им търговски продукт.
Новородените деца биват топло посрещани, като се провеждат празненства на техния 15-ти и 30-ти ден в света, както и на първия им рожден ден. Семейството кани приятели, роднини и съседи, и поднася цампа (печено ечемично брашно), смесено с чай от масло.
Сватбите в Ладак са поводи за музика, танци и пируване. Момчетата обикновено са обещавани или женени от 16-годишна възраст, а момичетата от 12-годишна възраст. Роднините на младоженеца носят подаръци в дома на младоженката. Ако бъдат приети, сватбата се провежда до няколко месеца. Новите съпруги се преместват да живеят при съпрузите си и, в зависимост от техния статут и богатство, нейните родителите предлагат на двойката дрехи, животни и земя за зестра или ракткак.
Народът на Ладак живее в много високи планински долини между хималайските и каракорумски вериги в северния индийски щат Джаму и Кашмир.
Самостоятелността на Ладак, развила уникални напоителни системи преди много векове, е основана на една икономика от малки земеделски общности.
Мъжете са главата на семейството, и най-възрастният син наследява собствеността на баща си, която преминава на следващия брат след него. Ако в семейството няма синове, бащата приема съпругът на най-възрастната дъщеря и собствеността се предава на името на дъщерята, и след това отива при първият й син.
Хората в Ладак са консервативни и традиционни, и начинът им на живот е почти същия, какъвто е бил преди 2000 години. Те разполагат с богат фолклор, забележителен със своите песни и легенди, някои от които датират от предбудистката епоха.
На върховете на много села има гомпа или манастир, който може да представлява всичко от внушителен комплекс от храмове, молитвени зали и монашески убежища, до малка отшелническа килия, която побира една икона и е дом за някой уединен лама. За ламите се вярва, че са посредници между физическия и духовния свят, и много често се подвизават като астролози и оракули, предсказвайки благоприятното време за започване на голямо начинание.
No comments:
Post a Comment