Панорамните планински вериги Ндото в северна Кения са част от грубата, красива, спокойна и запазена местност на номадския народ Самбуру. Горди, щастливи, дружелюбни, те се противопоставят на съвременния свят, вършейки традиционните си задължение и все още почитайки обичаите и цветните церемонии на своите прадеди.
Рифтовата долина в Кения е една суха и до известна степен неплодородна земя, и Самбуру трябва да се местят за да осигуряват храна на своя добитък. Общо между 5 и 10 семейства устройват лагери в течение на 5-6 седмици преди да преминат към нови пасища. Колибите им са направени от кал, кожи и тревни рогозки, наредени върху прътове. Около колибите се издига бодлива ограда, която да пази от диви животни. Тези селища се наричат манятас. Колибите са построени така, че да се разглобяват и транспортират лесно, когато Самбуру се преместват на ново място. Мъжете се грижат за пашата на добитъка, който е главната им прехрана. Жените отговарят за събирането на корени и зеленчуци, доенето на кравите, носенето на вода, събирането на дърва за огън, готвенето и грижата за децата. Те също отговарят и за поддръжката на своите домове. Задълженията на момчетата и момичетата са очертани по същото разделение на труда, помагайки на своите бащи или майки.
Плодовитостта е нещо много важно за Самбуру. Бездетните жени биват осмивани, дори и от децата. Момчетата Самбуру хвърлят кравешки изпражнения по колибите на жени, за които се смята, че са стерилни. Един ритуал за плодовитост включва поставянето на фигура от кал пред къщата на някоя жена. Седмица по-късно се устройва пир, при който съпругът кани съседите си да се присъединят в изяждането на заклан бик. Събралите се там хора се молят за дете.
Вярата в духовете на прадедите, и дори вещерството, са често срещани. Самбуру вярват в заклинанията и провеждат традиционни ритуали за плодовитост, защита, изцеряване и други нужди. Те също вярват в един зъл дух, наричан Милика. Гадатели (лайбон) предсказват бъдещето и изричат заклинания за да повлияят на предсказаното бъдеще.
Самбуру са много независими и егалитарни. Решенията за общността обикновено са вземани от мъжете (старите старейшини или едновременно старите и младши старейшини), много често под някое дърво, обозначено като място за среща на „съвета”. Жените могат да седят в един външен кръг и да коментират или да изказват опасения чрез някой мъж роднина. Въпреки това, жените могат да провеждат собствени срещи, и след това да предават резултатите от подобни обсъждания на мъжете за да бъдат разгледани от мъжкия съвет.
Племето Самбуру е имало културни конфликти със сомалийците, и затова гледат на исляма с голямо подозрение. Фактически нито един Самбуру не е ставал мюсюлманин. По традиция те вярват в един далечен създател, един върховен бог, когото наричат Нкай или Нгай, като други говорещи Маа народи. За Нкай се говори, че обитава красиви планини, огромни дървета, пещери и водни извори. Най-голямата надежда за един старец, наближаващ смъртта, е да бъде погребан с лице към някоя величествена планина – седалището на Нкай.
Женитбата представлява уникална серия от претрупани ритуали. Голяма важност се отдава на подаръците от младоженеца (две кози кожи, две медни обеци, кратуна за съхраняване на мляко, и една овца) и на подаръците за церемонията. Женитбата завършва, когато един бик – воден от майката на годеницата – влиза в колибата и бива убит.
Момчетата и момичетата преминават през едно посвещаване в пълнолетие, което включва обучаване в отговорностите на възрастните, и обрязване за момчетата. Два етапа на посвещение от по пет години накрая водят до издигането в старши воин (моран). Посветените тогава са свободни да се оженят и да се присъединят към оженените мъже (младшите старейшини). За момичетата, превръщането в жена също е отбелязвано от церемония с обрязване.
Тежки суши са намалили броя на достъпните пасища и с това количеството добитък, и като резултат са довели до спадане на богатството, общественото положение и величието на семейните групи. Обществото им е зависело от добитъка и войната (едновременно за защита и нападение на други) толкова дълго, че им е трудно да преминат към по-уседнал начин на живот. Предполагаемите облаги на съвременния живот често са нежелани за Самбуру.
Сред един безплоден регион с разпиляна растителност, Самбуру традиционно са пасели добитък, овце, кози и камили, всички от най-голямо значение за културата и начина на живот на Самбуру. Самбуру изключително много зависят от животните си за да оцеляват. Номадският начин на живот е съществен за тяхното оцеляване, тъй като опитите да се устроят в постоянни места са намалявали тяхната самостоятелност и способност да поддържат традиционните си ценности и практики.
И мъжете и жените носят ярко оцветената традиционна шука – къс плат, който свободно увиват около телата си. Това е подчертавано с много цветни формовани гердани, обеци и гривни. И мъжете и жените носят скъпоценности, които са изготвяни от жените. Мъжете Самбуру боядисват косата си с червена охра, а воините държат дългата си коса на плитки. Самбуру боядисват лицата си, използвайки поразителни шарки за да подчертават чертите на лицето си.
Самбуру обичат да пеят и танцуват, но по традиция не използват никакви инструменти, нито дори барабани. Имат танци за различни поводи в живота. Танцът на мъжете включва скачане, и високото скачане от изправено положение е много популярен спорт. Повечето танци включват мъжете и жените, които танцуват в отделни кръгове с конкретни движения за всеки пол. Въпреки това те координират танците си.
No comments:
Post a Comment