„Въздигане”
Историята заличи битието ми,
дедите ми,
но все още жив съм.
С юмруци стиснати, пода захапвам,
очите почервеняват.
Гласът си надигам, яростта отприщвам,
към слънцето широко разперен.
Ръцете си полагам в този източник на
светлина,
в тази енергия неспираща.
На погребението си присъстващ,
че ще се въздигна, зная аз,
себе си да срещна прероден.
В скалата издълбан вход,
навлизам без умора.
Завръщане към източника,
глава надигам.
No comments:
Post a Comment