„Където драконите пребивават”
Глас дълбок надига се
от центъра на планината.
Трептения на камъка
чувам в сърцето свое.
Зовът на инстинкта.
Полетът на могъщия.
Жадувам аз него,
той държи ме жив.
Драконът срещнах аз
в пещера до планината.
Сега доказателството нося,
жив е звярът.
Таз войска вековна
в утрото ще нападне.
И звезда тогава ще изгрее
и заблести в небето.
Но нетърпелив аз ставам,
не мога вече да чакам.
И започвам да копая в себе си
тунел един към Аз.
В това място мое
велик дракон лежи
върху съкровище на свят могъщ,
светът вътре в мен лежащ.
Видях...
Чудовища видях.
И аз...
И започнах аз.
Започнах вътре да копая.
Щом аз...
Щом обърна си...
Обърна им гръб, те поглъщат ме.
В това място мое,
там дракон лежи буден.
Чудовища.
Крале чудовища, не...
Не им се присмивай,
но не се и бой ти от тях, недей.
Свикай.
Войската своя свикай,
Войската...
Драконите са легендата жива
в сърцата човешки.
No comments:
Post a Comment