„Гръбнак”
Несломим.
На този камък аз лежа,
но жив съм окончателно.
И освободих се сега
от всичко що е грешно.
Неразрушимото разруших.
Всички звезди,
безстрашно светещи.
Зоват ме там.
Нареждат ми срещу вятъра да се изправя.
Структурата ми жива е,
тялото я следва.
Не се прекланяй ти
пред стените на страха и лудостта.
Опитват се да ме отблъснат те
и отново на земята да ме повалят.
Неизчерпаема.
Тече през мен силата на огъня.
Гръбнак като лъч светлина.
Кой смъртен би могъл
таз сила да пречупи?
Неограничена.
Проглеждам аз най-сетне.
Изправен е гръбнакът.
Твоята змия от кокали
надига се събудена накрая от земята.
Удари нозе в земята и
скачай.
No comments:
Post a Comment