„Брадвата”
Жертва бил съм
на острието срещу себе си.
Цялата ми душа изтича.
Засмукан,
в тази вихрушка парализиран.
До тишина сведен.
В мрака твърде дълго съм стоял.
Тази брадва подострена,
лъч от светлина.
Пресягам се и я овладявам.
Срещу тези сенки я вдигам.
Целта й, в тишина сега разкрита.
Продължавай ти да търсиш,
съмнявай се дали край има тоз живот.
Удар сега ще нанеса,
и с точност аз ще закопая.
Око навътре гледащо,
идеята заличи.
Страховете
свои изгубих
и представата за време.
Скръбта си излекувах.
Всички ограничения, илюзия са те,
щом достигнеш ти до светлината централна,
и подкрепиш ударната сила.
С късмет последван ще си ти.
Целта й, в тишина сега разкрита.
Продължавай ти да търсиш,
съмнявай се дали край има тоз живот.
Всички призраци, живеещи вътре,
вътре в сърцето.
Виждам ги как всичките
със сенките си разделят се.
No comments:
Post a Comment