„Летящи китове”
Води на хаоса, космоса са залели.
Потоп отново на Земята.
Китовете трябва да открия,
които повели са ни преди
към земите сухи на живота.
Няма надежда аз да губя.
Мракът наоколо ще прогоня.
Под води тежки,
за ято от китове ще се озъртам.
По морета дирих аз,
и имах възглед различен
за нас на Земята –
потъващият кораб човешки.
Но отвъд звездите
мястото открих, където намират се
и най-после разкриха се те.
Над ветровете,
в светлина витаят.
Като стрела в небето,
на извисено място озовах се.
Оттук горе
виждам как с криле летят.
Китовете вече съзирам,
от мрака въздигащи се
като стрели в небето.
На очите си не мога да повярвам,
но реално е това.
Проход величествен завършва в светлина.
Като купчини от облаци струпват се те.
Форми внушителни от плът аз виждам.
Гиганти, плуващи в простора.
Най-могъщия към мен приближава се,
широко открит съм в полет.
Научават ме те как да летя.
Във въздуха движейки се плавно.
Танцуват те.
Толкова много казано без думи никакви.
Присъствие могъщо като единствено слово.
Дъх.
Над ветровете,
в светлина витаят.
Полети!
No comments:
Post a Comment