„Сред дивото”
На път
към видението сбъднато.
Навлизам аз в галактика изгряваща.
И пристигам
сред кафяво и зелено древно място,
където дървета великански виреят.
Дървета толкова стабилни,
че невъзможно е да паднат.
Пламтящи четири слънца
в сиво сребърно небе.
Тече река дива,
пъргава с бяс.
Огнени лъвове приближават ме.
От вятър и падаща вода издълбана.
Наблюдавам сред клоните залезът на епоха цяла.
Живеейки с почит.
Брадвата свали
и от дърветата се поучи.
Втора зора.
Обитателите горски срещам.
Проходи надълбоко водещи.
Подканван таз гора да изследвам.
Лъвски ревове и хралупи.
Стъбло от планина по-високо,
извисява се на хълм от камък и мъгла.
Живеейки с почит.
Брадвата свали
и от дърветата се поучи.
Отсега нататък вовеки там ще бъда.
Ще се опомни планетата Земя.
Унищожаваха и подиграваха се хората с живота.
Но всемира е на път.
No comments:
Post a Comment