Индианци
Яхнал кон, препускащ през
въздух и пространство на сънища.
Сам, през времето пътувам и се моля.
Къде и кой съм аз?
И старецът довери ми се,
отекват думите му в мен.
Защото изгубили сме
всички указания.
Сега допуснат си в свят
на светлина.
Не си този,
за когото мислиш се,
откакто си роден.
Ти си само любов.
На възвишение застанал
сега,
и прояснява ми се
всичко.
Че не съм тук аз,
на равнище друго се
намирам,
препускащ и подскачащ.
Вътре в себе си завърнал
съм се,
сълзи по лицето се
стичат.
Умирам отново.
И конят оставя ме,
бягащ в пространството
отвъд,
бягащ без да бъде
стигнат.
Не си този,
за когото мислиш се,
откакто си роден.
Племе индианско.
No comments:
Post a Comment