„Течен огън”
От утробата изтласкан,
неограничен,
вятърът аз улавям.
Разгърнат огън заедно с думите гори
право отвътре.
Мига, в който родих се,
убежище дълбоко в себе си открих.
Да се отдалеча се осмелих
до ръба на ледника.
Така говорим със света.
Чист течен
огън, през вените ни протичащ.
Сами сме в това,
пред никой не прекланяме се ние.
От вълните изваян,
свещеният ни храм.
Ничие знаме не възхваляваме,
тонът ние задаваме.
Измислица това не е,
пред край изправели сме се.
Убеждението ни непокътнато,
живот напред градим.
Разумът на сърцето
като напътствие единствено.
Сила безкрайна се таи
в сърцето и навсякъде край нас.
Проблясъците път намират,
промъквайки се през разрушените стени.
И когато този огън расте,
прави го, за да запомним ние,
смисъла на тоз живот.
До края ние ще вървим.
Без нужда от повече лъжи,
сами ние стоим.
Съкровището блестящо, което открихме,
цена и име няма то.
В светлината на таз звезда,
със силите подреденa.
Така говорим със света.
Чист течен
огън, през вените ни протичащ.
Сами сме в това,
пред никой не прекланяме се ние.
От вълните изваян,
свещеният ни храм.
Ничие знаме не възхваляваме,
тонът ние задаваме.
Измислица това не е,
пред край изправели сме се.
Убеждението ни непокътнато,
живот напред градим.
Разумът на сърцето
като напътствие единствено.
No comments:
Post a Comment