Gojira - Vacuity

„Празнота”

Болестта на света всички мечти унищожава.

Глупците крале са, разкъсващи душата.

Надпревара за усложняване, предаване на реакция.

Липса на великодушие у хората.

Отдалечавам се аз от сърцевината.

Това тяло назаем за един живот, материал земен.

Душата ми разкрита из процеси мисловни.

Черупката отново връща се в прахта.

В настоящето съсредоточавам се,

към намереното концентрирам се.

Взорът насочвам високо отвъд проклятието времево.

Вниманието свое осветявам,

стените от вакуум падат.

Тази сила разраства се и ми показва накъде да тръгна.

Следвам, в измерението свое навлизам,

сърцето събудено е за живот.

Подсилвам, сетивата разбирам.

Волята намирам праведно да живея аз.

Тръгвай!

Промяната усещам,

виждам как кръга порочен

в добродетелен превръща се.

Целия свят в ръцете ми пълни.

Безвремие.

Извън рамките, тъй обширен се чувствам,

навсякъде съм аз.

Взаимодействие творческо.

Но продължавам вътрешно да се боря да задържа това завинаги там.

Страхът от изпадане в космоса ли

попречва ни да разберем?

Начинът единствен силата да откриеш

е в себе си ти да погледнеш.

Падението свое умишлено усили и

остави този поток да си тече.

И сега тайната пред теб е,

появила се от вакуума космичен.

Остани в това, което си

центъра на твоя живот.

До тази точка стигнал си,

не може никой да ти каже как.

Пълзял и кървял си по целия път,

Но ти си бил този, който е разкъсвал твоята душа.

Себе си откриваш най-накрая.